В Украйна съпротивата се обособява по региони и разкрива вътрешни противоречия

Не, тук не става дума за съпротивата на украинската държава срещу руската и дори на украинския народ срещу руската армия. Нашите приятели от „Асамблея“ – Харков отразяват развитието на съпротивата на украинската народ срещу „собствените“ му властници, които го принасят в жертва на собствените си интереси.

В последният обзор, който са направили, се забелязват две тенденции:

  • случаите на организирана и твърда съпротива се обособяват в определени региони
  • съпротивата срещу държавния терор започва да минава под националистически флаг

Трудно е да се обяснят отдалеч тези явления. Лично аз мога само да предположа, че допринасят различни фактори – силният натиск на властта върху „нечистите“ етноси; самата етническа принадлежност на съпротивляващите се; неуспехите на фронта; близостта до фронтовата линия или границата… Но несъмнено оценката на другарите, че идейната капитулация на по-голямата част от анархисткото движение пред военната пропаганда допринася за идейната капитулация на потиснатите класи пред национализма, заслужава доверие.

Златко

По-долу представяме пълния текст на публикацията им:

Дейността на нашите медии зависи единствено от тяхната аудитория. Моля, подкрепете работата ни на тази страница за набиране на средства за по-нататъшно отразяване на теми, които са забранени или невидими за прокапиталистическата преса. Много благодаря на всички!

Дългото, горещо лято официално приключи преди месец, но ехото му продължава да отеква в цялата страна. С наближаването на зимата – обещаваща да бъде най-суровата от 1991 г. насам – стотици хиляди или дори милиони хора са притиснати в ъгъла и доведени до такова състояние на пълно отчаяние, че вече не мислят за последствията.

Няма положителни перспективи: ако не бъдете убити на място, много вероятно е да бъдете затворени – и по всяка вероятност никой дори няма да знае името ви. Няма международна солидарност; дори ако името ви стане известно, никой от чуждестранните антимилитаристи, които четат този обзор, няма да се появи в посолства или други правителствени мисии, за да ви подкрепя. Всичко, което остава, е отчаяното желание да продадете живота си скъпо.

Още миналата есен отбелязахме, че преките антивоенни действия в Украйна се концентрират в някои райони. Това лято тази тенденция се засили.

Например, късно вечерта на 14 юни, на булевард „Балзак“ в Троещина – труден квартал в Киев – избухна масов сблъсък между патрулна полиция и служители на териториалния наборен център (ТЦК) след опит за насилствено задържане на мъж в набирателна възраст. Според полицаите, шофьорът е извършил нарушение на правилата за движение и се е опитал да избяга; по време на задържането си той е блъснал патрулен полицай и впоследствие се е оказало, че е нарушил и законодателството за мобилизация. На мястото на инцидента се събра тълпа от няколкостотин души, които скандираха „Срам!“ и частично блокираха движението, за да попречат на служителите. И двете страни използваха сълзотворен газ, а протестиращите повредиха служебен автомобил. В крайна сметка задържаният мъж беше успешно отведен и транспортиран до ТЦК:

На 29 юли Киевската градска комисия съобщи за друг нашумял инцидент: по време на военномедицинския преглед в Подолската районна комисия, млад мъж, насилствено отвлечен от улицата, намушкал смъртоносно хирург. Тя била на 65 години. Според прокуратурата, 31-годишният мъж поискал обстоен преглед, оплакал се от зъбобол и поискал да бъде освободен за няколко дни. „След като разбрал, че е обявен за годен за служба, мъжът нанесъл около 17 хаотични прободни рани по гърдите, врата и ръцете на лекарката. Носил ножа в чантата си. Жената починала на място от нараняванията си.“ След тази новина мнозина се надяваха, че касапите в бели престилки най-накрая – поне от време на време – ще си спомнят Хипократовата клетва. Изглежда, че не е така; останалите ще продължат да се присмиват на молбите за диагноза, докато и те не се натъкнат на нещо остро и заострено.

Виница е център на съпротива срещу диктатурата повече от година. На 6 юли полицията в този регионален център спря шофьор на автобус и го изпрати в мобилизация. В отговор колегите му – по-специално шофьори по маршрути 1А, 2А и 2Б – организираха стачка, отказвайки да обслужват маршрутите си в продължение на няколко часа. На следващия ден регионалната ТЦК обяви, че шофьорът е освободен, тъй като никое военно поделение не желае да го приеме на служба; впоследствие маршрутите бяха възобновени. На 8 юли в селището Тиврив беглец от армията се е бил с брадва със служители на Службата за прилагане на военния закон, според пресцентъра на службата. Според съобщенията, мъжът е започнал да се съпротивлява, когато е бил помолен да представи документите си. Три други лица скоро се присъединили към схватката и повредили служебен автомобил. След това представителите на службата извикали подкрепление от звеното за бързо реагиране „Скорпион“; междувременно мъжът се въоръжил с брадва и ранил двама членове на екипа за издирване. С помощта на подкрепления той беше задържан и предаден на полицията. Двама ранени получиха медицинска помощ и бяха хоспитализирани:

На 25 юли нарушител на изискванията за военна регистрация извадил сгъваем нож и ударил един от наборните агенти, докато бил ескортиран до наборния център. Пострадалият получил медицинска помощ и срещу самозащитаващия се е образувано наказателно дело. Виническа регионална комисия по въпросите на обществения ред съобщи за инцидента, без да уточнява точното място. На 18 август във Виница двама маскирани, въоръжени с лютив спрей, съобщиха, че са спасили мъж от мобилизаторите, след като е бил насилствено качен в микробус. Същата институция съобщи, че на 4 септември няколко цивилни автомобила са блокирали служебния им автомобил, превозващ отвлечен мъж; след това група лица излезли от колите, измъкнали наборника и му нанесли наранявания, довели до хоспитализацията му. Подробности за двата инцидента са твърде оскъдни.

На 30 юли съд във Виница осъди местен жител, който на 4 април тази година се е опитал да избяга от служители на ТЦК с велосипед. След като е спрян, той извади нож и рани двама военнослужещи. Единият от тях е получил проникваща прободна рана в лявата част на гръдния кош, а другият е получил непроникваща рана в гръдния кош и прободна рана в раменната става. Съдебномедицинските експертизи класифицираха всички тези наранявания като леки телесни повреди. Подсъдимият напълно призна вината си и беше осъден на 3 години реално лишаване от свобода.

На 14 юни в село Тиранивка, близо до град Хмелницки, двама служители на ТЦК бяха ранени, докато се опитваха да извършват бизнес дейност на частна територия. Единият военнослужещ получи затворена фрактура на челюстта, а другият – контузии на меки тъкани; и двамата получиха медицинска помощ, без да се налага хоспитализация. Мъж, роден през 1983 г., и трима неидентифицирани лица също повредиха микробус Volkswagen Transporter T5. Полицията е образувала наказателно дело, но няма информация относно задържането на замесените.

На 28 юли в село Йиживци, област Черновици, по време на претърсване по наказателно дело за незаконно държане на оръжие, според полицията, мъж грабнал ловна пушка и открил огън. Двама служители на криминалното разследване получили огнестрелни рани и били хоспитализирани, стрелецът избягал. За издирването му в региона е започната цяла полицейска операция с участието на специални части, водачи на кучета и оператори на дронове. На 8 август мъж е открит и задържан в помещение, където е съхранявана суха трева. Казва се Валерий Миглей, на 54 години:

Спомняте ли си снимките на трактор, теглещ руски танк – разпространявани от социалшовинистите в началото на войната като доказателство за „народната война“ от украинска страна? Те няма да ви кажат, че тази техника се използва и срещу вътрешни агресори. На 28 март 2025 г., близо до село Загребля (в Сарненски район на Ровенска област), 68-годишният пенсионер Юрий Кухарец два пъти блъска трактора си в предната част на военнослужещ Nissan X-Trail и след това го блъска отстрани, опитвайки се да избута автомобила в канавка. След това той скочи от кабината, грабна дървена дъска и удари командир на взвод по лявата ръка. Офицерът получи затворена, разместена фрактура на лакътната кост – нараняване, класифицирано като средно тежко. Нападателят удари и друг военен няколко пъти в торса, въпреки че не последваха сериозни наранявания. В съда Кухарец напълно призна вината си, изрази разкаяние и се извини на военнослужещите. На 4 юни 2026 г. местен съд го осъди на 3 години ограничена свобода с едногодишен изпитателен срок.

На 2 юли в град Каменское (бивш Днепродзержинск) в Днепропетровска област 50-годишен мъж взриви граната, докато представители на ТЦК и полицията проверяваха документи за военна регистрация. Полицай, военнослужещ от районната ТЦК и мъжът, хвърлил гранатата, получиха наранявания с различна тежест; всички бяха хоспитализирани. Два дни по-късно, в областния център Днепър, минувачи се опитаха да се намесят, докато мъж беше насилствено вкаран в микробус. Първоначално те се опитаха да спасят този, който стоеше срещу микробуса; произведоха изстрели и беше използван газ. Впоследствие по микробуса на ТЦК и придружаващия го лек автомобил бяха хвърляни камъни. За съжаление опитът за спасяване на мъжа беше неуспешен.

На 16 юли Националната полиция на Украйна съобщи, че по време на санкционирано претърсване в Днепропетровска област, мъж, който е отсъствал без разрешение от военното си поделение от септември 2024 г., е открил целенасочен огън, ранявайки двама полицаи от специалните части. Впоследствие той е отнел живота си, като се е прострелял в главата. Ранените са хоспитализирани; животът им не е в опасност. Претърсването е проведено като част от криминално разследване за измама и контрабанда на мигранти. Вероятно е видял войната и е осъзнал, че трябва да напусне и да помогне на други мъже да избегнат същата съдба.

На 30 юни местните социални медии съобщиха , че 17-годишно момиче в Одеса е намушкало мобилизатор по време на конфронтация, свързана с отвличането на приятеля ѝ. Тя и кучето ѝ са били насилствено качени в микробус, при което тя е нанесла рана с нож на един от похитителите. 37-годишният служител на ТЦК е получил разкъсване на дясното рамо и е бил хоспитализиран.

На 4 юли в курортното село Затока, в южната част на Одеска област, избухна конфликт след оплакване за руска музика, пусната в заведението. Военнослужещият Сергий Пихура беше хоспитализиран със сътресение на мозъка, рана на главата и счупен нос и ръка; той беше ударен с електрическа печка и метална арматурна пръчка, а също и удушен. Започнато е наказателно разследване по обвинение в умишлено причиняване на средна телесна повреда. По ирония на съдбата, песента Silence Saves на проекта Ruvson се изпълняваше по време на битката…

На 5 юли в Подолски район на Одеска област военнослужещ използва взривно устройство срещу полицаи, които го бяха спрели, за да проверят документите му. Те бяха спрели водача на мотопед за нарушение на правилата за движение. Установено е, че 56-годишният водач се е укрил; след това той извади граната и заплаши да я използва. Скоро последва експлозия, ранявайки двама полицаи и нарушителя. Пресслужбата на регионалната полиция съобщи за инцидента. На 2 август пресслужбата на полицията в същия регион съобщи, че минувач в Одеса е произвел няколко изстрела по служители на районна ТЦК, докато са провеждали „дейности по уведомяване на обществеността“. Четирима служители са ранени при стрелбата. 32-годишен мъж е задържан като заподозрян, а оръжието е иззето за съдебномедицинска експертиза. На 26 септември в град Белгород-Днестровски някой намушка агент по набиране на персонал по време на „мерки за уведомяване“ и след това избяга от местопроизшествието. Служителят е хоспитализиран, а състоянието му е стабилизирано. Одеската регионална ТЦК не предоставя повече подробности.

На 5 август 2025 г. в покрайнините на Измаил патрулна полиция се е опитала да спре водач на мотопед за нарушение на правилата за движение, според разследването. Той обаче не е спрял, рязко е сменил посоката и е опитал да избяга. След като е загубил контрол над превозното средство, мъжът е паднал и е започнал да стреля по патрулната кола и полицаите. Михайло Сорока, 45-годишен старши лейтенант от полицията, е получил смъртоносна рана. Въпреки това той е успял да отвърне на огъня и да рани въоръжения мъж, което е позволило задържането му. Главната прокуратура добавя, че през 2014 г. задържаният е закупил 9-милиметров несмъртоносен (травматичен) револвер, който впоследствие е преработил в смъртоносно огнестрелно оръжие. Той също така е изработил ръчно 13 патрона и е съхранявал оръжието и боеприпасите у дома. Като причина за стрелбата е посочил страх от мобилизация. На 2 юли съдът осъди стрелеца на доживотен затвор.

