28 март. Бъдещето – ние или те?

Темата тази седмица е дискусия върху статията на Франсис  Фукуяма „Бъдещето на историята“

В оригинал:

http://www.foreignaffairs.com/articles/136782/francis-fukuyama/the-future-of-history

И на български:

http://www.librev.com/component/content/article/1448

Фукуяма е един от най-известните апологети на капитализма и от водещите анализатори  в „противниковия лагер“, затова винаги е интересно какво пише или казва.

С нашите гости ще умуваме върху фукуямовите  „тези“ , които дават информация за това, накъде смята да я кара 1-ния% в борбата си срещу 99-те%, тоест всички ние…

Засега е потвърдил участието си професор Чавдар Кръстев от „Българската левица“, чакаме потвърждение и от другите поканени и ще ги добавим в публикацията.

print

Подобни публикации

Свобода за Джулиан Асанж!

Аргументите срещу „Похода за мир и суверенитет“

Не подкрепяме НАТО – просто говорим истината

3 коментара

  • Съвеменните капиталисти са изцяло концентрирани върху безумната идея за макимална добавена стойност и максимална печалба. Не някава печалба, дори не относително голяма печалба, и дори не огромна печалба, а задължително максимална печалба. Това което поне мен постоянно ме безпокои е, че и много хора, които не попадат в 1-ия% това го приемат и го смятат за правилно и също се стремят към тази максима, мислят че това им дава свобода. Но резултатът не е свободно, а кошерно мислене. Всеки дълбае в своята килийка на кошера за радост на търтеите. Всеки закотвен в своята пазарна ниша, която подобно на килия е 2 на 2 метра. Тъжното е че в тези 2 метра изгаря и всичко социално и човешко.

  • Коментар,
    28март, Бъдещето – ние или те?
    Темата е дискусия върху статията на Франсис Фукуяма.
    „Бъдещето на историята“.
    Доста обширна и комплекс тема, някой от хроническите собствени кризи,проблеми, и противоречия на днешното капиталистическо общество, които ще го разрушат из основи, аз посочих в миналия мой коментар. Чавдар, също так много обективно правилно поясни че нашето днешно държавно общество е на път да се само закопае. Весо и Чавдар също разгледаха много добре разликата на капитализма днес в бързината на спекулативното забогатяване от оня на 19ти век и в първата половина на 20век. Пак ще кажа, аз обясних този факт в миналия коментар, че тогавашния капитализъм бе доста примитивен по хуманен и продуктивен в първичната си форма на индустриалния подем, днес е напълно без лице рушителен, непродуктивен и пазарно борсов спекулативен. В разговора си с Весо Чавдар спомена интересна история за някой българин през деветдесет те години как запалва водата с някакви капки, и как после човека изчезва и нищо не се чува повече!!! Точно подобен случай се случи и точно по онова време, когато цената на петрола скочи няколко пъти и в Нова Зеландия. Медиите крещяха няколко дни и дадоха как човека най подробно документално изнамеря енергия от водата, способна да измести нуждата от петрол, специално в карането на коли.“Истинска революция“, но само за късо време!!! Всички се питахме какво стана с човека, никакъв отговор, същите медии си затвореха устата завинаги, или по право, както се мислеше тогава , петролните компании (милиардери) им ги запушиха с милиони, а горкия човечец ако не са го затрупали с пари (купили), то сигурно са го изпратели да помага на СВ Петър в рая божи. Не е нужно Чавдар да се учудва, приставете си какво би станало ако оставиха на мира подобно грандиозно откритие? Като заключение на дискусията с Весо, Чавдар
    изказа много хубави мисли, че „НИЩО НЯМА ДА СЕ ПОСТИГНЕ БЕЗ СОЦИЯЛНОТО“. И „до като левицата не разбере че преди всичко трябва да се обърне към социалните проблеми и неравенство на хората, тя няма нищо да постигне“. Браво, много право.
    Поздрави, Златко Златков – Нова Зеландия.

    P.S. Весо и Златко, пак малко критика. И този път се получиха празни пространства (губене на връзката) в видеото, вероятно когато взимаше думата Златко чиито глас въобще не чух.

  • Да, моят глас е по-тих, затова сигурно не се чува. Съжаляваме за което, но без тонрежисьор е така 🙁

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *