На 14 май 1940 г. в град Торонто умира Ема Голдман
Ема Голдман , понякога наричана Червената Ема, е знаменита анархистка и политическа активистка от първата половина на 20 век. Играе важна роля в развитието на анархистката политическа философия в САЩ и Европа.
Родена е в Ковно, Руската империя (днешен Каунас, Литва) в еврейско семейство. На 17-годишна възраст през 1885 г. емигрира в САЩ, установява се в Ню Йорк и се включва в анархисткото движение. Тя става писател, лектор, защитник на правата на жените и на нейните речи се събират хиляди.
През 1894 г. е осъдена на една година затвор по обвинение в „подстрекаване към подривна дейност“ на група безработни на митинг.
Когато президентът Маккинли е убит в Бъфало през 1901 г. от Леон Чолгош, Голдман е една от малкото, които показват солидарност с полския анархист и само поради тази причина тя е държана в затвора и подложена на продължителни разпити.
Работи като шивачка и в затвора се научава да е практическа медицинска сестра. По-късно учи медицина във Виена и работи като теоретична медицинска сестра.
Обикаля многократно Америка и няколко пъти Европа и много години наред неуморно дава лекции и речи за анархизма пред всички слоеве на обществото – в университети, в църкви, сред земеделците в Калифорния и техните жени, бездомни хора, затворници, войници и дори членове на американския елит, наследници на заселниците от кораба Mayflower. (В един момент се шегува, че би говорила за анархизма и в Ада, ако Дяволът обещае да не я дърпа за полата.).Издава списание „Mother Earth“ [„Майка Земя“].
Влиза в затвора, защото дава лекции против милитаризма и влизането на Америка в Първата световна война.
В новата „червена паника“ след Октомврийската революция нейното американско гражданство ѝ е отнето противоконституционално и тя е депортирана заедно с Александър Беркман в СССР, където е дълбоко разочарована от тиранията на болшевишката власт, особено след като става свидетел на кървавото потушаване на бунта в Кронщат.
В допълнение към специфичната пропаганда на анархисткия идеал, Ема Голдман проведе няколко конференции за еманципацията на жените, за свободната любов , за употребата на контрацептиви и контрол на раждаемостта , до степен да може да я определи като феминистка. Заедно с Волтерин дьо Клейр , но също и с Луси Парсънс , с която обаче възникват няколко конфликта, тя предвижда идеите на това движение, което след това ще намери своето развитие през 60-те години. Ема Голдман се опитва да приложи на практика целия си теоретичен идеал и либертариански стремежи, като често се сблъсква със самите анархисти и техния „мъжки инстинкт за притежание, който не вижда друг бог освен себе си“. Голдман подкрепя „невъзможността любовта да съществува, когато е наложена и не е безплатна“, заявявайки, че жената трябва да се позиционира спрямо мъжа „като индивид с личност, а не като сексуално благо“.
„Историята – пише Голдман – ни е научила, че всяка потисната класа е постигнала своето освобождение от експлоататорите само благодарение на собствената си сила. Затова е необходимо жените да научат този урок, разбирайки, че тяхната свобода ще бъде постигната дотолкова, доколкото имат силата да я постигнат. Затова за нея ще бъде много по-важно да започне с вътрешната си регенерация, освобождавайки се от товара на предразсъдъците, традициите и навиците. Искането за равни права във всички области несъмнено е правилно, но като се имат предвид всички неща, най-важното право е правото да обичаш и да бъдеш обичан. Ако преминем от частична еманципация към пълна еманципация на жените, ще трябва да сложим край на нелепата концепция, според която жените, за да бъдат обичани, съпруги и майки, все още трябва да бъдат робини или подчинени. Трябва да сложим край на абсурдната концепция за дуализма на половете, според която мъжът и жената представляват два агностични свята.“
А по отношение на контрацепцията, в писмо, изпратено до нейния другар анархист Макс Нетлау, тя пише:
„Научих, че всички латиноамерикански мъже все още се отнасят към жените или дъщерите си като към по-низши същества и че ги смятат за обикновени машини за възпроизвеждане, както са го правили мъжете от каменната ера… Най-съвременният мъж все още се държи като Адам, с неговите задръжки към жените … Тепърва ще я срещам, тази жена, която иска да има много деца. Това не означава, че някога съм отричал факта, че повечето жени искат да имат бебе, въпреки че и това винаги е било преувеличено от мъжете. Познавам доста жени, които, въпреки че бяха женствени до сърцевината си, не притежаваха това, което би трябвало да е вродения майчински дух или желание да имат деца. Несъмнено има изключения. Но както знаем, изключенията потвърждават правилото. Да приемем също, че всяка жена иска да стане майка, освен ако не е тъпа и невежа и има прекалено пасивен характер, жената иска толкова деца, колкото реши да има. Със сигурност навиците и традициите играят изключително важна роля в създаването на изкуствени желания, които почти могат да станат втора природа. Църквата, особено Католическата църква , е направила всичко възможно, за да убеди жените, че трябва да се подчиняват на това, което Бог е наредил по отношение на възпроизводството. Но може би ще ви е интересно да научите, че сред жените, които се обръщат към клиники, специализирани в контрола на раждаемостта, жените католички, независимо от властта, упражнявана над тях от страна на духовенството, представляват много висок процент.“
Ема Голдман разбра, че враговете на женската еманципация са не само институциите, но и преди всичко социалните и традиционните конвенции. Следователно жената е можела да се освободи само и изключително като разчита на себе си и не разчита на никого другиго.
Повече за Ема Голдман и анархизма в Америка може да прочетете на сайта на ФАБ от следната статия: