От разпадащите се империи към конгреса на свободните комуни

Нашият другар Георги Константинов разшири книгата си Бакунин или Титанът на непрекъсната революция с няколко нови глави. Понеже се надяваме да представляват интерес за читаталите, ги публикуваме тук една по една.

§59. ИНТЕРНАЦИОНАЛНОТО ИЗМЕРЕНИЕ – ОТ РАЗПАДАЩИТЕ СЕ ИМПЕРИИ КЪМ КОНГРЕСА НА СВОБОДНИТЕ КОМУНИ

59.1. Защо Интернационалът е по-важен от всякога

Капитализмът никога не е бил само национална система. Той е глобален хищник, който преминава границите с лекотата на виртуалните пари и контейнерните кораби. Държавите са негови управители, но те се конкурират помежду си за по-изгодни условия за капитала – и именно тази конкуренция разкъсва интернационалното статукво.

Ние сме свидетели на края на еднополюсния свят (американската хегемония) и на издигането на нови центрове на сила (Китай, Индия, разпадащият се ЕС, реваншистка Русия, възраждащ се глобален Юг). Това не е повод за радост – това е обективна предпоставка за война и хаос. Но също така е прозорец за интернационална революционна координация, защото империите са заети да се сражават една срещу друга и отслабват взаимно.

Нашата задача не е да заставаме на страната на една империя срещу друга – това е пътят към национал-предателството и катастрофата. Нашата задача е да използваме междуимпериалистическите противоречия, за да изградим своя собствена интернационална структура, която да бъде алтернатива на ООН, на Световната банка, на МВФ, СТО и на всички глобални институции на капитала.

58.2. Какво НЕ трябва да правим – грешките на старите Интернационали

Преди да кажем какво трябва да правим, нека си припомним какво не:

58.2.1. Първият Интернационал (1864–1876) се разпадна, защото беше разкъсван от борбата между марксисти и бакунисти. Вместо да работи върху практическите форми на съпротива (Бакунин правеше точно това!), той се самоунищожи в доктринални спорове. (Споровете не бяха доктринални!) Урок: Интернационалът трябва да бъде платформа за действие, а не теологичен събор.

Вторият Интернационал (1889–1916) се разпадна, когато националните социалдемократически партии гласуваха военните кредити на своите правителства в началото на Първата световна война. Патриотизмът уби интернационализма. 

Урок: Без революционно пораженство – без отказ да защитаваме „нашата“ империя срещу „тяхната“ – интернационалът е мъртъв.

Третият Интернационал (Коминтерн) (1919–1943) беше инструмент на болшевишката държава, която подчиняваше революционните движения на интересите на СССР. Той не беше интернационал на свободата, а интернационал на новата империя. 

Урок: Всяка централизирана, йерархична интернационална структура ще бъде узурпирана от най-силната национална фракция.

Четвъртият Интернационал (троцкистки) остана маргинален и сектантски, защото се занимаваше повече със собствената си чистота, отколкото с реалната борба на масите. 

Урок: Интернационалът трябва да бъде отворен, гъвкав и ориентиран към реалните конфликти, а не към ритуалната чистота.

Ние няма да повтаряме тези грешки. Нашият Интернационал няма да бъде партия, няма да бъде държава, няма да бъде йерархия. Той ще бъде мрежа от мрежи – децентрализиран, федерализиран, асоциативен.

58.3. Структурата на Интерконтиненталния конгрес на свободните комуни

Ние не строим нова ООН. Ние строим анти-ООН – не като огледален образ, а като негова пълна противоположност.

А) Принципи на Конгреса:

1. Децентрализация – Конгресът няма постоянна столица, няма генерален секретар, няма бюрократичен апарат. Той се събира на различни места (континенти, региони) според нуждите. Всяко събрание избира временен координационен комитет, който се разпуска след приключване на мандата си.
2. Федерализъм, а не централизъм – Конгресът не налага решения на своите членове. Той е форум за обмен на информация, координация на паралелни действия и изработване на общи принципи. Решенията са задължителни само за онези, които са ги подписали доброволно. Всяка комуна, всяка клетка, всеки регион може да се откаже от дадено решение, ако противоречи на местните условия.
3. Прозрачност за членовете, непроницаемост за врага – Вътрешните дебати на Конгреса са достъпни за всички участници (чрез криптирани платформи). Но врагът не знае нито кога, нито къде, нито какво ще се обсъжда – защото комуникациите са защитени и срещите са на сигурни места.
4. Доброволност и взаимност – Никой не плаща членски внос. Никой не получава заплата от Конгреса. Участието е акт на солидарност, а не на професионализъм. Но това не значи аматьорство – всяка делегация идва с конкретни умения, информация и ресурси, които споделя с останалите.

Б) Нива на интернационалното изграждане:

За да не се загубим в абстракции, започваме отдолу нагоре:

1. Локални комуни – това са кварталните, фабричните или селищните съвети, които вече действат в рамките на националните държави. Те са основната единица. Те се самоуправляват, решават конкретни проблеми и изграждат взаимопомощ.
2. Регионални федерации на комуните – когато няколко комуни в рамките на един географски или икономически регион (напр. Баскония, Каталуния, Северна Италия, Рурска област, Квебек, Калифорния) започнат да координират действията си, те образуват регионална федерация. Тя не е държава – тя е мрежа за обмен на продукти, ноу-хау и отбрана.
3. Национални конфедерации – там, където регионалните федерации обхванат цялата територия на дадена нация (примерно Испания или Франция), те образуват национална конфедерация, която действа като координатор на национално ниво. Тя няма власт да заповядва, но може да организира общи стачки, протести и икономически блокади срещу националното правителство.
4. Континентални асоциации – когато националните конфедерации от един континент (Европа, Азия, Америка, Африка) започнат да си сътрудничат, те образуват континентална асоциация. Тя се занимава с проблемите, които надхвърлят националните граници: екологични катастрофи, миграционни потоци, транснационални корпорации, военни конфликти.
5. Интерконтинентален конгрес – това е най-широкообхватната организация, но не като властова йерархия, а като последна инстанция на координация. Той се събира веднъж на няколко години (или при спешни кризи), за да обсъжда глобалните стратегии. Той няма право да налага решения – само да предлага и препоръчва.

В) Как се преодоляват границите – практически стъпки:

1. Криптирани платформи за обмен – създаваме защитена мрежа (подобна на Tor, но с наши протоколи), която позволява на комуни от различни континенти да обменят информация, да координират стачни действия, да споделят разузнаване за корпоративните и държавните планове.
2. Куриерски и логистични мрежи – за материалите, които не могат да минат през цифрови канали (оръжия, медицински консумативи, печатни материали), изграждаме физически мрежи от доверени хора, които пресичат граници с „невидими“ товари – чрез кораби, камиони, влакове, дори пощенски пратки.
3. Обучение и стажове – активисти от един континент отиват в друг, за да учат от местния опит: как се организират протести при тотално наблюдение, как се изграждат паралелни икономики, как се поддържа моралът при репресии. След това се връщат и прилагат наученото у дома.
4. Солидарни бойкоти и стачки – когато една комуна или регион бъде атакувана от държавата, останалите обявяват икономически бойкот на тази държава: спират да купуват нейни стоки, блокират нейните кораби в пристанища, отказват да обслужват нейните граждани в хотели и ресторанти. Това е модерната версия на „общата стачка“ – но вече не само национална, а глобална.
5. Паралелни „посолства“ – в градове, където комуните са силни, те откриват „информационни центрове“, които служат като неофициални представителства на Интернационала. Те не са признати от държавите, но са признати от другите комуни. Те издават „паспорти на свободната комуна“ – не като официални документи, а като знак за принадлежност и защита.

58.4. Интернационалът като противовес на империите и ООН

ООН днес е параван за имперските интереси – Съветът за сигурност е клуб на победителите от Втората световна война, който не допуска никаква реална промяна. Световната банка, МВФ и СТО са оръжия за неоколониално поробване. Ние не търсим място в тях – ние ги правим иррелевантни.

Как? Като изграждаме реална алтернативна контравласт:

• Когато ООН обсъжда климатичните промени, ние вече имаме комуни, които са преминали на 100% възобновяема енергия и споделят технологиите си без патенти.
• Когато Световната банка отпуска заеми за „развитие“ при грабителски условия, ние вече имаме взаимни фондове, които дават безлихвени заеми на общности, които искат да се освободят от зависимостта.
• Когато империите подготвят война, ние вече имаме мрежи за отказ от военна служба, за убеждаване на войниците да дезертират, за създаване на „мирни зони“, които никой не посмява да атакува, защото цялата планета ще ги наблюдава. И да не забравяме: работим за пораженството на “нашата” империя и създаваме бойни групи/колони за гражданска война на “колибите срещу палатите”

Това не е утопия. Това е политика на фактите. Ние изграждаме нови факти, докато старите институции гният. В момента, в който достатъчно хора на планетата признаят Конгреса на свободните комуни за по-легитимен от ООН, ООН ще се превърне в музеен експонат.

