Украйна: От спорадична съпротива срещу войната до първите огнища на колективна борба
Статия на украинската антимилитаристка група „Асамблея“. Източник
От началото на лятото вълна от масови протести обхвана света от Съединените щати до Южна Азия. Украйна не е изключение. В края на миналата година посочихме: „В момента общественото мнение както в Украйна, така и в Русия е фокусирано върху президентските избори в Съединените щати, като мнозина имат погрешната надежда, че победа на Тръмп би могла да предостави основа за бързо и мирно разрешаване на войната. Изглежда, че само провалът на тези очаквания може да отвори пътя за масов интерес към революционната алтернатива. Намираме се на повратна точка в историята.“ Започващата концентрация на антивоенни преки действия на определени места бележи нов етап в този процес.
Това лято Волинска област се превърна в една от водещите в страната в това отношение. На 19 септември според регионалния ТЦК (териториален център за набиране на кадри) негови служители отблъснали със сълзотворен газ тълпа от работници в град Ковел. Докато документите на мъжа се проверявали, той избягал в помещенията на обект от критичната инфраструктура. Групата за набиране го последвала, но била обградена от около 18 работници, „които започват да оказват съпротива, да заплашват и да се опитват да причинят телесни повреди, да тормозят военнослужещите и да повредят служебния автомобил“. Левият историк от Одеса Вячеслав Азаров писа за това:
„В Ковел това вероятно е първият регистриран случай на съпротива срещу ТЦК не от страна на отделни граждани, а от страна на трудовия колектив на предприятието „Газоразпределителни мрежи“. Според военните комисари един укриващ се от военна служба е влязъл в помещенията на предприятието и патрул го е проследил, докато работниците са отказали да го пуснат в обекта. Предвид многобройните неверни истории, които ТЦК използва, за да обясни действията си, работниците може да не вярват на тази версия и да подозират, че ще бъдат задържани, въпреки изключенията за критичната инфраструктура [от мобилизация]. Само пълното, нередактирано видео от камерите на военните комисари ще може да изясни ситуацията. Но самият факт на съвместния отпор на колектива дава надежда, че украинците най-накрая ще си спомнят опита на работническата солидарност, който беше умишлено изтрит от нашето общество под претекст за декомунизация, за да ни хвърлят на вълците на корумпираната бюрокрация и агресивния капитал.“
Друг пример за съпротива на работното място се случи на 4 октомври в Киевския район на Одеса. Докато проверявали документите на един гражданин, полицията и ТЦК откриват, че той е в списъка на лицата, укриващи се от военна служба. Опитът му да избяга бива осуетен, но приятелката му, група други цивилни лица и екипът на линейката блокират служебния автомобил. Благодарение на комбинация от заплахи и физически натиск, отвлеченият мъж успява да напусне наборния автомобил. Това не е първият случай на подобна съпротива от страна на медицинския персонал в Одеса. На 11 юни миналата година шофьор на линейка идва в същия районен ТЦК, за да актуализира данните си за военна регистрация. Когато отказват да го пуснат, той се оплаква от високо кръвно налягане и извиква линейка. Екип отговаря на повикването, но и на тях не им се позволява да напуснат сградата. Тогава пристигат други екипи, за да помогнат на колегите си, и се впускат в масова битка със служителите на ТЦК и техните доброволни помощници, облечени в цивилни дрехи. В крайна сметка ТЦК бе принуден да освободи медиците. По факта на масовото сблъскване бе образувано наказателно дело за утежнено хулиганство.
Във Виница на 1 август вечерта се състоя неуспешен опит за антимобилизационно въстание. Три седмици по-късно се случи по-малка конфронтация. След това на 27 септември тълпа от хора отново обградила полицейска кола в този град, изисквайки освобождаването на мъжа, който седял вътре. Сред виковете „Позор!“ на тълпата мъжът в крайна сметка излязъл и бил откаран от роднините си.
На 22 септември 15-20 души се събират пред сградата на ТЦК в Калуш, област Ивано-Франковск; това е същата област, в която две седмици по-рано има блокада на пътищата срещу мобилизацията на кмета на селото. Четирима от тях чупят прозорци и врати, докато останалите гледат. Трима от задържаните успяват да избягат. Службата за сигурност на Украйна започна наказателно дело за възпрепятстване на законните дейности на въоръжените сили по време на извънредно положение.
През същия месец в съседния регион Лвов военнослужещите от ремонтния батальон на 125-та механизирана бригада обявяват намерението си да напуснат частта без разрешение поради решението на командването да ги изпрати в щурмова част. Според държавната телевизия това са специалисти от бившия 219-ти батальон, които бяха сред първите, започнали да изпълняват бойни мисии през 2022 г. и продължават да го правят. Бойната заповед засяга 24 души от около 70. Повечето от тях са на възраст над 50 години. На 21 септември стана известно, че след протестите заповедта е била отменена. По този начин мъжете ще продължат да служат на предишното си място, така че това не е дезертиране, а военна стачка.
