Руснаците и войната

От началото на войната в Украйна не ми дава мира следния въпрос: Защо и как обикновените хора в Русия търпят това братоубийство? Не само икономическите последствия (неизбежният спад в потреблението, обедняването на цели слоеве от населението, поскъпването и липсата на вносните стоки), но и моралния удар от войната срещу един братски народ, голяма част от който дори споделя езика на агресора.

Разбира се, давам си сметка за мощната пропаганда, на която са подложени поданиците на руската държава. И за цензурата, по-жестока дори от тукашната. И за отвратителното отношение на украинската и западната пропаганда, отнасяща се с руснаците като с „орки“. Но ако гладът и смъртта бяха достатъчно, в подкрепата за руската власт щеше да започне същото разложение, което вече виждаме в подкрепата за украинската.

Как получих отговори

Зададох тези въпроси на нашите руски приятели от „Новия Прометей“. По-долу представям техните отговори, допълнени с мои пояснения и заключения.

Нашите приятели се стараят да прилагат класов анализ към обществените процеси. Аз също съм привърженик на метода на класовия анализ, не е тук мястото да го обяснявам. Само ще помоля читателите, когато четат за работническата класа, да си припомнят, че огромната част от нас все още продават труда на тялото и ума си, макар и под нови и все по-разнообразни форми. Когато говорят за руските работници, нашите приятели имат предвид, практически, огромната част от населението на Русия.

Разделение по региони

Преди всичко, не цялата работническа класа подкрепя Путин – само една значителна част от нея. Голяма част от класата просто пасивно търпи тази позиция. По-малка част я отхвърля, но при липсата на революционна класова организация, това отхвърляне остава практически нечуто.

Повече хора се противопоставят на войната в големите градове. Много от тях фактически напуснаха родината си, за да не стават съучастници в нея. Но в по-отдалечените региони на страната тя се превърна в средство за приближаване към центъра на империята.

Мария Вюшкова, един от водещите анализатор по регионалните и етническите неравенства във военните жертви в Русия твърди, че

Изпращането на войници на фронта се е превърнал в един вид ключов индикатор за ефективността на руските губернатори: те не могат да си позволят да изостават от другите региони, които са им близки по значимост или географско разположение.

Например, губернаторът на Нижни Новгород, Глеб Никитин, наскоро обяви, че неговият регион ще увеличи еднократното заплащане на доброволците да се бият в Украйна на 3 милиона рубли (около 30 хиляди долара).

Миналата година фондацията „Свобода за Саха“, антивоенна група в Република Саха (или Якутия), публикува видеозаписи от закрити правителствени срещи, показвайки как Кремъл назначава целеви квоти за брой новонаети за всеки регион за всяка година. Местните власти са единствено отговорни за запълването на тези квоти и те отговарят пред бившия президент и днешен председател на Съвета за безопастност на Русия – Дмитрий Медведев.

Вюшкова твърди, че регионалните лидери получават и награди според броя на наетите, без значение дали са от собствения им регион или от съседните.

Това разпалва съревнование между регионите – всеки се опитва да предложи повече пари на потенциалните войници и хората проучват офертите, за да вземат най-високата.

Властите на Република Башкортостан, водеща по брой загинали на фронта, предлагат милион и половина рубли (15 хиляди долара) за договор с Министерство на отбраната. На второ място е Татарстан, който предлага двойно повече пари от своя съсед и основен политически и икономически съперник, Башкортостан.

Най-голямата пропаст между средния доход и парите за военната служба е Карачай-Черкезия, където местният бонус е 1,6 милиона рубли, а месечния доход – 23,4 хиляди.

Нарастване на доходите

За да отговорим на въпроса защо значителна част от работниците подкрепят Путин, трябва да разберем, че живеем в условията на зрял империализъм, в който неколцина твърде силни държави експлоатират ресурсите на останалия свят. Има широки слоеве от работническа „аристокрация“, която се подхранва от империалистическите супер-печалби на богаташите.

В условията на война руският империализъм привлича част от работническата класа на наемна служба с високо заплащане, а военната индустрия е принудена да вдигне значително заплатите, за да привлече оредяващите работници.

От началото на годината, средното заплащане на войниците нарастна четворно и достига 1 милион рубли годишно.

Но заплатите на работниците също растат. Ето малко данни:

• Към края на 2023 номиналните заплати преди данъци са нарастнали с 14,1% на годишна база до 73 709 рубли, според последните данни на Росстат. От януари до февруари 2024 средното месечно възнаграждение е нарастнало с 18,3% повече, в сравнение със същия период на предишната година. През януари то е било 75 034 рубли, а през февруари – 78 432.
• Между големите сектори с най-силен растеж е производството, което включва и военната индустрия – 23%. Заплатите в спорта, отдиха и развлеченията са нарастнали с 29%, а във финансите и застраховането, информационните и комуникационни технологии – с 21%. Средната заплата на шофьорите на ТИР-ове е скочила с 38% за година.
• Някои, които са получавали заплата от $250-300 на месец през декември 2021, сега получават $1400.
• За сравнение, годишната инфлация в Русия по официални данни е 7-9%.

Войната донесе намаление на работната сила, особено във военната индустрия. За да намерят нови работници понякога на капиталистите се налага да удвоят заплатите. Има съревнование между военните и гражданските компании, което натиска заплатите нагоре. От това печелят особено нискоквалифицираните работници – сега те могат да потребяват повече.

Най-високият растеж в доходите на годишна база през май тази година е записан в Курганския регион (30,1%), Ставрополския край (24,8%), Удмуртия (23,5%), Брянск и Забайкалския край (23,4%), както и в Псков (23,1%), Челабинск (22,9%), Смоленск (22%) и в република Марий Ел (22%). Тези региони имат високи заплати покрай военната индустрия и производството.

Спестяванията в банките за първите 6 месеца на 2024 нарастнаха с 4,8 трилиона рубли – 2,5 пъти повече от растежа от 1,8 трилиона предишната година. В регионите с най-голям дял войници банковите депозити са скочили рязко – в Тува със 73%, в Севастопол – с 51%, а в Бурятия – с 38%.

Според анализ на Росстат, отчитащ промените в дохода на глава от населението, за двете военни години показва, че основните печеливши са по-рано субсидираните региони, основно в централна Русия, Поволжието и Уралските, както и някой от дотогава най-бедните региони като Далечния изток. Обаче ситуацията в най-бедните региони на Северен Кавказ (Ингушетия, Дагестан) почти не е променена.

Бърз поглед върху списъка с региони, които са спечелили от войната, показва, че това са области с значителни машиностроителни възможности – там текат потоците военни пари от държавните поръчки. Но свързани индустрии като хранителната и облеклото също печелят много.

Всички ли печелят?

Зад всяка война стои простата националистическа идея: когато държавата печели войната, печелят всички – и бедните и богатите. Несъмнено някои печелят. Но дали наистина печелят всички?

Богатите

Голямото грабене започна още с началото на войната, която предизвика преразпределение на собствеността. Много чуждестранни компании напуснаха пазара, а активите им останаха за местните. Много руски капиталисти напуснаха страната или се оттеглиха от активите си в Русия (Олег Тинков, Аркадий Волож). От това се възползваха „старите олигарси“ (Владимир Потанин, Вагит Алекперов) и водещите групировки на руския империализъм: „Татнефт“, АФК „Система“. Своя дял получиха и играчи от „нисшите ешелони“ на руския капитал, бивши изпълнителни директори и топ мениджъри на клонове на западни компании.

Военната национализация също набира скорост. Нейни жертви са предимно притежателите на двойно гражданство. За двете години на войната в съдилищата са постъпили 40 искания за национализация на повече от 180 частни компании, чиито общи активи възлизат на около 1,04 трилиона рубли (около 0,6 % от БВП на Русия).

Като цяло руската буржоазия увеличи драстично печалбите си по време на войната. Както казва главата на Руската централна банка Елвира Набуилина: добри корпоративни печалби. Миналата година те надхвърлиха 33 трилиона рубли… За бизнеса това е значителен ресурс за инвестиции и резерв от финансова сила.

В декемврийския брой на вестника на „Новия прометей“ може да видите, че:

1. През 2023 печалбата на Росатом е с 45.6% по-висока от предишната година
2. В края на 2023 банките получиха рекордна печалба, като 10-те най-големи взеха 73%, а Сбербанк – почти половината от печалбата в сектора
3. Шампионът на частниците, Новатек, завърши годината от 11.5% по-висока печалба от 2021

Печалбите на буржоазията растат повече от икономиката и това може да стане само за сметка на работниците.

Работниците

Ленин нарича „лейтенанти на капитала“ трудовата аристокрация – онази част от работническата класа, с която буржоазията споделя част от своите свръхпечалби, поставяйки я в привилегирована позиция в сравнение с останалата част от класата. Това включва различни ръководители на отдели, контрольори и т.н., но също така и работници в ключови за капитализма сектори. В Русия например това включва работещите в петролния и газовия сектор, програмистите и др. Сред работещите в ИТ и телекомуникациите 18% печелят над 2,4 млн. рубли годишно, а в банките делът им е 17%. Третото място (10%) си поделят служителите във фирми, които добиват природни ресурси.

Агенцията за застраховане на депозитите регистрира, че броят на вложителите, които държат в сметките си над 3 млн. рубли, расте най-бързо. В същото време категорията „над 10 млн. рубли“ съставлява почти 30% от общия размер на депозитите, но 0,1% от вложителите. А колко още подземни „Корейковци“ държат десетки милиони рубли в руска и чуждестранна валута в изтърбушен куфар, под матрака или в биткойн портфейли?

Парите лежат като мъртва тежест в очакване на по-добри времена и начало на нов кръг на преразпределение (Център Карнеги, 6.07.2023 г.).

Нестратегическите активи – офисни и складови имоти, потребителският пазар и общественото хранене – привличат вниманието на „идейните борци“ за парични знаци и „традиционни ценности“ от средите на регионалните депутати, ръководителите на бюджетни структури от по-ниско и средно ниво. Ако „новите руснаци“ от 90-те години на миналия век често идваха от света на рекетьорите и сутеньорите, то днес „новите богаташи“ все по-често са сред „освободителите на Донбас“. От тях ще произляват новите ръководители на държавните компании и на държавните и общинските органи.

Макар военната ситуация да изменя баланса между секторите, без съмнение вътрешнокласовите неравенства остават и нарастват. Както видяхме по-горе, растежът в заплащането е неравеномерен както между регионите, така и между секторите на икономиката.

Защо не печелят всички

Според официалните данни, неравенството в Русия намалява. Но е ясно, че, докато има капитализъм, ще има и неравенство – иначе за капиталистите няма да остава печалба.

Погледнато по същество, чрез войната руското правителство разшири пазара на труда чрез масовизирането на професията на наемния държавен убиец и разширяването на обслужващите я индустрии. Докато победите на фронта продължават, а напрежението от войната не съсипе икономиката, това очаквано дава глътка въздух на работниците, които търсят къде да продадат труда си. Някои обедняват допълнително, но достатъчно много, изглежда, се чувстват по-добре от преди.

Но войната няма да даде в ръцете на работниците нито политическата, нито икономическата власт – напротив, военният режим ще бъде използван, за да цементира статуквото. Какво ще се случи, когато войната приключи и доскорошните убийци се върнат у дома, за да се срещнат с уволнените от току-що затворените военни заводи? Или трябва да се молят братоубийството да продължава до безкрай, за да продължава държавата да храни семействата им?

Изглежда работниците не си задават такива въпроси. Както пишат Маркс и Енгелс в „Германската идеология“:

В класовото общество само идеите на управляващата класа могат да бъдат доминиращи.

В едно от своите писма Енгелс пише, че при отсъствието на революционна партия на пролетариата можем да видим, че единствената работническа партия е буржоазната работническа партия. Т.е. партията, доминирана от буржоазни идеи. И пролетариатът е под влиянието на опортюнизма и социалния шовинизъм.

Какво да се прави?

Всъщност не съм поставял този въпрос. Но прометейците сами пожелаха да отговорят:

Преди всичко, трябва да се работи за създаване на революционна организация на пролетариата, защото само тя може да се измъкне работническата класа от влиянието на буржоазните идеологии. В противен случай ще си останем ограничено и безсилно революционно малцинство.

В никакъв случай не трябва да фокусираме работата си върху най-нископлатените слоеве на работническата класа. Трябва да търсим възможности за работа в най-динамичните сектори на икономиката, където е най-голямата концентрация на млади и образовани части от нашата класа. Но това не означава, че не трябва да работим с онези сектори, които са в трудна, кризисна ситуация. За целта обаче трябва да имаме сили и възможности да ги подкрепим. И тези сили и енергия са по-лесни за мобилизиране там, където капитализмът привлича млада и образована работна ръка.

Разбира се, когато заплатите растат, искането за по-високи заплати едва ли има смисъл. Трябва да се съсредоточим върху условията на труд, работното време и, най-важното, да наблегнем на интернационализма и критиката на империалистическата, експанзионистична политика на буржоазията.

Отговорът не е нов. Вече 20 години за съзнателно и последователно, макар и леко хаотично, работя в същата посока. Но прогресът е бавен, макар и забележим. Тук е мястото да призова читателите – свържете се с нас и нека заедно даваме отпор на задаващата се война, вече в световен мащаб! Но дали събитията няма да ни изпреварят и анархистите да се окажем за пореден път неподготвени за предизвикателствата на историята?.. Само бъдещето ще покаже!

Златко