Анархизмът в САЩ

печат
» » » продължава от миналия брой

Ранният анархокомунизъм

През 1880-те години анархокомунизмът вече присъства в САЩ, за което свидетелства издаваният от Луси Парсънс и Лизи Холмс „Свобода: революционен анархокомунистически месечник“ (Freedom: A Revolutionary Anarchist-Communist Monthly). Луси Парсънс води дебати със своята другарка в анархокомунизма Ема Голдман по въпросите на свободната любов и феминизма. През 1920-те години чикагската полиция нарича Парсънс и нейния съпруг Албърт „по-опасни от хиляда размирници“ – двамата анархисти са изключително добри организатори, предимно в работническото движение от края на 19-и век, но също така в революционните борби на политическите затворници, цветнокожите, бездомните и жените. Тя започва да пише за „Социалист“ (The Socialist) и „Тревога“ (The Alarm), изданието на Международната асоциация на трудещите се (IWPA), която основава заедно със съпруга си и други дейци през 1883 г. През 1886 г. Албърт Парсънс, деен участник в борбата за осемчасов работен ден, е арестуван, осъден и екзекутиран на 11 ноември 1887 г. от щата Илинойс по обвинение в заговор за безредиците на площада Хеймаркет, което мнозина още тогава считат за скалъпен политически процес и слага началото на ежегодните протестни работнически демонстрации на Първи май.
Друго анархокомунистическо издание – „Подстрекател“ (The Firebrand) – започва да излиза по-късно в Съединените щати. Повечето анархистки издания в Щатите са на идиш, немски или руски език, но „Свободно общество“ (Free Society) се списва на английски и позволява анархокомунистическите идеи да достигнат до англоезичното население. По това време американските анархокомунистически среди влизат в дебат с индивидуалистическата анархистка група около Бенджамин Тъкър. Вдъхновен от новините за работническите борби в Щатите, германският анархист Йохан Мост емигрира в САЩ, след като излиза от затвора през 1882 г. Още от самото си пристигане в своята втора родина започва да агитира сред другите германски емигранти. Негов съратник е Аугуст Шпис, един от анархистите, обесени за атентата на площад Хеймаркет, в чието бюро полицията намира писмо от Мост от 1884 г., в което обещава да достави „лекарство“ – шифър за динамит. Мост става известен с излагането на тактиката на пропаганда на дело, а именно, че „сегашната система най-бързо и най-радикално ще бъде свалена с унищожаването на нейните застъпници. Затова трябва да се пристъпи към ликвидирането на враговете на народа“. Мост се прочува със своята брошура от 1885 г., озаглавена „Наука на революционното военно дело“ (The Science of Revolutionary Warfare) – практически наръчник за изработка на бомби, с който неговият автор си спечелва прозвището Динамост. Той придобива познания за експлозивите, докато работи във фабрика за взривни вещества в Ню Джързи.
Талантлив оратор, Мост разпространява тези идеи в марксическите и анархистките кръгове в Съединените Щати и печели много привърженици, най-известните от които са Ема Голдман и Александър Беркман. През февруари 1888 г. Беркман заминава за САЩ от родната Русия. Малко след пристигането си в Ню Йорк Беркман става анархист, докато участва в кампанията за освобождаването на обвинените в атентата на Хеймаркет през 1886 г. Двамата с Голдман попадат под влиянието на Йохан Мост, който тогава е най-известният анархист в Щатите, застъпник на пропагандата на дело – атентат или други бойни действия, вдъхновяващи масите за бунт. Беркман става словослагател за вестника на Мост „Свобода“ (Freiheit).
Вдъхновени от теориите на Мост за атентата и разгневени от смъртта на работниците по време на стачката във фабриката Хоумстед, Голдман и Беркман правят опит за покушение срещу директора на фабриката Хенри Клей Фрик през 1892 г. Скоро след това двамата са разочаровани от Мост, който става един от най-отявлените критици на Беркман. В „Свобода“ Мост напада Голдман и Беркман с твърдението, че актът на Беркман целял да предизвика съчувствие към Фрик. Алис Уекслър, биограф на Голдман, предполага, че критиките на Мост са били плод на завист към Беркман. Голдман е потресена и настоява Мост да докаже своите твърдения. Когато той отказва да отговори, тя отива да му потърси лично сметка на поредна лекция. Мост отново отказва да говори с нея, след което тя го шибва през лицето с камшик, счупва камшика на коляно и го замеря с парчетата. По-късно съжалява за постъпката си и доверява на свой приятел: „На двадесет и три години толкова ти е акълът“.

Ема Голдман и Александър Беркман (1917–1919)

Ема Голдман е анархист, писател и оратор, известен със своята активна политическа дейност. Тя изиграва ключова роля за развитието на анархистката политическа философия в Северна Америка и Европа през първата половина на 20-и век. Родена в Ковно, в тогавашната Руска империя (днес Каунас, Литва), Голдман емигрира в САЩ през 1885 г. и живее в Ню Йорк, където се включва в набиращото размах анархистко движение през 1889 г. Привлечена от анархизма след аферата Хеймаркет, Голдман става писател и именит лектор по анархистка философия, права на жените и социални проблеми, събиращ хиляди слушатели на своите сказки. Заедно с анархиста писател Александър Беркман, неин любим и приятел за цял живот, тя прави план за атентат срещу индустриалеца и финансист Хенри Клей Фрик като акт на пропаганда на дело. Въпреки че Фрик оцелява след покушението, Беркман е осъден на двадесет и три години затвор. Голдман е затваряна няколко пъти през следващите години за „подстрекателство към размирици“ и незаконно разпространяване на информация за противозачатъчни средства. През 1906 г. Голдман основава анархисткото издание „Майка Земя“ (Mother Earth). През 1917 г. Голдман и Беркман са осъдени на две години затвор за заговор за „подстрекателство на лица да не се регистрират“ в новия задължителен набор на войници за фронта. След като излизат от затвора, са арестувани заедно със стотици други и са депортирани в Русия. Макар в началото да подкрепя революцията в страната, Голдман бързо заклеймява болшевишкото насилие и репресии срещу независимите гласове. През 1923 г. пише книга за преживяното, озаглавена „Моето разочарование от Русия“. Докато живее в Англия, Канада и Франция, пише автобиография със заглавие „Моят живот“. След избухването на Испанската гражданска война пътува до Испания, за да подкрепи анархистката революция. Умира в Торонто на 14 май 1940 г. на 70 години. През своя живот Голдман е почитана като символ на свободомислещата „бунтарка“ от своите последователи и хулена като застъпник на политическото убийство и въоръжената революция от своите врагове.
Нейните творби и лекции са посветени на най-различни теми – затворите, атеизмът, свободата на словото, милитаризмът, капитализмът, бракът, свободната любов и хомосексуалността. Макар да се дистанцира от „първата вълна на феминизма“ и нейните кампании за избирателно право на жените, тя прокарва нови пътища за включването на половите проблеми в анархизма. След десетилетия в забвение, през 1970-те години емблематичният образ на Голдман е възкресен, когато феминистки и анархистки учени възраждат масовия интерес към нейния живот. •

Wikipedia
(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *