Трудно е – ако не и невъзможно – да се дадат окончателни отговори на въпроса за отношението на анархистите към тероризма. За да покажем сложността на анализите, ще изложим някои от аргументите на двете позиции, които битуват в анархистическите групи, организации и среди „за“ и „против“ тероризма.

Против

Убийството на член на йерархията води само до неговата смяна. Трябва да бъде премахнат Принципът на йерархията. (Макс Щирнер)
Тероризмът е чисто елитарен метод на борба, предвид средствата, които използва, необходимото обучение и необходимата тайна. Организацията е задължително отслабена от антитерористичните репресии на властта. (позиция на CNT през 1921-1923 г.).
Едно просто стачно движение по време на диктатура дава по-голям резултат от целия предишен тероризъм. Великите моменти, като 1956 г., 1968 г. във Франция и Чехословакия, 1970-1976 г. и 1981 г. в Полша, са родени без никаква връзка с тероризма.
Страните от Третия свят могат да приемат анархистически идеи благодарение на системните атаки, които са единственият отговор на империализма.

За

Убийството на старши оперативен властник насърчава протеста: адмирал Carrero Blanco бе взривен на път за храма със солидно количество експлозив, който изпрати колата на наследника на Франко в Испания на шестия етаж на сградата. Този акт на испанските революционери ускори „демократизацията“ на фашизоидния режим.
По време на кризи масите проявяват спонтанно насилие. Следователно трябва да увеличим броя на символичните атаки срещу добре подбрани обекти на властта. Наред с това, бойците ще бъдат по-добре подготвени за времето на революционната конфронтация (позиция на Дурути през 1921-23 г.).
Има очевидна връзка между терористичните атаки и революционните моменти: 1905 г. в Русия, 1936 г. в Испания.
Големите стачки от 1962 г., 1968 г. във Франция и на Solidarność в Полша през 1980 – 1981 г. се провалиха бързо, поради липсата на терористична подготовка.
Третият свят може да бъде освободен само чрез революция, засягаща двата капиталистически блока на Изтока и Запада.
В своята автобиография “Моя жизнь” Троцки пише, че ако двамата с Ленин отсъствали, октомврийския преврат нямало да се състои. Ако това е вярно, един успешен атентат срещу двамата би променил хода на исторяита (за жалост през август 1918 г. Фани Каплан само рани вожда на болшевиките, с което ускори смъртта му през 1924 г., но революционната ситуация вече беше отминала.) Не твърдим, че резултатът от подобен терористически акт щеше да бъде победата на анархокомунистическата революция, но прескачането на този период от руската революция щеше да спаси живота на милионите жертви на болшевишките касапи…