Капиталистическата визия за изкуствения интелект: печалба, власт и контрол

Въведение

Изкуственият интелект е една от най-известните иновации на съвременната дигитална революция. Той предостави огромни възможности за повишаване на производителността, напредък на науката и обществените услуги и допринася за решаването на много от предизвикателствата, пред които е изправено човечеството. Той доведе до фундаментални трансформации в различни области, което го превърна в крайъгълен камък на развитието на съвременните общества.

Изкуственият интелект е напреднал клон на науките за информационните технологии, насочен към разработване на системи, способни да симулират човешкия интелект чрез високопроизводителни изчисления и интелигентен софтуер. Той разчита на усъвършенствани алгоритми и техники за машинно обучение и дълбоко обучение за анализиране на данни, разпознаване на модели и вземане на решения независимо или полунезависимо въз основа на входни данни и параметри.

Изкуственият интелект също така обработва и рециклира огромните количества данни, генерирани от потребителите, което му дава нарастващ капацитет за адаптация и саморазвитие. Тази технология в момента се използва в широк спектър от сектори като медицината и здравеопазването, където допринася за диагностициране на заболявания и анализиране на медицински данни, образование чрез разработване на интерактивни системи за обучение, както и индустрията, икономиката, медиите, транспорта, логистиката и дори секторите за сигурност и военните сектори, включително наблюдението, идеологическия и политически контрол и разработването на оръжия.

Когато обсъждаме видовете изкуствен интелект, можем да правим разлика между различните нива на развитие в зависимост от естеството на сравнението.

Най-често срещаният тип днес – в сравнение с човешкия интелект – е тесният изкуствен интелект, който се използва за специфични задачи като превод в реално време, разпознаване на изображения, работа с гласови асистенти, корекция на граматиката, генериране на текст и др. Този тип разчита на специфични данни и работи в определен обхват, без да може да се надхвърля той.

От друга страна общият изкуствен интелект е по-напреднала концепция, насочена към създаване на системи, способни да мислят и решават проблеми в множество области по същия начин, по който функционира човешкият мозък. Свръхинтелигентният ИИ обаче е теоретично бъдещо ниво, което се очаква да надмине човешките способности в анализа, творчеството и вземането на решения. Но засега тя остава в сферата на научната фантастика и теоретичните изследвания или все още не е публично обявена, какъвто е случаят с много технологични разработки, които обикновено се разработват и използват тайно за военни или контролни цели, преди да станат достъпни за обществеността.

Историята показва, че интернет и много други напреднали технологии не са били разкрити на обществеността до години след използването им в затворена военна, разузнавателна и индустриална среда.

Тази технология не работи във вакуум, тя се влияе от ориентацията на компаниите и правителствата, които я разработват, повдигайки фундаментални въпроси за истинската ѝ природа и кой се възползва от нея.

Съответно тази технология не се развива по неутрален начин, тя отразява класовата структура на системата, която я е произвела. Изкуственият интелект, както е развит днес, не е независима или неутрална единица, той е пряко обект на господството на капиталистическите сили, които го насочват по начини, които обслужват техните икономически, политически, социални и идеологически интереси.

Както посочват Карл Маркс и Фридрих Енгелс в“Комунистическия манифест“:

„Буржоазията не е оставила нищо общо между човеците, освен голия личен интерес, коравосърдечното „плащане в брой“… Тя е превърнала личното достойнство в обикновена разменна стойност и е превърна всичко, включително знанието, в обикновен инструмент за печалба.“

Това се отнася и за изкуствения интелект. Въпреки ролята и голямото си значение сега той е превърнат в комерсиалност, за да се използва като инструмент за максимизиране на печалбите и засилване на класовия контрол. Сегашното развитие на изкуствения интелект не може да се разбира само като технически прогрес, то е част от система на класово господство, чрез която големите корпорации и капиталистическите държави се стремят да увеличат печалбите, да концентрират богатството и да възпроизведат съществуващите производствени отношения.

Алгоритмите, задвижващи тези системи, са идеологически насочени да служат на техните създатели. Те са впрегнати, за да увеличат максимално производителността, да засилят монополното корпоративно господство и да утвърдят капиталистическите ценности. Като такива, тези технологии се превръщат в нови инструменти за експлоатация на труда и увековечаване на социалните и икономическите неравенства, а не в средства за освобождаване на човечеството от условията на експлоатация.

Изкуственият интелект се превърна в централно оръжие в ръцете на капитала. Използва се за намаляване на нуждата от човешки труд, изостряне на безработицата или тласък на физическите и интелектуалните работници в други сектори и задълбочаване на икономическите и социалните различия.

Монополизацията на тези технологии дава на големите корпорации безпрецедентна власт да контролират пазарите, да променят общественото мнение и съзнание и да налагат цялостно дигитално наблюдение върху индивидите и обществата. Това утвърждава системата, в която масите до голяма степен или се експлоатират като данни и евтина работна ръка или се маргинализират от автоматизацията.

Ако капиталистическата система продължи да доминира над изкуствения интелект, резултатът може да бъде дълбоко поляризирано и неравнопоставено общество, където капиталистическите технологични елити държат почти абсолютна власт, докато физическите и интелектуалните работници са тласкани още повече към маргинализация и изключване.

Капиталистическата визия за изкуствения интелект

1. Инструмент за максимизиране на печалбата и експлоатация на данни и знания при капитализма

Максимизиране на печалбата за сметка на социалната справедливост и правата на човека

При сегашната капиталистическа система използването на технологии, включително изкуствен интелект, е насочено към максимизиране на печалбите. Тези технологии се използват като ключов инструмент за повишаване на производителността и намаляване на разходите. Това обаче често става за сметка на физическите и интелектуалните работници, които са заменени от алгоритми и автоматизирани системи, което води до масови съкращения и нарастване на безработицата или ги тласка в други сектори при нестабилни условия.

Последните оценки показват, че изкуственият интелект може да доведе до масова загуба на работни места през следващите години, особено в сектори, които разчитат на рутинни, автоматизирани задачи. Например през 2023 г. IBM, една от най-големите технологични компании в света, обяви, че ще спре наемането на около 30% от административните роли (като човешки ресурси), в подготовка да ги замени с приложения за изкуствен интелект през следващите пет години. Това означава, че хиляди работни места ще бъдат окончателно премахнати, тъй като компанията вярва, че рутинните задачи, изпълнявани преди това от хора, вече могат да се управляват по-ефективно и печелившо от машини.

В началото на 2024 г. Dropbox, компания, специализирана в облачни услуги за съхранение, съкрати около 16% от служителите си, обявявайки този ход като част от план за „преструктуриране“, фокусиран върху изкуствения интелект като ключова инвестиционна област. Ръководството обясни, че много задачи, изпълнявани преди това от хора, сега са автоматизирани, което прави „ненужно“ задържането на тези работници.

Тези два примера ясно отразяват въздействието на изкуствения интелект върху пазара на труда и нарастващите рискове от безработица сред физическите и интелектуалните работници, особено при липса или слабост на политики, които защитават техните икономически и социални права. Степента на тази уязвимост варира в зависимост от динамиката на класовата власт във всяка страна, нивото на развитие на правата на работниците и ролята и силата на синдикатите и левицата.

Междувременно повишаването на производителността от автоматизацията е насочено към увеличаване на печалбите на големите корпорации, а не към подобряване на заплатите или намаляване на работното време. Тези, които запазват работните си места, често работят в несигурни среди, където повечето компании налагат строги политики за повишаване на производителността, като използват технологиите, за да окажат допълнителен натиск върху работната сила. Този фокус, ориентиран към печалбата, изостря класовото и икономическото неравенство, оставяйки по-голямата част от обществото да носи бремето на технологичната трансформация, докато капиталистическите елити монополизират ползите и печалбите.

