Проект за декларация на Революционната въстаническа армия на Украйна
Приет от Военно-революционния съвет на махновците на заседание на 20 октомври 1919 г. Източник.
Работническата класа на Украйна се сблъсква със събития от огромно значение и с най-дълбок исторически смисъл. Несъмнено значението на тези събития далеч надхвърля самата революционна въстаническа армия. Но въстаническата армия, като преден отряд в разгръщащата се борба, счита за свой дълг да разкрие на работниците от Украйна, цяла Русия и целия свят както целите, за които се бори, така и значението на събитията, на които в момента е естествен център.
През февруари-март 1917 г. Украйна, заедно с Великорусия, преживя първата революция, чиято същност бе падането на самодържавието на Романови и предаването на политическата държавна власт първо на група лица от класата на едрата земевладелско-промишлена буржоазия, а след това на група дейци от дребнобуржоазния и примиренчески лагер.
Поради цяла поредица от условия нито едно от двете правителства не можа да се окаже трайно. Бяха необходими само осем месеца, за да се отдръпнат революционните маси от двете правителства, които нямаха нищо общо с интересите и стремежите на трудещите се.
Още от юли 1917 г. определено се подготвяше втора революция. Тя избухна в края на октомври. Тя предаде държавната власт в ръцете на крайнолявата политическа партия на болшевишките социалдемократи (комунисти), които се смятаха за партия на революционния пролетариат и бедното селячество, за партия на социалната революция.
От самото начало на събитията тази партия води дълга борба за политическа власт с всички останали партии. Нейните общи лозунги съвпадаха с инстинктивните стремежи на трудещите се маси, които я подкрепиха в решителния момент.
Така осеммесечният опит за смяна на буржоазно-примиренческите правителства и осеммесечната борба между различните политически партии за държавна власт завърши с победата на Комунистическата партия, която дойде на власт в края на октомври 1917 г.
Но много скоро започна да става ясно, че тази партия и тази власт, както всяка партия и всяка власт, бидейки сама по себе си абсолютно безсилна в изпълнението на великите задачи на социалната революция, в същото време парализира свободната творческа дейност на самите трудови маси, които са единствените способни да решат тази задача. Ясно е, че като завладяват (формално – чрез държавата) целия икономически и социален живот и неизбежно създават нови политически и икономически привилегии, тази партия и тази власт убиват социалната революция из основи.
Безсилието на Комунистическата партия и на властта да поведат работниците по истинския път на борбата за социализъм предизвика естествено разочарование, недоволство и озлобление на широките работнически маси срещу тази партия и тази власт. Пълният срив на икономическия живот и във връзка с това нелепата селскостопанска политика на властта предизвикаха сериозно и широко разпространено брожение в селото.
Във Велика Русия обаче властта бързо успя да организира силен държавен апарат и послушна въоръжена сила, с помощта на които, както винаги, временно се оказа в състояние да потисне с желязна ръка всички прояви на народно недоволство.
Обстоятелствата в Украйна са различни.
Преди украинските трудови маси да имат време да се разочароват от дейността на комунистическите власти, Украйна бе нападната от австро-германците и попадна под ударите първо на германските, а след това на петлюрските власти. Насилието на тези власти доведе тук до взрив на народното възмущение, до ново негодувание срещу самата идея за власт и до широко партизанско (въстаническо) движение, проникнато от истински революционен дух – безпартиен и безвластнически… След оттеглянето на австро-германците революционните въстаници чрез поредица от силни удари прочистиха цяла Украйна от хетманщината и петлюрщината, като отново отвориха пътя на комунистическата власт, която се установи тук през пролетта на 1919 г.
Разочарованието настъпи с необичайна бързина. Още след месец недоволството и озлоблението на трудовите маси, както на работниците, така и особено на селяните, се проявиха с пълна сила. Цели окръзи (Екатеринославщина, Таврия) започнаха все по-категорично да се стремят към свободна социално-икономическа организация на основата на безпартийност и безвластие. Тези окръзи не допуснаха никаква дейност на политическите власти в своите граници. Към края на лятото цяла Украйна кипеше от селски въстания и широк бунт срещу комунистическата партия, която не оправда доверието на масите. Предстои трета революция, която вече е започнала и в която Украйна вече е влязла…
В същото време реакцията отново се появява. Третата революция се сблъсква с опит за възстановяване на монархията.
