Плоският данък май не е чак толкова плосък

Националната ни сигурност: богатите – по-богати, бедните –
по-бедни Защо им трябваше на нашите управляващи да въвеждат плосък данък? Тук
ще пропуснем социалистическите простотии от рода на „това е най-справедливият
данък” и „всички работят при равни условия, значи трябва да се облагат при
равни условия”. Подобни аргументи не звучат приемливо след като се опиташ да обясниш
на някого с 300 лева заплата, че онзи с 300 000 месечен доход също печели
парите “си” с пот на челото… За сметка на това ще изтъкна аргументите, които се
натрапват, а именно въпросът с прословутите инвестиции.

Същност на реформата

Правителството обясни, че това щяло да увеличи инвестициите
и да облекчи данъците на хората. Нека да започнем от хората и разгледаме
очакваните резултати от въведения данък върху три типа хора – онези, които
получават месечно сравнително малко пари и следователно би трябвало да плащат
почти същите данъци (по груба преценка, това са хората с доход около 400 лева);
хората, които получават относително повече пари (тоест с доход над 400 лева) и ще
плащат по-ниски данъци, и хората, които разчитат на държавния бюджет.

Тези с по-малкото пари 

Да предположим, че за момента плащате минимален данък от
10%. След въвеждането на плоския данък вие пак ще плащате данък от 10%. Дотук
не печелите от реформата. Ако тезата за реинвестицията е вярна, пазарът, на
който участвате (в 90% от случаите това е пазар на работна ръка), би се
стимулирал в известна степен и то в случай, че  реинвеститорите решат да реинвестират точно в
него.

Тогава евентуално вашият доход би се повишил, ако съумеете
да си изиграете както трябва картите. Ако пазарът ви се опира на бюджета
(например работите като учител или в държавната администрация), толкова по-зле за
вас, особено ако постъпленията в бюджета паднат.

Тези с повечко пари

Ако обаче плащате данък, по-висок от 10%, имате повод да
почерпите (на банковата сметка на редакцията). Вашите преки доходи се повишават
от раз с намаляването на данъка ви. Ако, евентуално, решите да реинвестирате
това повишение, вашите доходи биха могли да се повишат още повече. Както
виждаме, за вас перспективите са единствено розови.

Държавния бюджет

Разходите от държавния бюджет все още в голяма степен отиват
за обществени услуги, от които се ползва предимно по-безимотната част от
обществото. Така че  промяната на
приходите от бюджета би се отразила по-скоро на нея. Прекият ефект от
намаляването на данъци е спадане на приходите в бюджета. Друг пряк ефект –разходите
от бюджета се очаква да спаднат. Прекият ефект е 4-5% свиване на държавния бюджет.

Очакваният ефект

Грубата сметка показва, че пряк положителен ефект плоският
данък ще има единствено върху доходите на хора, които имат по-високи приходи.
Останалото се губи в мъглата на инвестиции, разцвет на икономиката и светлото
бъдеще, което все остава на хоризонта. Не бива да се подценява и фактът, че
като друг резултат приходите в бюджета ще намалеят, което при продължаващото
орязване на субсидиите за социалните и комуналните услуги, със сигурност ще се
отрази сериозно на джоба на слабите данъкоплатци.

Въпросът не е дали някой миньор ще спести 20 лева данъци,
които изобщо няма да му покрият по-високите сметки и лихви. Тук става въпрос за
пестене на десетки и повече хиляди данък месечно. Въпросът е най-грозните мутри
все по-малко да се страхуват, че някой ще пита откъде имат толкоз много и
толкоз големи къщи и коли. „Излизането на светло” е чисто и просто оправдаване
на престъпление, извършено по времето, когато е било престъпление и това анулира
с един замах цялата обосновка на правовата държава: щом законновата рамка се
влияе от конюнктурните икономически интереси на едно абсолютно минимално
овластено малцинство, това не е правова държава, а нещо 2-3 хиляди лазарника
по-дърто. Зората на мъртвите – труповете на политическата мисъл за съжаление
намериха да възкръснат в прекрасната ни земя и напират да ръфат жива плът.

Но стига некрология, да помечтаем за бленуваните „инвестиции”
– да видим откъде ще дойдат. Една част ще дойдат от тези, които крият данъци.
Пита се те ще плащат ли повече данъци, след като се „разкрият”? Ако да, защо им
е изобщо да го правят? Ако не, какво се променя избощо с плоския данък освен узаконяването на една
печалба, която държавата не може и със силата на закона да си събере? Друга
част се очаква от хората „с пари”, у  които ще останат повече пари „за инвестиране”.
Трета част щели да снесат хората с много пари отвън, които се плашели от високите данъци у нас.

Хората с „инвестиции” обаче спокойно могат да си приберат
„инвестициите” в буркани и да си ги сложат под леглото – при големитефинансови
сътресения като това през последния месец точно така и става. Никой не рискува
най-добрите си играчи в мач без значение срещу отбор от катили, какъвто е мутренско-болшевишката
българска „икономика”. Дори да е така, да твърдим, че инвестициите в голф игрища и
фабрики с условия от началото на миналия век са полезни за икономиката е
цинично.

Инвеститорите не са дарители и за тях най-важно е да си
върнат инвестициите поне удвоени до десетата година. Печалбата може да дойде
само по два начина – или от намаляване на заплатите на работниците, или от
автоматизация, тоест намаляване на броя на работниците. Пита се тогава какъв е
шансът да спечелим ние?! При положение, че вече сме обявени за аутсайдери, за лоши играчи, защото
досега не сме спечелили пари. И след като няма почти шанс да спечелим, защо
трябва хората, които уж избираме, да правят нещо, от което ние нямаме никаква полза?!

Свободата и плоският данък

Коронният въпрос, който ни е втръснал вече, е какво се
занимаваме, ние, анархистите с държавата, след като сме по принцип против нея?

Ние сме длъжни във всеки един момент да оспорваме смисъла на
съществуването  на държавата и да я
караме да го доказва ежедневно, защото държавата ни струва десетки милиарди
левове всяка година като начало. И в такива простотии като данъчните реформи
държавата блестящо доказва своето безсмислие. Разбира се, ние сме далеч от
мисълта, че събирането на повече данъци би решило проблемите, от които страдат
хората у нас. Напротив, повече ресурси в ръцете на населението биха му  гарантирали относително по-голяма икономическа
свобода. Въпросът е обаче в коя и колко голяма част от населението отиват
ресурсите, от които държавата на практика се отказва и с какво тази част досега
е доказала, че ги администрира разумно и в интерес на онези, чиито ръце и ум
реално са създали тези ресурси?

Благата се създават с участието на много хора. Те определят
как да се преразпределят  излишъците. Държавата
твърди, че се грижи това да става точно така. Голяма част от произведените
блага се изразходват за текущи разходи, останалите са инвестиции, които трябва да се вложат в бъдещето. От решението как точно да се
употребят те, държавата като представител на мнозинството абдикира и ги
предоставя в ръцете на „кадърните и работните”. Понеже анархизмът не признава
правото на някой неупълномощен изрично да взема решения от името на останалите, ние няма как да
бъдем съгласни „инвестициите” да остават в ръцете на абсолютно непознати никому
(и стремящи се да останат такива) хора.     

За хиляден път повтаряме, че ако превземеш със сила една
болница или училище и накараш пациентите и учениците да ти плащат, това не те
прави нито лекар, нито учител, а прост бандит.

Необлагаемият минимум

Съзнателно пропуснахме един важен момент от готвените
реформи – премахването на необлагаемия минимум. Плоският данък представлява
просто реверанс на управляващите към хората с много пари. Всъщност нашите
управляващи не правят реверанси, това е твърде изтънчено за тях, обикновено те
се надупват и след това си прибират заработеното. Ето как го правят в случая:

Имаше нещо, наречено необлагаем минимум, под чиято стойност
доходите не се облагаха с данък. Към момента на обявяването на реформата той
беше 290 лева. Това значи, че хората с доход под 290 лева на месец не плащат
данъци. Вече ще плащат. По този начин управляващите се надявали да компенсират
отчасти преките дупки в бюджета, отваряни от въвеждането на плоския данък. Само
че, както видяхме по-горе, дупките се отварят в полза на хората с високи
доходи, а се затварят в ущърб на тези с ниски доходи. Това е толкова гнусно, че
дори младият апостол на неолиберализма Георги Ангелов не премълча, че „тези хора ще бъдат ощетени от данъчната реформа”. Освен
че се навеждат за подобно на богатите, нашите „социалисти” бият окончателно
шута на бедните. Това е основен предизборен ход, с който се надяват да повишат
шансовете си за успех на местно ниво и най-вероятно ще го постигнат, защото това, дето остана
откъмто избирател, се купува и баламосва, а не се убеждава. Убедените и небаламите
отдавна не гласуват, а за купуването и дунанмата трябват кинти. За да ти дадат
кинти обаче, трябва да облекчиш (данъчно) партийния спонсор. •