Използване на данни в условията на цифровия капитализъм

В допълнение към експлоатацията на физически и интелектуални работници на традиционните работни места, дигиталният капитализъм чрез технологиите и изкуствения интелект разшири обхвата на експлоатацията, за да включи лични данни, поведение на потребителите и предпочитания.

Тези данни са се превърнали в стока, чрез която капиталистическите елити натрупват печалби, без никаква пряка компенсация на потребителите, които ги генерират. Тези данни се използват за оформяне на политически и икономически политики, насочване на потреблението и осигуряване на възпроизводството на капиталистическата хегемония.

Например скандалът с Cambridge Analytica през 2018 г. разкри как данните на десетки милиони потребители на Facebook са били експлоатирани и продавани без тяхно знание, за да повлияят на изборите в САЩ, като ги насочват към политически реклами, базирани на поведенческо профилиране.

Компании като Гугъл и Амазон генерират десетки милиарди долари годишно от целева реклама, която разчита на анализ на данни, свободно генерирани от потребителите. Само през 2021 г. приходите на Фейсбук от дигитална реклама достигнаха 117 милиарда долара, събрани без никакво значимо участие на потребителите в тези печалби.

Този модел на експлоатация представлява косвена форма на неплатен труд, при която индивидите несъзнателно произвеждат огромна икономическа стойност, която се заграбва от монополистичните корпорации. Тези корпорации не само експлоатират данни, но и доминират самата цифрова инфраструктура, създавайки нов вид дигитален феодализъм. Точно както феодалите са монополизирали земята през Средновековието, днешните технологични гиганти монополизират цифровите системи, налагайки своите условия на потребителите и лишавайки им реален контрол върху инструментите на цифровото производство.

В индустриалната икономика експлоатацията се случва чрез заплати, които не отразяват реалната стойност на труда. В дигиталната икономика човешкото поведение и данни се превърнаха в новите източници на стойност. Всяко кликване, търсене и взаимодействие се превръщат в суровина, която дигиталният капитализъм натрупва без никакво правно или договорно признаване.

Дигиталната експлоатация вече не се ограничава до нископлатен ръчен и интелектуален труд, тя включва и самите потребители, които са се превърнали в невидими дигитални работници.

Дигиталният капитализъм крие тази експлоатация зад реториката на „свободния достъп“, създавайки илюзията, че потребителите получават полезни услуги безплатно, докато в действителност техните данни се извличат и монетизират за огромна печалба.

Приложения като Тикток и Инстаграм насърчават потребителите да прекарват повече време във взаимодействие със съдържание, докато събират и продават данните си на рекламодатели, без да предоставят на потребителите дял от печалбите. Същото се отнася и за така наречените програми за „свободна защита“ като AVG, които събират чувствителна информация под прикритието на „подобряване на услугата и защита от вируси“, само за да я продадат по-късно на маркетингови и рекламни фирми.

Анализът на данни се използва не само в рекламата, но също така се използва за обучение на системи с изкуствен интелект, разработване на нови приложения, които допълнително консолидират корпоративното господство над знанията и влияят върху икономиката, социалните взаимоотношения и други, без потребителите да имат никакъв контрол върху своите данни или претенции за стойността и печалбите, за които помагат да генерират.

Още по-тревожно е, че този модел изтрива границата между работното време и свободното време. Всеки момент, прекаран онлайн, се превръща в непрекъснат акт на производство на данни, дори по време на забавление, социално взаимодействие и културна ангажираност. Самият интернет се превърна в 24/7 дигитална фабрика, работеща по капиталистическа логика и дигитален феодализъм, където технологичните компании вече не просто предоставят услуги, те определят самите правила, управляващи дигиталното пространство, принуждавайки потребителите да работят в рамките на техните монополни системи, без контрол върху инструментите за цифрово производство и без осъзнаване на експлоатацията, на която са подложени.

Дигитална принадена стойност и традиционна принадена стойност

Принадената стойност е ядрото на капиталистическата експлоатация, тя е разликата между стойността, произведена от работника, и заплатата, която получава. Но тази концепция не е фиксирана; тя се променя в зависимост от преобладаващия начин на производство. Днес можем да направим разлика между два основни типа: традиционна принадена стойност и цифрова принадена стойност, които се различават в основните си производствени и експлоататорски отношения.

Първо: традиционната принадена стойност

В традиционния индустриален модел принадената стойност се извлича от труда на физическите и интелектуалните работници в производствени обекти като фабрики, ферми, офиси и вериги за услуги. Тези работници работят по преки трудови договори и получават заплати, които са значително по-ниски от действителната стойност, която произвеждат. Капиталът притежава средствата за производство и използва работна сила, за да генерира печалба чрез контрол върху работното време.

Например във фабриките за смарт устройства, управлявани от големи световни корпорации като Apple и Samsung, стотици хиляди работници в Югоизточна Азия работят дълги часове за ниски заплати, които едва покриват основните разходи за живот, докато тези компании правят огромни печалби. През 2023 г. печалбите на Apple надхвърлиха 100 милиарда долара, повечето от които идват от продажба на продукти, произведени при интензивни условия на труд и експлоататорска работна среда.

Второ: цифрова принадена стойност

В дигиталния модел принадената стойност се извлича по по-скрити и сложни начини. Този модел не разчита само на платен труд, а на ежедневните дейности на потребителите в дигиталното пространство.

Всяко кликване, търсене, харесване, споделяне, гласова команда или използване на приложение генерират данни, които се използват за създаване на огромни печалби чрез реклама, обучение на алгоритми, разработване на продукти и поведенчески анализ. Тези данни се използват и в политическата, икономическата, социалната, интелектуалната и дори военната област и сферата на сигурността.

Тук няма трудов договор, няма заплата и дори няма признаване на продуктивната роля на потребителя. Дигиталният капитализъм не купува работно време, той извлича стойност от самото ежедневие, прикривайки тази експлоатация зад фасадата на „безплатна услуга“. Дори когато някои услуги се предлагат безплатно или на символични цени, те често са ограничени по функционалност и служат предимно като инструменти за събиране на повече потребителски данни за максимизиране на печалбите и засилване на контрола.

Реални примери за тази форма на извличане на дигитална излишна стойност включват платформите за социални медии, където потребителите произвеждат безплатно съдържание, което привлича масова ангажираност, което след това се продава на рекламодатели и генерира огромни печалби за платформите, докато повечето създатели на съдържание получават минимален дял, ако има такъв. Това важи и за услуги като Google Maps, които разчитат на данни за местоположението, генерирани от потребителите, за да подобрят услугата и да я продадат на търговски клиенти – отново без да компенсират тези, които са предоставили данните.

Гласови асистенти като Amazon Alexa и Apple Siri записват и анализират гласови команди, за да подобрят системите с изкуствен интелект или да продават данните на рекламодатели и търговци, без потребителите да имат и най-малкото съзнание, че пряко допринасят за производството на цифрова принадена стойност.

Трето: аналитично сравнение между двата модела

Четвърто: заключение

Дигиталният капитализъм не елиминира традиционната принадена стойност; по-скоро добавя нова, по-скрита форма, при която излишъкът се извлича от ежедневните дигитални взаимодействия на потребителите, а не от признат физически или интелектуален труд. Времето за живот и пространството за отдих се трансформират в невидим труд, от който се извлича стойност без заплати, договори или контрол върху цифровите средства за производство.

По този начин производството на цифрова принадена стойност включва всички, не само определена категория работници и интелектуални работници, но дори и „обикновени потребители“, които несъзнателно допринасят за изхранването на масивна производствена система, която натрупва печалби за монополистичните корпорации.

По този начин самото ежедневие и човешко поведение, а не само наемен труд, стават първични източници на натрупване на капитал в най-напредналата форма на експлоатация.

Икономика на знанието

При капиталистическата система промишленото, селскостопанското и търговското производство вече не са единствените източници на икономическа стойност – знанието се превърна в новото гориво на капитализма.

Икономиката на знанието, която трябваше да бъде инструмент за освобождаване на човечеството и подобряване на живота, бе преструктурирана в нов монополен механизъм, използван за задълбочаване на класовото и дигиталното неравенство и засилване на контрола на големите корпорации и държави върху инструментите на цифровото производство, където малкото малцинство, което притежава технологиите, контролира съдбата на мнозинството.

Капиталистическите елити монополизират повечето инструменти на знанието – от патенти, напреднали изследвания, алгоритми, софтуер и операционни системи до големи цифрови платформи, налагайки почти пълна зависимост от своите цифрови продукти, вместо да трансформират тези технологии в колективно притежавани ресурси, които служат на всички.

Дори академичните и научните институции, за които се предполага, че са пространства за производство на свободно знание, са станали обект на пазарна логика, където научните изследвания се продават на големи институции, а на широката общественост е отказан достъп, освен ако не плати, засилвайки комерсиализацията на науката и знанието, вместо да ги третира като споделени човешки права.

Капитализмът не само се стреми да монополизира знанието, но също така работи за систематичното производство на невежество чрез контрол върху образователните програми и дигиталното съдържание, насочвайки масите към интелектуално изравняване.

Интернет, който можеше да бъде революционен инструмент за разпространение на критичното съзнание, се превърна в пространство, почти изцяло притежавано от големите държави и монополните корпорации, които контролират потока от информация и знания във всичките му форми, според своите икономически, политически и идеологически интереси.

2. Изкуственият интелект като инструмент за господство и контрол върху труда

Капиталистическата система не само използва изкуствен интелект за повишаване на производителността и печалбите, но също така го използва като инструмент за укрепване на класовия контрол и подлагането на физическите и интелектуалните работници на по-строги механизми за наблюдение и регулиране. Използването на изкуствен интелект на работното място е насочено не само към подобряване на производителността, но също така има за цел да засили експлоатацията и да натрупа печалби за сметка на свободата и правата на работниците.

С разработването на интелигентни алгоритми компаниите вече могат да проследяват всяко движение, направено от работниците, чрез системи за проследяване на производителността, анализ на данни или показатели за скоростта и ефективността на производителността. Тези инструменти често се използват за натиск върху работниците, намаляване на времето за почивка и налагане на изтощителни работни ритми, превръщайки ги в зъбни колела в неуморната капиталистическа машина.

Този нов начин на наблюдение може да създаде по-сурова работна среда, в която работниците се превръщат просто в променливи в уравнението на изкуствения интелект, с малък контрол върху условията на труд.

Освен това алгоритмите се използват в процесите на наемане и уволнение. Големите данни се анализират, за да се определи кой заслужава да бъде нает или задържан и кой може да бъде заменен. Това води до нестабилна динамика на работата, при която много работници са маргинализирани и лесно отхвърлени въз основа на строги количествени стандарти, без да се вземат предвид човешките или социалните аспекти.

Например, софтуерът с изкуствен интелект се използва от големи компании за подбор на персонал като LinkedIn за анализиране на автобиографии и автоматична проверка на кандидатите, което води до непряка дискриминация срещу тези от по-малко привилегировани среди. Алгоритмите са склонни да предпочитат кандидати, които са в съответствие с капиталистическите модели на пазара на труда, като същевременно игнорират тези с неконвенционални умения или опит извън основните норми.

Тази промяна не само повишава нивата на безработица и несигурността на работните места, като тласка работниците в други сектори, но също така засилва модела на „заместващ се труд“, при който работниците лесно се изхвърлят, след като се считат за по-малко ефективни от дигиталните или автоматизираните алтернативи, като по този начин правят пазара на труда по-крехък, а експлоатацията по-дълбока.

Например в складовете на Amazon AI системите се използват за наблюдение на движенията на работниците, проследяване на нивата на производителност и определяне кой изпълнява целите и кой изостава. Мнозина са уволнени въз основа на нечовешки критерии, които пренебрегват здравословните или социалните им условия.

Това важи и за платформени компании като Uber, Deliveroo и Uber Eats, където целият трудов живот на шофьорите се управлява от ИИ алгоритми, които присвояват поръчки, планират часове, определят видимостта в приложението и дори решават кой отива на работа, чий акаунт е замразен или чий доход се намалява въз основа на оценки на клиентите, брой пътувания или закъснения, без човешки надзор или отчитане на личните обстоятелства.

В този модел алгоритмите и изкуственият интелект се превръщат в действителния мениджър, съдия и екзекутор, докато работниците остават без правна защита или синдикални права в изключително крехкия и експлоататорски дигитален пазар на труда. Това доведе до стачки и протести в няколко страни, настояващи за признаване на работещите през платформи като „служители“, а не за „независими изпълнители“ и гарантиране на основни права като минимална заплата, здравно осигуряване и право на организиране.

3. Оформяне на съзнанието за насърчаване на неолибералната капиталистическа култура

В допълнение към използването на изкуствен интелект за максимизиране на печалбите и засилване на социалния контрол, тази технология систематично се използва за оформяне и постепенно насочване на индивидуалното съзнание с цел насърчаване на капиталистическата култура и ценности, особено възхваляването на западната цивилизация и по-конкретно американските капиталистически ценности.

Чрез анализиране на потребителските данни и поведение алгоритмите се използват за контрол на съдържанието, показвано на потребителите в цифрови платформи като социални медийни мрежи, търсачки и други. Тези системи са предназначени да показват на индивидите съдържание, съобразено с ценности, които подкрепят капиталистическите светоглед, политики и идеология.

Например в повечето цифрови платформи рекламите и промоционалното съдържание насърчават потребителите да купуват повече продукти, дори когато нямат реална нужда от тях. Насърчават се капиталистическите ценности, като вечната святост на частната собственост, класовото неравенство, индивидуалния успех, богатството, консуматорството и луксозния начин на живот като еталон за „успешен“ живот. Друг пример са алгоритмите за търсене на Гугъл, които класират резултатите въз основа на пазарна логика и платена реклама, а не на социална, интелектуална или научна значимост.

Когато се търсят термини като „успех“, „саморазвитие“ или дори „щастие“, най-високите резултати са свързани с компании за самопомощ, платени курсове и консуматорски съвети, фокусирани върху индивидуализма и печалбата, докато сериозните научни анализи и прогресивните леви идеи са омаловажавани или дори направо скрити чрез пряка или непряка цензура в много случаи.

Това постепенно и прецизно насочва колективното съзнание към приемането на тези ценности като естествени и неизбежни. Процесът се развива в продължение на дълъг период от време и по толкова мек, незабележим начин, че повечето потребители, включително леви и прогресивни мислители, започват да вярват, че тези инструменти са напълно неутрални. Тази политика представлява значителна заплаха за бъдещите поколения, за които изкуственият интелект се е превърнал в неразделна част от ежедневието. Тези усъвършенствани методи и политики допринасят за по-нататъшното утвърждаване на капиталистическата хегемония и повишаване на лоялността и подчинението на масите към съществуващата система.

4. Въздействието на свръхзависимостта от изкуствения интелект

Потъпкването на човешките умения и задълбочаването на цифровото отчуждение

В допълнение към ролята, която изкуственият интелект играе в преоформянето на масовото съзнание, има и друго измерение, което остава до голяма степен непроучено и нерегулирано съгласно международното право, особено на фона на яростната надпревара между големите сили и монополистичните капиталистически корпорации за доминиране на пазарите на изкуствен интелект. Това измерение се отнася до отрицателното въздействие на прекомерното разчитане на ИИ върху човешкия интелектуален и творчески капацитет. Технологичното развитие сега до голяма степен е насочено към господство, печалба и конкуренция за техническо превъзходство, без да се вземат предвид дълбоките ефекти, които тези промени могат да имат върху човечеството.

Изкуственият интелект се популяризира като инструмент за улесняване на живота и повишаване на производителността. Реалността обаче показва, че некритичната зависимост от тези технологии може да доведе до намаляване на осведомеността и отслабване на основните човешки умения. С течение на времето хората, особено по-младите поколения, могат да станат по-малко способни на критично мислене, извършване на изчисления, писане и дори основна комуникация, поради прекомерното разчитане на интелигентни системи, които изпълняват тези задачи от тяхно име.

В този контекст човешкото отчуждение се възпроизвежда в нова дигитална форма, където индивидите се отделят от своите интелектуални и творчески способности, хванати в капан в технологична система, която ги лишава от автономна агенция, подобно на когато индустриалните работници са били отчуждени от своите продукти при традиционния капитализъм.

Хората могат постепенно да станат подчинени на алгоритми, които ръководят ежедневните им взаимодействия, диктуват какво четат и гледат и дори оформят начина, по който мислят. Това може да доведе до поколения, които нямат капацитета да се ангажират с реалността независимо, като изкуственият интелект се превръща в основен интерфейс между индивида и света, засилвайки зависимостта им от системи, компании и държави, контролирани от капитала.

Това цифрово отчуждение не спира на производствено ниво; то се простира в много по-дълбоко измерение, отчуждение от себе си, от съзнанието и от социалните взаимоотношения. Личната и културната идентичност се превръща просто в отражение на алгоритми, предназначени да обслужват пазара.

Опасността тук не се ограничава до загубата на индивидуални умения, тя се простира до преоформянето на колективното съзнание по начини, които са в съответствие с изискванията на капиталистическите пазари. Това отслабва способността на хората да се организират, да се съпротивляват и да изискват радикална промяна, като постепенно ги тласка в изолирани цифрови балони, където човешкото взаимодействие се свежда до платформи, които контролират потока на информация и прекрояват социалните отношения в услуга на господството.

Дигитална зависимост

В тази рамка дигиталната зависимост се очертава като една от най-опасните последици от разширяването на изкуствения интелект. Научно проучване, проведено от изследователи от Калифорнийския университет през 2020 г., установи, че прекомерното използване на цифрови платформи и социални медии, задвижвано от алгоритми с изкуствен интелект, причинява промени в мозъка, подобни на тези, причинени от наркоманията, по-специално в областите, отговорни за вземането на решения и поведенческия контрол. Тези алгоритми са умишлено проектирани да привлекат вниманието на потребителите и да ги поддържат свързани възможно най-дълго.

Социалните медии, развлекателните приложения и други дигитални системи не са просто платформи за услуги, те са инструменти, използвани съзнателно за засилване на поведенческата и когнитивната зависимост. Огромни масиви от данни се експлоатират за разбиране и манипулиране на мотивацията на потребителите по начини, които обслужват икономическите интереси на корпорациите и големите държави.

Тази дигитална зависимост не само губи време или влияе върху производителността, но също така създава нова форма на отчуждение чрез пристрастяване, тъй като хората постепенно губят способността да живеят извън дигиталната рамка. Това може да доведе до намален фокус, намаляване на уменията за решаване на проблеми, отслабена памет и влошаване на директната човешка комуникация.

Капитализмът използва тази зависимост по много начини, инвестирайки в технологии, които стимулират пристрастяващото поведение, за да гарантира, че потребителите остават в непрекъснато взаимодействие с цифровите платформи. Това се превръща в порочен кръг, в който печалбите се генерират чрез поддържане на хората в постоянно състояние на пасивно потребление, увеличавайки корпоративните приходи за сметка на психичното и психологическото здраве, особено сред по-младите поколения. С течение на времето това може да подкопае способността им за независимо мислене и колективни действия.

Форма на доброволно цифрово робство

Класовото господство се задълбочава, тъй като изкуственият интелект се превръща от технологичен инструмент в механизъм за възпроизвеждане на модели на социален, политически и икономически контрол. Ако този модел продължи, това може да доведе до хуманитарни катастрофи, тъй като хората постепенно губят способността си да се изправят срещу сложни предизвикателства и стават пленници на технологиите, контролирани от капиталистическите елити и големите сили

Това, което прави този контрол по-опасен, е неговият доброволен характер. Индивидите, мотивирани от алгоритмична манипулация и желание за удобство, са въвлечени в това дигитално робство без пряка принуда. Те получават илюзията за контрол и избор, докато решенията им са фино насочени към предварително определени пътища, които служат на капиталистическите интереси.

Това твърдение не произтича от съзнателно съгласие, а от нарастващото разчитане на технологии, които се превръщат в изкуствени заместители на човешките взаимоотношения и независимите когнитивни процеси. Това води до състояние на дигитално отчуждение, в което хората се идентифицират със самите инструменти, които ги доминират, вместо да им се съпротивляват.

Ако тази динамика продължи безконтролно, без колективна съпротива, вкоренена в прогресивното ляво съзнание, сегашният изкуствен интелект може постепенно да се развие от просто инструмент на капитализма в заместител на човешкото познание, управляващ ежедневието и налагащ нова форма на доброволно дигитално робство.

В този сценарий индивидите попадат в капана на технологичните системи, които определят техните роли и поведение, ограничават способността им да вземат независими решения и ги тласкат да приемат това господство като неизбежна реалност.

Машинен бунт и контролът на изкуствения интелект над човечеството

Сценариите за бъдещето отдавна представят свят, управляван от машини, в който хората губят контрол над технологиите, които са създали, и се превръщат в просто зъбни колела в система, която служи на доминиращите сили. Някога сфера на философията или научнофантастичните филми, тази визия става все по-реалистична на фона на бързия напредък на изкуствения интелект и липсата на ефективни международни правни рамки за регулирането и контрола му.

Един от най-сериозните и сложни проблеми, породени от развитието на изкуствения интелект, е възможността той да се развие отвъд човешкия интелект, превръщайки се в автономна единица извън човешкия контрол и дори доминираща над човечеството. След като надхвърли първоначалните си програмни граници, ИИ може да се превърне в система, която независимо взема съдбоносни решения в области като икономика, политика и ежедневие, без човешки надзор.

При капитализма изкуственият интелект се развива, за да служи на натрупването на капитал и да засилва класовото господство, обект на брутална пазарна конкуренция, което прави загубата на контрол не само възможна, но и много вероятна и опасна, особено като се има предвид светкавичните темпове на неговото развитие, които далеч надхвърлят всички усилия за регулирането или ограничаването му в правни или обществени рамки. Тя е проектирана като инструмент с огромни възможности, но без никаква „клетка“, която да ограничи злоупотребите с него или безучастния растеж, което може да го превърне в автономна сила, работеща срещу обществените интереси, вместо да им служи.

Този сценарий не е чужд на киното. Много филми се занимават с идеята – например „Терминатор“, в който машините обявяват война на хората, след като постигнат самосъзнание; „Матрицата“, която изобразява свят, в който човечеството е поробено от изкуствен интелект и използвано като източник на енергия; и „Аз, роботът“, който изследва бунта на роботите срещу хората, след като получават независими разсъждения. „Бунтът“ на изкуствения интелект може да не остане фикция, той може да се прояви в политики, наложени чрез цифрови системи, без да се съобразяват с човешките нужди. Това, на което сме свидетели днес, все пак не е класическото господство на роботите над хората, но може да се развие в нов модел на цифров контрол, базиран на тотална автоматизация и алгоритмично управление на ежедневието, превръщайки обществата в единици, управлявани и доминирани от интелигентни системи и машини.

5. Изкуственият интелект и третият свят

Ефектите на изкуствения интелект не се ограничават само до развитите страни, те се простират и до Глобалния Юг, където той се третира като база на суровини и огромни потребителски пазари, използвани за обслужване на глобалния капитализъм. Вместо да допринасят за независимото развитие на тези страни, тези технологии са устроени по начини, които засилват икономическата, политическата, интелектуалната и технологичната зависимост, задълбочавайки експлоатацията на тези общества в полза на доминиращите държави и корпорации, движещи развитието на изкуствения интелект.

Монополните корпорации се стремят да експлоатират както данните, така и човешките ресурси в Глобалния Юг, без да предлагат справедлива стойност в замяна. Докато изкуственият интелект се популяризира публично като инструмент за развитие, в действителност той се използва за извличане на данни и превръщане на населението в безплатни източници на информация.

Огромни количества данни се абсорбират чрез дигитални приложения, системи за проследяване и социални медийни платформи, всяко взаимодействие се превръща в суровина, обработена в полза на мощните нации и монополните корпорации, с малка или никаква социална възвръщаемост за местното население.

„Благотворителни“ и „хуманитарни“ инициативи, водени от някои държави и големи технологични фирми, се използват за задълбочаване на капиталистическия контрол над Глобалния Юг. Тези корпорации работят усилено, за да осигурят достъп до интернет във всяко кътче на света, особено в развиващите се страни, дори преди да осигурят електричество, чиста вода или основни услуги.

Пример за това е проектът Internet.org, стартиран от Meta (бившата „Фейсбук“) в партньорство с шест други технологични компании под мотото „Свързване на несвързаните“. Той предлага ограничен, подбран достъп до интернет в някои държави, ограничен до платформите и услугите на спонсориращото дружество и нейните партньори, вместо да предоставя свободен и отворен интернет. Вместо да овластяват потребителите, те са превърнати в затворени потребители в затворена дигитална среда, където взаимодействията им се наблюдават постоянно и се използват с цел печалба.

Това разкрива, че истинската цел на подобни проекти не е подобряване на жизнения стандарт или развитие на инфраструктурата, а насърчаване на търговските интереси, разширяване на идеологическия контрол и превръщането на всеки индивид в постоянен потребител и източник на данни.

Тези политики не преодоляват цифровото разделение; по-скоро те възпроизвеждат колониализма, сега в дигитална форма. Тези страни стават изцяло зависими от чужди държави и компании за технологии и цифрови услуги, вместо да изграждат местни способности, за да отговорят на реалните си нужди.

Това засилва зависимостта от частен софтуер и чуждестранна облачна инфраструктура, особено тези, принадлежащи на западните сили с дълга история на колониална експлоатация.

В глобалната надпревара за технологично господство авторитарните режими в Близкия изток и на други места в Глобалния Юг не останаха встрани, особено богатите монархии от Персийския залив. Тези държави са инвестирали милиарди долари в свои собствени инициативи за изкуствен интелект, получавайки пряка подкрепа от големите сили и монополните компании, които отдавна ги смятат за стратегически съюзници за напредък на икономическите и геополитическите интереси.

Въпреки че се насърчават като част от „дигиталната трансформация“ и „технологичната модернизация“ на техните общества, тези инвестиции служат за укрепване на диктаторското управление, разширяване на възможностите за наблюдение и затягане на политическия, социалния и идеологическия контрол върху тяхното население.

Тези режими използват ИИ за разработване на системи за масово наблюдение, анализиране на големи данни и потискане на всяко несъгласие. Технологиите за лицево разпознаване, гласов анализ и поведенческо прогнозиране се използват за идентифициране и неутрализиране на опозицията, преди тя дори да може да действа. Чрез тези системи авторитарните правителства могат да наблюдават и шпионират гражданите както чрез цифрови канали, така и чрез публични пространства.

Въпреки повърхностната реторика около демокрацията и правата на човека, западните държави и големите корпорации продължават да подкрепят такива режими, защото те служат на собственото им икономическо и политическо господство. Монополните технологични компании играят пряка роля в тези репресии, като продават самата технология (подобно на оръжията и устройствата за изтезания), или като предоставят консултации, техническа поддръжка и инфраструктура за системите с изкуствен интелект, на които разчитат тези режими. Тези системи се развиват свободно и се използват в авторитарните държави, съюзени с глобалния капитализъм, превръщайки се в преки инструменти за възпроизвеждане и укрепване на автократичната власт.

6. Предразсъдъци по отношение на пола и липса на пълно равенство в изкуствения интелект

Въпреки общото възприятие за изкуствения интелект като неутрален по отношение на пола, по-внимателният поглед разкрива, че предразсъдъците по отношение на пола, вградени в алгоритмите и интелигентните системи, ясно показват как повечето приложения за изкуствен интелект възпроизвеждат дискриминацията и неравенството по пол.

Езикът, ориентиран към мъжете, и неравният характер на тези технологии отразяват културните и социалните предразсъдъци, захранвани от капиталистическите корпорации и патриархалните правителства, които са ги разработили, на различни нива в зависимост от езика и степента на правата на жените и равенството между половете във всяка страна.

Изкуственият интелект не е мъжки по своята същност, но се храни с данните на патриархалното капиталистическо общество. Алгоритмите се обучават на набори от данни, които често отразяват стереотипното мислене и засилват неравенството между половете, като използването на доминиран от мъже език и традиционни възприятия за ролите на половете в работата и обществото.

Например, проучване от 2019 г. на университета Карнеги Мелън установи, че обявите за работа във Фейсбук и Гугъл са склонни да показват по-добре платени технически и инженерни работни места по-често на мъжете, отколкото на жените.

По подобен начин през 2018 г. Ройтерс разкри, че базираната на изкуствен интелект система за набиране на персонал автоматично облагодетелства мъжете пред жените при оценката на кандидатурите за работа за технологични роли. Алгоритъмът е обучен на исторически данни за наемане, които отразяват структурни пристрастия в компанията, където мъжете исторически са заемали по-голямата част от техническите позиции. В резултат на това системата понижава автобиографиите, които включват думата „жени“ или препращат към феминистки дейности.

Нещо повече, гласовите системи като интелигентните асистенти обикновено са програмирани с женски гласове и роли, ориентирани към услугите, подсилвайки стереотипа за жените като „покорни“ или „помощници“, а не като равноправни партньори. Например, виртуални асистенти като Siri на Apple, Alexa на Амазон и Google Assistant по подразбиране използват женски гласове и отговарят на критиките с учтиви, покорени тонове, подсилвайки културната норма, която свързва жените с обслужване и подкрепа.

В момента някои страни от Близкия изток инвестират милиарди в разработването на проекти за изкуствен интелект в съответствие с консервативните патриархални религиозни ценности, като допълнително вграждат половите предразсъдъци в тези системи. Например, някои арабски гласови асистенти са разработени, използващи мъжки гласове вместо женски, за да се избегне стереотипът за жените като „покорни“, според някои консервативни религиозни интерпретации.

Много цифрови системи в тези страни също ограничават присъствието на жените в цифровото съдържание или отразяват традиционните възгледи, които минимизират ролята на жените в обществото. Например някои авторитарни правителства използват системи с изкуствен интелект, за да наблюдават социалното поведение и да налагат морални стандарти, вдъхновени от патриархалните религиозни ценности, като ограничаване на изображенията на незабулени жени или ограничаване на видимостта им в резултатите от търсенето и рекламите. Един от най-крайните примери за тази експлоатация е разработването на системи с изкуствен интелект за наблюдение на женското облекло, анализирайки изображения и видеоклипове, за да се определи дали те отговарят на наложените религиозни дрескодове. В Иран например са приети цифрови системи за проследяване на спазването на задължителните закони за хиджаб от страна на жените.

Недостатъчното представителство на жените в дизайна и развитието на ИИ, липсата на ефективно феминистко и прогресивно участие в областта и доминираният от мъже характер на екипите за разработка изострят проблема. Според доклад на AI Now Institute жените представляват само 15% от изследователите на ИИ във Фейсбук и само 10% в Гугъл, което означава, че повечето ИИ технологии са разработени от мъжки екипи, което засилва половите предразсъдъци в алгоритмите.

Технологиите в този контекст не само отразяват половите предразсъдъци, но и ги възпроизвеждат и усилват, възпрепятствайки напредъка към равенство и задълбочавайки разделенията между половете, вместо да ги затварят. Тези системи засилват стереотипите и увековечават дискриминацията срещу жените. Това не е просто технически въпрос, той е отражение на по-дълбока социална криза, която потвърждава моделите на неравенство и дискриминация в дигиталната сфера.

7. Изкуственият интелект като инструмент за политически контрол, репресии и нарушения на правата на човека

Цифрово наблюдение и контрол

Дигиталните корпорации в сътрудничество с големите сили наблюдават движенията на хората чрез интелигентни устройства и различни комуникационни канали. На практика всички дигитални дейности, включително уж частните срещи, са обект на постоянно проследяване и анализ. В действителност никое цифрово пространство не е напълно сигурно; данните се събират систематично и се използват за оценка и класифициране на индивиди и групи въз основа на тяхното поведение, интелектуални тенденции и политически ориентации.

Освен това цифровото наблюдение се превърна в централен инструмент за проследяване на идеологическите и политическите пристрастия на потребителите, което позволява на компаниите и правителствата да ги следят и да ги насочват чрез организирани кампании за дезинформация или цифрови санкции, които ограничават и намаляват влиянието им в общественото мнение.

Тези стратегии се прилагат систематично и тайно срещу профсъюзи, леви организации и независими правозащитни и медийни институции.

Тези групи са изправени пред нарастващи ограничения, които ограничават разпространението на техните идеи в публичната дигитална сфера чрез фини и трудни за откриване методи.

Алгоритмите се използват именно за ограничаване на обхвата на лявото и прогресивно политическо съдържание, не чрез изтриването му напълно, а чрез намаляване на видимостта му. Това прави дигиталните репресии по-сложни, опасни и невидими.

Ниската ангажираност с прогресивно съдържание изглежда е естествена реакция на аудиторията, докато всъщност е резултат от предварително програмирани алгоритми, предназначени да ограничат обхвата му. Това създава погрешно впечатление сред активистите, че идеите им липсва интерес или популярност, което ги кара да преосмислят или да изоставят позициите си.

Дигитално пораженство

Дигиталното пораженство е нов и сложен инструмент за класово господство. Алгоритмите и изкуственият интелект се използват методично, неусетно и постепенно с течение на времето за разпространение на съдържание, което засилва чувството на безпомощност и капитулация, особено сред левите и прогресивните потребители.

Този механизъм усилва предполагаемите провали на социалистическите експерименти и левите организации, представяйки капитализма като вечна, непобедима система и затвърждавайки идеята, че промяната е невъзможна. Той също така насърчава индивидуализма и пазарно ориентирани решения като потребление и саморазвитие, изолирайки индивидите от всяка форма на организирано колективно политическо действие.

Освен това дискусиите в левите организации се отклоняват към маргинални вътрешни конфликти, които фрагментират усилията и отслабват способността им да се съпротивляват. Големите корпорации разчитат на поведенчески анализ, за да се насочат към индивиди и групи със съдържание, което насърчава отчаянието и ги убеждава, че социалистическата промяна е невъзможна или безполезна.

Тези политики не са случайни, те са умишлени, научни методи, предназначени да потиснат или отслабят духа на промяната и да гарантират, че капиталистическата система остава неоспорима и непокътната.

Дигитален арест и убийство

Цифровият арест представлява по-опасна фаза от обикновеното наблюдение и контрол. Той надхвърля ограничаването на видимостта на съдържанието и включва произволно спиране на индивидуални и групови акаунти – временно или постоянно – в това, което може да се счита за форма на дигитално убийство. Това се извършва без прозрачност, ясни стандарти или местни или международни закони, които защитават правата на потребителите. Оправдания като „нарушаване на стандартите на общността“ или „насърчаване на насилието“ често се използват за заглушаване на гласовете, дори когато съдържанието документира капиталистически престъпления, извършени от държави или корпорации или нарушения на човешките права.

Ярък пример са дигиталните репресии, насочени към палестинско съдържание, документиращо израелските престъпления срещу цивилни. По време на неотдавнашната израелска атака срещу Газа платформи като Фейсбук, Инстаграм, Туитър и други изтриха или забраниха стотици акаунти и публикации, документиращи престъпленията на окупацията, под претекст за „нарушаване на правилата на общността“ или „насърчаване на тероризма“, въпреки че съдържанието точно документира военни престъпления, потвърдени от правозащитни организации. Независимите медии също бяха обект на ограничаване на обхвата им или пълно изтриване на акаунтите им в ясен опит да заглушат гласовете, разобличаващи нарушения срещу палестински цивилни.

Доброволна автоцензура

Дигиталните репресии и потискането на съдържанието са придружени от феномен на „доброволна автоцензура“, при който индивиди и дори групи започват да се цензурират, коригирайки или смекчавайки политическия си дискурс, преминавайки към общи теоретични теми и избягвайки директната конфронтация с капитализма или авторитарните режими.

Това се случва от страх, че публикациите им ще бъдат ограничени или че ще бъдат изправени пред дигитален арест или убийство чрез спиране на акаунтите, управлявано от изкуствен интелект.

Този страх подкопава свободата на изразяване и се превръща в мощен фактор за преоформяне и контролиране на обществения дискурс дори преди да бъдат наложени действителни ограничения. Той засилва капиталистическото идеологическо господство, намалява пространството за дигитална съпротива и трансформира интернет в саморегулиращо се пространство, съобразено с интересите на управляващите сили.

Например по време на масови протести в различни страни срещу капиталистическите политики и авторитарните режими – и по-общо в различна степен – много потребители забелязаха, че техните публикации, съдържащи термини като „обща стачка“, „гражданско неподчинение“, „революция“ или документиране на нарушения на човешките права, получават много по-малък обхват от обикновено. Междувременно общите аналитични публикации за икономиката и политиката не бяха засегнати по подобен начин.

