На 09.03.1900 г. групата на „Гемиджиите“ започва прокопаването на канал за поставяне на взрив под банк „Отоман“ в Цариград
Преценката на анархистите била, че Западът със своите капитали поддържал Османската империя. Затова той трябвало да бъде ударен така, че да се оттегли и по този начин да направи властите в Цариград по-отстъпчиви за желанията им. И какво по-добре от това, столицата и най-големият град Солун да бъдат разтърсени и хвърлени в страх и хаос. Съзаклятниците решават знаково да взривят Отоман Банк (най-голямата банка) – символ на финансовата стабилност на империята. Като допълнително се заемат и с организирането на атентати върху европейски кораби, които превозват пътници до и от Цариград. Поставили са си и амбициозната задача да убият самия султан – Абдул Хамид II. Личностите дали конкретната идея за атентатите са анархистите Светослав Мерджанов и Петър Манджуков(на снимката по-долу). Финансирането поема Борис Сарафов – с богат опит във ВМОРО при набирането на средства.
Още през 1900 г. две групи започват да копаят канали под сградите на Отоман Банк в Цариград и филиала ѝ в Солун. Слави Мерджанов, Петър Соколов и Петър Манджуков(първите двама са на общата снимка) започват да прокопават тунел под банката в Цариград, където да заложат динамит. В средата на 1900 година Павел Шатев(снимката по-долу) се присъединява към Цариградската група.
Въодушевлението е огромно, а жертвоготовността е подчертана с поетичното определение „гемиджии“, което заговорниците сами си дават. Сравняват се с „хора простили се вече с живота и пуснали своята лодка в бурното море, която или ще изкарат благополучно на брега, или ще я разбият в скалите“. За разлика от заловените членове на цариградската група, десетината гемиджии в Солун успяват да осъществят намеренията си. За начало на масовите атентати в Солун е избран 15.04.1903година .Провалът в Цариград се случва, когато арменецът, който доставял експлозиви бива заловен. Тунелът, в който впрочем копачите се натъкват на скала, тогава не е открит, а арестуваните неколцина от тях са считани за обикновени комити. Освободени са по-късно след намесата на българския дипломатически представител. Складът, от който се е копаело към банката е бил открит след година и запечатан от властите.
