Продължение на интервюто на Илия Троянов с Георги Константинов

Прецизните отговори на последните три въпроса изискват наличието на нова теория на революцията, базирана върху сегашните факти и фактори, взети в развитие. Аз имам само нейни отделни елементи поради което отговорите ми ще имат вероятностен характер (с вероятност от нула до единица).

Илия Троянов: Има хора, които твърдят, че сегашната система на глобална и всеобхватна пазарна икономика, е по-тотална отколкото диктатурата до 1989 година. Че техниката на дресиране на населението и контрол над комуникациите и мисленето са настигнали утопичната визия на Дордж Оруел. Как го виждаш това?

Георги Константинов: Който сравнява болшевишката или нацистка диктатура с днешната пазарна демокрация е или невежа, или мошеник, който иска да оневини диктатурите. Освен това, сравненията и аналогиите са признак на ленност на ума или на мозъчна недостатъчност. Например, когато в английските затвори 11 стачкуващи до смърт бойци на ИРА искаха да им се признае статут на политически затворници, „желязната лейди“ Тачер ги остави да умрат от глад. Тогава мнозина, включително и наши, я оприличиха на Хитлер. Спомняш си, че сравняваха и Садам Хюсеин с фюрера. Подобни „интелектуални“ манипулации пречат на разбирането на новите факти, личности, събития и същността на еволюиралата капиталистическа система, която се различава от вчерашната, но не е болшевизъм, нито фашизъм. Неразбирането затруднява борбата с нея.

Унищожените от „соц“-диктатурите са десетки милиони, а вербуваните от тайната полиция и превърнати в доносници са стотици милиони. При Оруел единиците, които не обичат „Старшия брат“ ги подлагат на древно-китайски инквизиции, за да предизвикат любовта им към него, преди да забият куршума в тила им. Докато пазарните демокрации днес си служат с други, кадифени методи и средства. Вътре в собствените си страни те не действат срещу своите „сънародници“ както срещу талибаните, Осама бен Ладен или Кадафи. Това не означава, че утре, ако недоволството стане гръмко и заплашително и се революционизира, господа „демократите“ няма да действат по-жестоко, брутално и мащабно срещу недоволниците. Но днес сме далече от това и сравненията и аналогиите само съдействат за сплашване на страхливците, за смазване на волята за съпротива и пречат на създаването на макар и ембрионални групи и организации от революционери, които в момента на бифуркация ще могат да въздействат много по-мощно от „полъха на крилцата на пеперудата, която предизвиква разразяването на урагана в другия край на Тихия океан“.

Следователно, неизползването на днешните възможности от „революционери“ на думи, е преувеличен страх за кожата, опортюнизъм и предателство.

Поради тези причини мисля, че приравняването на сталинския „социализъм“ с глобалната стоково-пазарна икономика или с „1984“ на Оруел е несъстоятелно и вредно. Така гледам на мненията на цитираните от тебе „хора”…

Прочее, ти знаеш, че аз съм волунтарист, който смята съпротивата и борбата дори срещу най-суровите диктатури за възможна и задължителна, както и победата над тях, когато кризите им достигнат кулминационната си точка.

Всъщност последните ти два въпроса:

И.Т.: – Често обвиняваш, чe няма хора за сериозна съпротива. Това без съмнение е глобален тренд. Ще трябва ли да изчакаме грамадна световна криза преди хората пак да се събудят?

И.Т.: – В „Апокалипсис – кога?“ обръщаш внимание на новия лумпенпролетариат – “излишните хора”, които стават все повече. Ако приемем, че те биха били естествена революционна почва, как да се избегне едно контрапродуктивното избухване на омразата им без идеална цел?

се свеждат до въпросите:

А) При какви условия ще има социална революция?

Б) Кой е революционният потенциал?

В) Може ли да се избегнат безцелни ексцесии?

Ще припомня някои базисни твърдения на Норберт ВИНЕР и Иля ПРИГОЖИН и моята дефиниция на РЕВОЛЮЦИОННА СИТУАЦИЯ:

“Да си представим, че втората революция (РР) е завършена. Тогава средният човек със средни или още по-малки способности не ще може да предложи за продажба нищо, за което би си струвало да се плати. Изходът е един – да се построи общество, основано на човешки ценности, различни от пазарните (покупко-продажбата) и властовите. За строителството на такова общество ще се изискват голяма подготовка и голяма борба, която при благоприятни обстоятелства може да се води на идейна плоскост, а в противен случай – дявол знае как?”

