„Френските младежи излизат на улицата срещу безнадеждно бъдеще“

Продължаваме публикациите по темата за случващото се във Франция. Не защото го разбираме твърде добре или го подкрепяме безрезервно, а за да представим гледни точки, които трудно ще намерите на български език.

По-долу слагаме превод на публикацията на CrimethInc.

Миналата седмица хиляди тийнейджъри излязоха по улиците на френски градове, сблъсквайки се с полицията. Те протестират срещу непоносимите условия в училищата и унищожаването на бъдещето си. Това е обещаващ знак: вниманието се измества от привидно неудържимия възход на крайната десница към въпроса как хората могат да се организират и защитят на местно ниво. Нашите кореспонденти в Париж разследват ситуацията подробно.

Още едно безпрецедентно лято, с рекордни жеги , суши и горски пожари в цяла Европа, подчертава отчаяната ситуация, в която всички се намираме днес. Междувременно политици от всякакъв вид и техните техно-индустриални спонсори продължават да си затварят очите за случващото се, тласкайки ни към катастрофа в името на „прогреса“.

Надявайки се да сложи край на тези екологични бедствия, френското правителство бързо насочи вниманието си към други приоритети. Предстоящите месеци представляват решаващ преходен период за Еманюел Макрон и неговия кабинет, тъй като те ще сложат край на втория му президентски мандат и ще поставят началото на нова политическа ера във Франция. Кандидатите вече се борят да наследят Макрон в началото на май 2027 г.

На фона на този политически спектакъл, на фона на все по-тревожния възход на крайнодясната партия „Национален обединение“ (бивша „Национален фронт“), е особено важно и символично, че тийнейджърите започнаха да се организират на местно ниво за собствена защита. Това движение набра скорост миналата седмица, когато вълна от училищни блокади, демонстрации и бунтове заля Франция, изненадвайки всички.

Разрешение за убийство?

Откакто Макрон беше избран за президент за първи път през май 2017 г., авторитарните и крайнодесни идеологии станаха още по-доминиращи във френския политически дискурс по въпросите на сигурността, имиграцията и икономическата и социалната политика.

Тази политическа промяна към още по-агресивна форма на управление доведе до ескалация на държавното насилие срещу социалните движения и въстания, възникнали оттогава. От изгонването на комуната ZAD в Нотр Дам де Ланд през 2017 г. до бунтовете след убийството на Нахел Мерзук през 2023 г., да не говорим за движението „жълти жилетки“ и експерименталните блокировки по време на пандемията от COVID-19, ние преживяваме бързо потъване в свят на наблюдение, репресии и загуба на лични свободи. И днес това се превърна в новата нормалност.

Именно в този вече задушаващ контекст, през юли миналата година, френското правителство реши да гласува нов законопроект, който предоставя на полицейските служители по-голяма свобода да използват огнестрелни оръжия без последствия – искане, което крайната десница настояваше от години. Ако бъде приет, този закон може да създаде опасен прецедент , като установи „презумпция за „законно използване на огнестрелни оръжия“ от полицията и жандармерията „при изпълнение на служебните им задължения“.“

С други думи, не само полицейските служители ще могат свободно да използват оръжията си във всяка ситуация, в която твърдят, че се страхуват за живота си или за живота на други, но и властите вече няма да е необходимо да доказват, че служителите са действали в рамките на закона, както се изисква днес. Тежестта на предоставяне на доказателства, че употребата на огнестрелни оръжия е била неоправдана, вече ще падне върху самите жертви и техните семейства. Вече е ясно, че този нов закон е законодателен инструмент, който позволява на правоприлагащите органи – и следователно на държавата – да прикриват бъдещи убийства.

Нежелаейки да позволят подобен закон да бъде приет без съпротива, политическата опозиция и радикалите, които с право нарекоха тази инициатива „лиценз за убийство“, решиха да организират мащабни демонстрации и митинги в цяла Франция през уикенда на 18-20 септември. Хиляди хора участваха в тези протести в различни големи градове , обединявайки сили с леви политици, организации за правата на човека като Amnesty International и Лигата за правата на човека, както и различни синдикати на адвокати и съдии.

