На 20.02.1931 г. във Франция умира анархистът Димитър Бълхов, организатор на Килифаревската анархистка чета (1923-1925).

Цялата фамилия Бълхови са анархисти, но братята Димитър и Дончо, заедно с Георги Симеонов Попов са всепризнатите неформални лидери на влиятелната анархистическа организация в Килифарево. Там е първата съпротива срещу преврата от 9 юни 1923г., там е сформирана въстаническа чета, участвала в Септемврийското въстание и последвалия бял терор, действала до лятото на 1925г. През тяхната чета преминават личности от анархическото движение от калибъра на Георги Шейтанов и Тинко Симов и още много много други.
Думите на Димитър Бълхов отекват вечността на всеки безтвластник:
„В такъв случай местото на анархиста е винаги там, дето има борба. Това, което най-малко трябваше да направят другарите през събитията /е то само там дето нямаше възможност да се изведе работничеството на улицата/ беше да се изясни пред масите нашето анархистическо разбиране. Там дето борбата носеше характер на борба за власт, наш дълг беше да я тласнем по пътя на революцията.“
След погрома на въстанието Димитър Бълхов се укрива при брат си Дончо и съпругата си Надежда Попова, сестра на Георги Попов. Четата, създадена след смъртта на Попов, продължава да действа и след Атентата в църквата „Света Неделя“ от 1925 г., извършен от БКП. Част от тези бойци, заедно с Георги Шейтанов, се отправят към Южна България, другата част от тях, заедно с анархиста Моско Рашев, остават в района на Горна Оряховица. През лятото същата година Димитър успява да пътува до Южна България и да отиде в Югославия като политически емигрант. През 1931 г. Бълхов умира от туберколоза.

Дончо Бълхов, емигрант за малко, през 1928г. се завръща в България, после е интербригадист, яростен антимонархист, останал до смъртта си СТЪЛБ на анархистическото движение в търновския край, в Северна България и изобщо една от емблематичните фигури в движението, ветеран, който нищо не може да пречупи, безкомпромисен безвластник, преминал през комунистическите душегубки и докрая останал ЧОВЕК. Погребението му е грандиозна демонстрация, втрещила болшевишките сатрапи на регионално и национално ниво.

Надежда Попова (Надя).
Анархистка от Килифарево. През 1923 г. по време на Килифаревското въстание срещу правителството на Ал. Цанков подпомага и лекува ранените въстаници. След края на въстанието става ятак на действащата в района Килифаревска анархо-комунистическа чета. В периода април-май 1925 г. за кратко е четник в нея. След разгрома на четата е арестувана и осъдена. След излизането и от затвора Надя е тежко болна от туберкулоза. Заминава заедно със съпруга си Димитър Бълхов за Франция, където от болести и лишения Бълхов умира. Надежда Попова се прибира в Килифарево, където умира от туберкулоза през 1932 г.