“Кибернетика или управление и комуникация в света на животните и машината”

Норберт Винер

Според Иля ПРИГОЖИН, всяка система (и капиталистическата в това число) се състои от вътрешни подсистеми. Те вибрират или осцилират, или са обект на по-бавни или на по-бързи, но непрекъснати промени, или се намират в състояние на постоянни флуктуации. Когато една от тези флуктуации, които преминават през системата или някоя от нейните подсистеми, достигне достатъчно голяма амплитуда, цялата структура рухва. (Флуктуацията е термин, характеризиращ всяко колебание или периодично изменение. В квантовата механика това са случайни отклонения от средната стойност на физическите величини, характеризиращи една система от голям брой частици.) Често няколко флуктуации, засягащи различни подсистеми, интерферират и се усилват взаимно преди да се стигне до промяна или разтърсване на системата. Освен това, всяка система е потопена в известна външна среда. Последната също е източник на флуктуации. Една по-важна външна флуктуация може да съвпадне с обединението на няколко вътрешни, което прави системата още поуязвима за трансформации или за революционни промени.

При дадени условия, разпадането на една система/структура, провокирано от една или няколко флуктуации, довежда до формирането на нова, по-сложна структура, която изисква по-голяма енергия, за да поддържа съществуванието си. Пригожин нарича тази нова структура structure dissipative, което означава нещо като самоорганизираща се структура, произлязла от хаоса. (От Библията е известно, че и господ е използвал хаоса, като първична “суровина” при “сътворението на света в течение на шест дни”.) Обществото, което се създава или е на път да се създаде от Роботронната Революция (Р.Р.), разглеждано като “дисипативна система”, изисква все повече и повече информация, за да съществува и да се развива. Флуктуациите, които се предизвикват от Р.Р. във всички сфери от живота на едно капиталистическо общество, водят до трансформации, като залезът на индустриалните браншове: металургия, автомобили, корабостроителство и т.н., и до изникването на нови производства, свързани с информатиката, роботиката, генетиката и т.н. Към тези “вътрешни флуктуации” се прибавят външни, идващи от развиващите се страни, които предизвикват тяхната агресивност и натиск върху капиталистическата система. Флуктуациите и вибрациите пораждат дестабилизация, трусове, срутвания и необходимост от революционни промени в сферите или в подсистемите на държавите и на капиталистическата система.

Тези сили се наслагват в резултанта, която прави необходима и неизбежна революционната реконструкция на социаликономическата система в най- развитите в технологично отношение страни.

„Когато една система, вследствие бавните, но непрекъснати изменения, флуктуации и асинхронни осцилации на подсистемите си е доведена до дестабилизация и загуба на равновесие, тя става свръхчувствителна за действието на вътрешни и външни сили, безпомощни до този момент в опитите си да я променят или разрушат. Акцията на тези сили, подготвяна от цялото предшестващо развитие и мащабът на нейните резултати, изглеждат като случайност или „чудо“ за страничния наблюдател“… „В подобни условия една система загубва своето равновесие и започва да има ирационално поведение. Предишните закони, които са регулирали нейното съществуване и функциониране, губят силата си. В подобни революционни моменти е невъзможно да се предвиди теоретически посоката, която ще поеме промяната: дали системата ще се дезинтегрира в хаоса, или внезапно ще се изкачи на едно по-високо ниво на организация и революционно, преобразуване?…“
Иля Пригожин

***

Момент на БИФУРКАЦИЯ или РЕВОЛЮЦИОННА СИТУАЦИЯ е състояние на обществото, в което са налице всички необходими и достатъчни условия за извършване на една СОЦИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ в него.

Следващите редове представляват опит за дефиниция на тези условия/фактори, които през първата половина на ХХI-ви век неизбежно ще изправят човешкия род пред съдбоносния въпрос/избор: ДА БЪДЕ ИЛИ НЕ?

