Перманентната революция днес и утре

Нашият другар Георги Константинов разшири книгата си Бакунин или Титанът на непрекъсната революция с няколко нови глави. Понеже се надяваме да представляват интерес за читаталите, ги публикуваме тук една по една.

§57 – ПЕРМАНЕНТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДНЕС И УТРЕ

57.1. Новата епоха – старите формули в нов контекст

Последните десетилетия вкараха човечеството във виртуално измерение на битието. Автоматизацията, алгоритмите и изкуственият интелект изтласкват живия труд от производството и услугите. Виртуалните пари рухнаха, защото престанаха да съответстват на реални ценности. Неравенството расте до невиждани размери, а господарите на света предлагат на „излишните“ само гарантиран екзистенц-минимум – доживотна агония, а не живот.

В тази обстановка перманентната революция отново набира сили, но във форми, непознати за ХХ век. Бакуниновата формула остава валидна: „Една цивилизация е узряла за смъртта, когато е създала и развила в себе си всички теоретични и практически елементи, които трябва да я унищожат.“ Днес тези елементи назряват не в промишлените квартали, а в киберпространството, в инфраструктурните мрежи и в главите на прекариата и другите компоненти на Петото съсловие.

Но оттук нататък интернационалното статукво ще се пропуква неудържимо само ако ние, революционерите, овладеем новите оръжия и ги свържем в система. Ето защо този параграф разглежда четирите фронта на съвременната революционна война – асиметричен, хибриден, информационен и кибернетичен – и ги поставя в единна стратегическа рамка, насочена към Петото съсловие.

57.2. Петото съсловие – кой е новият революционен субект?

В исторически план:

• Първо съсловие – духовенството
• Второ съсловие – аристокрацията
• Трето съсловие – буржоазията (търговци, занаятчии, интелигенция)
• Четвърто съсловие – пролетариатът (индустриалните работници)

Петото съсловие днес се състои от:

• Прекариатът – хора с несигурна работа, фрийлансъри, срочно наети, „гиг-икономика“ – те са мнозинство в услугите, но без защита.
• Безработните програмисти, инженери и IT-специалисти – хората, които разбират кода, но капиталът ги прави излишни, защото автоматизацията не се нуждае от тях.
• Лумпенизираната младеж – завършили, които нямат бъдеще, безработни, обезкуражени, но свързани в мрежи.
• Част от Когнатариатът – учени, изследователи, архитекти на алгоритми, които са съкратени поради изместването им от И.И. и превърнати в “излишни”, които виждат, че собствените им творения се обръщат срещу тях, както и друга част, която не желае да слугува на контрареволюционната класа срещу човешкия род.
• „Излишните“ изобщо – всички, които капитализмът вече не може да експлоатира, защото ги е заменил с роботи, но все още не може да ги елиминира.

Това не е „класа“ в марксовия смисъл – това е конгломерат от социални групи, обединени от общата съдба: да бъдат излишни. Именно тяхната „излишност“ ги прави опасни – защото нямат какво да губят, освен веригите си.

57.3. Асиметричната война – как слабият удря силния

Асиметричната война се води между противници с огромен дисбаланс. Слабата страна не може да победи на традиционното бойно поле, затова използва нетрадиционни средства: партизанска война, пасивна съпротива, саботаж, терористични актове, психологическа война, поддръжка на антиправителствени движения.

За Петото съсловие асиметрията е естественото състояние – ние нямаме армии, нямаме дронове, нямаме бюджети. Но ние имаме познание и мрежи. Асиметричният удар означава да удариш врага там, където той е най-силен, но най-неподготвен – в неговата зависимост от технологиите. Когато армията на САЩ губи война срещу партизани, които използват мобилни телефони и социални мрежи, това е асиметрия. Когато хакери блокират петролопровода, това е асиметрия.

