На 26.03.1923 г. Ямбол са избити от военните 23-ма анархисти, събитие известно като „Ямболското клане“
Според съставените смъртни актове точният списък на избитите в Ямбол анархисти в този ден включва следните имена: Николай Драгнев, Илия Кратунков, Панайот Кратунков, Паню Бочков, Димитър Главчев, Тодор Дързев, Димитър Василев, Ангел Сп. Домусчиев, Георги Сп. Домусчиев, Кирил Ат. Кехайов, Апостол Ташков, Петър Симеонов, Колю Апостолов Зафиров, Спиро Обретенов, Панайот Хлебаров, Юрдан Щ. Каратотев, Иван Шекеров, Тодор Ат. Марчев, Динко Господинов, Руси Иванов, Колю Алексиев, Щилиян К. Чешмеджиев, Колю Пенев, Янко Бъчваров, Васил Василев, Тачо Ряпов, Деню Димитров, Христо Тинев, Никола Ганчев и Руско Златарев. Убийствата над анархисти от Ямбол продължават и в следващите седмици и общия брой се покачва на над 30 души.
Всъщност повод за устроената в Ямбол кървава разправа с анархистите от тогавашният дружбашки режим е поради неразрешения от властите протестен анархистки митинг на ямболския площад “Кобург” в знак на несъгласие срещу изземването на огнестрелното оръжие от населението. Впрочем подир трите поредни войни, в които участвува България, няма българско семейство, неразполагащо с пушка, револвер или бомба…Общо арестуваните митингуващи наброяват над 200 човека, някои от които впоследствие изчезват безследно. Сред хилядното множество, стекло се на площада, там присъствуват и много анархисти от други градове като Димитър Василев от Хасково, Тодор Дързев от Казанлък, Григор Зафиров от Стара Загора, Тодор Ангелов Дзаков – Божаната от Кюстендил и т. н.
Кръвожадното избиване на ямболските анархисти и последвалите веднага след това убийства на анархисти в цяла България се извършва по личната инициатива на тогавашният лидер на БЗНС и министър-председател Александър Стамболийски.
На оперативка на Министерския съвет Стамболийски наставлява Константин Муравиев — министър на войната и негов племенник и Христо Стоянов – министър на вътрешните работи, че се налагало от държавнически съображения анархистите да бъдат унищожавани като бесни кучета!”.
Тук трябва да се има предвид, че при престрелката на ямболския площад загива само един анархист – всички други са избити след арестуването им в казармите на Четвърти конен полк и в околностите на града по пътя за град Сливен – без съд и присъда или както се е изразил пристав Балдаров: “Очистихме ги превантивно!…”
На 26 срещу 27 март 1923 г. са разстреляни с картечница в двора на
Ямболските казарми 22-ма анархисти – Тодор Дързев, Паню Бачков, Димитър
Василев, Руско Русков, Никола Пенев, Янко Бъчваров, Георги Бъчваров (
16 годишен ), Атанас Кехайов, Васил Василев, Тачо Ряпов, Петър Главчев,
Георги Щерев, Георги Арнаудов, Димитър Главчев, Стефан Джондоров, Панчо
Димитров , Панайот Хлебаров, Йордан Каратотев, Тодор Марчев, Щилян
Чешмеджиев, Апостол Ташков, Алфредо Джелтети (италианец, обущарски
работник)…
Завързани с едно общо въже, анархистите запяват революционна песен срещу дулото на картечницата…
Гимназистът Кирил Кехайов (16 годишен) и 14 годишният Спиро Обретенов
са ранени от картечните откоси, но войниците ги вземат за мъртви и те
успяват да избягат. Няколко часа по-късно Кирил Кехайов е настигнат и
убит.
Малкият Спиро Обретенов е заловен на сутринта на 27 март, върнат е в
казармите, където е зверски заклан. Няколко офицери наръгват детето с
щикове.
На 28 март са убити Матю Иванов и Иван Манолов.
На 29 март е убит Петър Симеонов.
Георги Домусчиев е убит на 19 април 1923 г. в Ямболските казарми.
Николай Драгнев, Илия Кратунков и Панайот Кратунков са застреляни “при
опит за бягство” на 24 април 1923 г., конвоирани по пътя между Ямбол и
Сливен.
Известният хасковски анархист Делчо Василев пише следното: “Александър Стамболийски носи цялата историческа отговорност за извършеното злодеяние в Ямбол, защото той стоеше начело на Земеделското управление не като “народовластник”, а като абсолютен тираничен самовластник и от негово име се извършиха всички тия садистични изстъпления в Ямбол и въобще в България срещу анархистите, както и последвалото възнаграждение на убийците-инквизитори.
По-късно ямболските анархисти отмъщават за пролятата кръв на своите другари.
Един от главните виновници за това масово убийство и клането на деца е
ямболският околийски управител Банков. Срещу него е организиран първо
един неуспешен атентат в Ямбол, при който полицейският началник е ранен
в двата крака. Банков постъпва в болница в София, където му е изпратен
колет с пасти поръсени със стрихнин. Но той се усеща и не ги опитва.
След изписването му от болницата е разстрелян в центъра на София,
докато се разхожда с някаква госпожичка.
През последвалите десетилетия в края на XX и началото на XXI век нито едно правителство не е разследвало причините за незаконните екзекуции в Ямбол, нито е изправило пред съд убийците.
Повече за мрачните събития в Ямбол може да прочетете на сайта на Федерация на Анархистите в България от следната статия:
Кои са причините за ямболската кървава епопея на българските анархисти