УСЛОВИЯТА/ФАКТОРИТЕ СА:

Разрушаване на старото СОЦИАЛНО СТАТУКВО и създаване на ново със задълбочаване на пропастта между БЕДНИ и БОГАТИ, между КОЛИБИТЕ и ПАЛАТИТЕ, в резултат на което става възможна и навярно неизбежна най-мащабната и кръвопролитна КЛАСОВА ВОЙНА в политическата и социалната история на човечеството.
Разрушаване на сегашното ИНТЕРНАЦИОНАЛНО СТАТУКВО и замяната му с ново прегрупиране и коалиране на СВРЪХ-СИЛИТЕ с техните сателити, следствие от което ще са всевъзможни предварителни икономически (търговски и финансови), дипломатически и политически, идеологически и религиозни, и т.н. конфликти, чиято кулминационна точка, ако масите не се пробудят и ние се окажем негодни да ги организираме, ще бъде ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКАТА СВРЪХ-ВОЙНА със стотици милиони жертви и разрушения за стотици трилиони долари, оставяйки пред човечеството един-единствен и последен шанс – нейното превръщане в световна гражданска война и в последна сметка в ИНТЕРНАЦИОНАЛНА СОЦИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ.
Създаване на материалните предпоставки и условия за СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ЕДНО ПЛАНЕТАРНО АНАРХОКОМУНИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО.
Осъзнаване на тези три момента от „нисшите класи“ или „V-тото съсловие“ и формиране в него на идеи и воля за замяна на старото общество с ново.
И на последно по място, но първо по важност е осъзнаването на тези фактори и възможности от анархистите и импулсирането им към апостолска (пропагандна, агитационна, организационна) дейност.

***

СЛЕДОВАТЕЛНО, ГЛАВНИЯТ НИ (СТРАТЕГИЧЕСКИ), ТЕКУЩ АНАЛИЗ ТРЯБВА ДА Е НАСОЧЕН КЪМ ТЪРСЕНЕ ОТГОВОР НА ВЪПРОСА: РАЗВИТИЕТО (ЕВОЛЮЦИЯТА) НА СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ ПОД ВЛИЯНИЕ НА СЪВКУПНОСТТА ОТ ФАКТОРИ (ИЗБРОЯВАНЕТО ИМ) ВЪРВИ ЛИ КЪМ РАЗРУШАВАНЕ НА СОЦИАЛНОТО И ИНТЕРНАЦИОНАЛНО СТАТУКВО?

АКО ДА – СВЕТЪТ ЩЕ „ИЗПАДНЕ“ В СИТУАЦИЯ НА БИФУРКАЦИЯ И ТОГАВА ЩЕ Е НУЖЕН РАЗМАХЪТ НА КРИЛАТА НА ПЕПЕРУДАТА, ЗА ДА СЕ РАЗРАЗИ БУРЯТА/УРАГАНА, ВСЛЕДСТВИЕ НА КОЙТО, В ПОСЛЕДНА СМЕТКА, С.Р. ЩЕ СЕ ИЗЛЕЕ ВЪВ ФОРМИТЕ, ПОДГОТВЕНИ Й ОТ Р.Р.

ДОКАТО Р.Р. РАЗРУШАВА/УНИЩОЖАВА СОЦИАЛНОТО СТАТУКВО, ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА (ИМПЕРИАЛИЗМЪТ) В УСЛОВИЯТА НА ИЗЛИЗАНЕ НА АРЕНАТА НА НОВИТЕ ХИЩНИЦИ ОТ “КРИБ” (Китай, Русия, Индия, Бразилия) и др. НЕПОДОЗИРАНИ И ВСЕВЪЗМОЖНИ КОАЛИРАНИЯ МЕЖДУ ТЯХ ЩЕ МИНИРАТ ДНЕШНОТО ИНТЕРНАЦИОНАЛНО СТАТУКВО.

ИНТЕРФЕРЕНЦИЯТА НА ЗЕМЕТРЪСНИТЕ ВЪЛНИ С „МАГНИТУД ОТ 10-А СТЕПЕН“, СА ЧАСТ ОТ ОБЕКТИВНИТЕ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПОРЕДНАТА И, ВЕРОЯТНО, СЕТНА РЕВОЛЮЦИОННА СИТУАЦИЯ.

