С този запис поставяме началото на регулярен подкаст, в който ще опитаме да преставим актуални събития през очите на анархизма.

На 7 октомври палестинското движение Хамас, наричащо себе си „освободително“, проби блокадата около Ивицата Газа и извърши множество терористични атаки над граждани на Израел. До момента загиналите израелски граждани са над 1400, още 3400 са ранени и над 200 са отвлечени. В отговор Израелската армия, най-могъщата в региона, отприщи геноцид над жителите на Газа, сред които убитите и ранените вече са в пъти повече и вероятно тепърва ще стават още повече. Традиционно, атакувани бяха също цели на ливанска и сирийска територия. Разгоря се поредната война, в която наричащите себе си „освободители“ и „защитници“ избиват преди всичко хора, които не заплашват никого, пред олтара на ислямската и юдейската нации.

Подновяването на тази война отприщи поредната вълна от лицемерна загриженост на политици и корпорации. Лицемерието на „загрижените“ стигна до парадокси. В Украйна, където също обикновени хора се избиват във войните на богатите, скрити зад национални каузи, властите оцветиха в цветовете на израелското знаме статуята на Степан Бандера. Нищо че той е известен с погромите над еврейско население и подкрепата си за нацистката власт. С този акт украинските управляващи за пореден път побързаха да засвидетелстват верността си към империята САЩ на фона на неефективната лятна офанзива във войната срещу Русия.

Същата тази империя, същите корпорации, плачещи с крокодилски сълзи за загиналите израелци, лесно подминават геноцида над палестинците и ни заплашват с ислямисткия тероризъм. В същото време упорито мълчат за геноцида над арменците в Нагорни Карабах и над кюрдите в Рожава, извършван от възраждащата се османска империя под ръководството на турския президент Ердоган. Религията никога не е заплаха за властта, а просто една от многото форми на власт.

„У нас“ засега войната се води с четки и бои. След години мълчание затварянето или запазването на топлоелектрическите централи изведнъж се превърна в кауза от национално значение. Активисти на Грийнпийс написаха на комина на ТЕЦ Марица Изток 3 думата „престъпление“. Още на следващия ден неизвестни патриоти замазаха надписа с цветовете на националното знаме. Доволни са и борците за световна климатична справедливост, и за национална независимост: парите са получени, избирателите – мобилизирани за предстоящите избори. Не разбрахме само дали далаверите с „европейски“ пари вече са разпределени, но това ще си проличи по момента, в който продажните синдикати се споразумеят с властта. Можем да сме сигурни само в едно – собствениците на ТЕЦове и ВЕЦове и утре ще са богати. Бедни ще останат протестиращите по магистралите и социалните мрежи.

Енергетиците от електроцентралите и рудниците, протестираха срещу затварянето им. Нормално, тези хора са притеснени за препитанието на семействата си. Интересното е, че исканията им бяха централите да продължат да работят, а не просто да бъдат гарантирани доходите на работещите днес в тях. Държавата е направила план как да усвои 5 млрд. лева за осигуряване на работни места за тези хора, след затварянето на централите. Работниците обаче с право са притеснени че тези пари ще бъдат усвоени от правилните фирми, а те ще останат на пазара на труда, което е доволно мрачна перспектива. Съвсем проста аритметика показва, че за 10000 работници, 5 млр. лв. са достатъчни да получава всеки от тях по 2000 лв. на месец в продължение на 20 години. Подаряваме тази аритметика на властващите, за да решат проблема по прост и елементарен начин, вместо да се карат как, колко и кой да краде.

Така изглеждаха някои горещи събития през очите на анархизма. За да ни последвате в социалните мрежи, посетете страницата „Контакти“ на нашия уебсайт anarchy.bg