Междувременно онлайн се разпространи друг призив за действие, който използва напълно символиката и организационните тактики на движението „Жълти жилетки“. Произходът на този призив остава неясен, тъй като някои вестници предполагат възможността социалните медии умишлено да са били наводнени с акаунти с изкуствен интелект, за да се популяризира това послание. Въпреки това медиите и политиците започнаха активно да коментират евентуално възраждане на движението „Жълти жилетки“ на фона на покачващите се цени на горивата и общите разходи за живот. Независимо дали са слухове или не, призивът за излизане на улицата на 17 октомври 2026 г. вече се е разпространил и само времето ще покаже дали отчаянието и гневът на хората могат да предизвикат нов вдъхновяващ импулс.

Нарастващо недоволство…

От средата на септември недоволството бавно нараства и в друга част от обществото. Отегчени от условията на образованието си, някои ученици от гимназията решават да блокират входовете на училищата си, като най-накрая гласът им се чува. В ранните етапи на това, което само няколко дни по-късно ще се превърне в национално движение, само няколко училища тук-там стачкуват, което не дава осезаеми резултати и не предизвиква безпокойство сред властите.

Сред различните изисквания на студентите могат да се откроят следните основни точки:

Намаляване на броя на учениците в класовете.

През годините размерът на класовете непрекъснато се е увеличавал и днес съотношението учител-ученик от 30 до 35 ученици е станало нещо обичайно. Това пряко влияе върху способността на всеки ученик да усвоява учебната програма със собствено темпо.

Намаляване на броя на учебните часове седмично.

Въпреки че Франция е известна с честите си и продължителни училищни ваканции, стандартният учебен ден за учениците в лицеите е изключително дълъг – понякога от 8:00 до 18:00 часа. В резултат на това академичното натоварване варира от 28 до 35 часа седмично, в зависимост от нивото на класа и избраните предмети.

Ремонт и обновяване на инфраструктурата на лицея.

Подобно на териториалното неравенство в цялата страна, лицеите възпроизвеждат социална стратификация. Докато училищата в богатите райони нямат проблеми с материалното осигуряване, тези в бедните квартали буквално се рушат. Например, в някои тоалетните постоянно не работят, липсва отопление и адекватна изолация през зимата, а покривите текат по време на дъждовните сезони.

Анулиране на системата Parcoursup.

„ParcourSup“ е управлявана от правителството онлайн платформа, чрез която завършилите студенти са длъжни да подават заявления за продължаващо образование. Създадена през 2018 г., тази система позволява на студентите да създадат „списък с желания“ и да кандидатстват за висше образование и професионални програми в университети и колежи. Задвижвана от алгоритми, платформата е силно критикувана от стартирането си заради липсата на прозрачност в критериите, по които тези заявления се одобряват или отхвърлят. Това създава огромен стрес и ожесточена конкуренция: кандидатите с по-високи резултати лесно си осигуряват места, докато други рискуват да останат без никакви възможности след завършване на гимназия. Това за пореден път доказва, че този компютъризиран формат за подбор само изостря социалното неравенство.

Наемане на достатъчен брой заместващи учители.

Учениците масово се оплакват, че когато основният учител се разболее, често няма заместник. Това води до ситуации, в които учениците прекарват седмици без уроци по определен предмет – дори ако този предмет е включен в окончателния национален зрелостен изпит.

Всички гореспоменати оплаквания на учениците са пряка последица от години на преструктуриране на образованието, съкращения на бюджета и неолиберални реформи. Все повече държавни училища се управляват като частни компании и са принудени да се конкурират помежду си в надпревара за „ефективност“.

Но това не означава, че без съкращения на бюджета и неолиберални реформи, училищната система би била желана или привлекателна. При капитализма образователната система служи като инструмент за принуда на държавата, начин за потискане на нашата индивидуалност, опитомяване на бунтарския ни дух и желания и превръщането ни в покорна работна сила, която да бъде експлоатирана доживот.

…И пламъците избухнаха в пламъци

До понеделник, 28 септември, призивите за координирани действия в по-голям мащаб най-накрая започнаха да се разпространяват сред студентите. Рано сутринта студентите започнаха да блокират входовете на сградите си, издигайки импровизирани барикади, използвайки каквото им попадне, а в някои случаи и подпалвайки кофи за боклук. Някои от тези блокади може да са били инициирани от студентски съюзи или малки политически организации, но в други действията очевидно са били лични усилия на малки групи от най-мотивираните студенти. Вирусните изображения в социалните медии очевидно помогнаха за разпространението на информацията, предизвиквайки ефект на доминото сред тийнейджърите: „Вижте какво правят в онзи лицей! Нека направим същото!“ Този първи ден на протестите зададе тона за следващата седмица, тъй като движението се разпространи отвъд Париж и неговите предградия.

