Против бюрокрацията!

Ленин, Хрушчов, Списание „Проблем на мира и социализма“ и проф. Сирил Норкот Паркинсън

Борбата с бюрокрацията е любима тема на всички властници (особено в предизборните им кампании). Едни от най-яростните й врагове са установилите своята диктатура болшевики, които, когато вземат властта се превръщат в доживотни бюрократи. Както ще видим, не им отстъпват и демократите.

Още в зората на реалния социализъм през 1922 г., в своите лебедови песни, вождът на болшевиките Ленин писа:

При царизма цялата бюрокрация на държавния апарат наброяваше 1 200 000 души. Въпреки цялата наша архирево-люционност, в 1922 г. той наброява 1 500 000 души или за пет години е порастнал с 300 000 човека.

Ленин, „Лучше ме-ньше, да лучше” (“По-добре по-малко, но по-добре”), 1923 г.

Във втората “Как нам организовать Рабкрин” (“Как да организираме Рабкрин”), 1923 Ленин предлага мерки за укрепване на новосъздадената работническо-селска инспекция (рабкрин), чиято задача е да лекува метастазите на бюрократичния рак, обхванал така нар. СССР. Забележете: създадена е още една бюрократична институция за борба с… бюрокрацията, чийто състав трябва да бъде увеличен… за по-голяма ефикасност. Като капак на всичко, с лениновата благословия, за комисар на Рабкрин е назначен “наркома” Йосиф Джугашвили, самонарекъл се Сталин, в края на чието царуване, в 1953 г. бюрокртите в т.нар. СССР са вече 10 000 000!

Горният цитат не се нуждае от коментар, а по-скоро от въпрос: защо бюрокрацията набъбва по-скоро от царската? Обобщен отговор ще дадем в заключението.

Десетилетие по-късно, в началото на 60-те години на миналия век, поредният “класик на марксизма и верен ленинец”-Никита Хрушчов, по време на XXII конгрес на “ком”-партията (протекъл от 17 до 31 октомв-ри 1961 год. в Москва), демагогства пред 5000 делегати. Имитирайки Ленин той сравнява ефективите в министерството на земеделието с тези при цар Николай II. Съветските чиновници в същото това министерство вече надхвърлят неколкократно царските. Тогава общо партийните и административни бюрократи са поне 20 000 000!

В списание “ПРОБЛЕМИ НА МИРА И СОЦИАЛИЗМА” от същата година социолозите твърдят загрижено, че при спазване на темповете на растеж на раковия тумор в 2000-та година цялото население на СССР няма да е достатъчно за попълване редиците на държавния апарат! От този ужас населението бе спасено от имплозията на бюрократичната диктатура в началото на 1990-те години.

Аналогично беше положението и в Третия райх, където въпреки късия 12-годишен период на съществуване на хитлеризма ръста на бюрокрацията ни най-малко не отстъпваше на сталинсткия. Още в 1943 г. някои от генералитета бяха стигнали до заключението, че войната е изгубена, защото изписаната хартия, която е придружавала производството една 10-тонна самолетна бомба, тежала повече от… нея.

Но казаното за бюрокрацията при диктатурата е валидно и за ултра-демокрацията. В консервативна или лейбъристка Великобритания проф. Сирил Норткот Паркинсън провъзгласи своите „Закони на Паркинсън” (или “По следите на прогреса”). Това е книга, която препоръчваме горещо на търсещите истината читатели. Сред тях е и първият “Закон за нарастващата пирамида”, който гласи:

“Няма никаква зависимост между работата и броя на хората, на които тя може да се възложи.”

Това е всеизвестно, но не се отдава необходимото внимание на широкия му обхват особено в областта на държавното управление. Броят на чиновниците и количеството работа нямат никаква връзка помежду си. Общият брой нараства съобразно закона на Паркинсън за пирамидата и нарастването ще бъде едно и също, независимо дали обемът на работата се увеличава, намалява или дори няма никаква работа в администрацията.

Валидността на закона е всеобща и се основава главно на статистически доказателства. Разграничават се две изходни положения, които могат да се представят с аксиоматични формулировки:

1. Всеки чиновник желае да умножава подчинените си.

2. Чиновниците си създават работа един на друг.

Чиновник А смята, че е претоварен, вследствие отпадащата му енергия с напредване на възрастта и изисква назначението на двама подчинени – Б и В, като предпочита да са млади. Подчинените трябва да са двама или повече, като всеки се държи в шах чрез опастността от повишение на другия. С тях той увеличава собствената си значимост. А разпределя работата между тях и има предимството да е единствения човек, който може да ги разбира. Сега Б и В са неделими. Когато Б на свой ред се оплаче, че е претоварен, тогава А съдейства на Б, като съветва йерархията да назначи двама помощника Г и Д, които да помагат на Б. Но, за да се избегнат вътрешни търкания, А дава мнение да се назначат два помощника Е и Ж и на В, тъй като служебното му положение е съвсем същото.

Така, с набирането на младите сили Г, Д, Е и Ж, фактически А вече е повишен. Сега седем чиновника вършат това, което по-рано вършеше един. Тук влиза в действие фактор (2) – тези седем души си създават толкова работа един на друг, че са заети напълно. А наистина работи до изнемога. Когато постъпи някакъв нов документ, той минава последователно през всеки един от седморката. Чиновникът Г решава, че документа е от компетентността на Б, който предоставя чернова на отговора. Б прави основни изменения преди да се консултира с В, който дава на Е да се занимае с него. Но Е точно тогава излиза в отпуск и предава преписката на Ж, който скицира докладна записка, която се подписва от В и се връща на Б, който съответно нанася корекции в черновата и представя новия вариант на А. Той е добросъвестен чиновник и препрочита внимателно документа, задрасква пресилените изрази на Б и Ж и въстановява документа в предишния му вид, поправя изразите и накрая се получава точно отговора, който той щеше да напише, ако чиновниците Б и Ж не се бяха родили. Така седем души вече са заети, а крайният резултат е същият, макар че всеки е дал максимума, на който е способен. Късно вечерта А напуща службата, изгася лампите и настъпващият мрак бележи края на един тежък административен ден. Заключението от всичко това е, че бюрократичните служби са повече или по-малко склонни да се размножават. А чака неговият началник Х да бъде повишен, да се пенсионира или да умре, за да му вземе службата.

За доказателство проф. Паркинсън събира статистически данни за две английски министерства – на марината и на колониите:

Флотът през 1914 г. е имал 146 000 офицери и моряци, 3249 чиновници и 57 000 докери. Към 1928 г. офицерите и моряците са вече 100 000, а докерите 62 439, но чиновниците са 4558. Военната флота през 1928 г. е малка част от това, което е била през 1914 г. – по-малко от 20 кораба са в бойна готовност, докато по-рано са били 62, т.е. флотът е намален за 14 години с една трета в жива сили и с две трети по брой на корабите. Общото число на чиновниците е порасло с 1309 души. Това прави 5,6 % увеличение на бюрокрацията годишно през за 14 години. По-нататък, щатът на чиновниците в марината от 8118 през 1935 година се покачва на 33788 към 1954 г., а моряците са намалели с 31,5 % през този 19 годишен период. Заключението е, че чиновниците щяха да се размножават, дори да нямаше никакви моряци, както ще видим с министерството на колониите.

От горните цифри можем да се заключи, че броят на бюрократите в случая се удвоява на всеки 10 години: за първото десетилетие това е по 2 на 1-ва степен, на второто – 2 на 2-ра степен и, ако прирастът продължава със същото темпо, след 100 години увеличението ще е 2 на 10-та степен.

В министерството на колониите статистическите данни за броя на бюрократите са следните:

Междувременно колониите намаляваха значително до 1943 г. понеже някои от тях бяха в ръцете на враговете (Германия и Япония). Те се увеличиха след края на войната през 1947 г., но от тогава намаляваха непрекъснато, защото една след друга извоюваха независимостта си. Но цифрите показват едно непрекъснато увеличение на бюрокрацията, което няма нищо общо с размера и дори със съществуванието на империята. Тук годишното й увеличение е 5,89 %.

Тези резултати ни позволяват да изразим Първия закон на Паркинсън чрез математическа формула (същата, с която се изчислява годишната сложна лихва):

Кn = Кo х q на n-та степен = Ко(1 + р/100) на n-та

Кn = количеството бюрократи в n-тата година

Ko = началното количество на бюрократите в първата година

n = броят на удвояванията на годините

P = % на годишното нарастване на бюрократите за всяка следваща година

От горните данни за двете министерства можем да заключим, че средностатистическото удвояване на бюрократите се извършва за 9 г. Тогава, ако общият брои на чиновниците в кралството през първата година е 500 хиляди души, всеки би могъл да изчисли кога броят им, при удвояване за 9 години, ще надхвърли работоспособното население на Великобритания…

Не по-малко интересни са и останалите закони и следствията от тях. Например, ако се върнем към нашата начална седморка, която е една пирамидка в общата растяща пирамида на британската бюрокрация, проф. Паркинсън казва, че в тази йерархическа структура, ако един чиновник иска да запази местенцето си (и още повече да расте) той не трябва никога и пред никого да води сериозни разговори, защото рискува да излети по допирателната. Той трябва да говори за мачове, за отпуски, за телевизионни сериали, за клюки и изобщо за всичко друго, но не и за важното и същественото. В резултат на живота в подобна атмосфера, интелектуалните качества на всеки от обкръжението на шефа се атрофират и той оглупява по-бързо от него. Когато последният бъде повишен, пенсиониран или гушне букета бива заместен от някой от по-нискостоящите, чиито мозъци са започнали да закърняват. Когато тази процедура, казва Норткот Паркинсън, продължи няколко поколения във ведомството започва истинско състезание по… идиотизъм.

АНАРХИСТИЧЕСКОТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА КРАЯ НА БЮРОКРАЦИЯТА

Тя, подобно на корупцията, е иманентна на всяка власт и най-вече на държавната. Всякакви приказки на властниците за борба с бюрокрацията са от лукаваго. Това е власт на бюрата, на институциите, които вземат лъвския дял от т. нар. национален доход. Бюрокрацията живее от експлоатацията на заетите в производството и услугите наемни работници. Да се разчита, че тя ще поведе борба срещу себе си е наивност. Бюрокрацията в частност и държавата, от която тя е неразделна част, не може да “отмре”, както казват марксистите, нито да се самонагълта. Тя може само да умре под ударите на народния бунт. Но за това е необходимо трудовият народ да осъзнае тези елементарни истини, да се организира и, ако цитираме Волтер – “да смаже главата на гадината”. Тялото й след това само ще се разложи и ще трябва да бъде заровено, за да не смърди… Едва тогава ще настъпи ден първи от новото летоброене!

След това някои нейни функции ще продължат да бъдат необходими за обществения живот, но кои от тях и с каква численост за всяка административна дейност ще са необходими, ще се определя от организирания и въоръжен народ, на неговите общокомунални събрания и федеративни конференции и конгреси, а не от висшестоящата партийна и държавна йерархия, която социалната революция ще помете.

Георги Константинов, 15 май 2023 г.