Продължаваме публикацията на превода на пространното интервю за състоянието на Русия, даден от на уебсайта „Анархия Сегодня“ (Анархия днес). Интервюто е дадено през 2019 година, оттогава много неща се промениха, но вероятно много остават същите. Историята и състоянието на руското общество са тясно обвързани с българските и вероятно анализът на другарите в Русия би бил полезен и за нас.

Предишните части на интервюто:

6. Какви са последиците от войната в Украйна¹ и последиците от нея в Русия?

По време на цялата война украинската и руската пропаганда психически подготвяха своите народи да предприемат мерки като ограничения за влизане на руснаци в Украйна и, обратно, на украинци в Русия. Разпити и заснемане по границите на напускащи граждани на Русия или Украйна от разузнавателните служби, беше едно от последствията. Хората мълчаливо одобряват подобни мерки поради наложеното мислене, че всеки гражданин, който иска да влезе в страната им, може потенциално да има злонамерени намерения да се опита да дестабилизира ситуацията. Войната разтревожи и двата народа и постави нови предизвикателства и пред двата, като постави нови въпроси в отношенията между някогашните братски народи. Повечето хора са разстроени от това състояние на нещата. Войната е дело на политици и други шарлатани, жадни за власт и влияние; обикновените хора на Русия и Украйна нямат нужда от тази война. Вярно е, че има и такива, които се оказаха в тази война, всеки има свои собствени мотивации: някой видя това като възможност да печели пари (плащат се заплати за участие във войната), някои получиха достъп до оръжие и боеприпаси, за да ги премахнат от бойните зони и използват по свое усмотрение, някои искаха да натрупат опит от участието във войната, докато други се бият за идея. Очевиден е огромният подем на украинския патриотизъм, милиони хора се осъзнаха като патриоти именно благодарение на войната и можем да говорим за нова основа за формиране на обновена митология на украинската нация.

Последиците от войната се проявиха в разпадането на старото съветско съзнание; в началото на войната имаше огорчение от двете страни и дива омраза. Украинците, защото руснаците не искат да ги признаят за независим народ със собствен език и култура, а руснаците, защото украинците не искат да се смятат за руснаци. Постепенно, с помощта на интернет и руските блогъри в YouTube, руското население започна да прозрява, че греши, принуждавайки друг народ, макар и много близък по всичко, да го принуди против волята си да се откаже от своята културна идентификация и желание да определят живота си на местно ниво, независимо от Москва. Това осъзнаване удря тежко в основите на руското имперско съзнание, в което в центъра има цар, който решава всичко, а на места крепостните селяни (на практика роби) трябва да се подчиняват на тези укази. Вярата в братството на руснаци и украинци се срина, взаимната враждебност изглежда непреодолима. Може би революцията в Русия ще оправдае руснаците в очите на украинците, но е трудно да се каже това, особено когато хиляди хора загинаха толкова скоро.

Войната значително забави революционните ефекти в украинското общество, но комикът спечели президентските избори и това отразява желанието на революцията да преодолее олигархичния режим към по-голяма демократизация. Разбира се, в Украйна той е проевропейски по природа, но основната пречка пред европеизацията е самата Европа. Наскоро ПАСЕ разреши на руската делегация да се върне, за проевропейските украинци това е равносилно на държавна измяна. Става все по-ясно, че ЕС предпочита руския газ и е готов да си затвори очите за декларираните принципи. Това отваря перспективи за анархистите, „трети път“, особено след като махновщината е добре позната сред хората и традициите на бунта са силни.

7. Какви са геополитическите амбиции на руската държава и как се проявяват?

След разпадането на СССР се създаде вакуум в идеологията на руското правителство. Основният елемент на експанзията – планетарният “комунистически” проект – изчезна. На негово място идеолозите на Кремъл съставиха проект за „многополюсен свят“, в който на Русия е отредена ролята на защитник на независимите държави, своеобразен „гарант на мира и стабилността“. Това се изразява в подкрепа на режимите в Сирия, Венецуела, Иран, както и на автокрациите в Централна Африка. Също така, Кремъл използва стратегия за игра с противоречията в западните страни, например, подкрепа на центробежни политически сили в Европа (десни партии и движения) и намеса в изборите в Съединените щати. Освен икономически и политически интереси, империализмът се оказва и ефективно средство за контрол над хората. Факт е, че реваншистките настроения са силни в обществото на всички нива, хората са свикнали да се чувстват като част от могъща империя. Властите постоянно дърпат конците „Русия си остава суперсила“ и „Руснаците – напред!“ Руското общество много напомня на немското общество в навечерието на 3-тия райх.

