Проблемът с активизма и антисистемните борби
* Критикуваните в тази статия движения, към които се числи и авторът, включват либертарното ляво, т.нар. „ново ляво“, и анархизма, както и някои либерали и НПО-та. Те се различават много помежду си, но се характеризират с антикапитализъм, антидискриминация, екология, антиавторитаризъм (а често и антиетатизъм).
„So long as we believe (in our hearts) that capitalism is bad, we are free to continue to participate in capitalist exchange.“– Mark Fisher
В съвременната ера всички имаме достъп до всякакъв тип информация – няма я вече пряката цензура от миналото – и като резултат все повече хора се „събуждат“, научават за нередностите на неолибералната система и се заемат с активизъм, решени да ги променят.
Обхванати са обаче от рядък тип сънна парализа – дори будни, са неспособни да помръднат и реално да променят нещо. Причините за това са разнообразни и трудни за разрешаване, но не и невъзможни.
Избягване на комодификацията
Колко чудно, че все още не са направили масирана маркетинговава кампания, продаваща антикапитализма като лечение срещу стреса, предизвикан от капиталистическата система и производните ѝ! Колко непредвидливо от тяхна страна…
Чувствате се изтощени и стресирани, заседнали в хамстерското колело на продуктивността? Потиснати, дискриминирани и отритнати от обществото? Писна ви от сивия ви, жалък, напълно безсмислен и отчужден живот? Не се колебайте, отидете на ДИСКУСИОННА СРЕЩА!
Освободете всичките си емоции и фрустрации! Анализирайте причината за всичките си проблеми! Научете необходимата теория и жаргон, говорете с хора с подобни мнения и гарантирано ще се почувствате интелигентни, популярни и разбрани поне веднъж в живота си! Поемете си глътка въздух и вкусете свободата! Върнете се към обичайното си ежедневие, по-продуктивни от всякога, заредени и готови за създадените от човека ужаси, които носи утрешният ден!
(За 2 закупени ДИСКУСИОННА СРЕЩА получавате безплатно един ден в АКТИВИСТКИ ИНСТАГРАМ)
На пръв поглед революционни лозунги и идеи могат да бъдат напечатани върху тениски и значки и да бъдат продадени обратно на хората, което са ги създали. Ако някой рече да се по неприет от обществото начин като знак на провокация, дрехите и аксесоарите няма да бъдат забранени, нито да бъдем наказвани, както през социализма, а просто ще бъдат погълнати като част от съвременния ад на бързата мода, подхранван от жестока експлоатация на работна ръка и унищожаване на природата, ще ни продават „алтернативни“ дрехи, създадени да се скъсат, чрез маркетинг ще ни окуражават, а чрез социални мрежи ние сами ще го възпроизвеждаме, да купуваме нови и нови неща от нови и нови трендове, да консумираме все повече.
И това е само върхът на айсберга. Не само идеите и естетиката и естетиката на движенията ни биват апропиирани, а и те самите. Грийнуошингът например представлява циничното присвояване и използване на еко движенията от страна на корпорации и държави с цел използването им за лични бизнес интереси, правейки движението беззъбо. Личният консуматорски избор е представен като панацея на екологичното действие, за да разсее хората и да не предприемат те гражданско или политическо действие.
Действие пред естетика
Контракултурата трябва коренно да се промени. Не идеи трябва да приоритизираме, а действия, конкретни неща, които да правим в живота си. Пространствата ни трябва да са изградени около това да се ПРАВИ НЕЩО. Общност, творчество, обсъждане на проблеми, всичко това е добро и нужно, но базата и основата на всяко едно събитие трябва да е ДЕЙСТВИЕ, СТРАТЕГИЯ. Без това сякаш избираме мебели и керемиди за къща без стени. Това да има някаква общност, която да събира хора с подобни ценности, е само основата. От години седим с едни основи, при това слаби (напр. хора, които са в това пространство само за да изпуснат пара и да им стане хубаво, и да се почувстват като добри хора, и не са склонни да предприемат някакво особено действие, и да, авторът на настоящата статия често е бил един от тези хора) и едни мебели. Строенето на стените е трудно, опасно, могат да ти паднат тухлите на главата, къщата да се разпадне при първата буря – а бури изобилстват – ако видят, че правиш нещо смислено, което наистина ги заплашва, властите ще отвърнат подобаващо. Трябва ни решителност и готовност за насилие, което да не се използва безразборно и безразсъдно, но да е ясно, че сме способни и няма да се поколебаем, когато се наложи. Депресиращ е фактът, че всички леви в България са пацифисти или ако не, само идеализират едновремешни революции, като ги е страх да ги повторят сега. За хора, които толкова идеализират революцията, много ни е страх да бъдем революционни.
