На 1 май 1886 г. работниците в Чикаго обявяват обща стачка с искане за 8-часов работен ден
На тази дата в Чикаго е свикана обща стачка, която издига „утопичното“ искане за 8-часов работен ден. Стачниците за кратко време достигат 65 000 на брой и властта е „под пара“. Полицията, подпомогната от агентите на „Национална детективска агенция Пинкертън“, напада мирния протест, стреля и ранява над 200 души и убива най-малко четирима души, десетки са ранени. Анархистите в Чикаго пускат листовки с призив за митинг срещу полицейския произвол. Митингът се събира на площад Хеймаркет на 4 май вечерта.
Достатъчно мирен, макар и гневен, митингът е посетен дори от кмета. След десет часа обаче шурва порой, хората започват да се разотиват – и тогава ченгетата атакуват. Полицейски провокатор хвърля бомба, полицаите откриват огън, който в проливния дъжд и тъмнината поваля немалко техни колеги, за които не струва да жалим, но са избити и мнозина цивилни. Началникът, издал канибалските заповеди, след няколко години е съден за корупция. В онзи момент обаче полицията се развилнява – разбива работнически клубове, арестува стотици хора. Със средновековни побои и „модерни“ изтезания с електрически ток събира „доказателства“ за осъждане на осем анархисти, от които само един е присъствал на площада и в момента на експлозията е държал реч.
Атентаторът не е заловен, но за сметка на това са арестувани и осъдени 8 анархисти – Август Спайс, Адолф Фишер, Албърт Парсънс, Джордж Енгел, Луис Линг, Самюел Фийлдън, Оскар Нийбе и Михаел Шваб. Оскар Нийбе е осъден на 15 години затвор, останалите – на смърт. Луис Линг е самоубит преди изпълнението на присъдата. Губернаторът смекчава присъдите на Фийлден и Шваб на доживотен затвор. Спайс, Фишер, Парсънс и Енгел са обесени на 11 ноември 1887 г., известен като „Черния петък“. Под бесилото те пеят „Марсилезата“, а Шпис извиква:
„ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ, КОГАТО НАШЕТО МЪЛЧАНИЕ ЩЕ ЗВУЧИ ПО-ГРЪМКО, ОТКОЛКОТО ГЛАСОВЕТЕ, КОИТО ЗАДУШАВАТЕ ДНЕС!“
Семействата на осъдените не са допуснати да се сбогуват, даже са арестувани.
През лятото на 1893 г. ВСИЧКИ оцелели в затвора анархисти са освободени, властите официално признават полицейската провокация. Щатският губернатор писмено се извинява. Разследване на полицейския произвол обаче няма. Случаят се смята за една от най-големите грешки в историята на американското правосъдие.
През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. 1 май оттогава се чества като Ден на труда и на международната работническа солидарност.
На сайта на ФАБ ще откриете следната статия за 1 май: