Началото

Ноември 2019. Съединените щати се управляват от клоун. Сред учените цари глобален консенсус, че човешката цивилизация затопля атмосферата на планетата, а сред целокупното ѝ население – че е виновен някой друг и че от нас нищо не зависи. В тази ситуация Адам Маккей, успешен холивудски сценарист и продуцент, обявява, че ще прави филм за метеорит, който ще удари Земята. Филмът ще бъде

мрачна сатира от рода на „Да разлаем кучетата“, „Доктор Стрейнджлав“ и „Мрежата“ и, ако е дори наполовина толкова добър, ще се радвам.

Маккей не крие мотивацията си

Филмът дойде от моят растящ ужас пред лицето на климатичната криза и факта, че живеем в общество, което я поставя на четвърто или пето място в новините, а в някои случаи дори отрича, че това се случва, и колко ужасяващо, и едновременно абсурдно до смях е това… Започнах да говоря с много учени (специалисти по климата). Търсех добри новини, но така и не намерих. Всичко, което чувах, беше по-лошо, отколкото излиза в медиите. И така, говорех с Дейвид Сирота и си казвахме „Можеш ли да повярваш, че това не се отразява в медиите? Че го избутват в края на новините? Че не го слагат в заглавието?“

Следват две сделки с Paramount и Netflix, 75 милиона долара, ангажиране на цяло холивудско съзвездие и две години работа.

По същество филмът е критика на съвременното общество, което няма механизми да приеме научния консенсус, дори когато той буквално се сгромолясва върху главата му. Учените, открили кометата, използват точно рецептите, които познаваме от училищата по либерална демокрация, за да спасят планетата, човечеството и себе си. Първо се обръщат към политиците, но се сблъскват с алчност, егоизъм, корупция и, не на последно място, некадърност. После опитват чрез медиите, които продължават да забавляват зрителите, вместо да рискуват рейтинга си. Учените успяват да организират масово обществено движение, което се оказва безполезно. Накрая се налага с погнуса да стискаме палци за успеха на проядените от корупция политици.

Краят

Декември 2021. Когато филмът вижда бял свят, човечеството вече е в разгара на нова криза. Вече две години новините около COVID-19 шестват в уводните заглавия на медиите. Консенсусът сред учените, доколкото има такъв, отново е оспорван. Изведнъж филмът се оказва много по-актуален от очакваното, дори нещо повече – всички приемат посланието му, а никой не се разпознава на страната на невярващите в науката.

Вече от десетилетия „науката“ е новата религия, а „учените“ са нейните пророци. За всяка политическа власт, всяка кражба и дори всяка война лесно се намират „научни“ аргументи. Докато учените събират данни за опасностите пред човечеството, лесно се намират други учени и политици, които са готови да ги отричат до последно, за да се настанят поне за малко на върха на славата и властта. Още по-лесно се намират бизнесмени и политици, които са готови да спечелят от заплахата, без да правят нищо, за да я спрат.

Вероятно днес повече от всякога науката се управлява от властта и парите, и по-малко – от съвестта. Учените трябва да вечерят като всички нас, а модерните научни изследвания са невероятно скъпи. Докторите стават все повече и е все по-лесно да бъде купен някой от тях. Много от хората не правят разлика между доктор по молекулярна биология, доктор по домашните любимци и „Доктор Йоткер“. Затова всяка щуротия може да бъде представена като „научна истина“, стига да се намери някой с достатъчно медийна власт, да я подкрепи. Онези медийни рупори, които първо отричаха глобалното затопляне, после отричаха ролята на човечеството в него, после отричаха опасността от коронавируса, а днес отричат ползата от ваксините, показват все хора в бели престилки.

Затова онези, които всъщност оспорват научния консенсус, лесно виждат себе си на негова страна. Затова са възможни подобни възторжени коментари към филма:

аз съм от поколението, което гледаше филми за светлото бъдеще.. сега се правят филми за мрачното такова.. и какво ще удари тази комета.. една планета умираща от пандемия, където енергийните запаси се изчерпват и зелената религия убива бъдещето.. или малките локални войни, които неминуемо ще прерастнат в една голяма.. или изчезването на бялата интелигентна раса, са сметка на цветнокожите идиоти плодящи се като плъхове…

Подобни объркани коментари са илюстрация на кашата, която цари в главите на повечето зрители. Същите хора, които отчаяно търсят политик, носещ по-малко зло, които мърморят срещу всяка новина за планетарна опасност, се разпознават като вестители на неудобната научна истина, игнорирани от медиите и преследвани от политиците. Лесно би било да обвиним самите тях, че са неадекватни, но истината е малко по-сложна – властта се държи точно така с всички нас. Учени или зрители, тя ни използва когато и както ѝ е удобно. Днес, ако има пари в зелена енергия или трябва да бъде затворен някой ТЕЦ, ще ни покажат активист на Грийнпийс. Утре, ако собственикът на ТЕЦа си е платил, ще покажат нещастните миньори, оставащи без работа. Всички ние, бедните хора, реално сме суровина в машината, управляваща нашия свят. Точно както учените от филма, тя може да ни превърне в медийни звезди или в преследвани животни, в зависимост от нуждите на онези, които я управляват.

Бъдещето

Но, както и във филма, спасението няма да дойде от науката, не и без да разрушим машината, която я развращава. Разрушаването започва от собствения ни дом – вместо да повтаряме безкритично онази пропаганда, която ни допада, нека се научим да прилагаме към нея същата критичност и скептицизъм, които прилагаме към останалата! И завършва с разрушаването на самите капиталистически отношения, които превръщат учените в слуги на богаташите. Това е единственият начин науката да заработи в интерес на всички хора, а не на самоназначилия се елит. Големият въпрос е дали няма да стане прекалено късно, за да мислим за спасение?