Първи отговори на въпросите към анархистите
Наш другар, пожелал да остане анонимен, изпрати своите отговори на въпросите към анархистите за публикуване, заедно с коментари към тях. За някои от нас тези отговори донесаха изненади и поставиха нови въпроси.
Що е анархия?
Положение, в което всички съзнателни индивиди са неуправляеми. Общество, в което всеки във всяко свое действие е свободен.
За капиталиста да бъде свободен е възможността да експлоатира наемните работници, а за властника – да имат право да избират господарите си. Означава ли това, че при анархията тези две фигури ще бъдат “свободни”?
Що е държава?
Тия, които бият най-здраво.
Ако смажем държавата очевидно сме „били“ по-здраво от нея. Означава ли това, че сме създали държава?
Организация, която в определено време и на определено място, е най-способна на насилие, заедно с това има претенция за неоспорима правота на своето насилие и отрича ответното.
Тази организация си служи и със заплахи за насилие – закони. Извършва отвличания, изтезания и убийства при невслушване в заплахите. Тя практикува рекет, т.е. събира данъци, и фалшификаторство – създава пари.
Държавата е крайният резултат от насилието като решение на икономическия проблем сред човешките маймуни.
Насилието на държавата е свързано с осигуряване и поддържане на условията за експлоатация на „нисшите“ класи от „висшите“, както е посочено по-долу…
Защо държавата, в коя ѝ да е своя форма, ражда класите? Що е класа?
За членовете си, държавата носи икономическо изобилие посредством насилие над други.
Ако всички бяха членове на държавата, членството в тази организация не би решавало за тях икономическия проблем, защото не би имало откого да бъде смъкната плячката. За да има икономическа полза от държавата за членовете и, трябва да има достатъчно останали хора вън от нея, които не са заети в насилието, а с продуктивни занимания, генериращи плячка за държавниците.
Затова самото съществуване на държавата обуславя поне две отделни групи, намиращи се от двете страни на насилието и имащи коренно различен бит – социалните класи. В рамките на господстващата класа може да се формира по-нататъчно „разделение на труда“ – един да бъде насилник, друг чиновник вътре в държавата, трети да бъде икономически паразит, чисто формално изнесен извън държавата, четвърти да спестява усилия на първите трима, оглупявайки нисшата класа.
Що е комунизъм?
Всичко на всички и нищо никому.
Икономическо устройство, действащо на принцип на взаимна солидарност, производство на благата според възможностите и разпределението им според потребностите на отделните членове. В комуната няма „мое“ и „твое“, няма собственост, с изключение на крайните продукти. Средствата за производство и услуги са на всички. Няма пазарна размяна и съответно няма пари. От всички се изготвя предварителен производствен план в съответствие със заявените потребности на потребителите, който трябва да бъде изпълнен от производителите на материални блага и услуги. Разчита се на реалистична заявка от страна на потребителите и добра воля и съвестност в труда от страна на производителите. Така се цели да се премахне капиталистическото посредничество и наемния труд.
Що е интернационализъм?
Без да гледаме на вяра и народност
Левски до Л. Каравелов,
25.07.1872 г.
Защо анархията е майка на анархията и комунизма? Защо съхранението на държавата направи невъзможно съществуването на двете?
Няма как всичко да бъде „на всички“, ако едни са организирани в своето насилие и съвкупно бият най-здраво. Всичко ще е на тях. Всичкото няма да е на всички, ами ще е на държавата. Трапезата на теория може да е обща, но биячите ще седнат първи, ще се наплюскат, а за другите – огризките.
Плановете ще се изготвят не от всички, а от биячите. Ще бъдат синхронизирани не с нуждите на всички, а с биячите, чиито „потребности“ ще прерастнат в безгранична лакомия. От страната на производството биячите няма никакви да ги има в труда, а те ще натискат останалите да бачкат, за да „преизпълнят плана“. Останалите, виждайки реалното положение, логично ще се стремят също да се скатават. От страната на потреблението биячите ще са първи в „спецснаб“, а останалите ще се редят на опашка за най-елементарни продукти и услуги, които все ще се оказват дефицитни.
