На 30 май 1814 г. е роден идеологът на революционния анархизъм Михаил Бакунин
Роден е в аристократично семейство. Завършва Военната академия в Санкт Петербург. До 1835 г. е на военна служба, след което учи философия, превежда на руски Йохан Готлиб Фихте, Георг Вилхелм Фридрих Хегел и други философи. През 1842 г. заминава за Германия, а впоследствие — за Франция и Швейцария.
Той участва практически във всички революционни събития в Европа:
в Париж (февруари – март 1848 г.), в Прага (юни 1848 г.), в Дрезден (май 1849 г.), в Лион (септември 1870 г.), в Болоня (август 1874 г.).
При това, вече на солидна възраст (Михаил Александрович е на 60 години), когато заминавайки в своя последен поход в Италия, той се е надявал не толкова на успеха на въстанието, колкото на възможността да умре на барикадите.
Постоянно е преследван от властта за революционна дейност. Получава за награда две смъртни присъди, дълги години на пребиваване и размишление в душегубките на немските, австрийски и руски “почивни домове” (три години в Петропавловската крепост и още три в Шлиселбургската), 4 години в сибирско
заточение и успешно бягство от там.
Създава в Женева (1868) Алианс на социалистическата демокрация. Член на I интернационал (1864); изключен през 1872 за разколническа дейност. Обявява се против марксическото учение за социалистическата революция и диктатурата на пролетариата, против одържавяването. Критикува „държавния социализъм“, предсказва много от недостатъците на реалния социализъм.
Като човек на действието, Бакунин не се е задоволявал само с теоретизиране – теорията в неговите очи сама по себе си не е имала особена стойност. Той е правил всичко, за да я реализира. Всяка негова анархистическа програма, в същото време е програма на една от многобройните организации на потиснатите класи и народи, които са търсили неговата помощ и съвети. Такива са уставите и програмите на Интернационалното братство(от 1864 до 1868 г.) или на Революционния Алианс .
Първата бакунинова скица на такава организация е “Тайният Международен Съюз за освобождение на човечеството” (ТМС) – документ от 1863 г., чийто оригинал се намира в Шведската Кралска библиотека. В него Бакунин пише: “Нашата цел е обединението на всички революционни елементи от всички страни, за създаване на истински Свещен Съюз на свободата против свещенния съюз на политическите, бюрократичните, финансовите и религиозните-духовни тирании в Европа”.
В края на 1864 – началото на 1865 г. Бакунин създава такъв таен
революционен съюз, известен под името “Интернационално братство” или “Таен Интернационал на Бакунин”.
Програмен документ на Братството е “Революционния катехизис” –
„Това Братство – казва той – има за цел победата на Социалната революция в целия свят, тоест радикалното премахване на всички съществуващи религиозни, политически, икономически или социални организации и институции, и създаване най-напред на европейското, а след това и на универсалното общество, върху основите на свободата, разума, труда и справедливостта.”
“Тя ще започне с разрушаване на всички организации и учреждения: църкви, парламенти, съдилища, административни органи, полиции, армии, банки, университети и други подобни институции, съставящи гръбнака на държавността. Държавата трябва да бъде разрушена до основи! Едновременно, в общините и в градовете, ще се пристъпи към конфискация в полза на Социалната Революция на всичко, което принадлежи на държавата; ще се конфискуват също и имуществата на всички реакционери, а всички съдебни дела, имотни и дългови документи ще бъдат изгорени, цялата документална, гражданска, углавна, съдебна и официална гнилоч, която не ни се е удало да унищожим, ще се обяви за губеща силата и валидността си. По такъв начин, ще бъде завършена социалната революция, и когато нейните врагове бъдат лишени веднъж за винаги от всички привилегии и средства, с които биха могли да й навредят, няма да има никаква нужда да бъдат подлагани на кървава разправа, която е нежелателна, защото рано или късно би предизвикала неизбежна реакция.”
В своя труд “Държавност и Анархия”, Бакунин прави извода: “Държавата е зло, но исторически оправдано зло, необходимо в миналото, днес то е антисоциално и анахронично; обществото и държавата не са тъждествени, и самата държава не е вечна, тя е само временна обществена форма или временна организация на обществото, която Социалната революция трябва да премахне напълно, трансформирайки я в обикновена негова “канцелария”, в своего рода “всеобща счетоводна кантора”.
Бакунин предлага проста “бездържавна” или по-точно анти-държавна форма на организация на социалния и икономическия живот на обществото, почиваща върху социално-икономическите начала на самоуправлението/пряката демокрация/ анархията, на автономията и на свободното федериране/съюзяване на индивидите, на комуните, на провинциите и на нациите, върху принципите на социализма, тоест на свободата, равенството и справедливостта за тружениците, еманципирани от експлоатацията и потисничеството.
В света, според него, съществуват два принципа: на авторитета и неговият – на свободата. Първият от тях, провеждан от църквата и държавата, се основава на презрението към самия човек. Срещу него се издига “великият революционен принцип на свободата, достойнството и правото на човека”. “… Да бъдеш свободен, е право, дълг, достойнство, щастие и мисия на човека. Изпълнение на съдбата. Да нямаш свобода, значи да си изгубил човешкия си облик. Да лишиш човека от свобода и средства за постигането и ползването й – това не е обикновено убийство, това е убийство на човешкия род. Най-великият и единствен морален закон е: бъдете свободни и не се задоволявайте само със състраданието, а уважавайте, обичайте, помогнете за освобождението на вашия ближен, тъй като неговата свобода е непременно условие за вашата”.
“Общественият ред не е основа, а венец на свободата и… следователно организацията на обществото се построява не посредством централизацията, както е при всички съвременни държави, тоест от центъра към периферията и отгоре – надолу, а чрез свободните федерации и техния доброволен съюз, тоест отдолу – нагоре, от периферията към центъра”.
Титанът на социалната революцията Бакунин умира на 1 юли 1876 г. на 62 години в Берн, Швейцария.
Съобщавайки за смъртта на Бакунин, на 15 юли 1876 год. “Напред”– вестникът на Пьотр Лавров – пише: “Ако бихме поискали да изброим всички страни и местности, в които Бакунин е оставил следи от своя живот, от своето влияние, трябва да назовем целия свят. Дрезден, Прага, Париж, Лион, Ню-Йорк, Лондон, Стокхолм, Италия, Испания, Швейцария биха били длъжни да дойдат на погребението на този, който влезе в тяхната история, без да говорим за
нашата страна, където толкова приятели и врагове, толкова адмиратори и хулители бяха пробудени за обществен живот или подтикнати към дейност от думите и от делата, от истините и от парадоксите на този всемирен агитатор”.