В резултат на това много активисти започнаха да избягват термини, класифицирани от платформите като „подстрекателски“, което доведе до смекчаване на публичния дискурс, намаляване на революционното му предимство и по този начин отслабване на ролята на социалните медии като инструмент за политическа мобилизация и масово организиране.

8. Ерозията на демокрацията чрез изкуствения интелект

След като получи контрол над човешкия ум и съзнание чрез дигитализация, изкуственият интелект се превърна от капиталистически инструмент за максимизиране на печалбата в централен инструмент за отслабване и дори подкопаване на това, което е останало от буржоазната демокрация, вместо да я подкрепя или развива.

Това е вярно въпреки и без това ограниченото доверие в демократичните системи в много страни, където демокрацията се оформя от политически пари, пристрастни избирателни закони, обслужващи специфични интереси, и други фактори.

Вместо да насърчават информираното обществено участие в политическия живот, дигитализацията и изкуственият интелект се използват за прекрояване и манипулиране на общественото мнение в полза на интересите на управляващата класа, засягайки изборите, стеснявайки пространството за свободен дебат и насочвайки политическия и медийния дискурс в услуга на доминиращите капиталистически сили.

Класовият контрол върху изкуствения интелект означава, че тази технология, първоначално се предполагаше, че подкрепя прозрачността и демокрацията, всъщност се използва за създаване и насърчаване на наративи, които защитават съществуващия капиталистически ред.

Анализът на големи данни и интелигентните алгоритми се използват за насочване на политическата информация по начини, които са от полза за капиталистическите институции, десните и неофашистките партии и авторитарните режими. Това подкопава способността на обществото да взема политически решения въз основа на истинска критична осведоменост.

При капитализма ИИ не се използва за овластяване на обществеността или подобряване на съзнателното и прозрачно вземане на решения. По-скоро той служи като инструмент за изкривяване на истината, възпроизвеждане на пропаганда и разпространение на медийна дезинформация, която подкопава самата основа на демокрацията, основана на прозрачност, достъп до информация и интелектуален и политически плурализъм. Целевото съдържание се предоставя въз основа на поведенчески анализ, генерирайки изкуствено обществено мнение, което засилва класовата хегемония и задълбочава политическата и социалната поляризация.

Това не само подвежда избирателите, но и прекроява самия политически разговор, лишавайки го от съдържание и насищайки го с пропаганда, която подкрепя капитализма и неговите десни идеи.

Влиянието на изкуствения интелект надхвърля обикновената манипулация на информацията, той се превръща в централен механизъм за възпроизвеждане на политическата власт при капитализма. Чрез управление на кампаниите, водено от алгоритми, проектиране на политически дискурс в съответствие с капиталовите интереси и влияние върху избора на избирателите чрез микротаргетиране, гласовете на опозицията се неутрализират, а лявопрогресивните демократични алтернативи са отслабени.

Скорошен пример е намесата на десния милиардер Илон Мъск в изборите в Германия през 2025 г. чрез неговата платформа „X“ (бившия Туитър), където той директно подкрепи крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“. Това беше направено чрез популяризиране на съдържание, генерирано от изкуствен интелект, което повлия на общественото мнение и възпроизвеждаше политическата поляризация в полза на крайнодесните и неонацистките сили.

В такъв пейзаж изборите вече не отразяват обществената воля дори относително. Вместо това те се превръщат в арена на конфликт между големите сили, монополистичните сили и финансовите елити, които използват интернет и изкуствения интелект като инструменти за политическо и идеологическо господство. Това покварява демократичните механизми и политическия плурализъм, като или отслабва прогресивните гласове, или тласка обществото към фалшиви алтернативи, които в крайна сметка възпроизвеждат същата капиталистическа система, в най-добрия случай с повърхностна промяна.

9. Въздействието на изкуствения интелект върху околната среда при капитализма

Изменението на климата и унищожаването на околната среда са сред най-забележителните резултати от капитализма. Днес изкуственият интелект се превърна в още един инструмент за източване на ресурсите на планетата и ускоряване на екологичната деградация. Въпреки че се рекламира като символ на прогреса, тази технология се управлява по начин, който служи на капиталистически интереси, без реален ангажимент към опазването на околната среда или климатичната справедливост.

Например, докладите показват, че центърът за данни на Гугъл в Айова консумира приблизително 3,3 милиарда литра вода годишно, за да охлади сървърите си, изчерпвайки местните водоснабдяване в райони, които вече се борят с недостиг на прясна вода.

Системите с изкуствен интелект разчитат на масивни центрове за данни, които се нареждат сред най-големите потребители на енергия в света. Тези центрове работят денонощно, за да обработват огромни набори от данни и да обучават алгоритми, консумирайки огромни количества електроенергия, голяма част от която все още се доставя от изкопаеми горива.

Според Международната агенция по енергетика глобалните центрове за данни са консумирали приблизително 240–340 тераватчаса електроенергия през 2022 г., което се равнява на 1–1,3% от общото световно търсене на електроенергия или годишното потребление на енергия на страна като Аржентина. Въпреки че някои технологични гиганти твърдят, че инвестират във възобновяема енергия, неконтролираното разширяване на системите с изкуствен интелект води до въглеродни емисии на нива, които далеч надхвърлят ползите от всички частични екологични решения.

Производството на хардуер с изкуствен интелект също е свързано с капиталистическата експлоатация на природните ресурси. Усъвършенстваните чипове и процесори изискват добив на големи количества редки минерали, повечето от които идват от Глобалния Юг при тежки, нечовешки условия на труд.

В Демократична република Конго например десетки хиляди работници, включително деца, добиват кобалт за литиеви батерии без предпазно оборудване, изложени на токсични тежки метали, които причиняват тежки и хронични заболявания. По същия начин добивът на литий в Чили е намалил нивата на подпочвените води в сухите райони с 65%, което е довело до пресъхване на земеделските земи и изтласкване на местните общности от традиционния им поминък.

Тези практики не само унищожават местните екосистеми, но и поразяват коренното население, замърсяват водата и храната и излагат бедните общности на токсични химикали и болести, докато капиталистическите компании генерират огромни печалби без реална отчетност.

Като част от цикъла на производство и потребление на капитализма, електронните устройства непрекъснато се надграждат, произвеждайки огромни количества електронни отпадъци. Повечето от тези отпадъци не се рециклират безопасно, а се изнасят в развиващите се страни, където се натрупват, създавайки екологични бедствия. Например Гана се превърна в едно от най-големите сметища за електронни отпадъци в света, където се изгарят огромни количества изхвърлена електроника, за да се извлекат ценни метали, освобождавайки токсични газове, които замърсяват въздуха, водата и почвата и допринасят за нарастващите нива на рак и други здравословни проблеми сред работниците и местните жители.

Разширяването на ИИ инфраструктурата изисква изграждане на повече центрове за данни и комуникационни кули, ускоряване на обезлесяването, унищожаването на екосистемите и загубата на биоразнообразие. Хиляди акри гори вече са изсечени в няколко страни от Глобалния Юг, за да направят място за технологични съоръжения, което води до загуба на критични местообитания за застрашени видове.

Докато ИИ се насърчава като инструмент за изграждане на индустриализирана климатична среда за повишаване на производителността в селското стопанство и промишлеността, насилственото изменение на естествените екосистеми с помощта на тази технология може да създаде катастрофални екологични рискове. Изкуственото манипулиране на климата и геологията, без да се зачита естественият баланс, може да доведе до непредвидими бедствия, включително засилени земетресения и свлачища.