Конкретен пример: Атаките на Anonymous срещу банковите системи и правителствените сайтове през 2010–2012 г. – те не разбиха държавата, но показаха, че цифровите крепости имат врати. Или блокадата на електропреносната мрежа в Украйна през 2015 г. чрез хакерска атака – тя остави стотици хиляди без ток за часове. Това не беше армия – това бяха няколко души с лаптопи.

Стратегически принцип: Асиметричната война не цели да унищожи врага наведнъж – тя цели да го изтощи, да го принуди да харчи милиарди за защита, докато ние харчим само време и въображение.

57.4. Хибридната война – комбинация от всички фронтове

Хибридната война съчетава скрити операции, диверсии, поддръжка на въстаници, икономически натиск, информационен саботаж и кибератаки – без обявена война. Нападателят „разтяга“ конфликта във времето, пробвайки търпението на противника. Времето е в полза на хибридния играч.

За нас хибридният подход означава:

• Едновременна работа на няколко фронта: кибер-саботаж + информационна кампания + физически протести + икономически бойкот.
• Децентрализация: няма единен център, който да бъде разбит. Всеки фронт действа автономно, но в синхрон.
• Непрекъснатост: хибридната война не спира – тя е постоянна, дори в „мирно“ време. Това изтощава врага и подготвя почвата за момента на бифуркация.

Конкретен пример: „Жълтите жилетки“ във Франция (2018–2020) бяха хибридно движение – протести, блокиране на кръстовища, социални мрежи за координация, разпространение на видеа с полицейско насилие, които разклатиха легитимността на режима. Те не свалиха правителството, но показаха, че дори един хаотичен протест може да парализира държава за седмици, ако удари в правилните точки.

57.5. Информационно-психологическата война – битката за душите

Това е най-мощният и най-невидим фронт. Информационната война цели да промени възприятията, да разруши доверието във властта, да създаде нова реалност в главите на хората. Тя не оставя видими разрушения – затова защитните механизми на режима не се активират навреме.

57.5.1. Инструменти за Петото съсловие:

1. Разкрития (разобличаване) – WikiLeaks показа, че един-единствен източник може да разтърси цели империи. Асанж разкри дипломатическите телеграми, военните престъпления в Ирак и Афганистан, корупцията на глобалния елит. Това не свали системата, но разруши ореола на непогрешимост.
2. Контра-наратив – днешните социални мрежи са проектирани да ни държат в ехо-камери. Ние трябва да създаваме алтернативни платформи и да вмъкваме наши послания в мейнстрийм пространството – кратки видеа, мемове, снимки, които показват гротеската на палатите срещу колибите. (Пример: клиповете от Чили 2019, където протестиращите заснемаха полицейското насилие и ги разпространяваха в реално време – това превърна локалния протест в национална криза.)
3. Психологическа обработка на репресивните апарати – армията, полицията, охраната не са монолитни. Когато войниците видят, че техните началници са корумпирани и че народът не е враг, те започват да се колебаят. Ние трябва да говорим директно на тях – чрез листовки, съобщения в социалните мрежи, видеа, които показват, че те са същите „излишни“ като нас, само дето носят униформа.

57.6. Кибервойната – новото бойно поле

Киберпространството вече е пета област на война след земята, океана, въздуха и космоса. Но за разлика от традиционните армии, които го използват за шпионаж и саботаж, ние го гледаме като наш терен – терен на асиметричния удар срещу централизираната, автоматизирана крепост на държавно-корпоративния комплекс.

57.6.1. Видове кибератаки, достъпни за Петото съсловие:

1. Вандализъм – замяна на съдържанието на правителствени сайтове с пропагандни или оскърбителни послания. Това е психологически удар – показва, че режимът не може да защити дори витрината си.
2. Пропаганда – разпространение на позиви и обръщения чрез хакнати мрежи, вмъкване на революционни послания в официалните канали.
3. Събиране на информация – проникване в бази данни, разкриване на секретни документи, компрометиране на корумпирани функционери. (Пример: Anonymous разкриха стотици хиляди имейли от банки и правителства, които показаха механизмите на глобалната измама.)
4. Саботаж на инфраструктурата – атаки срещу електропреносна мрежа, водоснабдяване, комуникационни центрове, банкови системи, транспортни възли. Достатъчно е да засегнеш един ключов възел, за да парализираш цялата синхронизация на репресията. (Пример: кибератаката срещу Colonial Pipeline в САЩ през 2021 г. – тя спря доставките на гориво за цялото източно крайбрежие за дни, причинявайки паника и икономически щети за милиарди, без нито един изстрел.)
5. Вмешателство в хардуера – атаки срещу компютрите, които управляват военно или гражданско оборудване, привеждането им в негодност или тяхното разрушаване.

Защита на собствените ни мрежи:

• Децентрализация – никакви централни сървъри, никакви единни бази данни, никакви „главни щабове“. Всяка клетка действа автономно.
• Криптиране – всички комуникации минават през криптирани канали, недостъпни за наблюдение.
• Физическо дублиране – информацията се предава не само по електронен път, но и чрез физически носители, когато е необходимо.
• „Спящи“ структури – клетки, които не комуникират помежду си, докато не настъпи моментът, за да не бъдат разкрити при евентуален пробив.

57.7. Синхронът между фронтовете – как да не бъдем разбити един по един

Най-голямата грешка на революционните движения е да действат фрагментирано – днес кибератака, утре информационна кампания, вдругиден уличен протест. Врагът ги разбива един по един, защото не са синхронизирани.

57.7.1. Моделът на синхронизиран удар:

1. Фаза 1: Информационна подготовка – седмици преди действието, разпространяваме контра-наративи, разкриваме скандали, създаваме психологическо напрежение. Легитимността на режима започва да се пропуква.
2. Фаза 2: Кибер-саботаж – в определен ден, в определен час, атакуваме инфраструктурата: спираме ток, блокираме комуникациите, замразяваме банковите сметки на елита. Държавата ослепява и занемява за няколко часа.
3. Фаза 3: Физическа мобилизация – в този прозорец на хаос, улицата излиза. Протестиращите заемат кръстовища, площади, стратегически точки. Без наблюдение и без бърза реакция, полицията губи контрол.
4. Фаза 4: Психологически удар – върху самите репресивни апарати: листовки, съобщения, видеа, които казват на войниците и полицаите: „Вие сте братя, не стреляйте. Вашите началници ви използват.“ Ако част от тях дезертира или откаже да стреля, режимът губи последния си аргумент.

Този модел изисква координация без централен щаб – чрез предварително договорени сигнали, криптирани съобщения и доверени куриери. Това не е фантастика – това е тактиката на испанската анархистка милиция през 1936 г., само че пренесена в XXI век.

57.8. Уроци от историята – защо предишните революции се провалиха

Споменават се Испанската революция, Парижката комуна, Кронщад, Махно, Унгария 1956. Тези примери не са изброени случайно – те показват повтарящите се грешки, които ние трябва да избегнем:

Парижка комуна (1871) – провали се, защото нямаше ясна стратегия за разгромяване на държавния апарат и позволи на правителството да се прегрупира във Версай. 

Урок: Без преследване на врага до пълното му унищожение, революцията е обречена.

Махно (1918–1921) – украинската анархистка армия разбиваше белите и червените, но беше предадена от болшевиките, които използваха временен съюз, за да я смажат. 

Урок: Никакви съюзи с авторитарни сили – те винаги предават.

Кронщад (1921) – матросите, които вдигнаха въстание срещу болшевиките, бяха разстреляни, защото действаха изолирано, без подкрепа от селяните и работниците в градовете. 

Урок: Революцията не може да бъде само локален бунт – тя трябва да обхване икономиката и провинцията.

Испанска революция (1936–1939) – провали се заради компромисите на анархистките министри, които влязоха в правителството и бяха използвани от старите партии, докато сталинстите ги разбиха. 

Урок: Участие във властта = смърт на революцията. Всяка „революционна власт“ се превръща в контрареволюция.

Унгария 1956 – спонтанно въстание, което беше потушено от съветските танкове, защото нямаше подготвена подземна мрежа и международна координация. 

Урок: Спонтанността без организация е самоубийство.

Общият извод: Във всички тези случаи липсваха едновременно три елемента: (1) достатъчно зрели обективни условия,

(2) ясна антидържавна стратегия без компромиси, и

(3) подземна, децентрализирана организация, която да улови спонтанния изблик и да го насочи, без да го подчини.

57.9. Организацията днес – как да градим под тотално наблюдение

Бакунин вярваше, че народът винаги е готов да въстане. Съвременната ни епоха показва, че това не е така – страхът, апатията и фатализмът държат дори гладните в покорство. Затова организацията не е просто желана – тя е задължителна.

Но днешната репресивна машина е несравнимо по-мощна от XIX век: тотално наблюдение, биометрични данни, проследяване на комуникации, алгоритми за социален кредит. Как да градим организация в тези условия?

1. Клетъчна структура – всеки член познава само няколко души. Няма списъци, няма централен архив. Ако една клетка бъде разбита, останалите остават недокоснати.
2. Криптирана комуникация – всички съобщения минават през криптирани канали (Signal, Tor, ProtonMail) с въртящи се ключове. Никакви телефонни разговори по темите, никакви незащитени имейли.

Легални фасади – организацията има открити, полулегални и нелегални нива. Откритото ниво (интернационал, платформи, списания, културни събития) служи за камуфлаж и за привличане на нови хора.

Полулегалното ниво (неформални групи, синдикати, квартални съвети) вече действа по-конкретно.

Нелегалното ниво (боеви групи, хакерски клетки) остава напълно скрито до момента на действието.

3. „Спящи“ агенти – хора, които не участват в текущата дейност, но са обучени и чакат сигнал. Те не могат да бъдат разкрити чрез наблюдение, защото не правят нищо подозрително.
4. Обучение без контакт – чрез писмени материали, криптирани видеоуроци, симулации. Физическите срещи са редки, кратки и на безопасни места.

Такава организация не е „партия“ – тя е мрежа от мрежи, която няма лидер, няма единен център, няма йерархия. Тя е жива тъкан, която може да се свие, да се разпростре, да изчезне и да се появи отново, когато условията го позволят.

57.10. Борбата срещу „новите властници“ – най-трудната задача

В епоха на разложение на старата господстваща класа, към властта ще се устремят всевъзможни „освободители“. Днес, и още повече утре, друга революция, освен нашата, ще бъде невъзможна – защото всяка борба, целяща установяване на „революционна власт“, ще се превърне в контрареволюция.

Затова разрушителната част на перманентната революция трябва да включва последователно елиминиране на всички кандидати за властови позиции – един по един, докато последният от опашката падне. Не чрез терор, а чрез разобличаване, изолация и народна присъда. Желателно е жертвите да са минимални, но достатъчни, за да бъде разбран урокът: 

Властта не се превзема – тя се разрушава.

Това не е кръвожадност. Това е хигиена на революцията. Бакунин ни предупреди: всяка временна революционна власт ражда своите палачи. Ние трябва да сме по-бързи от тях.

57.11. Финал – призив без илюзии

Бъдещето не е предрешено. Четвъртата световна война, нео-феодалният терор или анархо-комунизмът – трите сценария са възможни. Посоката зависи от нас, от нашия кураж, въображение и способност да действаме днес, а не утре.

„Ако сме революционери, на нас ни е нужно въображение и непрекъснато търсене на отговори на проклетите въпроси.“

Ще ги намерим ли? Не знам. Но знам, че без търсене – няма шанс. А с търсене – има.

Преход към §58: Ако §56 постави диагнозата на епохата, а §57 очерта четирите фронта на революционната война, то §58 ще се заеме с ембриона на новата организация – как да градим нелегални, полулегални и легални структури в условията на тотално наблюдение, без да повтаряме грешките на старите партии, и как да подготвим „момента на скока“, като бъдем самите себе си: умиращи, щом революцията изпълни задачата си.