На следващия ден, докато учители, медицински работници, пожарникари и други служители в публичния сектор стачкуваха и демонстрираха с хиляди в различни градове срещу поредния кръг от бюджетни съкращения и за по-високи заплати и по-добри условия на труд, ученици от гимназията засилиха натиска, организирайки протести пред четиристотин училища в цяла Франция и напълно блокирайки около четиридесет от тях.

Без миг колебание, Лоран Нунес – настоящият министър на вътрешните работи и бивш префект на полицията в Париж от 2022 до 2025 г. – реши да потуши зараждащото се движение с груба сила. Полицейски части бяха разположени в гимназиите, за да разпръснат тийнейджърите и да премахнат барикадите. Както се очакваше, тази стратегия провокира жестоки сблъсъци между ученици от гимназията и пълноценна полиция за борба с безредиците.

По време на сблъсъците полицията масово използва сълзотворен газ и изстреля гумени куршуми по ученици, докато групи тийнейджъри и млади хора оказаха съпротива, замеряйки силите за сигурност с камъни, бутилки, фойерверки и други предмети. До края на втория ден на протестите в цяла Франция бяха задържани над 400 души, като официални източници съобщават, че две трети от тях са задържани под стража.

Въпреки това, бруталните репресии не сломиха волята на студентите, които решиха да продължат борбата и в сряда, 30 септември, организираха масова блокада на лицеи. Сблъсъците с органите на реда продължиха да ескалират, а блокадите и други действия се разпространиха в много големи градове. Това принуди министъра на вътрешните работи официално да признае същата нощ, че въпреки неговите твърдоглави методи, студентското движение набира скорост и се разраства. На 30 септември полицията задържа 625 души по време на сблъсъците . Първите доказателства за полицейско насилие се появиха онлайн: най-малко трима студенти бяха сериозно ранени от полицейско оборудване за борба с безредици.

В четвъртък, 1 октомври, студентите продължиха самоорганизацията си. За първи път от началото на движението, някои университетски студенти решиха да се включат в борбата, въпреки че не бяха толкова многобройни или толкова решителни, колкото по-младите им другари. Около 900 демонстрации, бунтове и блокади се проведоха в цяла Франция . Властите съобщиха за опити за палежи както извън, така и вътре в някои сгради; поради обширни щети от пожара, един лицей в Нант ще остане затворен за един месец. На този ден студентите успяха да парализират напълно най-малко 160 лицея и да блокират достъпа до 30 университета. Този ден на интензивни протести завърши с близо 2000 нови ареста, с което общият брой на арестуваните и задържани студенти от началото на седмицата достигна близо 3000.

Запазване на властта на всяка цена

Същата нощ правителството осъзна, че неспособността му да овладее студентските и ученическите вълнения вкарва страната в поредна политическа криза.

За да си възвърнат контрола над ситуацията, властите взеха редица прибързани решения:

• На следващия ден министър-председателят свика извънредно заседание на кабинета, за да обсъди планове и стратегии за потушаване на вълненията, твърдейки, че ситуацията е ескалирала от студентско движение с блокади на лицеи в неконтролируема вълна от градско насилие.
• Министърът на образованието публично обяви, че 400 лицея ще бъдат затворени в петък „поради съображения за безопасност“ – или поради невъзможността да се гарантира безопасността на персонала и учениците, или просто поради щети на имущество. Учениците, които не могат да посещават занятия присъствено, ще бъдат прехвърлени на дистанционно обучение. По този начин правителството отново използва стратегии, усъвършенствани по време на пандемията от COVID-19, в съвсем различен контекст.
• Министърът на образованието обяви също, че ще се срещне с представители на студентските съюзи и политически организации, за да чуе техните искания и да намери колективни решения на кризата. Чрез организирането на срещи с така наречените „говорители“ правителството се надява да отслаби движението, като вбие клин между „добрите“ студенти с легитимни искания от едната страна и „бунтовниците“ и „бунтовниците“ от другата.
• Ръководителят на Министерството на вътрешните работи предостави на правоохранителните органи официален списък с лицеи, класифицирани от службите за сигурност като „високорискови“. Само в Париж 13 лицея са включени в този списък. Това показва, че правителството е идентифицирало потенциални заплахи за съществуващия ред и се готви да направи всичко възможно, за да ги неутрализира.
• Министърът на правосъдието свика главните прокурори, за да обсъдят съдебни действия срещу всички задържани студенти. Много е вероятно правителството да се опита да ускори тези дела в съда, като иска възможно най-суровите присъди, за да даде пример на тези смели млади хора.

