Правителство?
Статия от 1914 г. на мексиканския анархист Рикардо Флорес Магон. Източник
Има хора, които с най-добри намерения задават въпроса: как може да се живее без правителство? И стигат до заключението, че са необходими върховен вожд, тълпа от чиновници, големи и малки, като министри, съдии, магистрати, законодатели, войници, пазачи, полицаи и палачи.
Тези добри хора смятат, че без власт всички ще се отдадем на разточителство, а слабите ще станат завинаги жертви на силните.
Това би могло да се случи само в един случай: ако революционерите, използвайки слабостта на гилотината, оставят социалното неравенство непокътнато. Социалното неравенство е източникът на всички антисоциални действия, които законът и буржоазията считат за престъпления, а кражбата е най-разпространеното от тях. А когато цялото човечество има възможност да се труди на полето или да се посвети на него (основният източник на препитание по онова време — бел.прев.), без да се налага да работи за заплата, за да оцелее, кой ще възприема кражбата като дейност в нейната сегашна форма? В обществото, към което се стремят либертарианците, земята и всички средства за производство вече няма да бъдат предмет на спекулации на определен брой собственици, а вместо това ще станат обща собственост на работниците и, както и преди, ще съществува само една класа: работници с правото да произвеждат и консумират съвместно – каква нужда ще има тогава от кражба?
Ще кажат, че има хора, склонни към безделие, че те се възползват от чуждия труд, за да живеят, а не работят. Бях в различни затвори; разговарял съм със стотици крадци; почти всички те крадяха по необходимост. Няма постоянна работа: заплатата е мизерна, работният ден е наистина изтощителен; презрението на класата на собствениците към работническата класа е унижително; примерът за живот в незанятост, разкош, изобилие, навикът да не се прави нищо полезно, който капиталистическият клас демонстрира на работническата класа – всичко това кара някои работници от глад, възмущение или като индивидуален протест срещу грабежа на буржоазията да крадат и да стават престъпници, дори да убиват, за да вземат това, което е необходимо за живота.
Заниманието на крадеца определено не е от най-щастливите. То изисква голяма активност и разход на енергия от страна на крадеца, голяма активност и голяма енергия, които в много случаи са необходими за изпълнението на някаква задача; така, за да извърши кражба, крадецът трябва да следи жертвата си, да изучава методите ѝ, да се пази от полицията, да планира, да рискува живота или свободата си, да бъде в постоянна тревога, да не приема това дело като работа и да знае, че го прави не за удоволствие (?), а принуден от необходимост или злоба, защото се вижда нещастен, когато богатите минават покрай него, опиянени от вино, разкош, с изкривени от ситост уста, облечени в костюми и изискани дрехи, оглеждайки с презрителен поглед бедняците, които се жертват в работилницата, във фабриката, в мината, на нивата…
Огромното мнозинство от затворниците са хора, извършили престъпления срещу собствеността: кражби, измами, фалшификации и т.н., докато престъпниците, извършили престъпления срещу хора, съставляват незначително малцинство. Когато частната собственост бъде отменена, когато човекът разполага с всички средства да избере работа по свое желание, но полезна за обществото; когато трудът бъде хуманизиран в добродетел, която няма да повлияе на покровителя си [sic!] и няма да го направи богат, но ще задоволи нуждите му; в промишлеността ще се върнат хиляди и хиляди работници, които днес стоят начело на правителството в неговите канцеларии, в окръзите и в самите затвори; всички ще работят, за да си изкарват прехраната, със силната помощ на машини от всички видове; ще трябва да се работи само два или три часа дневно, за да има всичко в изобилие. Ще има ли тогава хора, които ще предпочетат кражбата пред възможността да живеят? Един човек, макар и най-извратен, винаги обича да предизвиква всеобщо уважение. Това може да се наблюдава и днес, въпреки че начинът на живот на човечеството отслабва най-добрите инстинкти на вида, а ако е така, защо да не признаем, че на човека би му било по-добре в условията на свободно общество?
Ако говорим за престъпленията срещу хората, то по-голямата част от тях са резултат от болестта, в която живеем. Човекът живее в постоянно състояние на нервно превъзбуждане; страдания, несигурност дали ще успее да си набави хляб за следващата сутрин; унижения от властта; увереност, че е жертва на политическата тирания и капиталистическата експлоатация; отчаяние при вида на дете в дрипи без образование и бъдеще; зрелището на безсмислена борба на всички срещу всички, породена именно от правото на частна собственост, което позволява на проницателни и злобни хора да натрупват капитал, експлоатирайки трудещите се; всичко това и много други неща изпълват сърцето на човека с горчивина, правят го жесток, озлобен, подтикват го да грабне револвер или кинжал, за да нападне, често по незначителни поводи. Не съществува общество, в което дивата конкуренция между хората да задоволява всички нужди, да облекчава страданията, да умиротворява темперамента, да укрепва инстинктите за общност и солидарност. Всички те са толкова силни, че въпреки световните борби на всички срещу всички, инстинктите за общност и солидарност все още не са изчезнали в човека.
Не, не трябва да се страхуваме от живота без правителство; ние го желаем с цялото си сърце. Естествено, ще има хора, склонни към престъпни инстинкти; но обществото ще се погрижи за тях, колкото и болни да са, защото тези нещастници ще са жертви [на атавизми], болести, наследени от наклонности, породени от гняв към несправедливостта и жестокостта на околната среда.
Мексиканци: спомнете си как е живяло селското население на Мексико. Комунизмът се е практикувал в селските колиби; независимостта не е била загубена; по-рано, напротив, когато се е знаело, че се приближава представител на властта, мъжете са бягали в гората, защото властта идва само когато те са нужни за казармите или за вноски за издръжката на паразитите от правителството, и дори тогава животът е бил по-спокоен в местата, където не са знаели за законите или не са усещали заплахата от полицая с неговата палка.
Никой не копнее за властта, освен тези, които копнеейки за нея, всъщност копнеят за социалното неравенство.
Мексиканци: долу властта!
Земя и свобода!
