Апогеят на историософската борба между народа и държавата в лицето на съветската власт

Статия на Съюза на анархистите-еволюционисти в Русия.

Историческото развитие на руския народ като цяло се определя от неформалния сблъсък на интересите на два различни субекта – руския народ и руската държава. Руската култура е пълна с разкази и приказки за жестоки царе с надеждата за поява на добър и радушен владетел; новгородските приказки винаги са подчертавали свободолюбивия дух на Новгород и Псков; великите руски писатели многократно са апелирали към народната свобода като красив, но малко вероятен идеал, в своето житие протопоп Аввакум пише открито за конфронтацията си с властта и изобщо виждаме реалната субективност на руския народ през цялата му история, който е бил въвлечен в борба с явлението държавна власт, което му се е противопоставяло.

Хиперцентрализацията е тъжна и естествена тенденция на руската държавност от много дълго време. Традицията на руската държавност още от самото начало демонстрира известен антагонизъм с хората, които живеят на нейна територия. Но втората половина на XIX в. най-накрая бележи благоприятна тенденция в тази насока, когато руските народници допринасят за смазването на патерналистичната царска пропаганда и насърчават развитието на истинско народно съзнание. Сливането на историческата борба на хората на територията на Русия с отвратителния феномен на държавата ни доведе до 1917 г. – времето, когато субективността на народа достига връх, от който е можело да започне положителна промяна. Така е до 25 октомври по Юлианския календар, когато властта в Русия преминава в ръцете на болшевиките.

I. Дореволюционното самоуправление

Трябва да се отбележи, че в доболшевишка Русия е имало достатъчно примери за народно самоуправление.

1. Земщината, земското и местното самоуправление

От 1864 г. насам земското самоуправление (вж. земство – бел.) решава значителна част от въпросите в рамките на своята юрисдикция, има тенденция към изборност и в дългосрочен план допринася за развитието на пълноценна народна субектност, определена от колективното участие, с уговорките, че вертикалността е трябвало да бъде до голяма степен премахната от тази система, а изборността да бъде разширена с усилията на народоволците (членовете на „Народна воля“ – бел.). Но също така трябва да се отбележи, че земщината, като „земя, противопоставена на държавната земя“ според Василий Николаевич Сторожев, е съществувала през XVI век;

2. Казачеството

Казаците, които са северноруски селяни, отлично са съхранили архаичните вечеви традиции (вж. събранието „вече“ – бел.), обединяват се във военни демокрации и не се подчиняват на ничия власт, всички ключови решения се вземат от казашкия кръг (общия военен съвет на казаците – бел.), а чуждата власт никога не е достигала до тези земи: нито собствена, нито чуждестранна.

Важно е, че свободните казаци са били ярък пример за протоанархизъм в степите. Тази важна черта се опитали да нивелират първо царистите, а след това и болшевиките;

3. Руското село

Руското село с неговата традиция на взаимопомощ, общинност и светско самоуправление е възхвалявано от много интелектуалци, привлекателността на руското село е отбелязана от М.А. Бакунин и П.А. Кропоткин, а руският селянин, разбира се, често дори не познава законната власт, живее не по закон, а по обичай, и вярва не в реалния, а в митичния добър цар. Както правилно отбелязва Михаил Александрович, освобождаването на руското село от патриархалното и царското мислене е щяло да допринесе за формирането на истинско народно анархистко самосъзнание;

4. Старообрядството

(вж. тук – бел.) Духовните борци срещу Тихоновата проетатистка реформа изпреварват голяма част от анархистката мисъл, като са израз на по-висока степен на „спонтанен анархизъм“ – пасивна и активна съпротива срещу подчинението на държавната власт. На свой ред безпоповите старообрядски общности (отхвърлящи свещениците – бел.) в Урал и Сибир са били управлявани по пряк начин, без посредническа каста от администратори и каквато и да е йерархия; поклонниците напълно са се отказвали всякакво участие в държавния живот;

Интересно е, че всички поддръжници на този живот се оказват от противоположната страна на барикадите в борбата срещу болшевизма, а болшевиките най-яростно се опитват да се позоват именно на тези особености, които исторически са се развили във всекидневния живот на руския народ и на много други народи, живеещи на територията на Русия (които също са се отличавали със самоуправленска и антиавторитарна култура).

Така свободните хора влизат в пряка борба с измамената част от тях под знамената на стария режим и на червените неоцаристи.

II. Измамата на болшевишкото ръководство и резултатът от нея

В своята пропаганда болшевиките се описват като съюзници на народа, на селяните и работниците, на всеки работещ човек. Болшевиките твърдо осъзнават, че през 1917 г. народното съзнание е надделяло над държавното, и успяват да подберат правилните лозунги.

В резултат на това ние имаме:

1. Земята – на селяните = национализация на селячеството

Чудовищният процес, започнат от болшевиките, не може да бъде описан по друг начин освен като „национализация на селячеството“ – човешкото достойнство е толкова унизено, че болшевиките си позволяват да третират селяните като държавна собственост.

Продразверстка (данъците върху зърното и други продукти – бел.), конфискация на хляба, разстрели заради укриването на храна;
Колективизация, унищожаване на независимите стопанства, насилствена намеса в селската общинност и самостоятелност;
Гладомор, унищожаване на свободомислещите селяни, чудовищни мерки за изтребване на тамбовските селяни;

Декретът за земята със своя цинизъм обещава безплатно раздаване на земя за селяните.

2. Фабриките – на работниците = национализация на работническата класа

Болшевиките провеждат подобен процес на стратификация на градския работник, довеждайки го до пълно обезсилване и принизяване на труда до нездравословно подигравателно отношение към човешкото достойнство.

Работническото самоуправление е премахнато, бюрокрацията и национализацията на цялата промишленост са в интерес на съветската номенклатура;
Трудова повинност, забрана на стачките, репресии и потискане на стачкуващите работници под съветска власт, обезценяване на свободата на избор на работа;
ГУЛАГ, робски труд на различни затворници, осъдени да работят безплатно по волята на номенклатурата;

Този процес не може да бъде описан по друг начин освен като национализация – присвояване на човешки същества в ранг на държавна собственост, най-чистата форма на експлоатация, далечна дори от капиталистическия кошмар.

3. Автономия на казачеството = геноцид над казаците

Казаците са нагледен пример за самоуправление и протоанархизъм; значителна част от казаците се включват в борбата срещу стария режим и също така рискуват да се противопоставят на болшевишката власт.

Масови реквизиции на храни, продразверстка в казашките земи в района на Дон и Кубан;
Принудително преразпределение на казашките земи, узурпиране на властта от страна на комисарите в казашките съвети;
Депортации на станиците (териториална единица на казаците – бел.), разстрел на офицери, забрана на думата „казак“, гладомор и блокада на гладуващите станици от войски, постепенен геноцид;

Отвратителното е, че казаците са пострадали не заради реакционното си участие в борбата на сваления режим срещу работниците и селяните (в противен случай репресиите щяха да бъдат избирателни), а заради потенциала си за самоуправление и свобода.

4. Властта – на съветите = партийна олигархия

Болшевиките са в авангарда на революционната подкрепа за пряко народно самоуправление чрез система на съвети. Болшевиките са били най-гръмогласните привърженици на съветската власт – власт, определяна от самите участници в дадените съвети.

Поддръжниците на съветите без комунистите или болшевиките са жестоко потискани; истинските привърженици на пряката съветска власт са обявени за противници на новата болшевишка партия;
Фракциите в рамките на съветите са забранени, във всеки съвет са въведени партийни клетки, прякото управление е заменено първо от заводски комитети, а след това от директори, назначени отгоре;
ВЦИК (висшият държавен орган на РСФСР – бел.) получава правото да отменя решенията на местните съвети, ЧК има право да разгонва съветите за неспазване на идеологическата програма, пълна централизация на властта и лишаване на народа от възможността за самоуправление;

Съветите се превръщат от реална и уникална самоуправляваща се сила в декоративна и пропагандна фикция в услуга на партийната номенклатура, която се възползва от всички облаги на едноличното управление.

5. Право на самоопределение = червен империализъм

Поддържаната от болшевиките теза за свободата на народите, спираща до тяхното отцепване, всъщност се оказва нов червен империализъм, който заменя петроградския царски диктат с московския партиен диктат. На народите е трябвало да бъде позволено да се отделят.

Потискане на украинските и грузинските републики, предателство на Махновщината;
Задгранична експанзия с цел интегриране в империята, борба срещу етническата самоидентификация, договори за разделяне на земите с нацистка Германия;
Депортации на народи, унищожаване на етническата интелигенция, лишаване на републиките от правото да се отделят;

Ние разбираме етатистката логика, според която действа съветското ръководство. Това, което не ни е съвсем ясно, е колко дълбоко може да падне човешкото достойнство при такова явно противоречие между казаното и направеното.

