Започваме публикация на превода на пространното интервю за състоянието на Русия, даден от на уебсайта „Анархия Сегодня“ (Анархия днес). Интервюто е дадено през 2019 година, оттогава много неща се промениха, но вероятно много остават същите. Историята и състоянието на руското общество са тясно обвързани с българските и вероятно анализът на другарите в Русия би бил полезен и за нас.

1. Кои са най-очевидните и широко разпространени противоречия, които се появяват в Русия?

Социален контраст

Разликата между богати и бедни е непосилна дори за развитите страни. Няма безработица като такава, има нископлатена и изтощителна работа. Обезщетенията за безработица са приблизително 10-60 евро, цените на храните в Русия са почти същите като в европейските страни. Приблизително 80% от заетото население получава между 100 и 300 евро на месец. За да оцелеете, трябва да работите през цялото време, често на две работни места. Повечето хора (>60%) живеят от заплата до заплата и нямат никакви спестявания. Изключение правят Москва, Санкт Петербург и няколко други големи града, където заплатите на повечето жители достигат нивото на някои страни от Източна Европа.

От 70 милиона икономически активни хора половината (33 милиона) работят за държавата. От една страна, това сапривилегированите чиновници и състава на репресивните ведомства, а от друга – здравни и образователни работници. Тази категория работници е изцяло зависима от държавата. Най-често срещаните професии са шофьор и продавач. Значителен брой работници са трудови мигранти от постсъветските страни, в градовете има високо ниво на ксенофобия към тях (даже сред антифашисткото движение).

Криминализация

По брой полицаи Русия е на първо място с голяма преднина. Въпреки официалната цифра от 5,16 полицаи на хиляда души, реалната цифра трябва да се умножи 3-4 пъти. Така например само в структурата на пенитенциарната система има 350 хил. затворнически надзиратели, а частните армии на държавни корпорации са още 150 хил. Освен това огромен брой служители на сигурността работят в частни охранителни фирми, които реално присъстват на улиците, дори в училищата. Общият брой на силите за сигурност (без армията) може да се оцени на поне 3 милиона души (или 2% от носелението). Съвременна Русия е ултраполицейска държава дори в сравнение с времето на Сталин.

Русия има едно от най-високите нива на престъпност и брой затворници (около 650 хиляди души). Но по-голямата част от тях са за битови престъпления, най-често в нетрезво състояние. Все пак по отношение на алкохолизма Русия е световен лидер. Пенитенциарната система много напомня на ГУЛАГ, редовно се практикуват масови изтезания на затворници.

Престъпната култура прониква във всички нива на обществото, което се изразява в жаргона, престъпни ценности и дори мироглед.

Мафиотска държава

Чиновници, сили за сигурност, престъпност, капиталисти са в симбиоза, бизнесът им се върти около държавата и властовите привилегии. Средната класа е много малка, на фона на социалния контраст тя е доста по-близо до низшата класа и във всеки един момент може да стане плячка на властимащите. Известни са случаи, когато отдели на ФСБ са участвали в рейдерски завладявания и рекет в мащаба на цели региони. Всъщност руската държава е мафиотска структура. Членовете на тази структура не са подчинени на обикновените закони, правоприлагащата практика е различна, те приличат на аристокрацията. Управляващите открито пренебрегват хората, виждайки ги като някакви крепостни длъжници на държавата. Винаги е било така, но сега вече не се крие.

Стокова икономика

Въпреки факта, че Русия е наследник на СССР, е трудно да се нарече индустриална страна. След разпадането на СССР не е извършена модернизация, развиват се само суровини, като производство и транспорт на нефт, газ и метали. Освен това се развива военно-промишленият комплекс. Останалата част от индустрията е западнала или използва останалите ресурси от съветско време. Не се произвежда нито един граждански продукт, който да се изнася на световния пазар, а само оръжия.

Подобна икономика е трудно да се нарече постиндустриална, по-скоро това е суровинен ретроиндустриализъм. Всички големи бизнеси са обединени в корпорации, в които държавата притежава основен дял. През последните 20 години страната всъщност претърпя ренационализация.

Бързата урбанизация продължава, цяла Русия е концентрирана в една и половина големи агломерации (с дължина над 10 хиляди км). Огромни територии са празни, много са изоставените села и дори градове. Повечето от данъците от регионите отиват в Москва, провинциите наистина не обичат московчани, това е широко разпространено навсякъде.

Атомизация

Въпреки бедността и унижението, хората в Русия не протестират. Страхът от репресии е само една от причините. Други причини са:

рудименти на социални придобивки (ранното пенсиониране изчезна, но остава безплатната медицинска помощ, макар и много елементарна, и възможността да се получи безплатно висше образование.
Неформална икономика (повечето работят неформално на непълно работно време, не виждат нищо лошо в това да дават подкуп и да не плащат данъци)
Възможност да се емигрира свободно (младите и активни хора просто си тръгват)
Няма социална сплотеност и традиции за взаимопомощ. Дори няма истински работещи профсъюзи, хората предпочитат да се задържат на работа на всяка цена и да се примирят със своеволията или да напуснат в посока друго предприятие.
Страхът и чувството за безсилие са основните спътници на обикновения човек. СССР провеждаше целенасочена политика на смазване на социалните борби на хората и ние все още берем плодовете ѝ.

Протестът на бедните в Русия се състои само в това, че когато им стане непоносимо (за всеки човек) да търпят бедност, те просто отиват и започват да обират магазини, минувачи и т.н. Това продължава, докато такъв „бунтовник“ не бъде заловен от полицията и изпратен в затвора. Вестниците, книгите и телевизията са почти напълно контролирани и цензурирани от държавата.

Само преди няколко години недоволството започна да приема формата на масови протести, които все повече преминават в политическата плоскост.

2. Има ли общи вътрешни конфликти в Русия, които да са най-честите прояви на социално напрежение?

До 2018 г. в Русия имаше компромис между властта и народа, чиято основна същност беше, че хората не се интересуваха кой ще управлява: царят, лидерът, либералите, монархистите, комунистите, нацистите – най-важното, правете каквото искате, но не докосвайте ниската ни възраст за пенсиониране. Това е основното постижение от гледна точка на народа на комунистическото време. Страната винаги е имала много конфликтни точки на местно ниво: например неплащане на заплати, застрояване на градовете и екологични протести. Но тези частични социални протести така и не прераснаха в искания за общи политически промени в страната. Целта на хората по време на такива вълнения винаги е била проста: да стигнат до своя цар-баща (Путин) в Москва, за да овладее местните си боляри (чиновници).

— Царят не знае! – хората разсъждаваха точно както преди 200 години. Чиновниците и капиталистите са напълно слети в едно цяло, те образуват монолита на държавата, също като църквата.

Църквата е отговорна за „идеологическия“ компонент на режима, нейната роля в Русия много напомня ролята на католическата църква при управлението на Франко в Испания. Това е някаква подмяна на марксистката идея с идеята за православния руски народ, който кротко е длъжен да изпълнява всички заповеди на царя, а царят в замяна не им позволява да умират от глад. Цялата тази система е идея на самия Бог, тази догма непрекъснато се повтаря от свещениците в църквите, като по този начин поддържа хората в спокойно състояние. Единствената разлика със старите времена (преди революцията от 1917 г.) е, че към тази структура беше добавена пенсия, която стана част от самата гаранция на царя към неговия народ за покорното спазване на божествените заповеди, по някакъв начин награда за тяхното спазване. Путин се възприема в страната не като президент, а като цар и така през 2018 г. царят наруши този компромис, като започна пенсионна реформа (2018 г.) и повиши възрастта за пенсиониране, провокирайки ескалацията на всички тези малки протести в единен цял, по същество муден бунт срещу съществуващото правителство.

От 2019 г. идеите за пряка демокрация започнаха да завладяват умовете на широки слоеве от населението, а не само неформалните и маргинализирани хора. Това се дължи на два глобални процеса. Първата причина е цензурата и контролът от държавата върху всички медии, в резултат на което всички форми на изразяване на свободата на словото се преместиха в Интернет, социалните мрежи и You Tube. Отначало Интернет беше обект на същата цензура като всички други медии, но въпреки това властите губеха контрол над него всяка година, защото беше невъзможно да бъдат затворени и глобени стотици хиляди и милиони хора, които започнаха яростно да критикуват режима. Отначало тази критика съдържаше само искания за някаква реформа на държавните агенции и такива хора бяха успешно намирани, глобявани и дори вкарвани в затвора за по-радикални призиви или изказвания.

В крайна сметка до 2018 г. интернет стана толкова популярен и широко разпространен в обществото, че правителственият контрол над него беше почти загубен. Показателна е публичната битка между ФСБ и месинджъра Telegram, разузнавателните служби не успяха да я блокират и това показа тяхната слабост, което вдъхнови хората.

Втората причина е началото на широкото разпространение на атеистичните идеи чрез каналите в YouTube. Голям брой учени и публицисти създадоха свои канали и чрез тях просветиха населението, защото религиозното православно мракобесие, с помощта на държавата, започна да играе все по-важна роля в обществото. Може би последната капка в търпението на част от научната общност беше въвеждането на задължителен предмет в училищата – „Основа на религиозната култура“. По същество това беше платформа за популяризиране на православието и мракобесието сред децата в училищна възраст. Отговорът на това беше широкото появяване на образователни видеоклипове, както и на статии в интернет, които едновременно с нарастващото значение на интернет завладяха умовете на масите.

Обществото е развило пълно отхвърляне на съвременната руска държава като ненужно, неефективно и паразитно явление върху тялото на обществото. Този спонтанен прилив на проанархистки идеи се припокри с отхвърлянето на пенсионната реформа, за която споменахме по-рано, като по този начин се създаде идеалната „социална буря“.

Поради липсата на социални институции на солидарност, протестите придобиват абсолютно спонтанен и непредсказуем характер, огромна роля играят социалните медии, които станаха изключително популярни (социалните мрежи, Telegram, Youtube). Благодарение на тях ресоциализацията стана възможна, смартфонът направи много повече от всички предишни обществено-политически движения, взети заедно. Благодарение на връзката с информационното поле прагът за влизане в политиката се понижи и това се отнася за всички възрасти. Благодарение на социалните медии властта се десакрализира, обикновените хора виждат, че властимащите се оказаха обикновени посредствености и в тях няма никакво величие. Всеобщата омраза към властта нараства бързо, протестите следват един след друг, а страстите се нажежават. В същото време рейтингът на опозиционните партии остава много нисък, а искането за демократизация надхвърля либерализма.

На репресии са подложени предимно активни хора, които често биват залавяни заради публикациите си в интернет. Въпреки това стана обичайна практика дори пасивните читатели да бъдат осъждани за повторно публикуване.

3. Конфликти и отношение към опасни (например ядрени) държавни про-екти.

Хората са свикнали да се доверяват напълно на правителството при решаването на сложни проблеми и следователно опасните проекти на доминиращите сили рядко могат да предизвикат конфликт и отхвърляне. Това е така, защото повечето обикновени хора са некомпетентни по тези въпроси. Хората се обиждат повече от проекти, които удрят портфейла им (системата Платон, например) или интересите им, какъвто е случаят с вреднитe за околната среда предприятия и фабрики.

Хората са спокойни за ядрената енергия, защото разбират, че в страната няма толкова пари (както в Европа) за зелена енергия. За да разберете истинската ситуация трябва да вземете предвид, че цялата икономика на огромна Русия е равна на икономиката на Испания по време на финансовата криза. Освен на суровинния характер на икономиката, това се дължи и на факта, че капиталисти и чиновници пренасят награбените капитали в чужбина в офшорни зони. Следователно всички екологични протести са свързани главно с изграждането на предприятия, които са пряко вредни за местната среда (например инсталация за изгаряне на отпадъци).

4. Как настоящите репресии засягат бедните (мигранти, безработни, бездомни, изключени)?

Най-потиснати са работниците мигранти, предимно от Централна Азия. Те вършат по-голямата част от физическата работа и не протестират, защото или работят на черно, или лесно могат да им отнемат разрешителното за работа. Освен това повечето от тях не планират да останат, искат да спечелят пари и да се върнат у дома. Винаги е имало предубедено отношение от страна на полицията и служителите към изключените (бездомни, бедни, мигранти) слоеве от обществото. Всъщност те не се считат за хора и пълноправни представители на обществото. Документите и регистрацията на мигрантите се проверяват непрекъснато, бездомните са прогонени в покрайнините, а на бедните, които не могат да си платят сметките, им спират тока и водата.

Полицията е жестока към дребните търговци по улиците, които продават продукти от градините си или други стоки, те просто могат да бъдат бити и да им се вземе стоката. Изключените са обречени на презрение не само от ченгетата и заведениията, но и от хората. Те гарантирано ще бъдат бити на улицата и имат голямия шанс да попаднат в затвори и лагери за нарушаване на заповеди и закони или дори без да ги нарушават. Социално презрение и изолация очакват такива хора заради тяхната изостаналост от по-успешните слоеве в живота. С една дума, репресията срещу изключените граждани е, като правителството ги принуждава до определено съответствие и ниво, без да им дава и ги лишава от равни възможности с другите.