***

По т. 3. ПРЕДПОСТАВКИТЕ И УСЛОВИЯТА ИЛИ СКОРОСТТА НА РАЗВИТИЕ НА ОБЩЕСТВОТО, ВСЛЕДСТВИЕ Р.Р. И Г. И НЕГОВАТА ПРОТИВОРЕЧИВОСТ, ПОРАДИ ОТКАЗА НА КАПИТАЛА и ДЪРЖАВНОСТТА ДА НАПУСНАТ СЦЕНАТА:

Историята се развива със свръхвисоки скорости. Все повече и от по-високо ниво дейности и решения на трудови задачи постепенно се автоматизират. Вече съществуват инструменти и програми на символната логика, които ще освободят хората от болшинството рутинни и досадни професии.

Даже и най-радикалните идеи ще могат да се разпространяват „със скоростта на светлината“ и моментално ще стават достояние и на „петото съсловие“.

Това свръхускорено развитие на Р.Р., чиято най-близка фаза е внедряването в експлоатация наред с нанотехнологиите, биотехнологиите, робототехнологиите и на „изкуствения разум“, ще направи възможно постигането на

ТЕХНОЛОГИИ НА ОСНОВА НА ЕЛЕКТРОНИКАТА И РОБОТИТЕ, КОИТО ВСЕ ОЩЕ НИ ИЗГЛЕЖДАТ ФАНТАСТИЧНИ;
„СВРЪХЧОВЕШКИ-УМНО“ ПЛАНИРАНЕ НА НУЖДИТЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ВЕЩИТЕ;
ИЗОБИЛИЕ ОТ ВСЯКАКВИ ПРОДУКТИ И УСЛУГИ;
СВОБОДА И БЕЗОПАСНОСТ;
ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ПРАВИ САМО ТОВА, КОЕТО ИСКАМЕ, КОЛКОТО И ДОКОГАТО ИСКАМЕ;
ЕНЕРГЕТИЧНИ РЕВОЛЮЦИИ;
ЧИСТА ОКОЛНА СРЕДА;

Заедно с неограничените възможности, които Р.Р. разкрива пред едно анархо-комунистическо общество, ще стават все по-очевидни:

Несъстоятелността и вредността на частната или държавна собственост върху открития, технологии, производства и услуги, както и на разпределението, извършвано от паразитите – собственици или властници (или „ДВЕ В ЕДНО“).
Невъзможността на “елитите”, поради тяхната алчност и властолюбие, да се справят с т. нар. техногенна безработица.
Възможностите за нова организация на труда и планирането, при това, планиране извършвано ОТДОЛУ-НАГОРЕ, съобразено единствено с нуждите и – като следствие – разширение на полезните производства и услуги, създаване на нови, съкращаване или закриване на старите.
Нуждата от разпределение и преразпределение на трудовите ресурси в онези сфери, където все още е необходим физически труд или човешко участие в повтарящите се еднообразни, скучни и дори затъпяващи операции, които все още не са автоматизирани, не се извършват от роботи и т.н., както и от „закриването“ на всякакви вредни и излишни дейности, професии, производства и услуги.
Превръщането на „лумпени и маргинали“ в свободни и творчески личности.

Същевременно, все повече хора от „опасните класи“ ще започнат да поставят въпроса – има ли причини, оправдание и смисъл съществуването на днешното общество? На властта и делението на хората на командвани и подчинени? На социалното неравенство? „Легитимно” ли е съществуванието на грабежа, лукса и охолството за малцина и бедността, лишенията и мизерията, обуславящи неравенството в детската, в старческата и в междинната възрасти, в медицината и в образованието? В начина на живот?

„ОБЕКТИВНИЯТ“ ФАКТОР НА СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ Е РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ, А „СУБЕКТИВНИЯТ“ – „ПЕТОТО СЪСЛОВИЕ“ или „ОПАСНИТЕ КЛАСИ“. НИЕ, В НАЙ-ДОБРИЯ СЛУЧАЙ, СМЕ ИЛИ МОЖЕМ ДА БЪДЕМ ДЕТОНАТОРА, АКО „БАРУТЪТ“ Е СУХ.