6. Премахване на армията и полицията = хиперцентрализиран тоталитаризъм

В своя труд „Държавата и революцията“ от 1917 г. Ленин пише за отмирането на държавата, пряката съветска демокрация, премахването на армията и децентрализацията на ниво комуна. Отмирането на държавата във вертикалните системи е може би най-грозната заблуда на комунистите. Иначе:

ЧК и НКВД успяват да надминат царската гвардия по мащабите на репресиите, официалният апарат живее в специални разпределителни центрове (осигуряващи им необходимите продукти – бел.), има достъп до задгранични пътувания и съответните привилегии, имоти, специални дажби, както и 18-те милиона чиновници до края на съществуването на СССР;
Недоверие към масите, замяна на властта на съветите с Политбюро, всички решения идват от Москва, катастрофална централизация, надминаваща дори имперската власт;
Милитаризация на икономиката, вместо да се премахне армията – най-голямата армия в света с ядрен арсенал и наборна военна служба;

В значителна степен болшевиките не създават обещаната „държава от нов тип“, но и успяват да въплътят в определени периоди от своето съществуване най-отвратителните прояви на етатизъм сред всички съвременни и исторически режими. Важно е да се разбере, че контрареволюционният характер на идващата „съветска“ власт е бил разбран от почти всички анархистки съвременници на ранния Съветски съюз. Империята, естествено, не бива унищожена, а ѝ е даден нов живот в червена обвивка.

Ние продължаваме тенденцията на нашите предшественици и смело заявяваме: НЕ Е възможна реална промяна в държавата. Системата трябва да бъде напълно лишена от вертикални институции, за да отговаря на интересите на човечеството.

III. Текущото положение

Засега ехото на болшевишката власт все още ни достига чрез пасивността и разрушението на масовата политика в Русия. По този начин субективността на народа, постигната по време на преобразуванията през XIX и XX в., вече е безсмислена и освен това щедро подправена със социалната атомизация и постдемократичното разбиране за същността на властта, присъщи на късния капитализъм.

В заключение искаме да кажем, че уникалният манталитет, определян някога от живота на територията на една държавна машина, характеризиращ се със спонтанен анархизъм и почти натуралистично отхвърляне на властта, сега преживява криза до степен на пълна ерозия.

Съветският период би могъл да се характеризира наистина като крайната точка на борбата между държавата и народа, в която първите несъмнено са извоювали решителна победа в първите етапи. Но сега виждаме, че съвременните тенденции неочаквано съвпаднаха с факта, че хората започнаха да преосмислят ролята на СССР в историята на Русия и на човечеството като цяло.

Ние сме съпътствани от:

Децентрализация на един ключов социално-икономически сектор на човечеството
Днес до голяма степен цифровите технологии допринасят за потенциалното избягване на всякаква форма на държавна принуда, а избягването на каквато и да е форма на взаимодействие с нея прави възможна напълно паралелна на държавата дейност;
Паралелна икономика, контраикономика
Естествено агоричният подход е съпътстваща тенденция на късния капитализъм, но в същото време той напълно съответства и на нашето виждане за предстоящото настъпване на постдържавното общество. P2P, блокчейнът, бартерът, сенчестият сектор и др;
Криптосуверенитет, автономизация, регионални бартерни доставки
Вътрешната децентрализация възниква по естествен път, повлияна от развитието на цифровите технологии и осъзнаването на всички автономни колективни единици за себе си като участници, незаинтересовани от никакви централизирани посредници;
Постдържавни общности
Проектите за автономно съвместно съществуване вече са в ход – от временни автономни зони и екоселища до цифрово номадство и виртуално гражданство. Такива системи вече са по-легитимирани от традиционната институция на държавната власт;

Като заключение можем да кажем, че конфликтът между човечеството и системната йерархия, наложена му в интерес на отделни заинтересовани лица, се печели от първото с променлив успех, но в бъдеще той ще бъде още по-голям.

И ние ще гарантираме това, защото се борим за това от много години и вече веднъж изобличихме лъжите на етатистките империалисти под червени знамена, за да предотвратим идването им в бъдеще.

Анархията е майка на реда!