На 15.03.1830 г. в град Сен Фойла Гране е роден анархистът и известен географ Елизе Реклю

Роден в семейството на селски протестантски пастор в град Сент-Фой-ла-Гран в Южна Франция . Учи в протестантската гимназия в Нойвид в Германия . През 1848 г. започва да учи теология в Монтобан , но скоро се отказва от намеренията си да стане теолог. Представител на „анархисткото“ направление в географията (заедно с Лев Мечников и Пьотър Кропоткин ).
След като се оттегля от Франция след преврата от 1851 г., той живее в Лондон, през 1852 – 57 г. пътува из Европа и Америка . След като се проваля в създаването на селскостопанска комуна в Колумбия (Република Нова Гранада) и се завръща в Париж.
През 1868 г., заедно с Михаил Бакунин и Д. Фанели основава Алианса на социалистическата демокрация, който през 1869 г. се присъединява към Първия интернационал . Участва в събранията на Интернационала и се явява като твърд защитник на безвластническия комунизъм. Застава твърдо на страната на безвластниците борещи се против утвърждаването на Марксовите доктрини за държавен комунизъм.
По време на обсадата на Париж през 1870 г. Реклю участва в обществото на балоните , което е под контрола на Надар , и служи в националната гвардия. Продължавайки службата си в Националната гвардия и по време на Парижката комуна , Реклю е пленен по време на разузнавателна мисия и е осъден на вечно заточение в Нова Каледония , но това е заменено с изгнание по искане на учени и политици.
Реклю се установява в Италия , след това в Швейцария .

Той пише най-големия си труд „Земята и хората“, издаден в 19 тома, в продължение на 20 години (от 1873 до 1893 г.), като всяка година публикува около 900 страници текст, с много карти, рисунки и чертежи. Елизе Реклю е и автор на много книги, статии и брошури с безвластническо съдържание, между които “Еволюция, революция и безвластнически идеал”. Участва в списването и редактирането на редица анархистически вестници и списания (Работник, Бунтовник и др.).
Активно участва в изграждането и развитието на Юрската федерация в Швейцария след разцеплението и разпадането на Първия Интернационал.
Реклю и неговите поддръжници през 1894 г. създават Нов брюкселски университет, където Реклю започва да преподава.

Както си спомня Анжелика Балабанова за Реклю: „Жена му му даваше само няколко цента на ден за джобни разходи, защото знаеше, че той дава всичко, което има, често на онези, които злоупотребяват с доверието и добротата му“.

Погребан е в гробището Иксел в предградията на Брюксел.

Едни от последните му думи са: “Революцията иде… Революцията приближава.”

Негова книга на български може да прочетете на сайта на ФАБ: Еволюция, революция и анархисткия идеал