Автор: КАФ

Войната и анархизмът: няколко фундаментални въпроса преди да заемем позиция или да се върнем към историческата позиция на анархистко движение срещу войната между политическите сили, милиции, органи и държави, ние трябва да разгледаме войната на основание на настоящите условия в света, въз основа на опита от цялата история на класовото общество.

За тази цел най-добрият начин да се стигне до правилна позиция по отношение на войната между капиталистическите съюзи, е да търсим отговори на следните емпирично определени и исторически обусловени въпроси.

Въз основа на това имаме следните въпроси:

– Дали анархистите в Украйна или Русия като цяло са на сходно ниво , по отношение на въоръжените си сили и социална мобилизация, в сравнение с махновците в Украйна от началото на миналият век?

Като се има предвид, че махновисткото движение не е било изправено пред само един враг, а в едновременно се противопоставя, на различни фронтове, на различни сили като, Червената армия, Бялата армия и Пруската армия. Дали сегашните въоръжени анархисти на Руските и Украинските бойни полета имат силата и социалното присъствие (като махновците) да се борят и съпротивляват едновременно срещу Руската армия, Украинската армия и националистическите милиции?

– Ако можем да се изразим така, дали анархистите в руско-украинския война са способни да освободят град или регион независимо от и отделно от украинската държавна/армия, или са в състояние да освободят и защитят самостоятелно руски град?

Или поне дали украинските анархисти имат автономно съществуване и дейност извън и срещу украинската и руската държава и армии? Ако нито една от тези възможности не съществува, как те определят автономията на своята въоръжена дейност? В такъв случай какво ще постигнат анархистите и какъв би бил резултатът от техните действия?

– Всички знаем, че броят на въоръжените другари не е достатъчно значим, за да устои на атака от страна на украинската държавна армия и да се защитят (Точно както Червената армия пробожда Махновци в гръб, след като отбиват атаките на Бялата армия и сключване на споразумение с прусаците). Дали защитата на капиталистическата държава Украйна или убийството на няколко войници които са насилствено вкарани в руската армия, или отразяването на няколко руски военни атаки, заслужават другари анархисти да жертват живота си?

– Участие във войната между две буржоазни образувания или националистически фронтове или две световни суперсили под претекст за борба с фашизма „лошата страна“, сякаш държавата, правителствата или всяка друга авторитарна сила не носят зародиша на фашизма. Дали държавата може да съществува без фашизъм, национализъм и империалистически интереси, така че можем да се борим на страната на единия срещу другия?

– Имаме ли ние подтиснатите, държава или още по-лошо, имаме ли по-добро правителство, което заслужава да го защитим от „външен“ агресор?

– Много от основанията за вдигане на оръжие за една страна на капитала срещу друга, се основават на мита за свободата и демократичните права.

– Дали участието на другари в името на анархизма във война срещу човечеството, живота и околната среда, между две буржоазни армии, е по-подходящо от участието на анархисти и левичари в силите на YPj, PYD и YPG Rojava, което доведе до консолидиране на капиталистическата власт в убийството на анархисти?

-Сега, след векове анархистки опит, на саможертва на най-активните, смели и енергични млади другари, като в Рожава, в Украйна или другаде, когато войната не е за нашите интереси и когато не се води чрез нашата собствена автономия срещу капиталистическата държава, не означава ли това, че попада в капана на световните супер сили? Не е ли това да бъдеш примамен от триковете на врага, когато всеки ден, някъде по света, потиснатият живее и бунтовническата енергия, използвана като пушечно месо за капиталистическите войни, за да се съживи пазарът на оръжие за военно-промишленият комплекс?

– Не е ли убийството на анархистки другари в Украйна същото като убиване на маргинализирани и идеализирани млади активисти и гневни диверсанти от Европа сред ИДИЛ и PYD?

–Знаем кои са нашите загуби в капиталистическите войни по света (били те войници на военните фронтове, анархисти/борци за свобода или цивилни жители в населените места).

Какъв смъртоносен удар ще нанесе смъртта им върху социалното и революционно движение? Какви са нашите постижения като анархисти и активисти за социалната революция, от участието в тези конфликти?

За съжаление има много примери за такива бедствия и те се повтарят ежедневно по бойните полета на световните капиталистически войни.

– Много „анархисти“, които обичат войната, оправдават участието си в конфликта между Русия и Украйна, или войната между PYD правителството и турската/ISIS/сирийската държава, или другаде, сравнявайки собствента си позиция с въоръжената съпротива на махновци и каталунските анархисти. Съществува ли такава социална и подривна дейност, като тази на махновците от 1917-1921 г. или през 1936-1939 г. в Испания, навсякъде по света?

Има ли такива колективни или кооператива за производство и справедливо разпределение на благата, което може да оправдае участието ни на бойното поле, за да ги защитим?

Дали махновците или анархистите в Испания са станали част от буржоазните бойни полета? Бяха ли те, защитници на „своята“ страна и „своя“ народ?

– Както е известно, участието на анархистите във войните през 20 –ти век е за да се поддържа и развива социална революция. За съжаление, нито в Украйна, нито в Рожава революционните организациии , социалната съпротива и формирането на анархистки общности и анархистки движения, автономия в програмно и организационно отношение, не са на нивото на анархистите от 20-ти век, за да се противопоставят на националистките, религиозните сили и политически партии.

Още веднъж, не е ли пропагандата за участието в тези войни същата като тази, на войните за каузата на Аллах? Или на воювашите от националистически и патриотични чувства? Или стремеж към митичната защита на демократичните права и свободи, разрешени от капиталистите?