58.5. Как да се справим с национализма и сектантството – най-големите пречки

Всяка интернационална инициатива се разбива в две скали: национализмът (който казва „първо нашата страна“) и сектантството (който казва „ние сме единствените истински революционери“).

Национализмът се преодолява не чрез морализаторски проповеди, а чрез практическа солидарност. Когато френските комуни помогнат на испанските с храна по време на криза, когато аржентинските активисти споделят тактики за киберзащита с индийските, национализмът губи своята привлекателност. Хората започват да се възприемат като част от едно семейство, което се бори срещу общ враг.

Сектантството се преодолява чрез отвореност и конкретика. Ние не питаме „ти анархист ли си или марксист?“. Ние питаме: „Можеш ли да помогнеш с хакерски умения?“, „Имаш ли медицинско обучение?“, „Готов ли си да блокираш пътя на полицейските коли?“. Практиката събира това, което доктрините разделят.

Но това не значи безпринципност. Ние имаме един ясен принцип, който не подлежи на компромис: никаква власт над човека. Всеки, който идва с идеята да установи „своята“ диктатура, няма място при нас. (Мястото му е в “Отвъдното”!) Това е червената линия, която ни отличава от всички авторитарни „левичари“.

58.6. Конгресът на свободните комуни – не като институция, а като процес

За да избегнем бюрократизацията, ние възприемаме процесуален модел:

• Конгресът не е събитие – той е непрекъснат дебат в криптирани форуми, който се материализира във физически събрания само когато е необходимо.
• Решенията не се приемат с мнозинство – а с консенсус чрез дълги обсъждания. Ако няма консенсус, всяка комуна действа според собствената си преценка, но се задължава да не вреди на останалите.
• Всяка комуна може да излезе от Конгреса по всяко време – без санкции, без обвинения в „предателство“. Това е свободата на асоциацията, която ние проповядваме и практикуваме.
• Всяка комуна може да предложи нови членове – но приемането става само с консенсус на съседните комуни, които познават местните условия.

Този модел не е бърз, не е ефикасен в бюрократичния смисъл – но той е издръжлив. Той не може да бъде разбит с един удар, защото няма център. Той не може да бъде корумпиран, защото няма постоянна власт.

58.7. Интернационалът като подготвителен етап за перманентната революция

Интернационалното измерение не е само помощно средство – то е същността на нашата борба. Защото капитализмът е глобален, защото държавите са глобални, защото екологичната криза е глобална – и защото революцията, ако не е интернационална, няма да оцелее повече от няколко седмици.

Историята ни учи: испанските анархисти бяха смазани, защото бяха изолирани – нито една голяма държава не ги подкрепи, а болшевиките им нанесоха удар в гърба. Кронщад падна, защото светът не знаеше, че там се води революция. Унгария 1956 беше потушена, защото нямаше международна солидарна стачка, която да спре съветските танкове.

Днес ние имаме средствата да променим това. Когато една комуна бъде атакувана, ние можем да парализираме глобалните вериги на доставки, да блокираме финансовите потоци, да залеем световните медии с информация, която разобличава агресора. Това не е военен съюз – това е мрежа за взаимна сигурност, която прави агресията срещу която и да е част от нас твърде скъпа.

58.8. Финал – от империите към човечеството

Ние не строим нова империя. Ние строим свет, в който империите са невъзможни. Нашият Интерконтинентален конгрес не е ново правителство – той е връзката, която държи заедно свободните хора, докато старите държави се разпадат/унищожават.

Когато дойде моментът – а той идва – ние няма да бъдем изненадани. Ние ще бъдем готови. Защото вече сме започнали да градим мостовете, които ще свържат комуните от петте континента. Защото вече сме започнали да учим езиците, да разбираме културите, да споделяме болката и надеждата.

И когато последният президент, последният министър, последният директор на корпорацията разбере, че никой вече не се подчинява на заповедите му – тогава ще знаем, че Интернационалът не е просто лозунг. Той е реалност.

Преход към §60: След като изградихме теорията на революцията (§56), фронтовете (§57), организацията (§58) и Интернационала (§59), остава един последен въпрос: Как да живеем днес, докато чакаме утре? – §60 ще се занимае с ежедневието на революционера – с психологическата устойчивост, с поддържането на увереността, с това как да не изгорим преди време и как да останем хора в свят, който ни прави роботи.