Държавната пропаганда нарича Москва 3-ти Рим (първият е Рим в Италия, след падането му вторият е Константинопол, след падането му става Москва). Образува се дива смес от носталгия по СССР и имперски руски национализъм, пропагандата използва както монархически, така и комунистически символи. В ежедневната комуникация това се проявяваше по следния начин: „Няма да отида на Лазурния бряг на Франция, докато там не говорят единствения красив руски език и не го считат за свой роден език.“ Като цяло, според руските имперски националисти и 90% от населението (до около 2016 – 2017 г.), целият свят трябва да говори руски като роден език, тогава те (чужденците) ще разберат „колко е прекрасно да си руснак“. Анексирането на Крим беше посрещнато с всеобщо ликуване. Императорската илюзия обаче не може да трае вечно. От 2017-2018 г. стана невъзможно да не се забележи влошаването на жизнения стандарт и популярността на империализма (заедно с популярността на Путин) започна да намалява стабилно и в комбинация с широкото влияние на социалните медии, „идеологическата“ основа на руския национализъм – невежеството – беше напълно осмиван и подкопаван.

Зрелищата на външните войни вече нямат същото въздействие върху хората както преди, тази карта е бита, след нарушаването на „пенсионното споразумение“, наглата корупция и други грабителски “реформи”, Кремъл все повече се възприема като враг. Тези настроения непрекъснато растат.

8. Каква е ролята на армията в Русия?

В исторически план армията не е била политическа единица. Комунистическите лидери я държаха под строг контрол, за да предотвратят опити за военен преврат. Ролята на армията в Русия в момента се свежда само до водене на външна война и пълна ненамеса във вътрешната политика. Държавата няма доверие, че армията ще ги защити при някакви революционни събития или големи протести. В най-добрия случай властите искат армията да държи войниците в казармите и да бъде неутрална към революционните събития; в най-лошия случай армията просто ще премине на страната на революцията. Военната служба е задължителна и само това подкопава доверието в лоялността на войниците.

Функцията на наказателни части в този случай ще бъде изпълнявана от ФСБ (наследник на КГБ) и отделни специални части, подкупени с много пари. В случай на използване на тези наказателни сили и стрелба по улиците, армията може да се намеси и да свали режима със сила, точно от това развитие на събитията се опасява държавата в Русия. Освен това бунтът в армията ще дойде отдолу, от низшите офицери, защото всички полковници, генерал-майори и по-високи са напълно лоялни, но низшите чинове им се подчиняват само докато войната се води с външен враг.

9. Какво е положението на крайната десница в Русия?

В момента в Русия няма крайнодесни движения, те се разпаднаха на много части. Някои от тях отидоха с властта и сътрудничат на ФСБ (бивши нацисти помогна-ха на офицери от ФСБ при залавянето на анархистите от Мрежата в Пенза) или станаха служители на ФСБ. Някои преминаха на позицията на либертарианст-вото (поради нарастващата популярност на анархистките идеи), друга част пре-минаха на позицията на „народния” социализъм (това е нещо като прилагане на идеята за самоуправление и социализъм в една страна без световна револю-ция). Но всички тези движения напълно се отдалечиха от позициите на расизма и превъзходството на една нация над друга, това е много важна характеристика и тази трансформация се случи, отново благодарение на Интернет, в който идеите на Просвещението и научните факти като критерий на истината придобиха популярност през последните години. От научна гледна точка няма умствено превъзходство на една нация над друга, поради което расизмът в Русия е мъртъв. Остават много малки групички млади хора, правещи се на скинари от 90-те, както и стари изроди, не повече от 10 в един милионен град.

Ветераните от войната в Източна Украйна сега се опитват да съберат най-голямата „национално-патриотична“ асоциация, която ще включва всички “комунистически” организации, съществуващи в Русия, и етатисти от всякакъв вид. Тази асоциация се нарича съюз на националните патриоти и червените държавници; тя официално декларира, че Русия е в същото положение като Франция през 1870 г. при Наполеон 3 (Путин пое по подобен път към узурпация на властта, след като получи поста президент, ставайки де факто император). Те вярват, че в Русия ще има въстание, подобно на комунарското през 1871 г. в Париж, поради възможното нарастване на проанархистките идеи в обществото. Целта им е да предотвратят подобен сценарий, ако Путин бъде отстранен от власт.

Явно става дума за войната, която започна през 2014 с отцепването на територии от Украйна. Самото интервю е правено преди „специалната военна операция“ на Русия през 2022. – бел. ред. ↩︎