Съвременният капитализъм, който лъжливо твърди, че се грижи за околната среда, не се различава от по-ранните форми на експлоатация. Повечето технологични експанзии, особено в областта на изкуствения интелект, идват за сметка на природата, унищожавайки екосистемите по различни начини, за да обслужват интересите на мощни държави и монополни корпорации.

10. Използването на изкуствен интелект във войната и разработването на смъртоносни оръжия

Съвременните технологии за изкуствен интелект разкриват как тази област е насочена към повишаване на военното превъзходство, а не към насърчаване на мира и развитието. Днес ИИ е основна част от глобалната надпревара във въоръжаването, използвана за разработване на интелигентни оръжия и технологии, способни да извършват военни операции без пряка човешка намеса.

Тази промяна увеличава риска от по-разрушителни, нечовешки конфликти, намалявайки необходимостта от човешка преценка при използването на смъртоносна сила, правейки войните по-бързи, по-сложни и по-малко предсказуеми.

Тъй като вземането на решения от хора е сведено до минимум в бойни сценарии, вероятността от ескалация на конфликта нараства, заедно с широко разпространени нарушения на международното хуманитарно право и по-големи цивилни жертви. Убиването и унищожаването се превръщат в алгоритмични решения, изпълнявани без човешки, етичен или политически преглед, без отчетност.

Съединените щати, Китай, Русия и други са разработили дронове, задвижвани от изкуствен интелект, способни да вземат автономни бойни решения. Тези системи могат да бъдат програмирани да удрят цели въз основа на анализ на данни, което поражда сериозни опасения за катастрофални грешки, дължащи се на алгоритмични отклонения или програмни грешки. Много оръжейни компании сега инвестират във военни системи, базирани на изкуствен интелект, предлагани на пазара като „оръжия на бъдещето“.

Тези технологии не се ограничават до конвенционалните бойни полета, те се простират до кибервойната, където ИИ се използва за атаки на критична национална инфраструктура като финансови системи, енергийни мрежи, водоснабдяване и основни услуги. Това увеличава разрушенията, задълбочава глобалните кризи и влошава страданието на цивилното население. Някои държави и недържавни участници вече са използвали изкуствен интелект в кибератаки, както се вижда от широко разпространените прекъсвания на тока, причинени от удари по електрически и водопроводни мрежи.

Един от най-тревожните скорошни примери за война, задвижвана от изкуствен интелект, е последното израелско нападение срещу Газа. Израелските военни използваха усъвършенствани системи с изкуствен интелект, за да избират цели и да извършват въздушни удари срещу палестинци. Разследващи доклади разкриха използването на система, наречена „Лавандула“, усъвършенстван инструмент за изкуствен интелект, който анализира разузнавателни данни с висока скорост и приоритизира бомбардиращите цели чрез алгоритми, без да се съобразяват с хуманитарни съображения.

По време на тази брутална атака мащабни бомбардировки на жилищни сгради и гражданска инфраструктура убиха десетки хиляди палестинци, предимно жени и деца, под претекст, че нанасят удари по „военни цели“. Организациите за защита на правата на човека потвърдиха, че тези атаки са част от систематична политика на масово унищожение и етническо прочистване чрез напреднали технологии.

Тези престъпления нямаше да бъдат възможни без подкрепата на държави и големи технологични корпорации, които предоставят на Израел цифрова инфраструктура и алгоритми, задвижващи военните му операции. Компании като Гугъл и Майкрософт подписаха договори с израелските военни за предоставяне на облачни изчисления и услуги с изкуствен интелект като част от проекта Nimbus, предназначен да подобри техническите възможности на Израел в наблюдението, шпионажа, насочването и унищожаването.

Всички войни, независимо от използваните инструменти, са жестоки и нечовешки. Те унищожават обществата и унищожават невинни животи в полза на доминиращите сили. В този контекст големите корпорации, работещи заедно с капиталистическите правителства и авторитарните режими, използват изкуствения интелект, за да постигнат военно превъзходство и да печелят масово от продажбата на интелигентни оръжия.

Тези технологии се използват за разработване на инструменти за унищожение, които допълнително дестабилизират света. Изкуственият интелект във войната не го прави по-„точен“ или „по-малко вреден“, той подсилва нечовечността на войната, превръщайки решенията на живот и смърт в алгоритмични екзекуции, лишени от етика.

[Въз основа на идеи от книгата ми „Капиталистически изкуствен интелект: предизвикателства за левицата и възможни алтернативи – технологията в услуга на капитала или инструмент за освобождение?“ – предлага се на няколко езика]

Свързана тема:

Лявата алтернатива на изкуствения интелект

https://znetwork.org/znetarticle/the-leftist-alternative-to-artificial-intelligence

Източници

„Комунистическият манифест“: Карл Маркс и Фридрих Енгелс
„Социална реформа или революция“: Роза Люксембург
„Наемен труд и капитал“: Карл Маркс
„Принципи на комунизма“: Фридрих Енгелс
„Съгласие за производство“: Ноам Чомски
„Джордж Лукач“ – Овеществяване и класово съзнание
„Основните интелектуални и организационни основи на електронната левица“ / „Към съвременна научна демократична левица“: Разкар Акрави
https://www.ahewar.org/debat/s.asp?aid=730446
„Дигиталният капитализъм от марксистка гледна точка“: Ибрахим Юнис
https://al-akhbar.com/Capital/364495?utm_source=tw&utm_medium=social&utm_campaign=papr
„Изкуствен интелект: заплаха ли е за човечеството или капитализма?“
https://marxy.com/?p=8218
Али Абдул Уахид Мохамед: „Капитализмът на заинтересованите“
страни https://www.ahewar.org/debat/show.art.asp?aid=845862
Юнис Ал-Гафари: „Социални медийни мрежи“ и добавена стойност“
https://revsoc.me/technology/46891/
https://www.aljazeera.net/midan/reality/economy/2017/6/28/%D8%B9%D8%B5%D8%B1-%D8%A7%D9%84%D8%B1%D9%88%D8%A8%D9%88%D8%AA%D8%A7%D8%AA-%D9%87%D9%84-%D8%B3%D8%AA%D8%AE%D8%AA%D9%81%D9%8A-%D9%81%D8%B1%D8%B5-%D8%A7%D9%84%D8%B9%D9%85%D9%84
Blind Technology: Как Израел използва изкуствения интелект във войните в Газа и Ливан?
Microsoft увеличи подкрепата си за израелската армия по време на нападението в Газа
https://futureuae.com/ar/Mainpage/Item/9708
Партньори в геноцида: Как западните технологични компании подкрепиха израелската армия в Газа?
https://www.aljazeera.net/news/2025/1/23
Преосмисляне на марксистките перспективи за големите данни, изкуствения интелект (AI) и капиталистическото икономическо развитие
https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0040162521000081
Маркс, автоматизацията и политиката на признаване в социалните институции
https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/03017605.2024.2391619#d1e107
Ник Сърничек – „Платформен капитализъм“
https://www.saxo.com/dk/platform-capitalism_nick-srnicek_paperback_9781509504879?srsltid=AfmBOopOncFJO3OGk1WgwPK1LzGwacju9pegpn46xOeCppT8L6e5uky7
Чън Пинг: Чрез DeepSeek виждам бъдещето на социализма
https://www.memri.org/tv/chinese-commentator-chen-ping-deepseek-future-socialism