Известен е като изразител на анархо-комунистическото течение и е автор на известното „Резюме на Капитала“ (на Карл Маркс).

Карло Кафиеро е роден в Барлета на 1 септември 1846 г. в семейството на Фердинандо и Луиджия Азарини. Семейството му е консервативно, принадлежащо към богатата аграрна буржоазия на Пулия. Брат на Карло, Пиетрантонио (1836-1911), е депутат в повече от три законодателни органа.

В Лондон той лично се среща с Фридрих Енгелс и прегръща марксистките идеи. Енгелс го кани да замине за Италия, за да се противопостави на влиянието на Джузепе Мацини и Бакунин в италианските секции на Международната асоциация на работниците.

Първоначално неутрален пред спора между бакунисти и марксисти, през първите месеци на 1872 г. той открито застава на страната на про-Бакунинската анархистка фракция. След това заминава за Швейцария, за да се срещне лично с Бакунин, благодарение на когото допълнително консолидира колективистично-анархисткия си избор.

От тук нататък той работи активно със своите приятели Бакунин, Малатеста, Кропоткин, превежда множество трудове. Заедно с Бакунин решават да купят парцел земя и да построят вила, която да носи името „Бароната“, която да служи като сигурно убежище за революционери от цяла Европа. Организира въстание с Енрико Малатеста заради което са вкарани в затвора.

През октомври 1880 г., взима участие в конференцията на Анархистката федерация на Юрата в Шо дьо Фонс (9-10 октомври), където изнася известната си реч за анархията и комунизма. Тази реч и досега остава един от първите оцелели документи, очертаващи принципите на анархисткия комунизъм. Текстът е публикуван в женевския вестник Le Revolt през 1880 г. Повече няма да говорим за него въпреки, че е велик деец. Вместо това ви предлагаме да прочетете пламенната му реч:

„На конгрес, проведен в Париж от Централния регион, един от ораторите, отличаващ се с огорчението си срещу анархистите, заявява: „Комунизмът и анархията викат, защото са заедно“.

Друг оратор, също говорещ срещу анархистите, но по-малко яростно, възкликна, говорейки за икономическото равенство: „Как може свободата да бъде нарушена, ако има равенство?“

Ето го! Мисля, че и двамата говорители грешаха.

Напълно възможно е да имаме икономическо равенство, без да имаме ни най-малка свобода. Някои религиозни общности служат като живо доказателство за това, тъй като съществуват в пълно равенство и същевременно като деспотизъм. Равенството е пълно, защото лидерът се облича в същите тъкани и яде на същата маса като останалите; той се различава от тях само по правото, което има да командва. А какво да кажем за привържениците на „народната държава”? Ако не се бяха сблъскали с какви ли не препятствия, сигурен съм, че накрая щяха да постигнат пълно равенство, но същевременно и най-съвършения деспотизъм. В края на краищата, не бива да забравяме, че деспотизмът на съвременната държава само би се засилил от икономически деспотизъм за сметка на всички капитали, които биха преминали в ръцете на държавата, и всичко това би се увеличило многократно, благодарение на всичката централизацията, необходима за тази нова държава. Ето защо ние, анархистите, приятели на свободата, предлагаме да се бием с тях не на живот, а на смърт.

Така, противно на изложеното, има всички основания да се страхуваме за съдбата на свободата, дори и равенството да съществува. В същото време не трябва да се страхуват за съдбата на равенството там, където съществува истинската свобода, тоест анархията.

И накрая, анархията и комунизмът не крещят, защото са заедно. Щяха да крещят, ако не бяха заедно. В крайна сметка и двете думи, синоними на свобода и равенство , са две условия, които са абсолютно необходими за революцията и неотделими едно от друго.

Нашият революционен идеал е много прост, както е лесно да се види: както всички наши предшественици, той се състои от тези две концепции: свобода и равенство. Има само една малка разлика. Научени от триковете, които реакционерите от всякакъв вид и по всяко време са извършвали със свобода и равенство, ние си препоръчахме да използваме вместо тези два термина израз, който точно да изрази значението им. И двете ценни монети бяха толкова често фалшифицирани, че решихме най-накрая да разберем и измерим истинската им стойност.

Ето защо на мястото на тези две думи „свобода” и „равенство” поставяме две еквивалентни, но такива, чието значение вече не може да доведе до двусмислие. Ние казваме: „ Искаме свобода , тоест анархия , и равенство, тоест комунизъм “.

Анархията днес е нападение, това е война срещу всяка власт, всяка власт, всяка държава. В бъдещото общество анархията ще стане защита, пречка за възстановяването на всяка власт, всяка власт, всяка държава: пълната и неделима свобода на индивида, който, свободно и ръководен изключително от своите нужди, вкусове и симпатии, се обединява с други лица в група или асоциация; свободното развитие на асоциация, която се обединява с други в комуна или квартал; свободното развитие на комуни, които са обединени в регион – и така нататък: региони в държава, държави в човечество.

Комунизмът е въпрос, който ни занимава особено днес – това е втората точка от нашия революционен идеал.

В момента комунизмът е преди всичко атака; Това не е унищожаване на властта, а изземване, от името на цялото човечество, на всички налични богатства на земното кълбо. В бъдещото общество комунизмът ще бъде използването на цялото налично богатство от всички хора и в съответствие с принципа: От всеки според способностите, на всеки според нуждите , тоест: От всеки и на всеки според волята .

Трябва да се отбележи – и това е особено вярно за нашите противници, авторитарни или държавни комунисти – че изземването на притежанието и използването на цялото съществуващо богатство трябва, според нас, да бъде работа на самите хора. Тъй като хората, човечеството, не са индивиди, способни да грабнат богатството и да го държат с две ръце, казват те, затова е необходимо да се установят някакви лидери, представители и пазители на общата собственост. Но ние не споделяме това мнение. Без посредници, без представители, които в крайна сметка започват да представляват само себе си! Никакви модератори на равенството, още по-малко модератори на свободата! Няма ново правителство, няма нова държава, дори тя да се нарича народна или демократична, революционна или временна!

Общото богатство е разпръснато по цялата земя и по право принадлежи на цялото човечество; тези, които са близо до това богатство, и до степента, в която се радват на него, се радват на него общо. Хората от определена страна използват земя, коли, работилници, къщи и т.н. в тази страна и да ги използвате всички заедно. Като част от човечеството те упражняват тук фактически и пряко правото на част от богатството на човечеството. Но ако някой жител на Пекин дойде в тази страна, той ще се ползва със същите права като всички останали; заедно с други, той ще се радва съвместно на цялото богатство на страната, точно както би направил в Пекин.

Така че ораторът, който обвини анархистите, че искат да установят групова собственост, беше много сбъркан. Би било добра идея да се унищожи държавата и да се замени с много малки държави! Убийте чудовището с една глава, за да се изправите срещу чудовището с хиляди глави!

Не, казахме и не се уморяваме да повтаряме, никакви посредници, брокери или принудителни слуги. които в крайна сметка стават истинските господари: ние искаме цялото съществуващо богатство да бъде взето във владение директно от самите хора, да бъде пазено от техните мощни ръце и сами да решават как най-добре да го използват, независимо дали за производство или потребление.

Но ни питат: приложим ли е комунизмът? Имаме ли достатъчно продукти, за да дадем на всеки правото да ги използва по желание, без да изискваме от хората да вършат повече работа, която не желаят?

Да, отговаряме, разбира се, ще бъде възможно да се приложи този принцип: От всеки и на всеки според волята му , защото в бъдеще общественото производство ще стане толкова изобилно, че няма да има нужда нито да се ограничава потреблението, нито да се изисква повече работят от хора, отколкото могат или ще искат да го изпълнят.

