"Разбира се, анархистите са за социална революция, която единствена е в състояние да въдвори върху развалините на днешния строй истинския, свободен и безвластен комунизъм. Според концепцията на анархистите, тая революция е до голяма степен съзнателен, предварително подготвен идейно процес. Нужна е наличността на едно анархистическо относително малцинство и дълбоко и широко проникване на анархистическите идеи всред масите още преди да е избухнала окончателната борба. Без това условие, дори и при наличността на всички други благоприятни за революцията условия, последната е утопия и далечна мечта. Към подготовката на тия условия е насочена цялата анархистическа дейност." Георги Жечев, списание "Свободно общество", 1924 г.

На 07.04.1897 г. в Хасково е роден Георги Жечев Текелиев, анархист, писател и редактор на анархистки издания

Автор на повече от 10 оригинални и близо 100 преводни книги. Роден в Хасково , където завършва гимназия, а там му преподава поетът Емануил Попдимиторов . Анархист е по убеждения от края на 1913 г. . Родът на Георги Жечев по бащина линия произхожда от село Текето , откъдето идва и фамилното им име Текелиеви. Баща на футболиста от „Левски” Добромир Жечев.
Георги Жечев е анархист, но предпочита да се самоопределя като безвластник и отявлен пацифист, отказвайки да служи в армията.
Печата от 1913 г., като сътрудничи на различни леви издания. Като абонат на социалистическото списание „Борба” поддържа връзка с Георги Бакалов, на когото изпраща стихове за мнение и оценка. Сътрудничи със стихове, разкази и критически статии на различни списания. През 1914 г. издава стихосбирката „На другия бряг”, първи стихове с псевдоним Самотник, последвана от още поетични книги.
Член на Федерацията на анархистите-комунисти (1919). Живее в нелегалност (1917-1927). Член на Федерацията на анархистите-комунисти (1919). Редактор на нелегалния вестник „Анархист” и на списание „Свободно общество”. Емигрира след Септемврийските събития във Франция (1923-1924) и за втори път през 1925-1927 г., след атентата в църквата „Света Неделя”. В Париж става член на Международната група за анархистки издания в която е и Нестор Махно.

Редактира вестник „Мисъл и воля” (1930-1935) и библиотека „Отбрани приказки” (1940-1943). Сътрудничи на анархисткия вестник „Стожер” (1946-1947). Превежда от френски и руски език около 100 книги, най-вече от класици. През 40-те години издава няколко книги за деца. Член е на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (СБП) през 1945 г. но това не пречи през 1949 г. да бъде въдворен в лагера „Богданов дол”.

print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *