Франсоа Ноел Бабьоф – Против правото на частна собственост

И така, какви са всъщност основните принципи на толкова обсъжданото “право на частна собственост”? Ще се съгласите ли с мен относно незаконността на това право? Ще потвърдите ли заедно с мен, че това право е едно от най – жалките творения на човешката заблуда? Ще признаете ли заедно с мен, че именно от правото на частна собственост произтичат всички наши пороци, страдания, престъпления и всякакъв род злини?

Когато народът се пробуди, способен да разбира събитията от своята собствена позиция, той трескаво ще осъзнае тази безценна истина: “Плодовете са на всички, земята – на никого”. Когато това се случи, народът ще иска да живее в това т. нар. “комунитарно общество” – единственото справедливо и добро общество. Извън това общество нито един народ не може да живее спокойно и наистина щастливо. Френският народ наистина се стреми към своето благополучие и към всичко справедливо и добро. В такъв случай аз не виждам защо той да не може да бъде подтикнат да заяви тържествено своето желание да живее в единственото спокойно и наистина щастливо.

Мисля, че е точно обратното – че вече частната собственост губи все по – голям брой от своите поддръжници; че вече е все по – лесно да се противопоставим на основните принципи на частната собственост. Какво можете да направите за бедните, за тези, които нямат нищо? Оставете ги да бъдат роби на разяждащата алчност на една шепа богати господари. Съвсем скоро ще се уверите, че корените на това зло, каквото е частната собственост, вече не са толкова устойчиви. Съвсем скоро ще се уверите, че ограбените и лишените започват да прозират все по – лесно тази велика истина: “Плодовете са на всички, земята – на никого”. Че всички наши страдания произлизат именно от това, че сме забравили тази безценна истина. Че е дива заблуда това, че много от нашите граждани са се оставили да бъдат роби и жертви на репресиите от страна на едно малцинство. Че е отчайващо това, че тези хора не изпитват никакво желание да се освободят от това робство и да участват в създаването на обществото на сдруженията – единственото добро и справедливо общество, което се съобразява с природните закони. Извън това общество не могат да съществуват мирни и наистина щастливи граждански колективи.

Френската революция ни доказа, че злоупотребите на властта и на частната собственост, колкото и да са стари, в никакъв случай не са вечни; именно безкрайната алчност и продължителното съществуване на властта и на частната собственост накараха хората да ги разрушат. Френската революция ни доказа, че френският народ е велик народ, че той е напълно способен да предприеме подобна съдбоносна промяна в неговото общество; че той е готов да направи всякакви жертви, за да подобри това общество. Не се ли промени всичко след 1789 г. с едно – единствено изключение – правото на частна собственост?

вестник “Народна трибуна”
21 ноември 1795 г.

Превод от френски език : Ирис Ким

print

Подобни публикации

Нацията винаги е изкуствен продукт на държавната система, както и национализмът по принцип не е нищо друго освен религията на държавата. Принадлежността към една нация се определя не от вътрешни естествени причини, а от чисто външни отношения и държавни съображения. Шепа политици и дипломати произволно решават националното съществуване и бъдеще на група хора, които просто трябва да се подчиняват на повелите на властта, без да имат правото да решават сами. Така например жителите на Френската ривиера една вечер си легнаха като италианци, а на следващата сутрин се събудиха като французи, защото конгрес на дипломатите реши съдбата им на едно нощно заседание. Хелголандците са били част от английската нация и поданици на британското правителство, но когато то ги продало на Германия, националността им изведнъж се променила. Довчерашната им най-голяма заслуга е била, че са най-предното укрепление на английската нация, а след предаването на острова тяхното някогашно най-голямо достойнство започнало да се смята за най-черния им грях. Подобни примери са безброй и са характерни за цялата история на развитието на държавата.

Рудолф Рокер за национализма