публикувано в LUNDIMATIN #465 , 4 март 2025 г

След трагедията на гарата в Нови Сад, която се случи на 1 ноември 2024 г. в 11:52 ч., Сърбия преживя социално движение от безпрецедентен мащаб. Двадесет години след масовите мобилизации, които свалиха Слободан Милошевич, властта се разклаща за втори път, докато всеки ден дава нова сила на стотиците хиляди хора, които сега излизат на улиците всеки ден.

От вълнението в първите часове се надигна дух на протест, който постепенно издуха всички предполагаеми несломими опори на един режим, основан върху корупцията. Оставката на министър-председателя Милош Вучевич на 28 януари не направи нищо, за да намали ентусиазма на едно движение, което, и в това е основната му сила, ясно заявява своите цели. Студенти от Белград, Нови Сад и другаде изразиха много конкретни искания през последните месеци: публикуване на всички документи относно поканата за търг за изграждане на новата козирка на жп гара Нови Сад; реформа на съдебната институция; 20% намаление на таксите за обучение. Накратко, целта е ясна: да се срине система, която е корумпирана до сърцевината, от която катастрофата от 1 ноември беше травматична еманация за големи части от обществото. Тогава падането на Александър Вучич и неговите еничари макар и неизбежно, става второстепенно.

Днес студентите и всички, които се присъединиха към тях – учители, художници, фермери, адвокати, лекари, полицаи, компютърни специалисти… дори ветерани от войните в Югославия – се смятат от изпълнителната власт, като телевизионни интервенции по Pink TV, за манипулирани от „чужди агенти“. Това обвинение, което очевидно е неоснователно, е доказателство за класически метод, използван от президента Вучич, който се състои от клевета и използване на множеството канали, с които разполага – SNS на власт, контролираща почти всички медии в страната – за предаване на неговите думи. Сръбското общество обаче вече не се заблуждава и конкретният ефект от структурния провал на режима и на системата, на който той е само плодът, е достатъчен, за да запали искра, която не е готова да угасне. Яростно поддържан от тези хиляди мобилизирани хора, включително студенти, събрани на пленарни заседания за вземане на решения, диктуващи курса, пламъкът продължава да расте, до степен да стане неконтролируем в очите на управляващите.

Целта на гмуркането в това, което вълнува цяла нация от месеци, е да разберем как движението пред очите ни има значителна революционна сила. Това, което възниква и ще продължи да възниква от такъв масивен, структуриран, ефективен феномен, са нови начини за извършване на революцията, за момента трудни за разбиране в обичайните мрежи за четене, които проектираме върху това, което би било „цветна революция“ – „най-мръсната от човечеството“ според думите на сръбския президент.

Трудно е да се мисли за този нов епизод на протест в Сърбия, без да се види прякото наследство на „пропиляната революция“, ръководена от OTPOR в самото начало на 2000 -те години. По думите на Уолтър Бенджамин, „не витае ли около нас малко от въздуха, дишан някога от мъртвите? »¹ . Това включване на революцията, която Сърбия преживява днес, в по-широка историческа рамка не омаловажава нейния уникално нов характер. Първата сила, вече спомената, на движението се крие в установяването на ясен списък от искания, които то знае, че е непостижимо в рамките на координатите на сегашния режим: тази точка го прави господар на часовниците, властта не може да го удовлетвори, без да рухне. Дори напускането на президента Вучич не би могло – на теория – да спре движение, което е все по-безразлично към неговата съдба.

Вторият момент се крие в метода за вземане на решения, който се прилага стриктно от всички факултети, независими един от друг, но организирани около два прости принципа: този на самоуправление – югославска традиция – и преди всичко този на колективно и хоризонтално вземане на решения в рамките на пленумите. Така оформящата се революция се изгражда като архипелаг от центрове, които успяват да се координират и обединят, за да извършват ефективни действия в национален мащаб. През последните дни студенти от четирите най-големи града в страната – Белград, Нови Сад, Ниш и Крагуевац – се събраха в Нови Пазар. В същото време студентите в Нови Сад отправиха нов призив за обща стачка на 7 март, а кръгови кръстовища бяха блокирани след нелегитимния избор на новия кмет на града. Тези многобройни примери, все още пресни, са само малка част от всички действия, инициирани на всички нива от пленумите: календарът на революцията, определян ден за ден и по децентрализиран начин, след това става неконтролируем, защото е непредвидим.

Хоризонталността на студентската маса, към която се присъединяват стотици хиляди хора през седмиците, поражда специфични начини на действие, които трябва да бъдат анализирани по-конкретно. Разгръщането, едновременно на цялата територия и за дълъг период от време, на логиката на заемане – статично или мобилно – на обществено пространство представлява кулминацията на движението на местата, започнало в зората на 2010-те години. Жак Рансиер вижда в окупационните движения , по-специално това на Zuccotti Park в Ню Йорк, фундаментално политическо отклонение на пространството, което се състои в „скъсване с този материал и символично споделяне на ролите“². Това, което се случва в Сърбия, точно потвърждава тази интуиция: студентите не искат власт, те вече я упражняват, те връщат политиката там, където трябва да бъде с парадоксалното изискване за уважение към институциите. В действителност, тази симбиоза – домакинът е статичната професия, симбиотът, неговият мобилен двойник или обратното – отива отвъд физическото публично пространство, за да завладее новите комуникационни пространства на времето. Овладяването на кодовете на социалните медии от поколението, което отговаря тук, дава на изображенията ново разпространение. Още веднъж Арабската пролет, Кленовата пролет, Квадратното движение и Жълтите жилетки виждат тук методите, които спонтанно са се породили, да бъдат завършени и усъвършенствани.

И накрая, очевидното остава: движението се задържа, защото замени безформените и примирени маси. Естественият, но преднамерен избор на студенти от Нови Сад и другаде да изберат като свое основно искане един несводим общ знаменател – борбата срещу ендемичната корупция на една система – сега я прави непобедима. Според проучване на Центъра за изследване, прозрачност и отчетност (CRTA) почти 80% от сръбското общество подкрепя движението. Това също го прави, освен сигурния му пацифизъм, толкова труден за потискане с насилие, както може да се види в други страни. Сръбското общество, травматизирано от насилието и неговите предизвикателства, от спомените за войната до стрелбите, опустошили страната през май 2023 г., не толерира и най-малкото нападение срещу демонстранти, особено студенти. След това правителството е принудено да играе маскирано, нареждайки на милиционери, облечени в черно, да тероризират хора, които повече няма да бъдат тероризирани.

Колкото и сложна да е, „Сръбската пролет“ носи в практическата си връзка с революционното осъществяване на един последователен проект. Чрез практиката студентите и всички останали направиха движението си неугасващо, без предварително изградена идеологическа линия, а на перманентната гребенна линия, където се събират всички онези, които чувстват, че е време да нанесат фаталния удар на една умираща система. Днес е трудно да се очертаят контурите на една обновена Сърбия; но това, което се появи през последните няколко месеца, има заслугата да отвори пробив: за всички онези, които все още не са се осмелили да направят крачката.

Майкъл Льови, Валтер Бенджамин: Предупреждение за пожар. Прочит на тезите „За концепцията на историята“ , Париж, Éditions de l’Éclat, 2014 г., стр. 43 ↩︎
Жак Рансиер, Тридесетте безславни. Политически сцени , Париж, La Fabrique, 2022 г., стр. 158 ↩︎