За новия американски „научен мегапроект“
На 24 ноември Тръмп подписа указа за Мисия „Генезис“ – „най-голямата мобилизация на федерални научни ресурси от времето на програмата Аполо“. Федералните бази данни, суперкомпютрите на националните лаборатории и изследователската инфраструктура се предоставят на разположение на платформата с ключови партньори – Nvidia, OpenAI, Anthropic, Palantir. Целта е „да се ускорят научните открития, за да са в рамките на дни вместо години“ чрез ИИ.
Твърденията срещу реалността
Указът оперира със сравнения с Манхатънския проект и лунната програма. Аналогията не е много подходяща, но е в тръмписткия дух на самохвалство. Тези проекти са имали конкретна цел, публичен бюджет, държавен контрол върху резултатите. Мисия „Генезис“ няма нито бюджет, нито показатели за ефективност, нито механизми за отчетност. Задачата се свежда до създаването на „ИИ-агенти“, които ще „правят открития за часове, а не за години“. Ще заредим черната кутия с това, което имаме, а тя ще ни даде още десетина черни кутии за всички случаи в живота – от медицината до материалите и космоса.
Технологичната невъзможност
Указът отрежда 120 дни за „оптимизиране на данните за обучение на моделите“. Това е технически невъзможно. Качественото „маркиране“ (така се нарича подготовката на масиви за обучение на ИИ) отнема месеци работа с цифрови данни и години за неструктурирани. Необходим е одит на съвместимостта между субектите – собствениците на набори от данни, стандартизация на формати, валидиране, създаване на метаданни. AlphaFold (Нобелов лауреат по биология 2024) е обучен на базата данни Protein Data Bank, която се събира от 1971 г. Проектът Human Genome отне 13 години. Никакъв указ не отменя тази реалност.
В същото време AI моделите, обучени с некачествени данни, демонстрират висока степен на халюцинации – уверено генерират невярна информация. За научно приложение това е фатален дефект.
Подмяната: съкращенията като „ускорение“
Мисия „Генезис“ се обявява на фона на мащабни съкращения в традиционната наука. Намалиха с милиард годишно средствата за медицински изследвания, отмениха федералното финансиране на научни списания и още куп други неща в цялата сфера на авангардната наука. Хиляди учени загубиха работата и грантовете си. Логиката: живата наука е скъпа, бавна, неуправляема. ИИ е скъп, но бърз и – най-важното – контролиран от собствениците на моделите.
Икономическа функция
Мисия „Генезис“ трябва да се разглежда не като научен, а като финансов проект. Индустрията на ИИ показва признаци на балон: OpenAI харчи повече, отколкото печели, мащабирането на моделите дава намаляваща възвръщаемост, инвеститорите са нервни. Държавният „мегапроект“ легитимира наратива за стратегическата важност на отрасъла, гарантира вливането на пари чрез държавни поръчки, намалява регулаторните рискове. От икономическа гледна точка това е „превантивно количествено облекчаване“ в стила на спасяването на банките през 2008-2009 г., но ПРЕДИ да се спука балонът.
Инверсия на директора и агента
Класическата схема е, че държавата (директор) наема корпорация (агент) за изпълнение на задача. Директорът определя целите, агентът ги изпълнява. При Мисия „Генезис“ е точно обратното. Формално големите корпорации са изпълнители на държавна поръчка. На практика технологичните компании получават достъп до уникални държавни активи (набори от данни) и пари, като сами определят какво да се счита за „пробив“, кои задачи са „приоритетни“ и кои резултати са „успешни“. Държавата не е поръчител, а ресурсна база.
Западната съветология десетилетия наред критикуваше съветските научноизследователски институти като „черни кутии“ – затворени структури, поглъщащи ресурси без показатели и възвръщаемост. Това се представяше като системен порок на социализма. Сега САЩ изграждат своя собствена версия: държавните ресурси се вливат в частни корпорации без бюджет, без отчетност, без контрол върху резултатите. Изглежда много хубаво. И е напълно логично: „социализмът е за богатите, капитализмът е за всички останали“.
Този модел има теоретик – Алекса Карпа, изпълнителен директор на Palantir. В The Technological Republic той казва: сигурността на демокрацията изисква симбиоза между държавата и технологичните корпорации. Сигурността в този случай се разбира не като защита, а като господство и потискане на останалите. А големите корпорации не са подизпълнители, а носеща конструкция на държавността. Мисия „Генезис“ е практическа реализация на тази философия. Да видим какво ще се получи.
Глеб Кузнецов, политолог