Надявайки се отново да овладее ситуацията и да успее да сломи и двете враждебни сили (както революционно-бунтовнически, така и реакционни), комунистическата власт подготви и осъществи чрез настъплението на Деникин коварния разгром на главното ядро на революционното въстание – армията на Махно. Но държавният и военният апарат на комунистическата власт, след като не е имал време да се установи и укрепи на територията на Украйна, се оказва неспособен да замени предупредилото го и имало време да пусне дълбоки корени тук свободно въстаническо движение, нито да смаже напълно това движение, нито да ликвидира навреме настъплението на Деникин. Въстаническата армия излезе от изпитанието разколебана, но не и победена. След като бе изхвърлена от родината си, тя се стремеше да се запази на всяка цена, премина за известно време в други региони и продължи жестоката борба срещу силите на Деникин, които объркаха изчисленията на Троцки и нанесоха на революцията най-тежък удар. Комунистическият апарат се оказа принуден да разчисти полето на борбата и да остави (поне засега) защитата на революцията в Украйна на живото партизанско движение на революционните въстаници. В момента Украйна гори от огъня на селските въстания и революционните бунтове срещу реакцията. Наред с това в борбата между така започналата трета революция и монархическата реакция отново се намеси и друга сила, вече позната на украинския трудов народ: буржоазно-републиканското правителство на Петлюра. Не е трудно да се види (и работническите класи вече повече или по-малко разбират това), че и тази сила, носеща със себе си нова политическа власт, носи със себе си следователно ново политическо и икономическо потисничество, ново насилие над селските и работническите маси, стремящи се към свободно строителство. Така решаващият сблъсък между идеята за свободна, безвластническа организация (идея, която вече е възприета от значителни маси в Украйна) и идеята за политическа власт (независимо дали е монархическа, комунистическа или буржоазно-републиканска) става неизбежен. Бъдещето ще покаже кой ще излезе победител в борбата.
Такъв е накратко тежкият революционен опит, който ние, въстаниците-махновци, придобихме през двете години и половина на революцията. Остава ни да добавим, че както в нашия район, така и на други места сме били свидетели и участници в успешни опити за безвластническа социална и икономическа организация, без намесата на каквото и да е правителство. Всички такива опити бяха ликвидирани чрез пряко въоръжено насилие от страна на едно или друго правителство.
В резултат на този труден, но поучителен опит, а също и поради някои съображения от теоретично естество, най-напред заявяваме категорично и открито следното:
Опитът на революцията ни убеди непоколебимо, че никоя политическа партия и никоя политическа държавна власт не могат да решат големите задачи на нашето време, не могат да доведат до възстановяване и организиране на разрушеното народно стопанство, не могат да изпълнят стремежите и да задоволят нуждите на трудещите се маси.
Убедени сме, че в резултат на същия опит големи маси украински селяни и работници са стигнали до същото заключение и няма да търпят нито за миг каквото и да било политическо потисничество над себе си.
Ние смятаме, че в недалечно бъдеще всички работнически класи ще стигнат до същия извод, че ще трябва и ще могат сами да се заемат с изграждането на своя трудов, икономически, социален и културен живот на свободни принципи, без опеката, натиска и диктатурата на която и да е личност, партия или власт.
Ето защо ние заявяваме, че народното въстание, което се разгръща в Украйна, е началото на третата велика революция, която цели окончателното освобождаване на трудещите се маси от всякакво потисничество на властта и капитала – както частния, така и държавния.
Ние заявяваме, че нашата въстаническа махновска армия е само бойното ядро на това революционно народно движение в Украйна – ядро, което има за цел да организира около себе си всички революционни въстанически сили и да помогне на въстаналите хора в борбата им срещу всички покушения от страна на властта и капитала.
Заявяваме, че смисълът и значението на събитията в Украйна не трябва да се фокусират върху нашата армия като такава, а върху широкото народно движение, което се развива в Украйна и чиято отбранителна и бойна сила е нашата армия.
Украйна е на прага на истинска селска и работническа революция. Това е основният смисъл на случващите се събития. Ние, махновските въстаници, сме само деца на тази революция, нейни слуги и защитници. И когато тази революция, избухнала в пълен пламък, обхване цяла трудеща се Украйна и я освободи от всички насилници и властници, тогава ние, нейните верни бойци, ще се разтворим в милионните редици на въстаналия народ и ще се впуснем ръка за ръка с него в свободното изграждане на един наистина нов живот.