Взаимопомощ
Повече организации за взаимопомощ – идеален пример е „Храна, не война“ – все пак това е чудесна борба срещу комодифицирането на базови човешки нужди и печеленето от тях, привлича повече хора, да не забравяме, че програмата за хранене на деца в училищата е едно от нещата, което прави Черните пантери най-опасната за държавата група в 60те години в САЩ.
Фокус
Необходим е и повече фокус върху конкретни отделни проблеми в непосредствената ни заобикаляща среда. Разбира се, важно е да има пресеченост, свързаност и солидарност. Но ако човек се опитва да реши всичките 99235589932 световни проблеми, които го заобикалят, правейки по нещо малко за всеки един, накрая няма да има видими резултати, човекът ще прегрее и ще се чувства безполезен. Затова, както е казал народът, човек трябва да мисли глобално, но да действа локално. Да си избере ниша според уменията, интересите, обстоятелствата и позицията си в обществото.
Ще наблегна на позицията, защото класовото и съсловно организиране май е излязло от мода в съвременното ляво. Когато се организира на самите места, където живее, учи или работи, той има емоционална връзка с каузата и лични преживявания, които го мотивират. И най-важното: има пространство, където би могъл да се организира с хора, които споделят проблемите и интересите му, за конкретна промяна. Хубаво е да има пространства, където да можем да избягаме от потисничеството и социалните проблеми – но най-важно е да се организираме на самите места, където се случват проблемите, със самите хора, които са директно подложени на същите тези проблеми. Защо почти няма независими синдикати (този на медицинските сестри сякаш е изключение), истински независими локални ученически и студентски организации, съседски сдружения (комуни?), истински организации на база конкретни локации, социални групи и проблеми, с фокус към нещо конкретно??? Защо политиката е на база само на общи идеи, на универсален морал, „гражданство“ и „другарство“, а не на реални връзки между хората, проблеми и интереси в реалния живот??
Толкова сме отчуждени един от друг. Дори не можем да видим другия срещу себе си, да разпознаем общата борба и общата цел, и общия враг, и оттам да развием идеите и стратегиите си. Вместо това търсим чужди, готови идеи и стратегии и такива от миналото. Третираме идеологиите си като готови лъскави продукти, които да си купим. А не като нещо, което сам човек си гради сам, с материалите, които разполага, като вехтошар или занаятчия.
Естетика, въпреки всичко
Въпреки че движенията ни не бива да се комодифицират и да се превръщат единствено в естетика, съвременната обсесия с изображенията и естетиката може да бъде използвана: например концерти на истински DIY банди, или продаване на изкуство, за събиране на пари за някоя прогресивна кауза. Пространства като Фабрика Автономия и други са чудесни в това отношение.
Пропагандата не е всичко
Защо по дяволите правим единствено пропаганда? Тя определено е необходима – авторът на настоящата статия е развил възгледите си именно чрез книги, статии и дори социалните медии – но съвсем не е най-важното. Определено създаването и разпространяването на пропаганда, особено в социалните медии, е най-лесното действие, което човек може да предприеме, и бърз начин да се почувства интелигентен, полезен и активен. Да, събира хора, за да правят… какво точно? Да създават още пропаганда? Би трябвало да ги привлича за нещо практично, взаимопомощ, политически натиск, стратегия за постигане на определена цел… не просто всички да разпространяват идеите си отново и отново без резултат, докато не прегорят и не се отчаят.
Визии и утопии
Много от съвременния активизъм е реактивен вместо проактивен: хората обръщат повече внимание на това, което мразят и срещу което се борят, отколкото това, което искат да постигнат. Измислянето и изграждането на утопии и визии за бъдещото е ключово, за да се пребори този проблем – макар че големите и универсални наративи, обхващащи цялата история и присъщи на модернизма, трябва да се избягват. Всяка общност и всеки индивид има своя лична утопия и в един справедлив свят всяка от тях следва да бъде осъществена, доколкото не нарушава свободата на останалите.
Заключение
При всички случаи това есе не предлага готови, окончателни отговори, а само предложения, пречупени през призмата на субективното съзнание и опита на автора. Както и един въпрос за всички читатели, леви или не: как би изглеждала утопията за вас?
“We have nothing but our freedom. We have nothing to give you but your own freedom. We have no law but the single principle of mutual aid between individuals. We have no government but the single principle of free association. We have no states, no nations, no presidents, no premiers, no chiefs, no generals, no bosses, no bankers, no landlords, no wages, no charity, no police, no soldiers, no wars. Nor do we have much else. We are sharers, not owners. We are not prosperous. None of us is rich. None of us is powerful. If it is Anarres you want, if it is the future you seek, then I tell you that you must come to it with empty hands. You must come to it alone, and naked, as the child comes into the world, into his future, without any past, without any property, wholly dependent on other people for his life. You cannot take what you have not given, and you must give yourself. You cannot buy the Revolution. You cannot make the Revolution. You can only be the Revolution. It is in your spirit, or it is nowhere.”
