Военен дневник #7 Жан-Марк Роайе, публикуван в Mondaymatin #371, 20 февруари 2023 г.

Превод Георги Константинов

Тази статия се опитва да нарисува в широки щрихи и под формата на кратки тезиси историята на Руската федерация между 1991 и 2002 г., за да очертае, от една страна, политическата антропология на населението, което е имало необи-чаен ход през десетилетията; от друга страна да изследва възхода и изграждането на новата власт. Неща, които могат да ни позволят да разберем по-добре някои от основните политически детерминанти на настоящата ситуация, опитвайки се да извлечем някои заключения за нея, без да забравяме, че животът на хиляди украински цивилни се унищожава ден след ден, нощ след нощ. Във времена на алгоритмична и генерализирана дехуманизация никога не можем да го кажем достатъчно ясно: всеки анализ или теоретичен опит, който „забравя“ човешката гледна точка (и на живите като цяло), би се дисквалифицирал.

ПРЕДПОСТАВКИ НА „ПОЛИТИЧЕСКАТА АНТРОПОЛОГИЯ В РУСИЯ“

1) Сталинизмът имаше за обещан проект изграждането на „Новия човек и на ко-мунизма“ в СССР. Всички средства за постигането на целта бяха обявени за легитимни от момента, в който бяха признати от Ком-партията за „ефикасни“. Обществените и индивидуалните свободи бяха преценени като формални и абст-рактни същности на капитализма. Правото на достоен живот, отложено до идва-нето на комунизма, остана скрито зад индустриализацията на страната и надпре-варата във въоръжаването. Държавната машина на сталинската пропаганда бе „убедила“ гражданите, че са пред вратите на социалистическия рай, който те трябваше да приемат, освен ако не поемеха по пътя на различните форми на маргинализация или на изчезналите милиони хора.

2) В края на 80-те години на миналия век разкриването на сталинските престъп-ления беше събитие със значителен социално-исторически обхват, което може да се сравни по последиците си с обезглавяването на монарх по божествено право преди индустриалното общество. Това не беше резултат от народна мобилизация и още по-малко на революция. Опустошителният ефект върху съвестите беше още по-дълбок. Особено след като мащабът на явлението, пора-ди липса на адекватна социално-историческа разработка, остави само един начин за “спасение”: репресията. И за да го консолидира, заклеймяване на предполага-емия източник – болшевизма – още една новост в ревизията на официалната история, което доведе до още по-голямо объркване на всички вярващи.

3) Така се срина принципната (или аксиоматичната) идеологическа позиция на Октомврийската революция, а с нея и на конкретният основен камък на „съвет-ската истина“, с други думи на целия обществен живот, стабилно установен от три поколения.

4) В същото време политическите основи на властта – месианския закон и авто-кратичното й упражняване – бяха разместени, което се задълбочи от отмяната на институциите на СССР, родени от Октомврийската революция. С други думи, Горбачов постави под съмнение сталинизма, оставайки все още силно привързан към съветизма като държавен модел на своето господство.

5) В допълнение към това внезапно и неочаквано срутване, случващо се веднъж на 100 години, се прибави разединението на партията и държавата: вече нямаше генерален секретар начело на СССР, а избран президент, лишен от всяка „Кому-нистическа одежда“, тоест без политбюро и без реална власт. Горбачов плати цената – Елцин в крайна сметка също, въпреки либералната подкрепа, от която се ползваше – нещо, което Путин бе разбрал от командната си позиция в президент-ската администрация.

6) През първите две години от съществуването на постсъветска Русия (1992-1993 г.) парламентът със сталинистко мнозинство систематично се противопос-тавяше чрез укази на политиката на неолиберални икономически реформи, водена от Борис Елцин. Емблематичният преврат на президента през септември 1993 г., след това разпускането на парламента през октомври, представлява от-правната точка на новия режим, залегнал в Конституцията, приета на следващия 12 декември. Президентското върховенство отсега нататък беше конституцион-но утвърдено; то допринесе решително за отварянето на пътя към дълбоки ико-номически, социални и политически промени. След сталинизма, съветизмът и ко-мунизмът те трябваше да се присъединят към аксесоарите на една трагична история.

НЕОЛИБЕРАЛИЗМЪТ СЕ НАСТАНЯВА

7) Идеите на „неолибералната контрареволюция“ се разпространиха бързо в Москва благодарение на няколко богати бивши апаратчици или на младите вълци които те покровителстваха като Егор Гайдар или Анатоли Чубайс. Всички запад-няци без изключение бяха изненадани от бързия колапс на страната на Съветите. Няма нужда да се позоваваме на „великия американски организатор“ за това срутване: мафиотските олигархии ще се появят от собственото си минало и собствените си превратности, дори ако във втората фаза западният капитал се стреми да се възползва от това чрез фондациите, Световната банка, ЕБВР (Евро-пейска банка за възстановяване и развитие) и МВФ. Но в периферията беше: фантастичното възприемане на СССР, отсъствието на зъбчатите колела за ефек-тивно вземане на решения и бързото разширяване на мафиотската система, про-излязла от родната номенклатура, които маргинализираха западният капитал.

8) „Шоковата терапия“, започната през 1992 г. от правителството на Елцин, беше много по-голям „обир“ от този, извършен от германския капитал точно по също-то време и който ние нарекохме „аншлуса на ГДР“. Над 112 000 държавни пред-приятия бяха приватизирани, така че през 1998 г. около три четвърти от БВП беше в частния сектор. Руският приватизационен център, ръководен от Анатоли Чубаис, игра важна роля там, подобна на тази на Treuhand. Но в Русия грабе-жите, кражбите и мафиотските практики в голям мащаб ще управляват ражда-нето и разширяването на олигархичния феномен, който ще диктува своя закон на властта, която го е родила.

9) Начинът за инсталиране на това радикално разрушаване на икономиката и обществото се основаваше на следното кредо: действайте бързо и създайте ситуация, която прави невъзможно всяко връщане на власт на компартията. Всичко това беше направено, като на населението се обещаваше повишаване на стандарта на живот, по-голяма социална справедливост, модернизация на сектора на потребителските стоки и контрол на служителите върху производствения инструмент чрез раздаване на „приватизационни купони“. Тяхната стойност и техните права на собственост в крайна сметка ще се окажат напълно илюзорни за обикновения човек. На всичкото отгоре през 1995 г. първото поколение оли-гарси се възползва от системата „заеми срещу акции“, която му позволи да вземе дялове в дванадесетте най-големи държавни предприятия в замяна на заемите, предназначени за спасяване на федералния бюджет.

СОЦИАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ И ВЪЗРАЖДАНЕ НА СИЛНАТА ДЪРЖАВА

10) Последва голяма депресия, дълбока като тази в Съединените щати или Германия в началото на 1930-те години. Обществените услуги се разпаднаха, продължителността на живота и растежът на населението се сринаха. Неравен-ствата избухнаха: новите милиардери грабнаха всичко, което можеше да увеличи капитала и личното им състояние. За три години инфлацията надхвърли 3700%. Шокът беше огромен. Половината от населението е живяло под прага на бедно-стта през 1998 г. и нивото на реалните заплати през 2001 г. все още е 50% от това, което е било през 1989 г. В резултат на това – със сигурност вече не можехме да говорим за гражданско общество като такова по това време – социалните мобилизации бяха маргинални, фрагментирани и със сигурност не съразмерни със случващото се.

11) През 1996 г. Елцин трябваше да остане на власт само с помощта на седемте лидери на банки, които бяха наречени „Полубанкерщина“, които, държайки повече от половината на руската икономика, диктуваха най-важните иконо-мически и политически решения на страната. Това бяха Борис Березовски, Михаил Ходорковски, Владимир Гусински, Александър Смоленски, Владимир Виноградов, Михаил Фридман и Владимир Потанин. Само последните двама, които се бяха преобразили напълно, щяха да оцелеят след пристигането на Пу-тин в Кремъл.

12) Изправена пред ужасния регрес и социалното недоволство, провокирани от неолибералната „шокова терапия“, една силна власт се опита да се постави на мястото си, като стигматизира „нисшите класи, готови на бунт“, за разлика от средните слоеве, на които ползите от „икономическото изтичане“ от олигархич-ната система бяха дадени като награда за тяхното търпение и послушност.

13) Превратите от 1991 г. и 1993 г., първата колониална интервенция в Чечня през 1994 г., инструментализирането на тероризма от ФСБ през есента на 1999 г., за да се предизвика втората чеченска война, това бяха само някои от актовете на безпрецедентно насилие, предназначени да укрепят новата власт. Те прозвуча-ха като предупреждение към стремежите за опозиция, които впоследствие ще бъдат напълно заглушени.

14) Забележителното безразличие на западняците спрямо чеченската трагедия – един дял от империята без жизненоважен интерес за тях и за мюсюлманите – преобразува способността на властта, каквато и да е цената, да преследва бизнеса с жестока диктатура и преди всичко, „способността за възмущение, обратно пропорционална на силата на агресора”. Това е тази западна политика, която работи от двадесет и три години и носи своя дял от отговорността за предизви-кването на настоящата инвазия в Украйна.

15) С цел укрепване на идеологическите основи на новата власт, убежденията на руското население бяха ориентирани към едно друго минало, едновременно утешително, успокояващо и заместващо. По този начин, повтарящото се пред-ставяне на царска Велика Русия като общество, движещо се към „западната модерност“, се състоеше в предлагането на обикновенните хора да се върнат към митичната „изконна руска идентичност“. Но оценяването на авторитарната и консервативна традиция от царската епоха не се вписваше добре в пропагандата и неолибералната политика на правителството на Елцин. Особено след като една мафиотска и генерализирана корупция запуши всички канали на модерността, за да се наложи пред очите на всички.

ПРИСТИГАНЕТО НА КЛАНА ПУТИН НАЛАГА ТРОЙНО ДВИЖЕНИЕ:

ПРЕМАХВАНЕ НА ОЛИГАРСИТЕ, ОСНОВАВАНЕ НА ЕДИН НОВ НАЦИОНАЛЕН РИМ И УПРАВЛЕНИЕ НА АБСОЛЮТНИЯ ГОСПОДАР

16) За да преодолеят идеологическите трудности, срещани от предишната власт, Путин и неговите последователи разбират, че ще бъде необходимо да се прекра-чи „нещастният 20-ти век“ и да се възстанови друга връзка с миналото. След то-ва те се впускат в нова интерпретация на националната история, възхвалявайки „Великата Русия“ през вековете. Всички учебници по история, от училището до университета, ще бъдат прецизно пренаписани с оглед на това.

17) Преди и след Втората световна война сталинистите наложиха отхвърлянето на Запада, сведен изцяло до капитализма. След 1991 г. богаташите в постсъвет-ска Русия, особено олигарсите, бяха установили всякакви връзки със Запада, най-вече с неговите недвижими имоти, банки или данъчни убежища. Путин по-стави прекъсването на ръзките, а след това и войната със Запада, в основата на своя режим, а неговата пропагандна машина наложи на населението визията за Запада като вечен враг на руския народ.

18) Твърдението за „особения път“ на руската история през вековете ще се пре-върне в крепостта, от която да се борят с всичко, което може да напомня за „корумпирания Запад“. Народници, аархисти, социалисти, болшевики, ще бъдат класифицирани като „чужди агенти“. Да се представи старата автокрация като пазител, след Константинопол, на основите на „третия Рим“, на славата на нацията и хранител на вечните добродетели на Русия, означаваше да си накарат хората да разпознаят кой ги въплъщава сега и защо трябва да приемем неговата абсолютна власт…

19) Но прославянето на „Великата отечествена война“ е находката, която напра-ви възможно повторното установяване на широк консенсус около „несравнимата саможертва на руския народ“, издигната в популярна и свещена икона за всички поколения. Освен това новият съюз с православието (патриарх Кирил беше агент на КГБ) направи възможно освещаването на тази русофилска националисти-ческа визия и утвърждаването й при всеки нов „тест“. В същото време образът на опеката на санирания Сталин беше актуализиран, като по този начин се кон-солидираха “добродетелите” на силната държава и авторитарната власт.

20) Както по времето на „бащата на всички народи“ – Джугашвили, правител-ството на Путин не е пестило средства, за да прослави публично своя „велик национален разказ“: категорична авторитарна политика, големи исторически из-ложби, тематични паркове, пищни тържества с помощта на Църквата, която ум-ножава местата за поклонение, посветени на „жертвите на революцията“ и т.н. Кино, телевизия, нови медии, така наречените социални мрежи, всичко се изпол-зва за изковаване на националния роман на тази „нападана от всички страни нова Русия“.

ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЕДНА АВТОКРАТИЧНА, НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКА И МИЛИТАРИСТИЧНА ВЛАСТ

21) В СССР държавата беше алфа и омега на обществения и личния живот на съветските граждани. Държавата притежаваше всичко, индивидът малко, имаше всички права, индивидът никакви. С Путин сме свидетели на завръщането на доминирането на тази много специфична държавна форма в центъра на руския живот. Особено след като имперските намеси всъщност не са спирали от 1991 г. От 2012 г. насам руската телевизия започва да прилича все повече и повече на един нов облик на съветската телевизия със сериали, документални филми и ежедневни токшоута, доминирани от певците на властта Владимир Соловьов и Маргарита Симонян: лъжите и омразата станаха постоянни, особено срещу „украинските и германските нацисти и техните западни съюзници“. Чрез хват-ката си върху обществените медии и забраната на други, Кремъл наложи идеята за „дълбокия руски народ“, за който „западните свободи“ биха били чужди и не-допустими.

23) По модела на историята на „Великата отечествена война“ днес можем да чуем следните термини за войната в Украйна: „освобождението на териториите“ (както по време на окупацията на Полша през 1939 г., след германо-съветския пакт); „присъединяването на територии“ (както по време на окупацията на балти-йските държави от Съветите през 1940 г.); „специална военна операция“ (както нахлуването на армиите на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г.)

24) Първият кръг на Путин и неговите идеолози, носталгични по руската или съветската империя, осъждат западните империализми, които били в основата на разпадането на СССР, което се равнява на маскиране на процеса на мафиотското разпадане на сталинската номенклатура, което започна доста преди 1990 г. В действителност, след поражението на сталинизма при Горбачов, насилственото разместване на отношенията на собственост, инициирано от клептокрацията на Елцин – без чиято власт нищо не би могло да се случи – беше решаващият еле-мент на радикалната трансформация на обществените отношения в Русия по това време.

ОТ МАТИРАНАТА ОЛИГАРХИЯ КЪМ КОНСОЛИДАЦИЯТА НА „ПЪРВИЯT КРЪГ“ НА ВЕРНИТЕ

25) Дори и те също да са били корумпирани, единствените руски институции, които ще издържат изпитанието на времето между 1987 г. и 2023 г., са ФСБ и другите „силоваци“. Под неоспоримия авторитет на своя лидер, президентският клан успя да ги използва през целия си възход повече от три десетилетия. В големите индустрии, във всички министерства и в държавните апарати от началото на 2000-те години начело са бившите служители на ФСБ или от Санкт Петербург.

26) Изкореняването на всички неправителствени организации, унищожаването на всяка опозиция и хватката на този клан върху всички медии само задълбочиха колапса на социума. Многото либертицидни закони, приети след началото на войната в Украйна, ще ограничат допълнително правото на изразяване на мнение и на демонстрации. В резултат на това сега е много по-трудно да съществува съпричастност към организации, сдружения и активисти, които защитават сво-бодите или се противопоставят на нахлуването в Украйна, отколкото по време на войната в Афганистан.

27) През 1990 г. цената на тон петрол в Русия беше същата като тази на пакет вносно Marlboro. Онези, които успяха да продадат руски петрол и други сурови-ни в чужбина, направиха огромни печалби. Това беше началната точка на гига-нтски мафиотски трафик, особено в Санкт Петербург, и началото на Путин като лидер на милионерския клан. Когато рублата се срина, се появиха подобни въз-можности, защото цените на петрола, дървесината и минералите останаха в съ-щите в рубли, докато стойността им в долари скочи.

28) Мафиотската олигархия от годините на Елцин бе превзела държавата за своя собствена изгода. Путин ще промени правилата на играта след ослепителното му идване на власт. В действителност, от дребен подполковник от КГБ, какъвто беше през 1990 г., той бе кооптиран в президентската администрация през 1996 г., след като създаде всемогъщ клан в Санкт Петербург, след което стана ръко-водител на ФСБ през юли 1998 г., за да бъде накрая повишен в първи министър година по-късно; само пет месеца по-късно той получи и поста президент по време на войната, провокирана от атаки, приписвани на ФСБ (500 убити в Русия), за да се „спаси честта на руската държава“. Той ще запомнии урока от периода на Елцин: през 2002 г. бившите олигарси вече няма да играят никаква политическа роля. След това той организира поглъщането на всички големи компании в полза на своя „вътрешен кръг“ от КГБ-ФСБ, от Санкт Петербург и/или имайки бивши приятели, които бяха напълно лоялни и предани.

29) За разлика от елцинските олигарси, големите босове от „първия кръг“, често милиардери, образуват вид капиталистическа номенклатура, свързана лично с Путин, защото му дължи всичко. Най-емблематичната фигура е Игор Сечин (роден през 1960 г.), шеф на третата групировка в Русия „Роснефт“. Този бивш преводач, който направи кариера в КГБ, е близък до Владимир Путин, на когото той беше началник на кабинета в кметството на Санкт Петербург през 90-те години, преди да го последва в президентската администрация в Москва и да заеме различни високи постове с него, както в Кремъл, така и в правителството, когато Путин беше премиер. Той нямаше никакъв бизнес-опит, преди да бъде назначен за ръководител на Роснефт през 2012 г.

30) Цялостната стратегия за контрол на ключовите сектори на икономиката произтича от блокирането на бордовете на директорите. Това включва, наред с други неща, гарантирането, че приходите от енергия, суровини и въоръжение няма да избегнат от контрола на държавата и членовете на „вътрешния кръг“, които също заемат позиции в президентската администрация, в рамките на мно-жество „силови структури“, главната прокуратура и федералното правителство.

31) Чрез позицията си в държавните апарати и контрола си над икономическия сектор, „първият кръг“ по този начин бе в състояние да оформи връзката на господство според „логиката на лоялност и на награда/противопоставяне-наказа-ние“. Това е орган, съставен главно от десетилетия на общи мотиви и практики, наследени от КГБ, и който е положил клетва за абсолютна лоялност към своя лидер. Той е толкова зависим от тази лична вярност към Путин, че няма да го надживее, както и режимът.