Така постигнатото „благоденствие“ е де факто същото както, ако биячите и посредниците биха се утвърдили в една единствена, огромна капиталистическа корпорация, охранявана от държавното насилие, „назначила“ и ползваща наемния труд на всички останали и предлагаща им продукцията си с единствена марка по щандовете – в монополно положение, без конкуренцията на други. Иначе казано държавен капитализъм, най-завършеният капитализъм.
Подобно развитие са марксистките държави. Друг пример, мисля, е Империята на Инките.
Що е капитализъм?
Вместо всичко на всички се действа всеки за себе си, с „мое“ и „твое“ – собственост; в размяна с другите – пазар. Няма солидарност, а конкуренция. Обещава се, че с яко бачкане и след надцакване и надхитряне с останалите ще имаш много или поне достатъчно „твое“, защото размяната била добра за всички. Твърди се, че конкуренцията ще е с всички средства, но магически ще се спре пред средството насилие. Пропуска се, че размяната става в присъствието на тези, които бият най-здраво, държавата. Те са гарант и арбитър за всяка собственост. Кое „на кого“ е, в последна сметка се решава пак от тях. В резултат „тяхното“ и това на техните приятелчета неизбежно е доста повече от „твоето“, не заради бачкелък, както се внушава, а заради бабаитлък.
Размяната най-често не става директно между производител и потребител, а се присламчват посредници, които вземат дял заради „находчивостта“ си. Въпросните посредници акумулират огромна собственост заради незаобиколимостта си в размяната. Собствеността и незаобиколимостта им се гарантират от биячите. В отплата посредниците се отчитат на биячите, като възнаграждават насилието им с част от плячката. Тези посредници са капиталисти, а тази система – капитализъм.
Друго, скрито, но ключово посредничество се извършва посредством парите. Държавата размеква или стяга тяхната сила по заръка или в синхрон с най-едрите капиталисти. Тъй като от едната страна на всяка размяна стоят парите, а размяната без пари е непрактична, информацията за бъдещата стойност на парите дава неизбежно предимство на капиталистите в размяната. Ако предстои парите да се размекнат от държавата, капиталистите се впускат в „инвестиране“. Ако предстои парите да се затегнат от държавата, капиталистите са първи спестовници. За капиталистите тази информация значи милиардни печалби на фондовата борса. За бедняците липсата на тази информация значи да теглят ипотечни кредити месец преди имотен срив или да спестяват повреме на инфлация.
Резултатното огромно материално неравенство според намеците на идеолозите на капитализма е, щото капиталистите са Атласовци, Вундеркинди, Работяги, Организатори, Градители, Иноватори, а пък бедняците могат да се сърдят сами на себе си, защото са тъпи и завистливи хайлази. Било естественият ход на събитията.
Що е нация? Шовинизъм? Национализъм? Империализъм?
Нацията е измислена конструкция, която често се използва като амалгама на държавниците и поданиците им. Национализмът прекръства държавата с благовидности като „страна“, „родина“, „татковина“, „отечество“, към които поданиците още от пеленачета имали „патриотичен дълг“. Не трябвало да питат какво „родината“ ще прави за тях, ами те трябвало да правят неща за „родината“. Според националистите държавата се състои от „всички нас“. Другите държави пък били от „всички тях“, „чуждите“. Първият охолник и последният сиромах се оказват „братя“. Интересът на охолника се представя като „национален интерес“. Така национализмът цели да създаде спойка между господстващите човешки маймуни и техните поданици на базата на дреболии като физически характеристики, някаква обща история и език. На господарите не им пука за тези дреболии – европейските монарси са си били рода, а пък днеска капиталистите са космополити. Целта е поданиците да вярват в „националните идеали“, да се строяват под знамената и да маршируват по команда на държавата.
Какви са разликите между диктатурата и демокрацията?
Тука по-добре да дам думата на Малатеста (по-долу слагаме връзка към две статии от Ерико Малатеста на английски език):
Защо съхранението на държавата в двете ѝ форми (на диктатура и демокрация) води при първата до държавен капитализъм, а при втората – до частен монополистически капитализъм?
Диктатура + етатизация = държавен капитализъм.
Демокрация + частна собственост = частен монополистически капитализъм, който в хитлерова Германия, поради диктатурата, се превърна в преход към държавния капитализъм.
Трудно ми е да отговоря. Предполагам има общо с баланса на силите между двете паразитни съсловия – на държавниците и на капиталистите. Те са в противовес за по-голям дял от плячката. Капиталистът иска да се отчита възможно най-малко за „услугата“ насилие, която получава от държавника, за да остане „свещена“ собствеността му. Държавникът иска да запази положението си на началник-побойник и му трябват повече средства, за да си гарантира верността на подчинените биячи. Това значи да вземе повече от плячката от капиталиста. В този противовес може да има две крайности, но и положения между тях.
Едината крайност е капиталистите да са изцяло назначени от държавниците. Частната им собственост, и без това гарантирана изрично от държавата, да се официализира като държавна. Капиталистите да са сведени до държавни директори, сменяеми като носни кърпи, ако му скимне на държавника.
Другата крайност е държавниците да са жалки марионетки на капитала. Послушни кучета „нощни пазачи“ в служба на капиталистите, които командват парада.
Според мен ритуалът на изборите в представителните „демокрации“ е едновременно причина за, но и следствие от по-голям успех на капиталистите. С този ритуал капиталистите могат да подбират и пресяват държавниците посредством медийно-ошлайфаните съзнания на гъзоподавателите. Сменяемостта им прави държавниците по-плахи и уважаващи „частната“ собственост. Затова по-рядко стигат дотам да я официализират като държавна и да напъдят някой капиталист.
В диктатура държавникът е несменяем и има по-голям превес спрямо капиталистите. Те по-често влизат в обяснителен режим, а могат да ги понижат до или заменят с обикновени менажери от името на диктатора.
Днешна Русия и Китай са в неустойчиво равновесие, при което е възможно да се люшнат към икономиката на Третия райх и дори към частния монополистически капитализъм или към тоталния държавен капитализъм с един-единствен тръст, монопол, и т.н.
В Русия, щом падат отвисоко, предполагам, капиталистите са по-скоро формални директори на къс синджир на опричника-самодържец – повече към първата крайност. В Китай същото важи са домашните капиталисти – Джак Ма го изчезнаха, но американските биг тек аутсорсъри поне досега ККП не ги пипа.
Какви са пътищата към анархокомунистическото общество? Възможен ли е мирен преход към него?
Не.
Що е Социална революция? Революционно насилие?
На повечето човеци им писва най-сетне от държавите и се обръщат с насилие срещу тях с цел не да ги оглавят, а да ги приключат, което да им донесе свобода и благоденствие.
Какви са проблемите пред Социалната революция?
Тъй като държавата е най-способна на насилие, основният проблем на революцията е, че е по-вероятно да ни набият канчетата. Добре ще е да бъде в момент на вътрешнодържавен раздор и да бъде изненада.
Неизбежна ли е революцията?
Напълно избежна е. На първо място основните участници в Революцията се предполага да бъдат от т.нар. работническа, по-право заплаткарска класа. Същата е почти изцяло колаборационистична с господарите си. Единственото, което отличава мнозинството заплаткари от господарите им, е че в ръгането с лакти не са се додрапали на високото. Заплаткарската класа гледа на трайно безработните и на прясно уволнените със същото високомерие, с което държавниците и капиталистите гледат на нея – като на некадърници и неудачници. При все едвамското си оцеляване, тази класа е консвервативна и вечно има какво да губи, трепне пред началствата и гледа на всеки протест срещу тях като на нахалство и каприз. Тия могат да си откютат още пет века без революции.
Как се прави Социална революция? Каква е „пътната карта“ на Социалната революция?
Нямам представа. Не съм правил досега.
Предполагам най-страстни участници в тази революция биха били, макар и атомизирани, безработните и напълно отхвърлените. Когато отчаянието в техните погледи почне да се заменя с гняв, нещата може да потръгнат. Няма да е зле да има някаква хлабава революционна организация, но не е задължително. Ако я има, тя трябва да е със срок на годност до една секунда след като държавата умре. Ако не се саморазтури, ще я считам за новата държава и към нея трябва да се подходи със същото насилие. Трябва да се внимава да не се напълни с празнословци, каквито на практика сме ние сега с това въздухарско заканване, или с нови важни клечки – синдикални министри, окръжни „братя“, авангарди на пролетариата и т.н. Изцяло навлизаме във фантастични сценарии, но след смъртта на държавите може да се очакват евфемизми за власт и държава, защото откровената реставрация на държавата би била опасна. Всеки ще си прецени кога се чувства свободен.
