Защо ни е тази държава?
Следният текст е написан от симпатизант, чиито идеи се доближават до нашите, без да представят официална позиция на организацията. Можете да предлагате и обсъждате публикации в нашия Discord канал.
Наистина ли има полза от политическото учреждение „държава“?
Това е питане към драгите ни съграждани, а поводът е скорошното природно бедствие – поредният ужас, но не за депутатите, а за народа. Защо ни е държавата, с какво ни помага тя, когато имаме нужда от подкрепа? В трудни моменти, когато нещастието ни застигне, по какъв начин ни съдейства тя? Болезнено познаваме сполетялата ни напаст – пожарите. Кой е виновен за тях, кого можем да обвиним – баба Тонка, дето си е правела лютеничката? Понякога огънят наистина е започвал поради немърливост – например с някоя неизгасена цигара, докоснала се до изсушените треволяци. В такъв случай отговорното лице наистина може да се разглежда като повод за пожара, макар и не винаги той да е станал по негова воля или с негово знание. Такъв пожар би се разраснал само при сухо и горещо време, а при наличието му гората може да се възпламени и от самосебе си – да няма пряк причинител. Въпрос на късмет е, а в по-широк смисъл – условията се подготвят от световното затопляне, поддържано от жадните за печалба корпорации и техните заводи.
Нека първо да кажем, че не винаги можем да търсим вината за последствията от природните бедствия в тяхната причина. Такива неща си се случват, случвали са се и преди, ще се случват и в бъдеще. Ще има спонтанни пожари, наводнения, бури, градушки и земетресения. Не можем да търсим вина и в действията на отрядите, служителите или доброволците. Те действат според условията, според своите възможности, според дадените им от горе указания и предоставената им пак от горе техника и екипировка. Изля се куп помия в посока този и на онзи: нямало обхват, никой не бил пуснал СМС, нямало било достатъчно вода, оборудване или хора, участниците в гасенето не взаимодействали правилно и прочее. Тази тактика с търсенето на виновни я знаем – ще се викат сега специалисти, ще има дебати, ще се баламосват хората с всякакви простотии, само и само да минава време и да се отвлича вниманието от същината на въпроса. За лоша организация могат да се винят само организаторите – държавата и нейните чиновници, застанали начело на службите.
Още по важен е въпросът, кой ще помогне на хората, останали без дом – пак ли държавата?
При такива нещастия тя не помага – викат, ще отпуснат на пострадалите по хиляда лева. Ама, държаво такава, какви са тези хиляда лева? Какво ще се управи с тези пари? Ще се купи най-много някой прозорец или някоя врата, а с тази инфлация не се знае дали и за това ще стигнат. В пожара край Харманли на един човек му изгоря цялата ферма, заедно с 200 овце в нея – той изгуби своето препитание и плодовете на дългогодишния си труд, силно съмнявайки се, че се получи помощ. Тридесет са изгорелите къщи в село Воден. Хората са изгубили цялата си покъщнина, а им се дават общо 30 хил. лева. Това са парите, отделени от държавата за обезщетение на останалия на улицата народ. Разбирате ли колко е смешно това? За войната в Украйна отпускат от бюджета 0,25% всяка година – това са 50 милиона евро. За кланета са готови да пратят двеста МТЛБ-та, които да рушат и да убиват (нямам идея колко пари са това). На взаимно изтребващите се народи пращат бомби, снаряди, куршуми и запаси. А за нашите хора и един залък хляб им се свиди.
не би ли трябвало да защитава своето? Гората, която изгоря, не се ли води нейна, държавна собственост? Животните и растенията в гората и полето не са ли под нейно покровителство, питаме ние. Не трябваше ли тя с всички сили да се погрижи за тях?Ами гражданите, чиито уж интереси тя е създадена да отбранява? Не би ли трябвало тя да се грижи за хората? Държавата нали уж служи на народа? Нали той я пази по време на война. Нали той ѝ плаща данъци и такси през целия си живот. От раждането до смъртта, даваме ѝ пари за всичко. Не правим ли това, защото разчитаме тя да ни закриля? Или сме в откровено нейно робство, без да получаваме нещо в замяна? Защо държавата не се грижи за своята собственост, нали сме ли под нейното попечителство? Не пише ли на паспорта ни „гражданин“, т.е. собственост, „на Република България“. Тези хора, които пострадаха заради пожарите, не са ли си вече платили, за да им помогнете сега? Всеки месец част от заплатата им отива у държавата. За всяка тухла, която са купили, са платили ДДС. Плащали са данъци върху своя имот като част от държавното землище. Тогава защо не им се помага от тези, на които сме предали властта?
Отговорът е прост – това не ги засяга пряко и следователно не ги и интересува. На държавника са му чужди бедите на обикновените хора, понеже той не страда заедно с тях, а неговото охолство вече е обезпечено от заплатата и привилегиите му. И обратно – ако обществото се устройваше от непосредствените участници в неговия живот, то щеше да е устроено по възможно най-потребния за тях начин, защото като преки потърпевши от нивото на тази организация, те ще са кръвно заинтересовани от нейното непрестанно подобряване и задълбочаване. И тъй, при положение, че някоя гора се е запалила, кой е готов да даде повече, за да се уреди нейното изгасяне – някой си политик с много апартаменти в София и имения край морето, или пък хората от близкото село, чиито домове са под заплаха? Тук трябва да се включи и населението на целия район, който би пострадал от пожара и чието общо материално благосъстояние и икономика са под въпрос. Така ще се създаде местна служба за отговор на подобни опасности, която най-добре ще познава нуждите и възможностите на областта и чиито доброволци възможно най-бързо ще се притекат на помощ, когато става дума за спасяване на техния родния край и на скъпите за тях хора.
Всяка организация е по-действена, когато тя се гради съобразно с опита, знанията и потребностите на всеки неин член. В случая държавата, която твърди, че представлява целия народ, който всъщност я и управлява („демокрация“), всъщност се ръководи само от една шепа осигурени в живота чиновници и бизнесмени, целящи да защитят превъзходството си и да се изкачат още по-нагоре по стълбицата на богатството. Те нито се интересуват от това, от което се нуждае народа, нито могат да му го предоставят. На нас ни е необходимо такова обществено устройство, което да обезпечи безопасността, благоденствието, свободата и възможността за развитие на всеки от нас. Историята показа, че то може да се изгради само от нас самите. Представителната „демокрация“ и парламентаризма, едноличното управление и тоталитаризм, властта на капитала и пазара, робството и феодализма, бесния национализъм и омразата към всички останали – сами видяхме, че от всичко това печели само управляващата прослойка и нейните приближени. Време е за един нов двигател на общественото развитие – идеалите за един по-достоен живот, в основата на който лежат свободата, братството, равенството, мирът, взаимопомощта, непринудеността, научният напредък, всеобщото благополучие и удовлетворяването на нуждите на всеки един човек.
Следствие на тези идеи е анархизма (на български – безвластничество), целящ установяването на общество, в което народът сам се управлява и в което се обезпечава волността и доволството на всеки негов член. Противно на разпространяваното от властта мнение, анархия не означава безредие. Именно анархията е майка на реда, именно в едно анархистко общество не всеки прави каквото си иска с другите, а прави това, което е редно и изгодно за всички. Наистина, анархията няма да предотврати природните стихии (въпреки че произтичащият от нея ускорен напредък на технологиите може и да го постигне). Все още ще има пожари, наводнения, градушки и земетресения и не винаги ще може да се спаси положението, даже и организацията да се справя по-добре, отколкото сегашната. Но анархията ще помогне на хората след това. Това е така, защото тя дава свобода на общочовешкия морал на взаимната подкрепа, носител на който сме всички ние, който е заложен в природата ни и заради чиято напътстваща роля сме се развили много по-далеч от останалите земни същества. Виждате как хората си помагат с лични средства и доброволен труд. Това изхожда само от принципа на взаимопомощта и състраданието. Когато един дава на някой в нужда, то той ще получи същата подкрепа, ако не и по-голяма, когато самият изпадне в трудност.
А представете си какво щеше да е, ако всичко беше достояние на всеки поотделно и на всички заедно. Ако средствата и богатствата на обществото се управляваха и разпределяха съвместно, справедливо и възможно най-удачно с участие на всички негови членове, всеки познаващ най-добре своите собствени потребности и способности. Ако организацията ни беше основана на взаимна поддръжка вместо на взаимна борба. Ако всеки изостави временните предимства, които може би ще придобие с егоизма си, и доброволно допринесе за устойчивия напредък на човечеството, а в следствие и за общото благосъстояние на нас и на бъдещите поколения. Ако вместо да се ненавижда труда, който когато е наемен се основава на експлоатацията на едни за сметка на други, се търсеха начини за неговото облекчаване. Ако вместо отчуждение към проблемите на другите работехме заедно за достигане на целите си. Разрушеното щеше да се издигне наново и то още по-хубаво от преди. Никой нямаше да се чуди от кои пари да се отдели, защото можело да трябват и за нещо друго (например за лично присвояване). Всички щяха да действат по най-добре взаимно съгласувания начин за решаването на възникналите задачи. С какво всъщност спомага за това държавата? Нека бъде анархия!
