В България анархистките участват в организираната революционна борба за постигане на своя идеал за освобождение на потиснатите маси. Този ден е за тях. Нека почетем тяхната жертва в борбата за свобода срещу властта- фашистка, социалистическа, османска, съветска византийска или каквато и да е власт:

Мина и Марийка Василеви – Ятачки на четата на Шейтанов убити на гара Белово

Мариола Сиракова- Убита заедно с Шейтанов, Мина и Марийка Василеви от четници на ВМРО ръководени от Йонко Вапцаров (баща на поета Никола Вапцаров).

Надежда Попова (Надя) – Русенският военно-полеви съд я осъжда на 4 години, които тя излежава в Пловдивския затвор. Там ражда детето си, разболява се от туберкулоза от която по-късно умира през 1932г.

Пенка Стафунска – заедно с четниците Васил Попов (Героя), Михо Димитров и Димитър Рачев посещават къщата на своя ятак Захари Раев в село Орешак където са предадени , отровени,тя убита с граната. По-късно Полицаите отрязват главите на Пенка Стафунска и Михо Димитров и ги набиват на колове на площада пред полицейското управление в Ловеч. Жителите на града са принуждавани насила да минават и да ги гледат.

Рада Дуковска – живот постоянно в нелегалност, нищета, екстрадиране, емигранство. Предадени от ятакът Кънчо Босолата, нейния легендарен любим Тинко Симов е убит я тя е заловена и получава присъда 5 години затвор.

Йонка Корделска (Палето) – част от четниците в ловешко с легенди като Дочо Узунов,Вълко Шанков, Тинко Симов и Васил Попов (Героя). Бащата, майката и брата на Йонка Корделска са арестувани и жестоко пребити в полицията. Стражарите подпалват къщата им и ги завличат до горящата сграда, където ги разстрелват. През октомври същата година е арестуван и братовчед ѝ Ганчо Моев. Пред съда в Ловеч той прави пълни признания. На базата на неговите сведения Йонка Корделска е осъдена задочно на смърт. След разгрома на яташката мрежа в района за четниците не остава нищо друго, освен да емигрират в Югославия. В началото на 1927 г., вследствие на лошия живот, заболява тежко и на 3 март 1927 г. умира.

Четата на Нано Нетов от ляво на дясно: Нано Нетов, Йонка Корделска, Дочо Узунов, Петър Колев.

Петра Лисичкова (Рада) -част от партизанския отряд „Коста Петров“. На 25 юни 1944 г. след предателство отрядът е разкрит от жандармерията и обграден в района на кюстендилското село Еремия. В завързалото се сражение Лисичкова е убита.В своите спомени обаче Трендафил Марулевски (анархист и партизанин в дупнишкия отряд) и д-р Любен Янкулов (анархист и партизанин в Благоевградско) категорично твърдят, че тя до последно е отстоявала безвластнически идеи.

Рахила Ангелова и Иванка Симеонова – Подпомагат с пари и оръжие сливенската анархокомунистическа чета „Народен юмрук“.След атентата в църквата „Света Неделя“ са арестувани, зверски инквизирани и закарани в казармите на Първи пехотен полк, където без съд и присъда са убити.

Мара Баргазова, от Русе. Приела за свой последен пристан през 1922г. ледените априлски води на Дунав, за да отнесе със себе си част от тайните на …Георги Шейтанов.

Магда Герджикова е дъщеря на Михаил Герджиков. Бяга при баща си в Европа и учи в Робърт колеж. Тя пише част от спомените си за битките с трудностите и препятствията, с които е водила борба. До интернирането му в село Балван през 1970 г. живеят заедно с анархиста Христо Колев и тя носи неговото фамилно име – Магдалина Михайлова Колева.

Цветана Джерманова – Цветана Джерманова е арестувана заради идеите си, изкарва два месеца в килиите на ДС в Перник. Оттам по етапен път с още една млада жена са откарани в лагера „Ножарево“, откъдето веднага са разпределени за женския лагер „Босна“, Тутраканско, после и в Белене. Заедно с Цветана Джерманова в лагерите е била и Мария Доганова от Копривщица.

Александър Наков в книгата „Дъщерята на семкаря“ за жените казва:

„Няма да пиша тук за лагерите и затворите, само ще спомена имената на нашите 7 момичета, минали през тези болшевишки душегубки. Помня имената на всички, на някои – и родните места: Мария Лукова Доганова от гр. Копривщица; Цветана Джерманова от с. Лесковец; Василка Трендафилова от София; Магда Крумова; Виктория Шурулинкова; Николина Миндова; и Емилия Лазарова от Радомир, героинята на този мой разказ.“

Повече за нашите жени героини може да прочетете на страницата на ФАБ: Анархистките в България