1 май – ден за борба
Държавата е тумор и той расте бързо
Държавата ограбва работещите в България. През тази година, с гръмко прокламираното „сваляне на данъчното бреме“, приходите на държавата не намаляха, а напротив – скочиха на 18,3 милиарда лева от 14,5 милиарда през 2007. Тези пари не са нарисувани с перодръжките на бюрократите, а идват от 3,3 милиона работещи хора в България – от нас!
От всеки работещ държавата взима средно по 5500 лева всяка година или 462 лева всеки месец. Средната заплата е 408 лева – всеки работещ дава на държавата повече, отколкото взима за себе си и семейството си. Средната пенсия е 160 лева – три пъти по-малко, отколкото държавата съдира от работника.
Какво получаваме насреща?
За да оправдае своя грабеж, държавата ни обещава здравеопазване, образование и сигурност. Нито едно от тези обещания не е изпълнено – не само по предизборните програми на управляващите, но и по очевидните резултати от реалните им действия. Здравните работници ясно заявиха през този месец, че няма да работят при условията на държавата. Те няма да ни лекуват, не защото сме мързеливи, бедни, алчни или стиснати, а защото сме дали парите си на държавата, която изкарва и тях, и нас такива! Шест месеца преди здравните работници учителите заявиха същото и по същия категоричен начин. За сигурността изобщо да не отваряме дума – колко правителства, колко държави трябва да ни прегазят, за да осъзнаем най-сетне, че законът пази само най-едрите закононарушители, а всички нас превръща в дребни такива, за да ни тормози. Сигурността на труда е мит – в България на всеки два дни един работник умира при трудова злополука.
Няма какво да смутолевяме горчивата истина – който разчита на държавата да го учи и лекува, ще остане неук и болен. Който чака от държавата да му осигури старините, ще дочака само мизерия. Който чака от държавата справедливост и сигурност, ще бъде лъган, грабен и бит, а ще трябва да плаща и разноските по делото. А добричките държави? Нали дойде добричкият Европейски съюз. За двете години присъединяване богатият ЕС прибра от бедна и безпризорна България 1,3 милиарда лева вноски, а за проблемите, които уж вече са „общи“, само стиска нос и кесия за 400-500 пикливи милиона евро „субсидии“, които вече ни е взел и като пари за стоките си, и като евтина и послушна работна ръка, че и като вноски в бездънната си хазна, с която залъгва собствените си работници, че живеят в рая. Но те също се прощават с илюзиите си и разбират, че ЕС е също толкова чужд и вреден за тях, колкото и българската държава за работещите в България.
А на какво да разчитаме?
Само на онова, което имаме, разбира се – на ума и ръцете си,които са създали и малкото, на което се радваме, и многото, което са ни ограбили. На сърцето си, което ни казва да бъдем сплотени и силни пред гадостите и гадовете. На краката си, с които ще ги изритаме, когато ни писне да бягаме. Това време е сега. Държавата е наш враг, а врага можем или да победим, или да молим за милост. Ние отказваме да молим за милост. Ние ще победим, защото ще изгубим малко, но ще спечелим всичко. Ще победим, защото ще изгубим всички свои илюзии, но ще запазим всички свои идеали. Ще победим, защото ще водим борбата на работещите, на можещите и на знаещите срещу разкапаната власт на мързела, бездарието и заблудите. Ще победим, защото наше е най-силното оръжие – солидарността между хората!
1 май е ден за борба на работниците по целия свят. Борба за един свободен свят на свободни хора – свят без граници, без насилие, без бедност!
Солидарността е нашето оръжие – да го извоюваме!
ФЕДЕРАЦИЯ НА АНАРХИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
www.a-bg.net
