На 7 юли 1986 г. в Полски Тръмбеш умира анархистът Васил Тодоров – Народа, политически емигрант във Франция, прекарал дълги години във фашистките и болшевишки затвори и лагери
Участник е в нелегалната анархистическа конференция в Енинския балкан през 1933г.

По професия е печатар като от 1939 година живее нелегално в София и се среща често с Христо Колев и Киро Габера.
В периода от началото на 1939 г. до 1942 г. ателието на братя Хвърчилкови е убежище на нелегалните анархисти. В него се провеждат и събрания и е най-известното място за анархистки идеи в този период. Там се е укривал известно време и бай Васил Народа. Васил Тодоров подпомага испанските анархисти през Испанската гражданска война.
През фашисткия период в страната около втората световна война анархисткото движение и печат изпадат в дълбока нелегалност и никаква открита дейност не е била възможна, като единственият организационен изразител на анархистическата мисъл става циклостилно издаваният вестник „Хляб и свобода “, с който са ангажирани Васил Тодоров-Народа и Христо Колев. По-това време е и част от федеративния съвет на Анархокомустическата федерация и участва в издаването и на „Бюлетин на федерацията на анархокомунистите в България“ както и позивни и бюлетин за Испанската революция.
„Работническа мисъл“ след арестуването на Ал.Сапунджиев се редактира от Васил Тодоров.
Също така на събрание в софийски ресторант на федерацията в замяна на забранения орган „Работническа мисъл“ е решено да с напечата нелегален информационен бюлетин ежемесечник. Тренчо Марулевски и Васил Тодоров са натоварени с техническата работа. Тренчо трябва да пренесе циклостила и пишещата машина, необходими за отпечатването на бюлетина. Тренчо е хванат докато пренася машината в два куфара и така идеята пропада.
Анархистите, като истински свободолюбци, стават първите жертви на тоталитарната власт, нарекла се „комунистическа“. Така заради дейността си бай Васил л ежи в затвора в Хасково осъден от софийския процес срещу анархистите през юни 1949г. След затворите започва да събира парите от пловдивската група и ги внася в касата на федерацията. Присъства на всички организирани събития на дейците. Както сватби така и погребения.
На погребението на бай Иван Корметев , надгробно слово чете Васил Народа.
Организира всяка година в Прослав пловдивско събиране на вегетарианците като жена му се отличава като голяма домакиня.

Извършва традиционни обиколки на страната, като посещава приятели и ги известява за случващото се в организацията както в сраната така и в чужбина. Разнася и литература. Постоянно отсядат в дума му в пловдивско други анархисти както от страната така и от чужбина.
Васил Тодоров на няколко пъти се среща с представители на емиграцията. Той беше един от малцината наши деятели, който държеше изключително много за чистотата на идеите ни, решителен противник на всяко единофронтовство – ляво или дясно.