НАЙ-БЛАГОПРИЯТНО ЗА ЧОВЕШКИЯТ РОД БИ БИЛО ЕДНОВРЕМЕННОТО НИ ОСЪЗНАВАНЕ С МАСИТЕ, ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ И ОРГАНИЗИРАНЕ, НО ТОВА Е ВЪЗМОЖНО САМО, АКО СМЕ СЕ ПОДГОТВИЛИ ОЩЕ СЕГА, УТРЕ ЩЕ МОЖЕМ ДА БЪДЕМ И ТЕХЕН „ПРОСВЕТИТЕЛ“ или ОСВЕТИТЕЛ НА ПЪТЯ…

Иначе, ако тези условия не се изпълнят дотогава, ще имаме Третата световна империалистическа война и хаотични, спонтанни и стихийни социални войни, които могат да траят десетилетия и ако те не доведат до “събуждане” на масите и до организиране на революционерите за сливане на отделните огнища в един планетарен революционен пожар, вероятно човечеството (ако успее да избегне съдбата на многото изчезнали видове) ще трябва да изпие още „горчиви чаши“.

Социалната интернационална революция, всъщност е РЕШЕНИЕТО НА ТЕЗИ И ПОДОБНИ ПРОБЛЕМИ ПРЯКО ОТ НАРОДИТЕ, което означава заместване на днешното интернационално и социално статукво с радикалните мерки, набелязани в планетарно разширената ПОЗИТИВНА ПРОГРАМА, която е нашия отговор на глобалния империализъм (на господството и експлоатацията) на „нисшите“ от „висшите“ класи в света.

Първите три условия на тази дефиниция при сегашните темпове на Р.Р. ще бъдат изпълнени през десетилетието 2040 – 2050 година. Проблемни са условия 4 и 5.

4. ОСЪЗНАВАНЕ ОТ МАСИТЕ на 1-ви, 2-ри и 3-ти пунктове или на РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА “НА КЪСО РАЗСТОЯНИЕ” ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ 25 – 30 ГОДИНИ, ВСЛЕДСТВИЕ Р.Р. + Г..

Тези два фактора, определящи развитието в настоящата и предстоящата епохи, се намират в съотношение на субординация, в смисъл: Глобализацията, разглеждана като съвременен свръх-империализъм (а не като основа за обединение на човечеството в една световна конфедерация), е във висша степен следствие от Р.Р., защото „Първият свят“ (по-точно капиталът в страните на „златния милиард“) търси трескаво компенсация на своите, свиващи се поради роботронната революция реални печалби. Двете възможности за „компенсация“ са в политиката на:

а) Ограбване на чуждите, развиващи се и развити страни, и

б) Ограбване на своите „нисши“ класи.

Такава политика предопределя еднозначно следствията, които могат да бъдат:

a’) Класически войни за преразпределяне на процентите и за господството над света или над негови региони и/или

б’) Класови войни във всичките им възможни форми.

Така ще се съберат всички необходими и достатъчни условия за превръщането на триумфалния марш на капитализма в погребален поради забелязаното и от Бжежински пробуждане на народите и „нисшите класи“, поради „преселението на народите“ и революцията в средствата за комуникация, които правят света неуправляем от „силните на деня“ и вещаят настъпването на всечовешката пролет с излизането на сцената на „деструктивните елементи“, пред които се откриват небивали възможности.

Още през 2004 г. Бж. казва:

Демократичният характер на отвореното западно общество улеснява проникването и „разтварянето“ на тези елементи в него, което затруднява силно откриването на враговете и на опасността.
Збигнев Бжежински

Той разбира, че историята изправя „елитите“ пред хамлетовия въпрос: Да бъдат или не?, а от бюджетите за НАТО и за полицейските сили на участващите в него страни, от пропагандната линия на СМИ и от „общото юридическо и полицейско пространство“ личи, че елитите се ориентират към „затваряне“ на обществото, което аргументират с „тероризмът на нисшите“.

Срещу очертаващата се революционна перспектива и реализацията ѝ, господарите на света ще се съпротивляват с всички средства – от раздаване на трохите от банкетната си софра на плебса, до репресиите и войните за смазването му.

