В края на октомври се проведоха избори за местна власт в България. Народът показа господстващата вече от години апатия към политическия живот и отвращение от политическата класа. „За“ цирка гласуваха около 45%. „Против“ – останалите близо 50% (Предполагаме, че има и не гласували неволно – поради закъснял транспорт, смърт или други драстични причини)

В големите градове като София, Пловдив и Варна в цирка участваха около ⅓ от гласоподавателите. В по малките населени места активността е доста по-висока, но не защото хората вярват в демокрацията. Тъжната истина е, че там бедните хора са по-зависими от местната власт и често изборът им е предопределен.

Циркът в София представи нов номер – за малко да победи непартиен кандидат, издигнат от местната организация на БСП. Срещу Ваня Григорова застана практически цялата политическа класа, в лицето на Продължаваме измяната, Не България, Гроб, Израждане и централното ръководство на Българската Анти-Социалистическа Партия. Това, че тя загуби с минимална разлика, показва нещо. Част от хората все още забелязват, когато някой говори за истинските им проблеми, а не обичайните безсмислици за паметници, имена на улици и цивилизационни ценности. Думите не пълнят стомаха.

Накратко изборите доказаха две неща. Първо, че нищо не може да се промени с избор на властници. И второ, време е да изметем тази гнила групичка търтеи и техните куратори – богаташите.

И пред друг избор се изправят хора в България и по света – изборът на добрата страна. Терорът на ислямските радикали над израелски граждани и ответният терор на израелската армия над обявените за „животни“ жители на Газа породи протести в много страни. Уж всички протестираха в подкрепа на жертвите, но едните с лека ръка забравиха за пострадалите израелци, а другите – за избиваните палестинци.

Изправени пред несправедливост, ние можем да опитаме две неща – да отмъстим за нея, или да я направим невъзможна. Онези, които искат да подкрепяме властта им, предлагат отмъщение. Но това води само до нови несправедливости.

Вместо да заемаме страна във войните, можем да ги премахнем завинаги. Докато има бедни и богати, управляващи и управлявани, „жертви“ и „врагове“, политиците ще са готови да жертват чужди животи за власт и войните няма да имат край.

„Войната е тук“ е и заглавието на листовката, с която представяме позицията си. Започнахме разпространението ѝ на Международния ден за действие срещу войната – 25 ноември.

Истинската война е на 1% паразити срещу 99% гостоприемници. Паразитите разделят хората, създават държави, нации и армии, разпалват войни между тях, за да увеличат и увековечат властта си.
Убийствата на фронта в Украйна, убийствата в болниците в България, помагат само за едно – малцината богаташи да станат още по-богати. Утре, когато ни изпратят под бомбите на дроновете, няма да защитаваме домовете си, а имотите на българските богаташи и техните господари.

Много хора по улиците реагираха положително на листовката ни, но изглежда други жители на столицата са загрижени предимно за собственото си благополучие. Например онези софиянци, чиито доходи започват от няколко хиляди и стигат до десетки хиляди евро, са заети да се възмущават, че общината щяла да обложи с данъци празните им жилища, за да оправи улиците около тях.

Наивното възмущение от държавата е твърде популярно, колкото и да е абсурдно. Доскоро президентът на най-силната държава в света открито се бореше с „дълбоката държава“, а тези дни в Аржентина избраха за президент клоун, определил се като анархо-капиталист. Но историята показва, че богатите успешно използват наивното недоволство.

Така преди почти век, след края на Първата световна война, елитите бяха уплашени от навдигащите се революционни движения. И за да успокоят и разделят масите, те издигнаха на власт партии, които днес популярно наричаме „фашистки“, „крайно-десни“ или дори „тоталитарни“. Тези партии наложиха терор над всеки, обявен за „враг на народа“, но реално заплашващ властта на елита.

Макар създаден от богатите, за да закрепи властта им, авторитаризмът от XX век оправдава политическия терор, като развява знамето на социализма, жертвайки свободата. Днес, авторитаризмът на XXI век развява знамето на свободата, жертвайки грижата за бедните. Богатите винаги защитават властта си с терор. Без значение дали са държавни или частни, терористите трябва да бъдат неутрализирани, а не легализирани.

Както и Бакунин, ние сме убедени, че свобода без комунизъм е привилегия и несправедливост, и че комунизмът без свобода е робство и бруталност.

Ако искате да знаете повече за нашия анализ на изборите, за нашето отношение към войната или как да помогнете за разпространението на листовката – свържете се с нас на anarchy.bg