Не е тайна, че родната ни Харковска област официално води в страната по „атаки срещу ТЦК“ (каквото и да означава това), въпреки бързото изчезване на населението ; обаче, тук все още не са се наблюдавали масови бунтове, каквито се наблюдават в други региони. Тенденцията за обединяване, за да защитим живота и улиците си – както през 1918–1919 г. срещу погромниците на Петлюра – едва сега започва тук (дори публикувахме подробна реч на шофьор на линейка от Харков за това как е възможно това да се организира). На 25 юни в град Харков мъж, издирван за избягване на мобилизация, ранява двама полицаи с нож по време на проверка на документи и скоро е задържан. Ранените са хоспитализирани, а заподозреният има множество предишни присъди, съобщи пресслужбата на областната полиция. На следващия ден Харковската областна ТЦК съобщава за убийството на член на „уведомителна група“ в града – без да уточнява точното място – заявявайки, че мъж, спрял на улицата, също е използвал нож и е избягал. На 30 юни регионалната полиция публикува обява за издирване на заподозрения: „На 25 юни, около 12:00 часа, неидентифицирано лице нанесе две прободни рани в корема на 45-годишен мъж на улица „Механизатори“ в Салтивски район на Харков. След извършване на престъплението нападателят избяга от местопрестъплението. Жертвата е откарана в медицинско заведение, където е починала от проникващите прободни рани.“ Все още няма информация относно задържането на градския нинджа.

На 12 юли в село Орелка, същия район, 34-годишен работник, извършващ ремонт, хвърлил арматурно желязо по превозно средство, което се отдалечавало с отвлечен минувач. Летящият метал ударил служител на ТПК в главата; той бил спешно транспортиран до военна болница в тежко състояние, страдайки от открита черепно-мозъчна травма, мозъчна контузия и множество фрактури на черепа и лицевите кости. Заподозреният е задържан под стража. На 13 юли регионалната полиция съобщи, че в Харков „по време на проверка на документи за военна регистрация група мъже оказали активна съпротива на представители на районната ТПК, използвали лютив спрей и повредили служебен автомобил“. Пристигналите на мястото „фараони“ задържали петима души и им връчили предизвестия за подозрение за нарушаване на обществения ред (наказуемо с до 4 години затвор). Съдът разпоредил да бъдат поставени под нощен домашен арест. Говорителят на прокуратурата Анна Колесникова заяви, че групата за набор първоначално е спряла двама мъже, подлежащи на военна служба, след което трима военнослужещи – двама от армията и един член на Националната гвардия – са пристигнали, за да им помогнат. Според нея един от военнослужещите от TRC е получил наранявания:

На сутринта на 21 юли патрулни полицаи и служители на ТЦК се опитали да проверят документите на безстрашен самурай близо до автогарата в Харков. Видеото го показва как вади сатър за месо; след което бяга, след като е прогонил групата. Два дни по-късно той е задържан по време на проверка на документи. Според полицията, той е ранил член на ТЦК по време на схватката и самият той е бил прострелян в крака от полицай. Регионалната ТЦК твърди, че не само един, а трима техни колеги са били ранени.

Около 1 август се появи друго видео, показващо тълпа на Александровски проспект в Харков, която блокира микробус, хваща един от ловците на хора и го разменя за отвлечен мъж. Властите потулиха инцидента. В тази депресираща индустриална зона близо до Харковския тракторен завод „автобусите на непобедимостта“ се движат по-често от градските автобуси…


