Последствията от войната за работниците
Войната в Украйна промени политическата ситуация на континента и икономическата ситуация в света. Войната унищожава. Унищожава сгради, унищожава илюзии, унищожава хора. Докато войната без съмнение влияе на всички, тя не влияе на всички по един и същи начин. Някои дори ще спечелят от тази война – политически дивиденти за правилно позициониралите се в ситуацията политици, икономически дивиденти за олигарсите оказали се на страната на “мира и справедливостта”, независимо дали говорим за руската или украинската им интерпретация, както и на носителите на универсалната интерпретация на войната – търговците на оръжия. Но тези, които ще загубят със сигурност, без значение от страната, която са избрали или в която неволно са се озовали, са работниците.
На локално ниво – работниците са основния обект на мобилизация – боеспособното население между 18 и 60, което, иска или не,е призвано да плаща човешката цена на войната.
Работниците съставляват и мнозинството от бежанците. За разлика от т.нар. мигрантска криза по време на войната в Сирия (която беше преди всичко медийна истерия раздухвана от десни политици), днес сме изправени пред мащабна бежанска ситуация способна да размести социалните пластове на континента. Днес над 5 млн бежанци вече са напуснали Украйна, а над 6 млн са вътрешни бежанци. Гигантска маса от хора, голяма част от които ще се озоват в системата на временни трудови договори в страни като Германия, обогатявайки големите работодатели като Volkswagen. Милиони работници ще продължат да плащат цената за войната под формата на евтин, нерегулиран труд в условията на принудителна миграция. Работодателите ще се възползват от ситуацията за да изтискат евтин труд от бежанците и да подтискат заплатите на всички. Националистическите политици ще посочат за виновник за подтискането на заплатите самите мигранти, ще настояват за ограничения на трудовите им права, което ще доведе до още по-ниски заплати за мигрантите, което съответно ще окаже още по-голям натиск на заплатите на всички, затваряйки самоподдържащия се кръг на демагогия, експлоатация и цинизъм.
На фона на това изостряне на социалния конфликт в Европа, сме изправени и пред безпрецеднтни призиви за всеобща милитаризация на континента.
3 дни след започването на войната, на 27.02.2022, Германският Бундесканцлер Шолц обяви че немската армия ще има специален бюджет от 100 милиарда. В периода 2015 до 2021 бюджетът на НАТО се е покачил драстично от 895 Млрд (2015 год) до 1174 Млрд (2021 год). Това не са просто цифри, показващи готовността на НАТО за отбрана срещу Русия. Това са милиарди, които няма да отидат за болници, влакове и железопътни линии. Няма да отидат за училища, възобновяеми източници на енергия и социални програми. Всеобща милитаризация означава рязко ускорение на неолибералното разграждане на социалната държава и води след себе си незабавно понижение на жизнения стандарт на всички. Това е директен удар върху социалната заплата на работника, който ще трябва да плаща повече и ще получава по-малко социални услуги.
Естествено работниците не бива и най-вероятно няма да са просто пасивни жертви на хода на събитията. В хаоса на войната се крие силата на работническата стачка. Работниците могат да окажат съпротива както на икономическите последствия от войната, така и на самата война. Вече видяхме пристанищните работници от автономния синдикат USB в Италия, които отказха да товарят оръжия за войната. В България пък станахме на избухването на мащабна неорганизирана стачка в индустриалната зона на Пловдив, които загатват за разгарянето на съпротивата сред работниците срещу ефектите на инфлацията. Тепърва ще наблюдаваме все повече и все по-мащабни такива действия. С продължаването на войната и задълбочаването на нейните последствия – икономически, политически и социални, навлизаме в период на ожесточаване и радикализация на социалните борби, в който е необходимо да се позиционираме.
ФАКБ