Междувременно продължават и отчаяните актове на насилствена индивидуална съпротива срещу принудителната мобилизация. На 20 септември в село близо до Новоукраинка в Кировоградска област неизвестен мъж открива огън по време на проверка на самоличността с револвер, превърнат в боен. Началникът на патрулната полиция бива ранен в стомаха и трябвало да бъде хоспитализиран в тежко състояние; колегата му бил ранен в ръката. Заподозреният стрелец, местен жител, роден през 1979 г., бива задържан същия ден. На 2 октомври минувач в Кривой Рог сериозно ранява с нож двама агенти по набирането на войници на 36 и 53 години по време на проверка на документи и след това бяга. И двамата биват откарани в болница, единият в тежко състояние. Смелият мъж бива идентифициран и задържан, но не е напълно ясно дали е бил арестуван.
Миналия месец бяха постановени две необичайни съдебни решения. На 1 септември съд в Чернигов осъди местен жител, който се е сражавал от 2022 г., а след това е избягал от военната служба (СЗЧ), за да избегне назначаването му в охранителен взвод на ТЦК. Той се признал за невиновен: според неговите думи, след като се е върнал от лечение, е заявил, че иска да продължи военната си служба, в която и да е друга част, но не в офиса за набиране на войници, тъй като е трудно да се намери друга част. Войникът получи 5-годишна присъда.
От друга страна на 12 септември в Черноморск, област Одеса, безработен местен жител получи изненадващо лека присъда за това, че е напръскал с лютив спрей служител на ТЦК по време на проверка на документите и е разбил служебния им автомобил Renault Duster с чук от чантата си. Това се случва на 23 ноември миналата година. Той се отървал с глоба от 850 гривни и 1 година пробационен надзор за хулиганство.
Броят на наказателните дела за СЗЧ и дезертиране от 2022 г. насам. Източник: Главна прокуратура на Украйна
И, разбира се, на цялата територия на Украйна, контролирана от правителството, ненасилственото гражданско неподчинение се разпространява като лавина. Пропрезидентската депутатка Мариана Безухла заяви на 11 октомври, че броят на личния състав, избягал от украинската армия, е равен на общия брой на личния състав, който е бил там преди пълномащабната руска инвазия през 2022 г. Няколко дни по-късно се появиха статистически данни за престъпността, които показват, че през тази година са избягали два пъти повече военнослужещи, отколкото през първите две години и половина от войната. Общо по време на войната са били заведени близо 290 000 наказателни дела за СЗЧ и дезертиране. От януари 2022 г. до септември 2024 г. са били заведени близо 90 000 дела. Това означава, че само през последната година са били заведени още 200 000 дела. Важно е да се подчертае, че не става дума за броя на бегълците, а само за броя на регистрираните наказателни дела.
Разрешението за пътуване в чужбина за момчета на възраст 18-22 години – главно в резултат на упражняването на правото им на свободно придвижване – също има някои последствия. Сергей Лукашов, командир на рота от 46-та въздушно-мобилна бригада, който преди това е ръководел районно полицейско управление в област Днепропетровск, публикува на 13 септември във Facebook: „Получавам информация от бившите си колеги полицаи, че десетки млади служители на реда на възраст под 23 години напускат Националната полиция на Украйна и заминават в чужбина.“ Денис Швидкий, началник на секцията за набиране на кадри на 28-а механизирана бригада, заяви по телевизията на 29 септември, че след това разрешение, въпреки плановете на някои от напусналите да се върнат в страната, броят на молбите на младежи до центровете за набиране на кадри за доброволно влизане в армията е спаднал с около 30%.
Нека се върнем отново към публикациите от преди една година, а именно към анализа на WSWS за изграждането на Международния работнически алианс на низовите комитети: „Обективните социални условия, както и масивната политическа и социална криза, обхванала САЩ и света, тласкат работническата класа към социална борба.“ Както виждаме, разочарованието на украинските работници от обещанията на фашистката администрация на Тръмп да донесе мир засилва социалната борба, която се разгръща пред очите ни. Това не означава, че този процес ще бъде автоматичен и непрекъснат. Всяка обществена дейност се развива с прекъсвания, а възходите често са следвани от периоди на апатия. Най-важното е самият факт, че работниците сега се появяват като нова социална сила срещу войната, която се води от политическите последователи на украинския фашист от Втората световна война Степан Бандера и нацисткия колаборационист генерал Власов. Докъде ще стигне този процес зависи по-малко от напредъка в американско-руските мирни преговори и повече от развитието на социалните борби в западните страни.
Развитието и продължаването на нашата медия зависи изцяло от нейната аудитория. Моля, подкрепете нашата работа на тази страница за набиране на средства, за да продължим да отразяваме теми, които са забранени или невидими за прокапиталистическата преса. Много благодарим на всички!
