През последната година в медиите гръмнаха няклолко скандала с масово хранително отравяне на деца, случаите вероятно са много повече, но тези бяха особенно фрапиращи.

Имайки предвид напредъка в науката и техниката, на практика няма шанс подобно нещо да се случи без човешко участие. Но, за да се стигне дотам, има странични фактори и предпоставки.

Нека потърсим общото между два случая: първият – в дюнерджийница в село Розино, а вторият – детска градина в Пловдив.

На пръв поглед това са съвсем различни организации. Въпреки това между двете има поне едно общо нещо: те са капиталистически бизнеси, управлявани с цел максимизиране на печалбата, според законите на свободният пазар.

Преследването на максимална печалба води до повишаване на цените, но те имат своите граници, зависещи от това колко могат да си позволят хората да платят за продукта. Какво трябва да прави горкият капиталист, когато не може да увеличи печалбата си поради бедността на народа? Има само един изход от тази неприятна ситуация, и той е да се намалят разходите.

Това не е толкова сложно колко звучи. Може да се инвестира в автоматизация и ефективно оборудване, това обаче предполага разходи. От друга страна може да се спести от всичко това, а също да се минимизират заплатите на работниците и качеството на използваните суровини, което не само е безплатно, но дори спестява пари.

Противно на очакванията на капиталистическите идеолози предприемачите масово избират вторият вариант. Всичко това води до преуморени работници, които нямат време и сили да подържат необходимата хигиена дори в кухните, специализирани в детското хранене. Можем само да си представим какво е положението в останалите бизнеси.

И така докато живеем в общество поставящо личната печалба на пред всички друго, и позволяващо на шепа хора да контролират всички средства за производство, дори децата не са в безопасност.

Федерико де Соя