История на безвластническото движение в България

Годините минават всред непроницаем мрак, легнал над страната ни. Развитието на движението e задушено, спряно. Разпространението на безвластническите идеи е направено невъзможно. Близо 40 години вече не се публикува книга, брошурка, вестниче и дори малък позив. Нещо повече, изданията от преди повече от почти век се изземат, скриват или унищожават, а запазените в библиотеките са заключват и остават недостъпни за интересуващите се.

Старите дейци, които още „помнят“ – посредници между миналото, настоящето и бъдещето, вътре и вън от страната, си „заминават“, един след друг, осъдени на бездействие и мълчание. Младите, на които се пада приемствеността, са лишени от документи и преки свидетелствувания. Те, с непреодолима мъка, ще трябва да размиват мъглата, която покрива миналото и се простира над настоящето, за да черпят път към бъдещето. А историята, с поуките, които могат да са извлекат от нея, е незаменим учител.