Това гигантско увеличение на производството, което днес дори не можем да си представим, може да бъде предвидено въз основа на изследване на причините, които го пораждат. Тези причини могат да бъдат сведени до три основни:

– Хармония на сътрудничество в различни сфери на човешката дейност, заменяща сегашната борба, която се превръща в конкуренция;

– Въвеждане на огромен брой всякакви машини;

– Значителни икономии на труд, инструменти и суровини поради премахване на вредно или ненужно производство.

Конкуренцията, борбата е един от основните принципи на капиталистическото производство, чийто девиз е: Mors tua vita mea , твоята смърт е моят живот. Смъртта на единия носи късмет на другия. И тази ожесточена борба се води от страна на страна, от регион на регион, между хората – както между работници, така и между капиталисти. Това е война на живот и смърт, битка във всякаква форма: дуели, битки между групи, взводове, полкове, армейски корпуси. Един работник намира работа там, където друг я губи; една или повече индустрии просперират, докато други намаляват.

А сега си представете, че в едно бъдещо общество този индивидуалистичен принцип на капиталистическото производство „ Всеки за себе си и срещу всеки и всеки срещу всеки “ ще бъде заменен от истинския принцип на човешката социалност: „ Всеки за всеки и всички за всеки “. Няма ли резултатът да бъде гигантска промяна в резултатите от производството? Представете си как ще се увеличи производството, ако всеки човек, вместо да се бие срещу всички останали, получава помощ от тях, когато вече не става техен враг, а техен сътрудник. Ако работата на 10 души дава резултати, които са напълно невъзможни за един индивид, колко големи ще бъдат резултатите, постигнати в резултат на голямото сътрудничество на всички хора, които днес работят във враждебност един към друг?

А колите? Колкото и огромна да ни се струва днес появата на тези мощни помощници при раждането им, тя е минимална. в сравнение с това, което ще бъде в едно бъдещо общество.

Днес машината се сблъсква с невежеството на капиталиста, а още по-често с неговата незаинтересованост. Колко машини не се използват просто защото не носят непосредствени ползи на капиталиста? Дали една въглищна компания, например, би направила разходи, за да вземе предвид интересите на работниците и да изгради скъпи механизми за спускане на миньорите в мината? Ще въведе ли общината машина за къртене на камъни? докато тази работа му дава средство за евтино доставяне на подаяния на гладните? Колко много открития, колко много научни постижения днес остават мъртва буква само защото не служат в полза на капиталиста!

А самият работник днес е враг на машините и има основание за това, тъй като те се изправят срещу него като чудовища, които се канят да го изгонят от фабриката, да го обрекат на глад, мъки и смърт. И какъв голям интерес ще има той да увеличава техния брой, ако вече не е слуга на машините, а напротив, те започнат да му служат, помагат и работят за негово благо!

И накрая, трябва да се вземе предвид огромната икономия и на трите елемента на труда – труд, инструменти и суровини, които днес са обект на чудовищни отпадъци. се използва за производство на неща, които са напълно безполезни, ако не и вредни за човечеството.

Колко работници, колко суровини и колко инструменти се използват днес от армията и флота за изграждане на военни кораби, крепости, оръдия и целия този арсенал от отбранителни и нападателни оръжия – не е ли така? Колко от тези сили се използват за производството на луксозни стоки, които служат изключително за задоволяване на нуждите на суетата и корупцията!

Но ако цялата тази сила, всички тези суровини, всички тези инструменти на труда се използват в индустрията, в производството на предмети, които, от своя страна, служат на производството – тогава няма ли да видим колосален ръст на производството?

Да, комунизмът е осъществим! Можете да позволите на всеки да вземе каквото му трябва според желанието му, защото ще има достатъчно за всички. Вече няма да е необходимо да се изисква повече труд от хората, отколкото всеки е готов да даде, защото винаги ще има достатъчно храна за утре.

И благодарение на това изобилие трудът ще загуби този чудовищен характер на поробване; ще му бъде дадено изключително очарованието на една морална и физическа потребност – необходимостта да изучава природата и да живее с нея.

Но не е достатъчно да се обяви, че комунизмът е възможен. Можем да заявим, че е необходимо . Не само човек може да бъде комунист; те трябва да бъдат изложени на риск, иначе няма да постигнат целта на революцията.

Наистина, ако, след като сме овладяли съвместно инструментите на труда и суровините, запазим индивидуалното присвояване на продуктите на труда, ще се окажем принудени да задържим пари и по този начин по-голямо или по-малко натрупване на богатство, в съответствие с по-голямото или по-малки заслуги или по-скоро мястото на пребиваване на индивида. Така равенството ще изчезне, защото този, който може да има повече богатство, вече ще бъде над нивото на другите. Остава само една крачка на контрареволюционерите да установят правото на наследство. Всъщност познавам един уважаван социалист, уж революционер, който подкрепяше индивидуалното присвояване на продукти и накрая заяви, че не вижда нищо неприемливо в това обществото да позволява тези продукти да се предават по наследство: според него това нямаше голямо значение . За нас, които много добре знаем какви резултати е постигнало обществото с подобно натрупване на богатства и предаването им по наследство, не може да има никакво съмнение по този въпрос.

Но индивидуалното присвояване на продукти не само би възстановило неравенството между хората – то би възстановило и неравенството между различните видове труд. Веднага щяхме да станем свидетели на разделение на „чиста” и „мръсна”, „благородна” и „долна” работа: първата ще се извършва от по-богатите хора, втората ще стане участ на по-бедните. С други думи, вече не призванието и личният вкус биха подтикнали човек да се занимава с този или онзи вид дейност, а интересът, надеждата да се извлекат ползи от тази професия. По този начин биха се възродили мързелът и усърдието, заслугите и недостатъците, доброто и злото, добродетелите и греховете и като следствие, от една страна, „наградата“, а от друга „наказанието“, законът, съдия, полицай, затвор.

Има социалисти, които силно подкрепят тази идея за индивидуално присвояване на продуктите на труда, наблягайки на чувството за справедливост.

Странна илюзия! Как е възможно при колективен труд, който ни диктува необходимостта да произвеждаме в големи количества и да използваме широко машини, при тази нарастваща тенденция на съвременния труд да използва резултатите от труда на предишните поколения – как може да се установи какво е дял от труда на един и дял от труда на друг? Това е напълно невъзможно и самите опоненти го разбират толкова добре, че накрая са принудени да кажат: „Е, добре! Но в същото време самите те признават, че това би било несправедливо, тъй като три часа работа на Петър може да има същата стойност като 5 часа работа на Павел.

Преди се наричахме „колективисти“, защото този термин ни отличаваше от индивидуалистите и авторитарните комунисти; но по същество ние бяхме просто антиавторитарни комунисти. Наричайки себе си „колективисти“, ние искахме да изразим с това име идеята си, че всичко трябва да е общо, без да правим никаква разлика между оръдията на труда, суровините и продуктите на колективния труд.

Но в един прекрасен ден видяхме появата на нова порода социалисти, които, възродили грешките от миналото, започнаха да философстват, да се възхищават, да правят разграничения и разделения по този въпрос и в крайна сметка се превърнаха в апостоли на следната теза:

„Има, казват те, потребителски стойности, а има потребителски стойности, които използваме, за да задоволим личните си нужди: това са къщите, в които живеем, храната, която консумираме, дрехите, книгите и т.н. , и т.н. И производствените ценности са тези, които ни служат за производство: работилница, хангари, хамбари, складове, машини и инструменти от всякакъв вид, земя, суровини и т.н. Първите ценности, които служат за задоволяване на лични нужди трябва да бъде индивидуално присвояване, казват те, а последните, които служат за производство, – колективно присвояване.

Това е новата икономическа теория, открита или по-скоро обновена по необходимост. Но аз ви питам, вие които любезно приписвате титлата с производствена стойност на въглищата, които служат за храна на машината, маслото, което служи за смазването й, и маслото, което служи за запалване на нейната работа, защо го отказвате на хляба и месото, което ми служи за храна, олиото, с което обливам салатата, газът, който осветява работата ми – всичко, което служи за живота и работата на най-съвършения от всички механизми, родителя на всички машини: човека?

Вие класифицирате като продуктивни ценности прерията и конюшните, където са настанени волове и коне, но искате да изключите от тази категория къщите и градините, които служат на най-благородното от всички животни: човека?

Е, къде ти е логиката?

И преди всичко самите вие, които сте станали апостоли на тази теория, много добре знаете, че в действителност такова разделение не съществува и че дори и да е трудно да го проследим сега, то ще изчезне напълно в деня, когато всички станат производители и потребители едновременно.

Така че, както виждаме, тази теория не може да даде нова сила на привържениците на индивидуалното присвояване на продуктите на труда. Тази теория доведе само до един единствен резултат: тя свали маската от играта на няколко социалисти, които искаха да ограничат обхвата на революционната идея. Отвори ни очите и показа необходимостта ясно и категорично да се обявим за комунисти.

Но нека накрая разгледаме единственото сериозно възражение, което нашите опоненти издигат срещу комунизма.

Всички са съгласни, че неизбежно вървим към комунизъм, но ни изтъкват, че в началото няма да има достатъчно храна и трябва да се въведе разпределение и разделение, като най-доброто разделение на продуктите на труда ще бъде на базата на количеството труд, извършен от всеки човек.

На това ние отговаряме, че дори ако нормирането се изисква в едно бъдещо общество, тогава трябва да останем комунисти и в това: с други думи, нормирането трябва да се извършва не в съответствие със заслугите , а в съответствие с потребностите .

Да вземем семейството, този модел на малък комунизъм (вярно, комунизмът е повече авторитарен, отколкото анархистичен, но в нашия пример това не променя нищо).

Да предположим, че бащата носи на семейството 100 су на ден, най-големият син – 3 франка, по-малкият – 40 су, а едно много малко момче – 20 су на ден. Всички носят пари на майка си, която държи семейната каса и им приготвя храна. Всички те носят неравномерно количество пари, но на вечеря всеки от тях яде според вкуса си и според апетита си; Няма нормиране. Но след това настъпват тежки времена и нуждата кара майката да не разчита повече само на вкуса и апетита на всички, когато раздава храната. Дажбите трябва да се извършват и – независимо дали по инициатива на майката или с мълчаливото съгласие на всички – порциите се намаляват. Но вижте: това разпределение не е направено според заслугите, защото най-големите порции винаги отиват при най-малките и средните деца, а лакомството се отделя за старата баба, която не носи нищо на семейството. Дори по време на глад семейството прилага този принцип на разпределение според нуждите на всеки. И така, ще бъде ли различно в голямото семейство на човечеството в бъдещето?

Очевидно щеше да се каже много повече по тази тема, ако не я бях обсъдил пред анархистите.

Не можеш да си анархист без да си комунист. Наистина, най-малката идея за ограничение вече съдържа семената на авторитаризма. Тя не може да се прояви по друг начин, освен веднага да роди закона, съдията и жандармеризма.

Трябва да сме комунисти, защото в комунизма ще осъществим истинското равенство. Трябва да сме комунисти, защото хората, които не разбират колективистичните трикове, разбират отлично комунизма, както вече са забелязали приятелите Реклю и Кропоткин. Трябва да сме комунисти, защото сме анархисти, защото анархията и комунизмът са две необходими условия за революция.“

Ние от ФАKБ ви предлагаме да прочетете и интервюто с италианските анархисти от групата кръстени на него по време на студентските протести там:

Студентски протести в Италия

Предлагаме ви и книгата на Бакунин преведена от Карло издадена на български език:

„Бог и държава“