– Както всички знаем за всеки нов анархист, хиляди стават членове на мафиотски, войници в специалните сили, договорни милиции и авантюристи, за да забогатеят конкурирайки се помежду си. Не е ли мълчанието и бездействието срещу жертвите на свежите и активни млади анархисти под претекст за зачитане на индивидуалните свободи, нападение срещу анархизма и неговата историческа позиция? (Вярно е, че не можем да диктуваме на хората как да живеят и умрат, в рамките на кои авторитарни сили и фронтове или в името на кой капиталистически субект), но дали всеки е свободен да бъде част от една държавна сила, или един фронт на капиталисти срещу други в името на анархизма? „Отговорно и приемливо ли е да се подкрепят другари които открито подклаждат война, която не е тяхна, и е удар по социалната революция в Украйна, Русия и света?

– Можем ли да възприемем позиция на двоен стандарт по отношение на войната. От една страна позиция на руските другари анархисти, които на дневна база се съпротивляват срещу руските военни нападения в Украйна или саботират тези нападения, и от друга страна, позицията на другарите, които въоръжени се сражават на същото бойно поле, рамо до рамо с украинската армия? Ще наречем ли и двете позиции еднакво анархистки? Дали тези другари, които смятат, че е правилно да подкрепят въоръжените Украински анархисти оказват подкрепа на анархистките другари и антивоенни активисти в Русия? Дали мълчанието и подкрепата за такава историческа грешка (анархисткото присъствие на фронта на страната на една държава срещу друга, защитавайки целостта и суверенитета на една буржоазия срещу нападението на друга капиталистическа държава и в подкрепа на националната държава) предават историческите позиции на анархизма?

Не е ли това отричане на революционните позиции на анархизма?

Не е ли това сбъдване на вековната мечта на противниците на анархизма, за да видят анархистите тяхната исторически радикална позиция, доминирана от медийната машина на войната и от националистически идеологии. И не съдействаме ли ние за това чрез нашето мълчание и бездействие срещу тази историческа грешка и отклонение?

– Ако въпросът е за ролята на анархистите в събитията на класовата борба, за защита на живота на общностите, за предотвратяване на фашизма и т.н, защо с тези другари не отидем при Амазония, в Южна Азия или в Африка, където общностите живеят под постоянно корпоративни атаки?

Каква е разликата между атаките на гигантски капиталистически компании, базирани в Европа, Съединените щати и на други места срещу общностите на коренното население на Амазония и африканските региони и унищожаването на околната среда и човешкия живота в света, с войната в Русия и Украйна?

Какви преки и кооперативни действия, организирахме ние срещу тази непрекъсната война в нашето ежедневие?

– Дали за анархизма като цяло и за IFA в частност, щетите от разцепване на федерацията и напускане на IFA надхвърлят щетите от сегашната неясна и колеблива позиция на IFA по отношение на войната, която рискува да заблуди новите поколения анархисти и укрепването на националистически елементи в IFA?

– Запазване на единството на каква цена? Дали чрез отклоняване от и пренебрегване на основите на анархизма?

Кога в историята световна анархистка федерация е мълчала за участието и подкрепата на войната от страна на един или повече анархисти?

– Освен това, макар да настоява за свободата на индивиди и федерации и на нашата вяра в независимостта и неутралността на тези анархистки принципи, правилно ли е член или федерация да участват в избори, да гласуват и да участват във войни в името на IFA? Не е ли това отклонение от основните принципи на анархизма и отстъпването от историческата антидържавна линия на анархизма?

– Подкрепят ли и одобряват ли всички другари анархисти в Украйна участието в държавната армия? Ако отговорът е „не“, как другарите, които подкрепят въоръжените анархисти в страната на Украинската армия виждат и четат позицията на украинските другари, които са против присъединяването към военния фронт?

– Ако иранските и иракските анархисти бяха участвали в ирано-иракската война под съшият претекст като на някои украински анархисти; Също така, ако иракските анархисти, се бяха вдигнали на оръжие, срещу армиите на коалицията във втората и третата война в Персийския залив, какъв ще бъде вашият прочит по отношение към тях?

– Ако анархистите в кюрдските райони на Ирак се намесват, за да се противопоставят на атаките на държавата на територията на Турция, която използва химически оръжия, убива деца, депортират села, унищожава околната среда, дърветата и животните, и бомбардира гранични села в продължение на 33 години? Как се отнасяте към кюрдските анархисти, когато те се присъединят към армията на KRG или PKK и каква ще бъде вашата позиция ?

– Дали анархистите в европейските страни, чиито „страни“ са постоянно във война с други нации по света, като например войни в Африка и Близкия изток, извършват саботажи и пряка борба срещу армиите и властите в техните страни, както другарите руснаци сега и както революционните анархисти, комунисти и социалисти по време на първата и втората световна война?

Забележка: Ние като KAF имахме тези въпроси и коментари от самото начало, но бяхме в очакване на вашата позиция и тази на други другари от федерациите на IFA. Вярваме, че някои от вас са с дълга история на официално участие в анархистките движения и са наясно с историческите позиции на анархистите срещу войните, срещу държавата и капитализма. Трябва да признаем, че нагласите и позициите на някои европейски анархисти към войната в Рожава и в Украйна ни шокира. Особено когато виждаме, че има елементи, които открито и активно участват във войните между различните капиталистически държави в името на анархизъма, когато виждаме някои, които подкрепят тези позиции и също тези, които предпочитат да мълчат, докато анархистите биват убивани за ползите от капитализма и неговите войни!

Нашият принос към работата на последния конгрес за капитализма и война ясно отразяват нашата позиция, и ние се надяваме, че тази грешка ще ни помогне да координираме и укрепим анархисткото си единство.