АЛТЕРНАТИВАТА пред господстващите класи е ГЛОБАЛНА ИМПЕРИЯ, т.е. ЕДНА ИМПЕРИЯ-АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ИЛИ БОРБА ЗА СВЕТОВНО ГОСПОДСТВО В МУЛТИПОЛЯРНИЯ СВЯТ?

В ПОСЛЕДНА СМЕТКА, ТАЗИ ТЯХНА „АЛТЕРНАТИВА“ ЩЕ ИЗПРАВИ ЧОВЕШКИЯ РОД ПРЕД ДИЛЕМАТА АНАРХИЯ (Социална Революция) ИЛИ СМЪРТ.

***

НАШАТА ЗАДАЧА Е ИЗГРАЖДАНЕТО, МАКАР И В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ, НА ЕДИН АДЕКВАТЕН ИДЕЕН И ОРГАНИЗАЦИОНЕН ФАКТОР ЗА ТРАНСФОРМИРАНЕ НА ИДВАЩАТА РЕВОЛЮЦИОННА СИТУАЦИЯ В СОЦИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ…

5) ОСЪЗНАВАНЕ НА ИДВАЩАТА ПРЕДРЕВОЛЮЦИОННА СИТУАЦИЯ ОТ АНАРХИСТИТЕ.

За да бъдем ефикасни, са ни необходими обща и частна теория на Социалната революция и бойна организация или опорна точка и лост.

Под ОБЩА ТЕОРИЯ НА СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ имам предвид нещо подобно на това, което бе наченал Бакунин преди 150 години – в периода 1864 – 1872 г. с многобройните си програми и устави, с организационната си дейност чрез трите нива на „Алианса“ и посредством развитието на проблемите на Социалната революция в трудове, като „Федерализъм, социализъм и антитеологизъм“ (1868),„Милитаристична диктатура или Социална революция“ (1871), „Държавност и Анархия“ (1873), както и безбройните писма, някои обемисти като брошури, адресирани до своите съмишленици и другари от цяла Европа. Т.е. необходимо е да създадем една динамична картина на света в който живеем с неговите конфликти и противоречия, и най-вече – с факторите на тая динамика, с оглед разкриване на тенденциите в неговата еволюция и опита да докажем достатъчно убедително, ако не и неопровержимо, че Социалната революция е единственият възможен, необходим и неизбежен завършек на „историята на днешното общество“.

В „Общата теория“ трябва да включим и програмата на Социалната революция, построена в резултат на анализа на миналите революции от Парижката Комуна насам (или още от Великата Френска Революция) с отчитане на настъпилите промени през последните десетилетия в света на държавността и капитализма, резултат от новите технологически, социални и интернационални фактори, сред които на първо място поставям ролята на Р.Р. и на свързаните с нея промени в социалната тъкан на обществото, на държавността и на глобализацията…

В ЧАСТНАТА ТЕОРИЯ на С.Р. по моему, следва да се разгледат проблемите, свързани със създаването на една, заслужаваща името си, интернационална революционна организация на „Петото съсловие“ или на „нисшите класи“, с нейната стратегия и тактика, методи и средства на КЛАСОВАТА ВОЙНА в съвременния свят. За решението на подобна „херкулесова задача“, се нуждаем от един „колективен Бакунин“, който трябва да създадем с нашите и с общите (интернационални) усилия на другарите от цялия свят, които считат, че това е абсолютно необходимо и които имат капацитета и волята да го сторят, разпределяйки си задачите, като непрекъснато се консултират, дискутират и подпомагат взаимно при търсенето на оптимални решения на всеки от поставените проблеми, сверявайки „отговорите“ с реалното социално, икономическо и политическо развитие на света, като цяло и в неговите ключови региони. От колектива трябва да отстраним „беотийците“ и опортюнистите, или ако щете – да го „обезлайнявим“ предварително – радикално и несантиментално или във всеки следующ момент от колективната ни работа, когато интересите ѝ налагат това неприятно, но крайно необходимо хигиенизиране, дезинфектиране, обезпаразитяване и дератизация на нашата интернационална „виртуална работна площадка“!