На 26 юли 1887 г. международният език Есперанто е представен публично

Денят на eсперанто. На 26 юли 1897 г. е публикуван първият учебник:  Unua Libro , с който д-р Заменхоф представя езика пред света.

Този език е измислен, за да бъде универсален език за цялото население. Заменхоф твърди, че го е конструирал, за да намали времето и енергията, които инвестираме в изучаването на чужди езици. Създаден е и за насърчаване на световния мир.

Думата  есперанто   означава – „този, който се надява“ .

А защо ние анархистите празнуваме и ознаменуваме този ден. Защото той отразява много от нашата същност, нашите ценности, идеали, стремежи и желания. А защо точно есперанто?Есперанто, езикът, който не принадлежи на никой народ, е предложен за използване в отношенията между хора с различни родни езици, които по този начин биха могли да разговарят неутрално и равнопоставено в езиково отношение, в ситуация на справедливо общуване. Никой не бива да чувства превъзходство по отношение на другите.

Справедливо общуване има, когато всички участници разполагат с еднакви езикови възможности за себеизразяване. Ясно е, че ако някои имат правото да говорят на родния си език, а други трябва да използват чужд роден език, тогава няма равнопоставеност.

Ако се изберат един или няколко езика и се поставят над другите, това е сигнал за по-голямата важност и за господството на носителите на тези езици. Този избор става средство за изключването на хора от политиката, образованието, достъпа до търговия и много други аспекти на социалния живот. Това засилва социално-икономическото неравенство между групите.

Опитът в цял свят показва, че политиките на многоезичие могат да увеличат шансовете на хората по много начини. Това, от което се нуждае един стремящ се към равенство свят, е триезичната формула, която впрочем се препоръчва от ЮНЕСКО, като се дава публично признание на използването на 3 езика: роден, национален/регионален и международен.

Хората в света и гражданите на отделните държави се нуждаят от общ език, за да развиват взаимното разбирателство и ефективната комуникация. Същевременно хората трябва да имат правото да използват своя роден език в различни ситуации и случаи.

Международният език есперанто е неутрално средство за гарантиране на езиковите човешки права на междунационално и международно ниво.

Освен това, той възпрепятства хегемонията на големите в момента сили. Тези сили в момента са англоезичните страни, затова английският стана толкова силен в света. Но какво ще е бъдещето след 50 години? Време е да спрем на следваме силните на момента, трябва да започнем да създаваме ситуация на равенство между народите в света.  Есперанто е средство за постигането на справедливо общуване.
В  България  есперанто се разпространява почти веднага след излизането на „Първа книга“. Още в края на 19 век се появяват първите есперантски дружества, а през 1907 година в  Търново  е основан  Българският есперантски съюз . Негов официален орган е списание „ Български есперантист “, което излиза от 1919 година.Множество анархисти у нас изучават и практикуват езика.В Испания есперанто е особено популярно сред анархистите в каталонските бригади, които се бият  в  Испанската гражданска война. Доста българи взимат участие интернационалните бригади и научават езика след което го предават в имиграция във Франция.Създадена е международна организация, която събира говорещи есперанто от цял свят. Основана през 1908 г., сега се състои от 5501 индивидуални членове в 121 държави (към 2015 г.). ОАЕ има офис в сградата на ООН в Ню Йорк.
Универсалната асоциация на есперанто също издава собствено списание, наречено Есперанто. Той е предназначен да информира членовете на ОАЕ за всичко, което се случва в тяхната общност. Те също така провеждат годишните срещи на Световния есперантски конгрес.

В началото на 20-ти век международен език есперанто бива разпространен в Neutral Moresnet, който е трябвало да бъде първата официална държава на есперанто.

Neutral Moresnet е бил белгийско-пруски кондоминиум, разположен в Западна Европа. Някои източници казват, че е съществувал от 1816 до 1920 г.

За съжаление, Moresnet бива напълно анексиран от Кралство Прусия през 1915 г. и така загубва своя неутрален характер. 

Международен език есперанто отново има голям шанс да стане най-разпространеният конструиран език в света през 1920 г. Тогава иранската делегация от Световния конгрес на есперанто към Обществото на нациите предлага езикът есперанто да бъде приет като основен език за преднамерени отношения.

Броят на говорещите есперанто е можело да се увеличи значително по това време.

10 делегати приемат предложението, но е имало 1 човек, който категорично се е противопоставил на признаването на езика есперанто в Обществото на нациите.

Габриел Анотаукс, френски историк, се е тревожил тогава как неговият роден език губи позицията и значението си заради международен език есперанто.

Есперанто среща много врагове и в следващите години. Като потенциално средство за подобряване на международното разбирателство есперанто предизвиква подозренията на повечето  тоталитарни  режими, като особено крайни са реакциите в  Германия  при  Адолф Хитлер ,  Испания  при  Франсиско Франко  и  Съветския съюз  при  Йосиф Сталин . Езика бива забраняван, членовете му преследвани и измъчвани.

В днешно време Есперантистите имат достъп до международна култура, включваща много оригинален материал, както и преведен. Има над 25 000 книги на есперанто – както оригинални, така и преводи.

Има и много редовно излизащи списания и вестници. Есперантоговорещите могат да използват езика за безплатно отсядане при други есперантисти в 92 страни, използвайки Pasporta Servo, или да завържат приятелства в чужбина.

Всяка година между 1500 и 4000 есперантисти се срещат за Световния есперантистки конгрес (Universala Kongreso de Esperanto).

Хъмфри Тонкин от Университета в Хартфорд, отбелязва, че есперанто е „по замисъл културно неутрален, тъй като е предвиден за посредник между култури, а не да бъде носител на някоя национална култура“. Починалият шотландски писател Уилям Олд е писал обстойно по този въпрос, твърдейки, че есперанто е „израз на общата човешка култура, необременена от националните граници. Затова може да се разглежда като интернационална култура“.

Но за съжаление, човечеството още не е дорасло да живее в мир.