Попитайте когото и да е и почти всеки ще ви каже, че нихилизмът е вярата в нищото. Това неразбиране на нихилизма, популяризирано от филма „Големият Лебовски“ и увековечено от мързеливи учени и философи, доведе до един вид демонизация в анархистките кръгове. Примитивистът Джон Зерзан често се оплаква от нихилизма, казвайки неща като: „…започва да има хора, които са толкова нихилистични, че дори не ги е грижа за живота“. За Зерзан нихилизмът е просто безразличие към живота.

Дори трансхуманистът-антипримитивист Уилям Гилис заявява: „Може ли нихилистът да бъде анархист? Не, няма начин. Нихилизмът е философията на нашето дълбоко социопатично общество. Всичко, с което се борим.” Ако примитивистите и трансхуманистите могат толкова активно и съвместно да мразят нихилизма, може би това показва, че те имат повече общо, отколкото може да се очаква.

Дали нихилизмът е просто „безразличие към живота“? Няма начин! Първите нихилисти са наречени така, защото всичко, „което съществува тогава, се смята от тях за безполезно“. Това не означава, че не са вярвали в нищо или не са се интересували от живота. Точно обратното! За тези, които са формирали основите на нихилизма, животът е бил достатъчно важен, за да отхвърлят и да се противопоставят на това, което поробва живота. Първите нихилисти се оглеждат и като не виждат нищо, с което да се съгласят или одобрят, започват да унищожават тези неща, създавайки структури и обстоятелства, които всъщност биха им харесали. Нихилизмът идва от хората, които искат да реализират желанията си чрез действие. Ако нихилизмът е просто безразличието на хората, както твърди Зерзан, тогава нихилизмът не би могъл да твърди, че е убил крал и едва ли не е съборил една империя. Историята не подкрепя твърденията на Зерзан.

Невъзможно ли е да си анархист и нихилист, както твърди Джилис? Разбира се, че е възможно! Всъщност, от Ренцо Новаторе, до CCF (Conspiracy of Fire Cells) и FAI (Informal Anarchist Federation), анархистите са били нихилисти повече от век – почти толкова дълго, колкото фразата „анархизъм“ се използва в политиката. Джилис или прави грандиозни твърдения поради непознаване на историята, или се опитва да твърди, че хора и групи, които са направили много повече за създаването на анархията от него самия, не са анархисти или дори са врагове на анархизма! Реалността отново предизвиква онези, които правят лъжливи твърдения за нихилизма.

Гилис твърди, че нихилизмът „е философията на нашето дълбоко социопатично общество“. Само да беше така! Само ако обществото ни се основаваше на отхвърляне на принудителните социални норми и атакуване на потисническите структури! Това правят нихилистите… Не разбирам как това ги прави врагове на анархизма.

„Отричане на цялото общество, всички култове, всички правила и всяка религия. Но аз не се стремя към нирвана, както не се стремя и към отчаяния и безсилен песимизъм на Шопенхауер, който е по-лош от насилствения отказ от самия живот. Моят е ентусиазиран и дионисиев песимизъм, като пламък, който запалва жизненото ми изобилие, което осмива всеки теоретичен, научен или морален затвор.“ — Ренцо Новаторе

Ренцо Новаторе, италиански нихилист-анархист от началото на 1900 г., специално се бори с тази идея за нихилизма като вид повишена безнадеждност и отхвърля нихилизма като „безсилен песимизъм“. Новаторе разбира, че властниците могат да бъдат различни, дори „теоретични, научни и морални“. Като анархисти, не трябва ли да бъдем бдителни относно всички концепции като потенциално проправителствени? Не трябва ли да се опитваме да се съпротивляваме осезаемо на това, което ни принуждава? Не трябва ли да се опитваме да създадем обстоятелства, които по-добре отговарят на нашите желания? За Гилис тези действия биха били твърде нихилистични, което го кара да се придържа към анархизъм, който изглежда напълно неефективен. Бих казал, че нихилизмът е комплимент, дори присъщ на анархизма.

Далеч от това да вярваме в нищо, нихилизмът ни предизвиква да действаме. Насърчава ни да създадем света, който искаме да видим, и да го направим сега. Както нихилистите по-рано са заимствали от Бакунин „Страстта към разрушение е и творческа страст!“. Нихилизмът не е някакъв безнадежден край, той е светло начало!

„(Нихилизмът) изглежда като крайност, която не може да бъде преодоляна, но въпреки това е единственият истински начин да се отиде отвъд; това е принципът на новото начало.” — Морис Бланшо

Така че защо има такива съгласувани усилия срещу концепцията на нихилизма от страна на много различни части на анархизма? Защо някои хора са толкова запалени да се противопоставят на това, което очевидно и исторически е нещо, което е доста вкоренено в анархизма? Бих казал, че това се дължи на начина, по който тези фигури се позиционират в анархизма. Нежеланието на нихилизма да приеме сляпата вяра е в опозиция на много догматичните позиции, заети от анархисти като Гилис и Зерзан.

Притиснати в ъгъла като трансхуманисти или примитивисти, такива хора вероятно ще се почувстват застрашени от нихилизма, който отхвърля трансхуманизма или примитивизма като статични идеологии. В края на краищата, нихилизмът изисква плавност от идеи, която се движи с плавността на желанията, и не се интересува от „теоретични затвори“, които претендират за специфичен път към анархията. Гилис и Зерзан са се оформили върху много специфични набори от идеи и разбират, че нихилизмът предизвиква тези идеи… Или е това, или те наистина са просто необразовани и не са наясно с истинския произход на нихилизма.

„Всяко общество, което изградите, ще има своите граници. И отвъд границите на всяко общество, непокорни и героични скитници ще бродят с нoвите си, девствени мисли – онези, които не могат да живеят, без да планират нови и ужасни изблици на бунт! Аз ще съм сред тях!“ — Ренцо Новаторе

Нихилизмът се противопоставя на предписанията и догмите на готовите идеологии. Той насърчава действието и насърчава хората да отхвърлят това, което ги потиска, като същевременно създава техните желания. Далеч не е пасивно отхвърляне на живота; нихилизмът се откроява като активно празнуване на живота и на нашата способност да създаваме и разрушаваме. Нихилизмът разбира необходимостта от постоянна критичност към твърдостта, която се среща във всички идеологии и във всички общества. Без този скептицизъм дори и най-пламенният анархист е слаб пред самата власт, с която уж се бори.

„Независимо дали съм разгромен в калта или триумфирам под слънцето, аз празнувам живота и го обичам!“ — Ренцо Новаторе