Да се борим срещу системата на експлоатация, тирания и грабеж!

Позиция на редица турски анархистки организации, публикувана на сайта на Автономните работнически асоциации (Otonom İşçi Birlikleri).

Протестите, започнали след задържането на повече от 100 души, включително кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, продължават да се разрастват. Протестите, в които на преден план са университетските студенти, започнаха да придобиват войнствен характер и да стават масови въпреки усилията на Републиканската народна партия (CHP) да ги овладее. Макар че тези протести започнаха в резултат на конфликта между две управляващи клики, борещи се за власт, ясно е, че отприщеният гняв има причини далеч отвъд задържането на Имамоглу.

Днес неслучайно младите хора, работниците на бъдещето и днешните работници, чието бъдеще е несигурно и много от които трябва да работят едновременно с ученето, са начело на борбата. Гневът е резултат и от все по-нарастващото обедняване на милиони хора, които оцеляват с труда си, от това, че са притискани ден след ден в условията на икономическа криза, от безкрайните убийства на жени, от политиките на потисничество и атаките срещу представителите на ЛГБТИ+, от масовите убийства на животни, от нападенията срещу кюрдския народ въпреки т.нар. мирни преговори, както и от факта, че животът на милиони хора е станал непоносим поради политиките на правителството, основани на потисничество и принуда. Виждаме, че този гняв е насочен не само срещу правителството на AKP-MHP (Партията на справедливостта и развитието и Партията на националистическото действие), но и срещу CHP, която от години е уж опозиционна, но във всеки труден момент е била подръжник на правителството, като е ограничавала възможността за социални избухвания при всяка криза и е насочвала енергията си към провеждането на избори. Хората осъзнаха, че изборите са безполезни и че няма друг път за освобождение освен борбата. В този момент е ясно, че хората, които излизат на улицата, не могат да бъдат лесно спрени с репресии, нито пък могат да бъдат манипулирани от CHP в съответствие със собствения ѝ дневен ред.

От друга страна, трябва да признаем, че има граници на това, в което са се превърнали тези протести днес. Съществува голяма вероятност това движение на реакция, което няма класов характер и чието политическо съдържание и искания са неясни, да остане като инструмент за конфликт между управляващите сили или просто да угасне. То обаче има и потенциала да се разрасне, да се радикализира и да постигне реални, трайни успехи, ако бъде свързано със съществуващите борби по отношение на исканията и методите. От началото на 2025 г. „дивите“ стачки¹ и съпротивата на работниците в различни градове, съпротивата на жените и представителите на ЛГБТИ+ въпреки всички видове потисничество и насилие, борбата срещу екологичното унищожение и масовите убийства на животни, живеещи на улицата, показват, че духът на съпротивата се е запазил по тези земи въпреки всичко. Днес не политици в костюми, профсъюзни бюрократи или богати магнати са тези, които създават тази вълна на борба, а работниците, децата на работниците и хората, които активно участват в гореспоменатите борби.

Следователно е възможно да се засили вълната на борбата с класови искания и дискурси и точно това трябва да направим. Трябва да се включим в тази борба, но не като опора в борбата за власт, а организирано, с перспективата да формулираме актуалните проблеми и искания на работническата класа, жените и всички потиснати и дискриминирани, като ги превърнем в искания на движението. От друга страна, трябва да се опитаме да включим в борбата различните части на работническата класа, които вече се борят чрез стачки и съпротивителни действия.

Трябва да пренесем тази борба от улиците на нашите работни места и обратно. Не трябва да оставяме съдбата на борбата на това, което излиза от устата на група политици в костюми. За тази цел трябва да създадем самоуправляващи се механизми за вземане на решения на нашите работни места, в училищата и кварталите, където да можем да обсъждаме нашите икономически и политически проблеми и да определяме конкретните си искания. Форумите, които възникнаха след съпротивата в Гези, бяха важен опит, който имаме в това отношение, и трябва да развием и съживим този опит. Това е начинът борбата да бъде постоянна и да постигаме успехи.

Ще победим, като се съпротивляваме!
Силата ни идва от нашето единство!

1. Стачка, предприета от работници, членуващи в синдикат, без разрешение, подкрепа или одобрение от страна на ръководството на синдиката. ↩︎