На 05.04.1928 г. край Троян се самоубива легендарният анархист Васил Стоянов Попов (Героя, Доктора)

Роден е на 4 април 1879 г. в с. Микре, Ловешко. Учи в Общинската гимназията в Ловеч, но не успява да я завърши. Твърди се, че още в училище оформя анархистични възгледи и получава прозвището „Героя“ при решаване на особено трудна математическа задача. Героя е закърмен с анархизма от Тинко Симов още като ученик в Ловешката гимназия и между двамата съществува дълбоко приятелство. Прозвището му “Доктора” пък идва в нелегалните чети заради склонността му винаги да носи медицинска чанта със себе си.

Заради анархистическите си идеи е преследван от властта и през пролетта-лятото на 1924г. минава в нелегалност. На 12 юни 1924г. заедно с Вълко Шанков ликвидират плевенския околийски пристав Сербезов. Попов е обявен е за враг номер едно на “Царщината” и е обещана награда за главата му в размер на 250 хиляди тогавашни лева.
Участва в нападението срещу Борис ІІІ в прохода Арабаконак през април 1925 г. Четник е в Копривщенската и Троянската анархо-комунистически чети, като участва дейно във всички акции провеждани от тях.
След 1925г. много анархисти, между които и Героя отказват да се съобразяват с курса на Комунистическата партия за прекратяване на въоръжената борба. Единствената чета, която остава на българска територия в края на злокобната 1925г, е четата на легендарния Васил Попов – Героя.
Дело на четата е ликвидирането на 23 ноември 1925г, на околийския началник на Ловеч Никола Тифчев, при което Героя е ранен в ръката, травма от която той така и не успява да се излекува до самата си гибел.

Четата „кротува“ до късната пролет на 1926г, когато преминава в настъпление.

Още с настъпването на лятото, четите на Васил Попов – Героя и Нано Петров се активизират и двете заедно на 20 юни 1926г, извършват един от най-големите ексове в историята на българския анархизъм, като прибират от Троянската поща приблизително половин милион лева, при която са убити трима полицаи.

През същата година четата ликвидира полицейския пристав при Ловешкото околийско управление Петко Пашов.

На 24 юли момчетата на Васил Попов правят неуспешен опит да освободят своите ятаци от село Голяма Желязна, атакувайки конвоя, който ги отвежда.

Тези дръзки акции карат властта да предприеме жестоки мерки за смазване на четническото движение и поддържащата го яташка мрежа в троянско и ловешко. Командирован е полковник Иван Дипчев с едничката задача за ликвидира четата на Васил Попов – Героя.

Полковник Дипчев е известен с драконовските си мерки при потушаване на Септемврийското въстание, но тук той надминава досегашните си „постижения“. Троянските села са обърнати в пустиня. Добитъка е затворен по кошарите гладен, има заповед никой да не изнася нищо от селата. Започват арести и масови екзекуции на мирни граждани, обявени за ятаци на четите. Убийствата се извършват без съд и присъда, само по заповед на Дипчев, този недостоен син на революционерката Райна Княгиня, който за награда през следващата 1927г, е назначен за комендант на София.

Така без съд и без присъда от село Голяма Желязна са убити 19 души, от село Борима – 8, между тях и Васил Павлов , студент в Плевен, член на тамошната група и приятел на Васил Попов – Героя, от махалата Изворче, близо до Ловеч – 6 души. За да се спасят в четата на Героя идват Пенка Стафунска и Рада Дуковска от село Борима.

Част от войната, която полковник Дипчев е обявил на четниците, е опита за отравяне на Васил Попов – Героя, извършен на 18 август 1926г, в село Орешака. Героя се спасява, но загиват Михо Димитров и Пенка Стафунска, братовчедка на Никола Кацаров, а от отровата умира и Димитър Рачев – Сокола.

Властта продължава да засилва терора. Избито е цялото семейство на Йонка Корделска, а в Ловеч е арестуван и убит заедно с още десетима души в местността Зълковски баир – Нето Петров, брат на Нано Петров.

Оцеляването вече става невъзможно и през септември 1926г, по билото на Стара Планина, Васил Героя и Нано Петров прехвърлят хората си в Югославия.

С изтеглянето на четите на Васил Попов – Героя и на Нешо Тумангелов, убийствата и терора над техните ятаци и симпатизанти и масовите арести на анархисти от есента на 1926г, на пръв поглед като че ли, на съпротивата на анархистите в България е сложен окончателен край. Нищо подобно, точно следващата 1927г, е годината, в която войната обявена от ФАКБ на държавата, достига своята връхна точка.

На 1 август 1927г, в България влиза новата чета на Васил Попов – Героя. С него са Тинко Симов, Дочо Узунов, Тодор Паунов Сервански, Михаил Коцев – Буната, Борис Чернев, анархисти, и комунистите Георги Германов – Швабата и Атанас Иванов.

Куриозно е, че на 21 юни, близо месец по-рано, Ловешкия окръжен съд отсъжда поредните смъртни присъди за Героя, Тинко, Нано, Кольо Кацаров, Йонка Корделска, Ганчо Моев, Мустафа Съков, Колю Колев – Театрото, Мичо Димитров, Дачо Гръцки и Дичо Попски, пет техни ятаци получават доживотни присъди, а четниците Васил Карашейски и Рада Дуковска по 15 години затвор.

През май 1927г., е извършено групово предателство от 11 ятаци на четата. На 3 август е ликвидиран един от предателите Пенчо Илиев от село Шанкая. На 6 септември четата извършва експроприации по шосето Севлиево-Ловеч, няколко дни по-късно ликвидира секретар-бирника на село Голяма Брестница и още един от предателите, агент-провокатора Банко Киров. Отвлечен и ликвидиран е и кмета на село Радювенско, Петко Цанков.

През ноември 1927г., четата на Васил Попов е обградена в колиба около връх Голяма Берая. При завързалата се престрелка е убит груповия полицейски началник Иван Найденов. Четниците успяват да пробият обръча и да се измъкнат.
Васил Попов (Героя) загива в сражение с полицията на 5 април 1928 г. в Троян. Тогава, трима четници нападат и експроприират касата на Земеделската банка в града. Иззети са 118 хиляди лева.

След преследване и престрелка, за да не попадне жив в ръцете на полицията, Героят се самоубива. Още един от четниците е застрелян от агентите на Обществена безопасност. Третият нападател (Тинко Симов), успява да пробие полицейския кордон и да се измъкне.
Още приживе, името на Васил Попов се превръща в легенда за обикновените хора в Плевенска, Ловешка и Троянска околии, символ на борбата срещу произвола, подтисничеството и тормоза на властниците.

Повече от драматичните събития в анархистическото движение от този период може да прочете в сайта на Федерация на Анархистите в България от следната статия:

Анархистическото движение в България, 1925 – 1928г, пропагандна дейност и въоръжена съпротива