Нощно задържане в Балаклея

Руслан Галимзанов, безработен жител на Харков, който, бягайки от ловци на хора през пролетта, хвърлил по тях две еърсофт гранати, стрелял два пъти със стартов пистолет и след това забил нож в стомаха на този, който го настигнал, получил тригодишна присъда с едногодишен изпитателен срок. Съдът постанови тази присъда на 11 август. Междувременно, вечерта на 16 септември в град Первомайски, 57-годишен местен жител нанесъл множество рани с нож на член на екип на TRC, провеждащ „мобилизационни дейности“, и бил незабавно задържан. Освен това, в нощта на 8 юни, опит за грабеж на магазин в Балаклея прераснал в преследване с превозно средство. 26-годишен жител на Изюмски район, който имал предишни присъди за тежки престъпления, хвърлил неидентифицирано взривно устройство по полицейско превозно средство и открил огън по преследвачите си, причинявайки им акустична травма. Той бил незабавно задържан и е изправен пред до 15 години затвор. Според регионалната полиция, друг мъж е открил огън по полицаи в Лубни, Полтавска област. Според съобщенията, на 14 август те са проверявали 39-годишен местен мъж, докато са разследвали престъпление. В един момент той се е опитал да избяга и е стрелял по тях. Един полицай е получил огнестрелна рана и е настанен на медицинска помощ; стрелецът е задържан. В началото на миналата година Вадим Кузуб, също от Лубни, застреля охранител на полицията в Пирятин, същата област. Делото на Вадим в момента е в съда; той е задържан без право на гаранция.

Въпреки това, основните битки от това лято се разиграха в „най-националистическите“ райони на Западна Украйна. Подобно на същия месец в Харков, социалната борба в Лвов можеше да достигне качествено нов етап, като военните подкрепяха цивилното население срещу държавния терор: от петимата задържани и задържани под стража за 60 дни след сблъсъци с ТЦК и полицията в Лвов вечерта на 8 юли, трима се оказаха военнослужещи. Най-младият и един от по-възрастните заподозрени по това време бяха в самоволна дезертирация, третият военнослужещ беше в отпуск (според съобщенията от украинските Десантно-щурмови сили). Според разследването, 23-годишният Олег Гаврилов е ударил заместник-началника на районното полицейско управление в лицето и е напръскал сълзотворен газ в очите на инспектор. Неговият адвокат казва, че искрено се разкайва за стореното и не отрича вината си. Относно двама 28-годишни задържани – заедно с двама цивилни на 21 и 45 години – Службата за сигурност на Украйна заявява: „Тези замесени лица са били най-активните участници в инцидента. Те са блокирали пътя на военно превозно средство, скочили са върху него и са го повредили.“ Кадри показват тълпа от няколкостотин души, обграждащи превозно средство, викайки „Срам!“ и „Педали!“.


Няколко млади мъже скочиха върху колата, стъпиха я и я удряха с тежки предмети. Впоследствие превозното средство на ТЦК беше преобърнато. Имаше многобройни предложения за преименуване на булевард „Червона Калина“ – където се случи това – на булевард „Drop Dodger“. Генерал Кирил Буданов коментира: „Ако днес разкъсате дрехите и биете военнослужещ от собствената си армия, помислете кой ще ви защити утре срещу вражеска армия, която ще направи същото – ще ви бие и ще ви разкъсва дрехите.“ Изглежда, че той просто не е наясно с нашите читатели като GNIP и че те са готови да сдържат всяко имперско нашествие, дори ако Украйна остане без нито един войник…

В исторически план, през 80-те години на миналия век, апартаментите в Сихив са били разпределяни предимно на работници от големите заводи на Лвов и на мигранти от околния регион, което затвърждава репутацията му на „пролетарско“ предградие. Районът обаче все още е далеч от пролетарския класов радикализъм: след сблъсъците крайнодесни ветерани и репресивни органи бързо принуждават младежите да се извиняват пред камера и да скандират в един глас „Слава на ТЦК!“. Дмитро Корчински, лидерът на някои руски „анархо“-фашисти, изрично призова за „пълно разчистване на района с помощта на сили на ТЦК“ и мобилизиране на „ВСИЧКИ мъже на подходяща възраст в Сихив“. Един от възрастните публично обеща да се присъедини към въоръжените сили, а военнослужещ на активна служба в отпуск също се извини. Тази практика обаче работи и в двете посоки: когато месец по-късно служител на набирателен център в Одеса хванал 13-годишно момче за гърлото и започнал да го души точно до микробус – уж защото го е хвърлял с камъни – местни ветерани от бойните действия го хванали и го принудили да се извини.

