На 18.03.1871 г. е обявена Парижката комуна. Това е първият опит в историята на човечеството да се осъществи истински справедлива Социална революция. Характеризира се като анархистко въстание под девиза „Хляб или куршум!“. Разгромът на комуната става с цената на 30 000 убити.
Загубата на Франция във Френско-пруската война води до бунтове и недоволство сред френските работници.

На 17 срещу 18 март парижките работници нападат организирано части на Националната гвардия верни на заседаващото във Версай правителство на Тиер.

Барикада на улица Saint-Sébastien на кръстовището с булевард Richard-Lenoir

Кулминацията е на 18 март, когато ръководителят на временното правителство решава да арестува Огюст Бланки, водеща фигура в народното движение, и да изпрати войски срещу парижани, два дни след като обезоръжава столицата, реквизирайки оръдията, закупени от парижани чрез подписка за борба с пруската армия; това е“аферата с оръдията“.

Националната гвардия слага оръжие и отказва да се бие срещу парижани

Реквизираните оръдия от „аферата с оръдията“

След като завзема различни райони на Париж, народа се отправя към Градския дом. В него се установява сформирания Централен комитет на Националната гвардия. На следващия ден той изпраща прокламации към Националната гвардия и гражданите на Париж. С най-голяма популярност в Централния комитет се ползва Луи Варлен. В него влизат още работниците-анархисти и членове на Интернационала Тейс, Дюпон, Андиньо, Авуан и др. На 28 март след избори тържествено е провъзгласена Комуната. В Съвета на комуната влизат анархисти, бланкисти, нови якобинци и леви радикали. Преобладаващо мнозинство имат анархистите. С най-голямо влияние са Луи Варлен, Лео Франкел, Жул Валес, Льофрансе, Курбе, Беле, Дени и др. Много историци ги наричат и прудонисти, заради това, че изповядват идеите на един от най-големите теоретици на анархизма Пиер Прудон.

В програмата си от 19 април 1871 г. Комуната я обобщава по следния начин: „Комуналната революция, започнала с народната инициатива от 18 март, открива нова ера на експериментална, позитивна и научна политика. Тя е краят на стария правителствен и чиновнически свят, на милитаризма, на функционализма, на експлоатацията, на агиотажа, на монополите, на привилегиите, на които пролетариатът дължи своето робство, а Отечеството – своите нещастия и катастрофи“.

През двата месеца Комуната е основен орган, който ръководи френския народ, на базата на самоуправлението. Тя първа отделя църквата от хората, и не и дава право да се меси в обществения живот. Премахва задължителната постоянната армия и я заменя с доброволно участие в Националната гвардия. Държавните служители били освободени от работа и техните длъжности станали изборни. Дава пълна свобода на словото и печата. Разрешава и толерира издаването на много печатни издания. Осъществява редица промени в съдебната система, като хората които трябва да се занимават със съдебни дела се избират пряко от народа, и народа по всяко време може да ги отзове, ако те по един или друг начин нарушават правата му. Образованието става светско, без опеката на Църквата. Повишават се трудовите възнаграждения на учителите. Заплатите на жените-учители, се изравнява с тази на мъжете. Освен заплатите на учителите, Комуната нормализира заплатите на работниците и в другите сфери. Премахнати са глобите и принудителните удръжки. Жилищните сгради принадлежащи на избягали аристократи са конфискувани и раздадени на бедни и нуждаещи се семейства, пострадали при обстрела на Париж от пруските войски. Отменени са плащанията на наеми и дългове. С декрет Комуната приема безплатното връщане на вещи на стойност, до 20 франка. По този начин тя успява да намали ширещата се спекула. За цялото си съществуване (72 дена) Комуната изразходва само 42 милиона франка, сума твърде малка, като се има предвид, че за същия период сумата за поддържане на Версайската армия е била три пъти повече. Комуната признава „свободния съюз“ между мъжа и жената, забранява проституцията и обявява с декрет равното заплащане на мъжете и на жените.

Парижката комуна просъществува само 72 дни, тя оставя своето ярко отражение върху бъдещия живот на хората. Тя доказва, че борбата срещу властта и капитала не е напразна, че идеите на Социалната революция не са недостижими, и че анархистическият идеал ще доведе до създаването на ново свободно общество.

Повече за събитията може да прочетете в следната статия на сайта на ФАБ: Парижката комуна (18 март – 28 май 1871 г.)