Що се отнася до основните ни възгледи по най-важните въпроси на икономическото и социалното изграждане на безвластието, смятаме за необходимо предварително да заявим следното.
Дълбоко сме убедени, че предоставянето на пълната възможност на народа да определя свободно формите на своя икономически и социален живот естествено и неизбежно ще доведе до установяването на социалистически форми на съжителство от преобладаващото трудово мнозинство от хората. Ние считаме, че тези форми могат да бъдат действително открити и изковани само от самите трудещи се маси, в зависимост от тяхното напълно свободно и независимо социално и икономическо творчество. Ето защо смятаме за нецелесъобразно и дори пагубно да налагаме убежденията си на трудещите се маси със силата на политическа или каквато и да е друга диктатура, смятаме за пагубно да водим масите със себе си, като ги контролираме отгоре. Ние ограничаваме ролята си до обикновена идеологическа и организационна помощ на трудещите се под формата на представяне на нашите мнения и възгледи, под формата на просто предложение, съвет, обяснение или указание. Вярваме, че народът трябва да има пълната възможност да изслушва всички мнения и съвети, но да ги прилага в живота и да изгражда живота си сам, независимо и свободно, без партии, диктатори и власти.
Тъй като, следователно, това може да бъде само просто изложение на нашите възгледи, ние обръщаме главното внимание на работниците преди всичко на необходимостта от създаване на истински свободен съветски строй.
Съветският строй
Според нас същността на един истински съветски строй трябва да се състои в следното:
За организираното установяване на новия икономически и социален живот свободните селяни и работници естествено да създават повсеместно свои социално-икономически организации, селски комитети или съвети, всякакви съюзи, кооперативи, минни, заводски и фабрични комитети, железопътни, пощенски, телеграфни и други организации. За да се обединят в широки взаимни връзки, всички тези организации – промишлени, професионални, дистрибуторски, транспортни и други – естествено да създават обединяващи органи отдолу нагоре под формата на икономически съвети, които изпълняват техническата задача да регулират социалния и икономическия живот в широк мащаб. Тези съвети могат да бъдат общински, градски, регионални и т.н. Те се организират според нуждите и на свободна основа. Те в никакъв случай не са политически институции, ръководени от една или друга политическа фигура или партия, които диктуват волята си и упражняват под прикритието на „съветската власт“ своята политическа власт: те са само съвещателно-изпълнителни органи, които регулират живата икономическа дейност на съответното място.
Такъв съветски строй ще бъде наистина организация на свободните работници и селяни. И ако създаването му стане наистина свободно дело на работническите и селските маси; ако в оживената икономическа работа на всички низови, местни и обединяващи съветски организации започнат да се включват все по-широки работнически и селски маси, без принудата и произвола на каквито и да било политически партии или власти, тогава, според нас, ще бъде възможно много скоро да се създаде социален и икономически апарат на принципите на социалното равенство, справедливостта и съдружието и по този начин да се сложи край на съществуването на класи, политически партии и власти, а също така и господството на едни националности над други. Изостаналите и неработещи слоеве от населението с времето ще бъдат естествено привлечени към този трудов апарат. Всяка „политическа дейност“, която по своята същност винаги неизбежно се свежда до създаването, укрепването и поддържането на система от привилегии, система на политическо и икономическо потисничество на трудовите класи – всички „политически“ организации и дейности ще отпаднат и ще се премахнат.
На въпроса къде при такава система ще бъдат съсредоточени „официалните“ нишки на някои важни клонове на обществената и гражданската дейност (образователни дела, медицински и санитарни дела, пътни дела, регистрация на бракове, раждания и смъртни случаи, обща статистика и т.н.), отговаряме, че освен широката и свободна частна инициатива, която е най-ценна и плодотворна, съответните отдели лесно могат да бъдат създадени, ако е необходимо, в съветите. Ролята и дейността на тези отдели не би била нито трудна, нито тромава, ако навсякъде по места, в низовите местни организации и в Съветите функционираше един правилно организиран социално-икономически апарат.
Съдебно-административният апарат
По въпроса за необходимостта от организиране на съдебно-административен апарат ние излагаме преди всичко основната позиция, че всеки твърд, веднъж завинаги установен съдебен и полицейски апарат, както и всеки мъртъв, окончателно фиксиран „законодателен кодекс“ е най-грубото нарушение на истинската справедливост и реалната самозащита на населението.
Истинското правосъдие трябва да бъде организиран, но жив, свободен и творчески акт на общностния живот.
Самозащитата на населението трябва да бъде въпрос на свободна, жива самоорганизация.
Ето защо всички мъртви форми на правосъдие, съдебни институции, революционни трибунали, статути на наказания, полицейски или милиционерски институции, извънредни съдилища, затвори и всякаква друга стара, безплодна и ненужна измет – всичко това трябва да отпадне от само себе си и да бъде премахнато при първия полъх на свободния живот, при първите стъпки на свободната и жива социална и икономическа организация.
Свободните организации, профсъюзи и съвети на работниците и селяните трябва свободно да установят свои собствени конкретни форми на правосъдие.
Това правосъдие не трябва да се осъществява от странични специализирани служители, а от живи, надеждни сили на местната общност, с широко народно участие и при пълна липса на предварително определени стандарти за наказание.
Също така самозащитата на населението трябва да се основава на принципите на свободното организиране на отбраната от местните сили, но не и да бъде дело на специализирани милиционери. Бюрократичната, официална организация на делата на правосъдието и отбраната не само не постига целта си, но и по същество унищожава всяко правосъдие и отбрана.
Културно-просветителното дело
В едно общество, основано на свободното сдружаване на социални и трудови организации, културната и образователната дейност не се превръща в монополно предприятие на държавата или на това или онова правителство, а в свободна творческа дейност на индивиди и организации, които се обединяват свободно и естествено помежду си. Само при това условие духовното израстване на трудещите се маси ще стане наистина тяхно собствено и следователно скъпо за тях дело. Само при това условие ще се осъществи живото, свободно създаване на културни ценности и ще се осигури бързото духовно израстване на населението.
Гражданските свободи
От само себе си се разбира, че свободната организация на обществото предполага реалното и пълноценно упражняване на така наречените „граждански“ свободи: свобода на словото, печата, съвестта, религията; свобода на събранията, съюзите, организациите и т.н.
Защитата на общността
Докато една свободна общност има нужда да организира физическа сила за целите на самозащитата срещу външно нападение, тя ще организира своя армия. Тази армия се разбира от нас като свободна и всенародна военна организация, изградена на изборни начала и тясно свързана с населението.
Във вътрешен план тази армия трябва да бъде на разположение на работническите и селски организации, да ги защитава от всички опити за насилие от страна на властта и капитала и да им помага в упражняването на свободното им строителство.
Отношенията с чужди държави
Общите конгреси на представителите на всички организации, градове и села, които съставляват свободната общност, определят комисия, която да осъществява ежедневните отношения с чужди държави. Дейността на комисията е открита и ясна. Не се допускат никакви „дипломатически тайни“. Въпросите, които не могат да бъдат решени от комисията, се обсъждат и решават чрез извънредни конгреси.
Това са общите принципи, върху които вярваме, че трябва да се формира една свободна, разумна и здрава общност и за които се борим.
Нашата задача не е да налагаме тези принципи със сила на трудещите се селяни и работниците. Ние считаме за свой дълг единствено да запознаем населението с нашата гледна точка и да предоставим на трудещите се маси възможност свободно да обсъждат нашата гледна точка и всички други гледни точки, за да могат след това свободно да изберат един или друг път на социално-икономическо строителство.
Убедени сме, че само въз основа на пълната свобода на търсенето и приемането на начини на строителство трудещото се население ще може по естествен начин да достигне до здрава, истински социалистическа форма на съжителство.
Тази свобода на търсенето, тази свобода на строителството ние ще защитаваме и отстояваме с всички сили и средства, с които разполагаме.
Тази свобода несъмнено ще бъде отстоявана и защитавана от цялото трудово население на Украйна, което призоваваме да върви рамо до рамо с нас в нашата велика борба, да се примирява с грешките и недостатъците, неизбежни във всяко дело, да ни подкрепя със своето съчувствие и помощ и да увеличава нашата сила с постоянен приток на свежи сили, на нови борци – защитници на свободата.
Само чрез общите усилия на голямото работническо семейство, което свободно изковава формите на едно ново общество и с оръжие в ръка защитава правото си на това свободно творчество, ние ще победим.