Вечерта на 21 август на улица „Генерал Чупринка“ в Лвов, минувач е станал агресивен по време на проверка на документи, извадил е нож и е намушкал военен служител във врата. Полицай е застрелял „нападателя“ и го е задържал. Младшият сержант от КПР е починал на място от раната. Той е 55-годишният Александър Боднар; името на 25-годишния заподозрян е неизвестно. Това е третият подобен смъртен случай в града от миналия декември насам:

На 17 септември в град Николаев (същата Лвовска област) от пътническата седалка на автомобил Daewoo Lanos е хвърлено взривно устройство, докато той преминава покрай отворените порти на районния полицейски участък в Стрий. 55-годишен военнослужещ, разположен в обекта, е ранен и е хоспитализиран в средно тежко състояние. Службата за сигурност на Украйна класифицира нападението като терористичен акт, репресивните сили незабавно идентифицираха и задържаха двама мъже, заподозрени в участие в експлозията.

В края на лятото полицията в Тернопол съобщи за мащабен бунт: „Когато бяха открити лица, които биха могли да избегнат военна служба, възникна конфликт между представители на ТЦК и местни жители. Събитието се случи на 25 август около 20:00 часа на улица „Лес Курбас“. По време на разговор с един от мъжете, граждани започнаха да се приближават към служебната кола. Те започнаха да удрят превозното средство и влязоха в спор със служители на ТЦК. Служители на ТЦК получиха телесни наранявания.“ Според местните социални медии в колата е имало един мобилизатор, който не е успял да избяга. Той е бил отблъснат от пристигналата полиция. След като полицаите си тръгнаха, жителите организираха шествие . Съдейки по видеото, в протеста са участвали предимно млади хора, които са скандирали нацистки лозунги като „Слава на Украйна“ и „Украйна над всичко“. Свалянето на тенджерата от главата се случва с различна скорост в различните региони:

Вечерта на 20 август в Луцк група от около 30 цивилни повредиха военен автомобил и пребиха служителите му. Сблъсъкът се разигра на улица „Защитниците на Украйна“ (sic!). В резултат на сбиването двама служители на военната служба получиха наранявания, включително множество синини и ожулвания. Забележително е, че един от протестиращите хвърли парчета стъкло по военните. Всички прозорци и фарове на служебния микробус бяха счупени, а всички гуми бяха срязани. Освен това от микробуса бяха откраднати радиостанция, камера за багаж и ключовете на превозното средство. Няма съобщения за пострадали сред цивилните.

Телеграм каналът White Sun публикува тази снимка на участниците, обяснявайки , че „младежта се бунтува срещу бюрократизацията на уличното движение“ и „срещу сливането на патриотизма с подчинението на олигархията“. Всъщност тези пичове поздравяват всички, които от години гледат на нашите рецензии като източник на естетическо удовлетворение, а не като ръководство за действие. Преди повече от две години ясно предупредихме : ако разговорите за „няма война, а класова война“ останат празна формалност, която никога не напуска блогосферата, рано или късно някой ще ги замени с „няма война, а расова война“. Само вчера съд в Лвов осъди Вячеслав Зинченко – друг „автономен революционен расист“ – на доживотен затвор за убийството през 2024 г. на фашистката от старата школа Ирина Фарион. От гледна точка на Зинченко, нейното подбуждане към омраза срещу рускоезичните украинци подкопава бялото единство. Той не призна вината си, въпреки че през целия процес прокуратурата никога не е формулирала съществено отговора си на позицията на прокуратурата.

Тъй като възможността за бягство от страната и дори за неразрешено напускане на военното поделение е на най-ниската си точка тази година от началото на войната, потенциалът за протести е все по-вероятно да избухне във въоръжена конфронтация. В същото време, тъй като Украйна се намира в задния двор между ЕС и Русия, без вдъхновяващи примери за анархистка борба в по-развитите страни (поне под формата на успешни кампании за затворените украински дезертьори, ако победата над проксито на НАТО все още не е възможна), има малък шанс спонтанната антидържавна борба на работниците и младежите да придобие идеологически характер – и още по-малък шанс нейната идеология да бъде по-малко реакционна от настоящия управляващ крайнодесен режим.

Разбира се, можете да продължите да гледате синьо-жълтия Остров на нещастието с кофа пуканки в ръце. Само не се цупете после, когато НАТО ви изпрати да воювате – за да заместите мъртвите си съседи и съученици.

print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *