Статия на Пол Петард (анархо-комунист), който „обсъжда невъзможността за създаване на бъдеща човешка общност, освен ако настоящата борба за задоволяване на нуждите и желанията не стане основен приоритет“ (ред. Libcom).

Ако приемем факта, че в момента борбата просто върви по своя път, че сме „заседнали” в слаба и несъгласувана класова борба, че няма непосредствена възможност за успешно сваляне на капитализма чрез централизирано политическо физическо действие, тогава в някакъв смисъл борбата и бунтът се освобождават. Те се освобождават от тиранията на „революцията”, революцията като политическа пантомима в болшевистки стил. Нашата борба и бунтове като пролетарии и безимотни могат да бъдат съдени и разглеждани по техните собствени заслуги, като събития сами по себе си, които могат да бъдат социално полезни или не. Те вече не е необходимо да се разглеждат като спомагателни моменти в някакъв велик мистичен апокалиптичен религиозен план за „световна комунистическа революция”. Комунистическите пробиви съществуват сега под формата на тенденции и форми на практика в определени прояви на борба и бунт покрай нашия трудов живот (както в продуктивния труд в капиталистическото производство, така и в други форми на труд, като услуги, възпроизводство, домашна работа и т.н.). Така нареченият „капитализъм” и стоковата икономика все още не са „тотални” – ако бяха такива, би било невъзможно дори да се мисли за комунизъм. Борбата се нуждае от комунистическа насока и програма, и тя може да ги създаде, но това предполага практическа стратегия и полезни, постижими цели. Ако програмата се превърне в абстрактна, утопична визия, тя рискува да се превърне в отчуждена рутина, идеализирана проекция, която ни управлява, бъдещо събитие, на което трябва да се подчини настоящето.

Апокалиптичната революция е митология; митовете понякога са полезни, но те си остават митове. Да не бъдем прекалено жестоки към утопичните мечти, видения и сънища, те могат да ни вдъхновяват и мотивират. Но днес, когато по-добре осъзнаваме какво представляват, не е задължително да вярваме в тях с религиозна вяра. И нека не губим време с неопримитивистките/псевдопримитивистките глупости за оттегляне в малки групи, които параноично отхвърлят всички оръдия, технологии и социална сложност, за да се върнат към несъществуващата идилия от миналото. Комунистическата солидарност предполага милиони хора, които са в сложни и развити взаимозависими социални отношения, и завладяване на технологии и продуктивни ресурси за създаване на нещо ново.

Мигновената глобална революция срещу капитала, началниците и стоките днес, за да се създаде световен комунизъм утре, в момента е невъзможна, защо? Защото само комунистическата борба/солидарност в настоящето може в крайна сметка да доведе до ситуация, в която революцията срещу капитала, началниците и стоките ще стане възможна в бъдеще. В този смисъл комунизмът се появява преди революцията. Понякога революцията първо става част от процеса на предотвратяване на комунистическата борба в настоящето (болшевизма и т.н.).

„Комунистическата революция е продължение и преодоляване на социалните движения в настоящето. Дискусиите за комунизма обикновено започват от погрешна гледна точка: те се отнасят до това, с какво ще се занимават хората след революцията. Те никога не свързват комунизма с това, което се случва в момента на самата дискусия.”

– Жил Дове, „Упадъкът и възраждането на комунистическото движение“

„Когато комунистическите работници се събират заедно, тяхната непосредствена цел е обучението, пропагандата и т.н. Но в същото време у тях възниква нова нужда – нужда от общество – и това, което изглежда като средство, се превръща в цел. Този практически ход на нещата се проследява най-добре в събранията на френските социалистически работници. Пушенето, яденето и пиенето и т.н. вече не са средство за установяване на връзки между хората. Компаниите, общностите, разговорите, чиято цел е постигането на ново общество, са им достатъчни.“

– Маркс, Икономически и философски ръкописи

Въпреки лекото недоволство от неща като намаляването на заплатите, съкращаването на услугите и понякога възбудата, предизвикана от „антикапиталистическите“ протести (субкултурни сцени за любителите на демонстрации), изглежда, че борбата почти е изчезнала в тази част на света в момента. Но тя никога не изчезва. В началото неформално, като полуневидими, милиони пролетарии постоянно се борят за създаването на усъвършенствани алтернативни мрежи за взаимопомощ и социална подкрепа в ежедневието. Тези алтернативни комунални мрежи са жизненоважни (както и социалните фондове за осигуряване) и е важно да се създават съзнателно – преди да се появят открити прояви на класова борба те ще станат важен градивен елемент в процеса на изграждане на по-широка солидарност, когато ситуацията се изостри. Те са извън профсъюзната бюрокрация. Микробитките в ежедневието в опитите да се създаде и поддържа животът на алтернативната социална мрежа, противопоставяща се на капиталистическите условия, сами по себе си бавно увеличават напрежението, помагайки да се разрасне и осъществи по-голям бунт.

Учителите се оплакват от проблеми, свързани с това, че учениците тайно си пишат съобщения, като ги изпращат по мобилните си телефони, скрити под чиновете. Ако ученик в клас тайно си пише с ученик от друго училище за това кои учители харесва или не харесва, какви дрехи иска да си купи за зимата или се уговаря да се срещнат за кафе след училище, той не просто говори за личния си вкус и потребителски навици. Подобно общуване има голям потенциал за нови начини за координиране на бъдеща солидарност.

„Капитализмът” като система е развит неравномерно и разнородно, той не е напълно последователен, обединен или всеобхватен. По подобен начин създаденият и развит от него пролетариат в ниските слоеве е неравномерен и разнороден, не съществува една голяма централизирана пролетарска партия или едно единно историческо събитие, способни да свалят капиталистическата система с един замах. Революцията е дълъг процес, изискващ както спонтанност и хаос, така и план за действие.

Диктатура на пролетариата за премахване на наемния труд.

Комунизмът: световна човешка комуна, интернационализъм, всеобщо благоденствие и свободен достъп до всички жизнени нужди, пространство, ресурси, материали, храна, социално производство за задоволяване на нуждите и желанията.