Всички тези изявления обаче едва смекчиха интензивността на студентския бунт. Протестите, блокадите и сблъсъците с полицията продължиха в цялата страна в петък, 2 октомври, чак до края на седмицата.

След седмица на политически вълнения, белязани от широко разпространено разрушаване на имущество, сблъсъци с полицията и сурови репресии, както и с първите започнали съдебни процеси, политици от всякакъв вид се опитаха да се възползват от ситуацията, като за пореден път потвърдиха дългогодишните си позиции.

Така Марин льо Пен, лидер на крайнодясната партия „Национален сбор“, заяви необходимостта от приемане на нов закон срещу „участниците в безредици“, за да се потискат по-ефективно онези, които унищожават имущество и оказват съпротива на полицията. Правителството на Макрон от своя страна осъди „насилието“ и за пореден път изигра класическата карта на разделяне на протестите на „правилни форми“ и „непростими методи“, като едновременно с това обвини така наречената „крайно лява“ държавна партия за всичко случило се.

В неделя, 4 октомври, правителството официално обяви , че над 400 гимназии в цяла Франция ще останат затворени на следващия ден, тъй като условията за безопасност все още не могат да бъдат гарантирани. Министърът на образованието заяви, че от началото на протестите „24 образователни институции са били опожарени или вандализирани, а 78 служители в образованието са били ранени“.

Какво следва?

Медиите в момента са залети от репортажи за събитията от понеделник, 5 октомври. Според текущите оценки, близо 1000 души са били задържани този ден, протести или блокади са се провели в 589 гимназии (240 училища само в района на Париж), а 65 служители на реда са били ранени при сблъсъци с демонстранти. Всичко това показва, че протестите не показват признаци на отшумяване.

С дълбока тъга научихме, че на 5 октомври в Ленс 15-годишно момче загуби ръката си, след като вдигна шокова граната, използвана от силите за сигурност срещу протестиращи. Един от тримата ранени ученици миналата седмица получи счупена челюст, след като беше прострелян от упор с гранатомет. 14-годишно момче в момента не може да си отвори устата: ударът изби всичките му долни зъби и счупи горните. Друго 16-годишно момче, ранено миналата седмица, загуби око, след като полицай го простреля в лицето с гумен куршум.

За съжаление, тъй като правителството не желае да отстъпи и иска да си възвърне контрола с всички необходими средства, полицейското насилие само ще ескалира. През следващите дни на сблъсъци вероятно ще се наблюдава увеличение на броя на тежко ранените. Според официални източници, 215 студенти, 85 образователни работници и – както се твърди – 715 служители на реда са ранени от началото на протестите. Тези цифри са изкривени в полза на полицията: държавата не прави разлика между „опасните“ наранявания (като натъртвания на кокалчетата) и осакатяванията, докато повечето ранени протестиращи или не смеят да потърсят медицинска помощ, или крият факта, че са били ранени от полицията. Нанасянето на наранявания и психологическа травма на хората е единственото решение, което държавата е намерила за поддържане на крехката илюзия за ред. Полицията и правителството не съществуват, за да ни защитават.

От началото на студентските вълнения са задържани 5060 души, включително 4406 непълнолетни и 654 възрастни. Към днешна дата са повдигнати обвинения на 1802 лица: 1483 непълнолетни и 319 възрастни. От тях 14 са в предварителен арест – 10 възрастни и 4 непълнолетни.

В момента всички са напрегнати, очаквайки третия акт от тези студентски протести. Във вторник, 6 октомври, се отправя още един призив за присъединяване към студентите по улиците . В знак на солидарност представители на различни сектори вече планират блокади в други части на Франция.

Никой не може да предвиди какво ще се случи по-нататък или дали настоящата вълна от политически вълнения ще продължи да набира скорост, да се събира отново и да се разширява до 17 октомври – датата на следващия национален призив за излизане на улицата. Никой не знае дали движението ще намери ресурсите, за да оцелее при бруталните държавни и полицейски репресии, с които се сблъсква.

Само едно е сигурно: нищо не е предопределено. Смелостта на учениците и студентите, участващи в това движение, трябва да вдъхнови всеки от нас да действаме сега и да продължим напред, борейки се въпреки всички трудности за един по-добър свят!